Индекс
50
20 т.
by 1 октомври
Иглика Полязова - имах само една нейна снимка, по която трябваше да я разпозная. Илияна беше контактувала с младата жена след като Зак и каза, че има едно свободно място като учител в Мунгав и тя трябваше да ми помогне да мина по-бързо през бюрокрацията в Министерството на Магията. Това беше добра идея и затова тази вечер се срещах с нея на неутрален терен. Полязова беше предложила да се срещнем в някакъв бар, в който стъпвах за първи път. Заведението беше тъмноа, а музиката гърмеше от две големи тонколони, които висяха от тавана. Не беше пълно и сигурно заради това младата жена беше предложила точно това място.
Огледах се и не я видях, затова поръчах едно уиски от бара. Нервите ми през последните четири седмици бяха опънати до краен предел, но напрежението, което чувствах в мускулите си беше непоносимо. Почти не бях спала от притеснение за децата в училището и дори сега, когато знаех, че има възможност да стана учител не ме успокояваше.
В бара влезнаха няколко човека, но никой не отговаряше на описанието на Полязова - рижа коса и кафеви очи. Въздъхнах и отпих голяма глътка от уискито си, което стопли стомаха ми и ме отпусна малко. Почаках още около десет минути преди срещата ми да се появи. Жената огледа бара бавно, като спираше поглед на всеки посетител.Бях седнала в дъното на заведението с лице към вратата, но близо до тоалетните. Ако се нуждаех от бързо бягство можех да се магипортирам оттам. Най накрая очите на жената ме засякоха, тя ме разпозна и се усмихна широко и се насочи към мен.
- Здравей, ти трябва да си Небесна Звездинова.
- Това съм аз, а ти трябва да си Иглика Полязова, моята свръзка с Министерството на магията.
@Иглика Полязова
Иглика Полязова - имах само една нейна снимка, по която трябваше да я разпозная. Илияна беше контактувала с младата жена след като Зак и каза, че има едно свободно място като учител в Мунгав и тя трябваше да ми помогне да мина по-бързо през бюрокрацията в Министерството на Магията. Това беше добра идея и затова тази вечер се срещах с нея на неутрален терен. Полязова беше предложила да се срещнем в някакъв бар, в който стъпвах за първи път. Заведението беше тъмноа, а музиката гърмеше от две големи тонколони, които висяха от тавана. Не беше пълно и сигурно заради това младата жена беше предложила точно това място.
Огледах се и не я видях, затова поръчах едно уиски от бара. Нервите ми през последните четири седмици бяха опънати до краен предел, но напрежението, което чувствах в мускулите си беше непоносимо. Почти не бях спала от притеснение за децата в училището и дори сега, когато знаех, че има възможност да стана учител не ме успокояваше.
В бара влезнаха няколко човека, но никой не отговаряше на описанието на Полязова - рижа коса и кафеви очи. Въздъхнах и отпих голяма глътка от уискито си, което стопли стомаха ми и ме отпусна малко. Почаках още около десет минути преди срещата ми да се появи. Жената огледа бара бавно, като спираше поглед на всеки посетител.Бях седнала в дъното на заведението с лице към вратата, но близо до тоалетните. Ако се нуждаех от бързо бягство можех да се магипортирам оттам. Най накрая очите на жената ме засякоха, тя ме разпозна и се усмихна широко и се насочи към мен.
- Здравей, ти трябва да си Небесна Звездинова.
- Това съм аз, а ти трябва да си Иглика Полязова, моята свръзка с Министерството на магията.
@Иглика Полязова
