Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Трепетливи излияния

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Трепетливи излияния Coin10 22
    Ниво : Трепетливи излияния Untitl40
    Статистики :
    Трепетливи излияния Streng10 Сила: 14
    Трепетливи излияния Shield10 Издръжливост: 14
    Трепетливи излияния Brain10 Интелигентност: 22
    Трепетливи излияния Runnin10 Ловкост: 10
    Трепетливи излияния Magic-10 Магия: 16
    Трепетливи излияния Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Трепетливи излияния PearТрепетливи излияния MangoТрепетливи излияния SapphireТрепетливи излияния SausageТрепетливи излияния ChocolateТрепетливи излияния Tuttifrutti 

    Трепетливи излияния

    Писане by Ян Маджаров Нед Авг 27, 2023 5:03 pm


    @Яна Вълканова

    Редно е да споменем, че ако не бяха глупавите скрупули и непрактичните убеждения на Калоян, много от по-нататъшните събития щяха да се развият по съвсем друг начин. Може би много от тях нямаше изобщо да се случат. Тогава историята щеше да поеме в съвсем друга посока и да ни лиши от една клета, предпазлива любовна история. Уви, историята обаче тръгна натам, накъдето тръгна и главната причина за това бе, че Калоян имаше скрупули. Когато се събуди на сутринта след злополучната случка с бълвачозавъра, той не направи онова, което всеки друг на негово място би направил, а именно - да избягва Яна до края на света, че и след това. Имаше скрупули. Вместо това изживя една кратка вътрешна битка със собственото си същество, след което седна на писалището, грабна хубавото, кичесто перо, което уж трябваше да върне на Яна, и започна да пише. Нескопосано, но пък искрено, от сърце.

    Яна,

    Добра работа свършихме снощи. Бих казал дори успешна. Браво, добре се справи. Аз самият щях да повърна по едно време.

    Може би чу, че Люба спомена нещо, че съм те бил харесвал. Това, разбира се, изобщо не е вярно. Аз никак не те харесвам, все пак си ми просто приятелка. Най-добра приятелка. Харесвам те така, както харесвам кучето на село - приятно ми е да прекарваме време заедно и да вършим глупости, но нищо повече от това. Надявам се, да ме разбираш.

    Твой приятел,

    Калоян.

    Разбира се, това писмо завърши като разкъсана и смачкана топка, която беше запокитена с неособена точност в другия край на спалното помещение. Самият той мислеше, че в текста нямаше нищо нередно и грешно, но за зла участ Исмаил беше забелязал колко усърдно драска по парчето пергамент и пожела да види написаното. След като го прочете, само се намръщи, сви устни и поклати глава така, както само по-гоелмите момчета могат да клатят глава, за да демонстрират на по-малките от тях колко точно нищо не разбират от живота. Това от своя страна жегна Калоян, защото като всеки по-малък човек беше убеден, че вече е разбрал всичко, което има да се разбира на тоя свят. Когато Исмаил си тръгна и писмото изчезна в най-тъмния и прашасал ъгъл на помещението, Ян въздъхна тежко и се сгромоляса обратно пред писалището.

    Яна,

    Да се срещнем на каменния мост, днес, веднага след обяда.

    Ян.

    Да, това звучеше добре - поне засега. А после? После щеше да му мисли. Калоян обичаше да вярва, че може да разсъждава доста бързо и адекватно, когато е поставен в нагорещена ситуация. Дали това наистина бе така - е, предполагам предстои да разберем.

    Яна Вълканова, Ела Благоева, Ина Янакиева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Трепетливи излияния Coin10 31
    Ниво : Трепетливи излияния Untitl40
    Статистики :
    Трепетливи излияния Streng10 Сила: 18
    Трепетливи излияния Shield10 Издръжливост: 16
    Трепетливи излияния Brain10 Интелигентност: 14
    Трепетливи излияния Runnin10 Ловкост: 10
    Трепетливи излияния Magic-10 Магия: 22
    Трепетливи излияния Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Трепетливи излияния PearТрепетливи излияния MangoТрепетливи излияния SausageТрепетливи излияния SapphireТрепетливи излияния EmeraldТрепетливи излияния CabbageТрепетливи излияния Chocolate 

    Re: Трепетливи излияния

    Писане by Яна Вълканова Нед Авг 27, 2023 6:38 pm


    Бележката стигна до Яна чрез някакъв първокурсник от „Северен вятър”, който не изглеждаше очарован от идеята да го играе пощенски гълъб (на всичкото отгоре се казваше Орлин). Тя му подари една от най-милите си усмивки, което като че ли свърши работа, защото момчето спря да се цупи, после разгъна парчето хартия, за да прочете написаното вътре. Калоян искаше да се видят, ама защо не ѝ го бе казал по-рано, когато имаха часове заедно? Всъщност, той май я избягваше, откакто Люба извика онова за харесването. Нищо не бе казал тогава и продължаваше да не казва нищо след това, което бе странно, защото...

    Ами, ако не беше вярно, можеше просто да ѝ каже. Ако пък беше... не, нямаше как да е. Не вярваше изобщо някой да я харесва харесва, още по-малко пък Калоян. Нищо, че на нея ѝ трепваше нещо всеки път, когато някой споменеше името му. Нищо, че усещаше пърхане всеки път, когато ръцете им се докоснеха случайно, докато вървяха един до друг. За тези неща сигурно си имаше някакво обяснение, просто тя все още не можеше да стигне до него. Затова беше мислила за онова, което чу онази вечер през цялото време забравила какво чу онази вечер и от тогава се преструваше, че не се е случило.

    Ако случайно подхванеше темата, щеше да му каже, че много се е зарадвала да чуе каквото чу, защото тя се чувства по същия начин спрямо него няма значение какво е чула, защото те са преди всичко приятели, нали така?

    „Веднага след обяда” идваше да рече, че трябваше да се бърза, та след ровичкане в чинията и местене на храната от едно място на друго, Яна се изправи и тръгна към каменния мост. Защо имаше чувството, че отива на заколение? Щеше просто да му каже „Няма проблем ако не ме харесваш, защото не е важно”. А то беше.

    Ох, обаче много ѝ се искаше да я е извикал просто за да я покани да карат скейтборд тайно или нещо такова. Щеше да е много по-лесно.

    Когато пристигна, Ян все още го нямаше, което бе добре до известна степен и зле, защото сега щеше да го очаква с нетърпение. Все едно чакаше да стане време за подаряване на подаръците по Коледа или да дойде рождения ѝ ден или да се качи на влакче в увеселителен парк. Най-много последното даже, защото точно такова напрежение усещаше, като да знае, че скоро нещо ще я подмята насам-натам, но въпреки това да иска да се подложи на него.

    - Ти какво би направила в моята ситуация? – попита статуята на Баба Яга, под която бе застанала, с ясното съзнание, че тя няма да ѝ отговори.
    - Каква ситуация? – естествено, че Ян щеше да дойде точно в този момент.

    Яна се обърна стреснато, очите ѝ се срещнаха за кратко с неговите и после веднага погледна към земята. Влакче в увеселителен парк.

    Ян Маджаров, Ела Благоева, Ина Янакиева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Трепетливи излияния Coin10 22
    Ниво : Трепетливи излияния Untitl40
    Статистики :
    Трепетливи излияния Streng10 Сила: 14
    Трепетливи излияния Shield10 Издръжливост: 14
    Трепетливи излияния Brain10 Интелигентност: 22
    Трепетливи излияния Runnin10 Ловкост: 10
    Трепетливи излияния Magic-10 Магия: 16
    Трепетливи излияния Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Трепетливи излияния PearТрепетливи излияния MangoТрепетливи излияния SapphireТрепетливи излияния SausageТрепетливи излияния ChocolateТрепетливи излияния Tuttifrutti 

    Re: Трепетливи излияния

    Писане by Ян Маджаров Нед Авг 27, 2023 7:10 pm


    Докато обядваше, Калоян така беше потънал в размисли, че неусетно за самия него беше изял всичко в чинията си - дори броколите на пара. От време на време хвърляше скришни погледи на Яна, или по-скоро на гърба на Яна, тъй като момичето бе седнало от лявата пейка на домовата си маса. През цялото време Ян се опитваше да се убеди, че всичко беше наред, че това е просто Яна и може да ѝ каже всичко. Като например че съвсем не я харесва, както я бе заблудила Люба, и колко много значи приятелството им за него. И че е по-добро от дружбата му с всички кучета на село взети заедно. И как го накара да се почувства, когато ги видя да си дърдорят и да се смеят с Исмаил. И как изобщо не беше просто Яна, а нещо повече, но и колко беше страшно, че не можеше да определи какво точно бе естеството на това нещо повече.

    Калоян се хвана за главата докато си мислеше всички тези неща по коридорите на път към моста. Ужас, звучеше толкова отвратително криндж. Не можеше да ѝ говори такива неща, такива... лигавщини. Нямаше да понесе тя да му се смее. Тогава какво щеше да ѝ каже? Паниката започна да пълзи бавно нагоре по десния му крачол. Трябваше да го измисли бързо, защото ето, сега излиза навън, върви по каменните плочи, Яна го чака и... си говори със статуя.

    - Ъъъ... измислих си фалшиво предсказание по пророкуване. Защото не ми се занимаваше с истинско. И сега... и сега май ще ме хванат. И ще ме накажат. Ти какво би направил? - издекламира бързо Яна с очевидно неудобство. Паниката вече се бе изкачила по крака на Калоян и се беше впила здраво в сърцето му, но той бе твърдо решен да не ѝ дава външна изява. Затова помисли за момент и заговори с престорено и добре отработено спокойствие:
    - Бих лъгал до откат, разбира се.
    - Разбира се. Как не се сетих...
    - Fake it till you make it, нали знаеш...
    - Мда, звучи добре. Сигурна съм, че и тя би имала подобен съвет.
    - Яна кимна към статуята на сбръчканата вещица. - Е, защо искаше да се видим?

    Шумно преглъщане като от анимация в неделя сутрин. Наистина ли беше горещо или само на Калоян така му се струваше?

    - Ъмм... времето е много хубаво и реших, че може да ти се разхожда.
    - На каменния мост?
    - Ами да. Какво му е? Дълъг е и има хубава гледка...
    - хубава романтична гледка? Калоян разшири очи, осъзнал накъде отива разговорът и реши да смени темата на разговора на 180 градуса. - Какво предсказание си измисли?
    - Моля?
    - Фалшивото предсказание? Онова, което си измисли в часа по пророкуване...
    - А, това ли...


    Беше ужасно сконфузно и напрежението бе осезаемо натежало във въздуха, като пренапомпан балон, който всеки момент се готви да експлодира.

    Яна Вълканова, Ела Благоева, Ина Янакиева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Трепетливи излияния Coin10 31
    Ниво : Трепетливи излияния Untitl40
    Статистики :
    Трепетливи излияния Streng10 Сила: 18
    Трепетливи излияния Shield10 Издръжливост: 16
    Трепетливи излияния Brain10 Интелигентност: 14
    Трепетливи излияния Runnin10 Ловкост: 10
    Трепетливи излияния Magic-10 Магия: 22
    Трепетливи излияния Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Трепетливи излияния PearТрепетливи излияния MangoТрепетливи излияния SausageТрепетливи излияния SapphireТрепетливи излияния EmeraldТрепетливи излияния CabbageТрепетливи излияния Chocolate 

    Re: Трепетливи излияния

    Писане by Яна Вълканова Нед Авг 27, 2023 9:11 pm


    Хубава работа! Като не си беше измисляла нищо, сега какво щеше да каже? Затова се опитваше да не лъже обикновено, невинаги можеше да импровизира, а и имаше навик да забравя някакви неща... Хайде сега, измисляй какво си измислила, като ти е толкова акълът. Закърши ръце, гледайки навсякъде другаде, освен в Калоян и си напрегна мозъка, но проклетото нещо като че даваше на късо и отказваше да се раздвижи и да възпроизведе нещо, каквото и да било. Усещаше го обаче как е насочил някакво очакване на отговор към нея и от това се напрягаше още повече, докато накрая...

    - Ъ-ъ-ъ, забравих – заигра се с плитката си, търсейки несъществуващи цъфнали краища – Това е още по-голям проблем, ама просто ще си измисля нещо друго, нали ме знаеш каква съм фантазьорка.
    - О, да, със сигурност ще се справиш. В краен случай, най-много да ти вземат точки, какво толкова – каза Ян и вдигна рамене, въпреки че много добре знаеше, че идеята да ѝ вземат точки изобщо не бе нещо, което би прегърнала.

    Тишината побърза да заеме мясото между тях веднага след като последната дума бе заглъхнала и се настани удобно, сякаш имаше намерение да прекара дълго време с тях.  Не беше комфортна тишина при това, а такава, покрита с множество иглички, като таралеж. Двамата се размърдваха от време на време, сякаш усещаха как въпросните иглички ги боцкат и не можеха да си намерят място. Яна си пипаше косата, люлееше се на пети и си потъркваше слепоочието, Ян потропваше с крак, бъркаше си в джобовете, чешеше се по носа (или бъркаше в него, човек никога не може да бъде сигурен). Нито един от двамата не забеляза обаче, понеже не се поглеждаха.

    Яна си спомняше времето, в което за пръв път дойдоха тук. Когато един вид решиха, че ще бъдат приятели. Комуникацията им бе толкова по-лесна, а сега какво се беше случило?

    - Помниш ли, че като те домъкнах тук за пръв път си говорехме как ми дължиш услуга, задето те спасих?
    - Това беше преди сто години, Яна!
    - Преди две години и почти два месеца, но кой ти ги брои...
    - Е, накъде биеш?
    - На никъде, просто се сетих... Беше много по-приятно в училище тогава, много по-лесно...

    Между нас също остана неизказано и увисна до тишината, която побърза отново да заеме мястото си на „сцената”.

    Ян Маджаров, Ела Благоева, Ина Янакиева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Трепетливи излияния Coin10 22
    Ниво : Трепетливи излияния Untitl40
    Статистики :
    Трепетливи излияния Streng10 Сила: 14
    Трепетливи излияния Shield10 Издръжливост: 14
    Трепетливи излияния Brain10 Интелигентност: 22
    Трепетливи излияния Runnin10 Ловкост: 10
    Трепетливи излияния Magic-10 Магия: 16
    Трепетливи излияния Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Трепетливи излияния PearТрепетливи излияния MangoТрепетливи излияния SapphireТрепетливи излияния SausageТрепетливи излияния ChocolateТрепетливи излияния Tuttifrutti 

    Re: Трепетливи излияния

    Писане by Ян Маджаров Пон Авг 28, 2023 6:47 pm


    Наистина - беше по-лесно. По-лекомислено и по-свободно. Но животът на петнадесет няма как да прилича на този на тринадесет, нали така? Порастването си е съвсем в реда на нещата, само където онзи, който съблюдаваше реда на нещата можеше поне да напише един проклет наръчник за цялото това порастване. Тогава поне Калоян щеше да има някаква насока за това как да се държи, когато харесва най-добрата си приятелка, а тя не бива да разбира за това. Не бива ли? Съблюдаващият реда на нещата в момента се пули и свива рамене озадачено.

    - Мдаа, хубави времена си бяха това... - измънка Ян и се огледа, за да види дали някой друг не се е появил магически на мостът, сякаш търсеше спасение. Уви, все още бяха сами - повечето ученици от другите курсове имаха я уроци, я залягаха над домашните.
    - Бас хващам, че пак ще мога да те бия, ако се състезаваме с грифоните. - крайчецът на Калояновия поглед улови крайчецът на Янината усмивка.
    - Да бе да. - със сигурност щеше да го направи.
    - Искаш ли да се обзаложим?
    - Да бе и после да ти дължа две услуги?
    - Нали уж беше "да бе да"?
    - И въпреки това, не обичам да рискувам. Всъщност ти така и не си поиска онази услуга...

    Вятърът се извиси над моста в силна вихрушка, от която плитката на Яна изплющя като камшик, а Калоян замалко не кихна.

    - Ще си я пазя за после. Усещам, че все някога ще ми потрябва, а не искам да я хабя.
    - Звучи разумно.
    - тя със сигурност беше по-разумната от двамата, което би трябвало да говори много, предвид каква шашма беше момичето. Мълчанието отново запълзя и Калоян му хвърли един мръсен поглед. След това въздъхна, погледна към небето с надеждата, че някой спасителен лъч светлина ще му помогне от горе или поне ще може да сейвне играта си в този момент, в случай че нещо се обърка. Съблюдаващия реда на нещата клати строго глава и се мръщи. Ян пък въздиша отново и раменете му увисват примирено. - Слушай, за онова, което Люба каза онзи ден...

    Тактиката за справянето с тегави въпроси беше като с махането на лепенки, нали така? Дърпаш рязко, изведнъж и се надяваш на най-доброто. Дори да има болка, тя е мимолетна, но пък ако раната не е напълно зарастнала и отдолу шурне кръв... Е...

    - Какво е казала Люба?
    - Уф...
    - Калоян закърши ръце и подритна някакво камъче на пода. - Еми... за това, че съм те бил харесвал.
    - Какво за него?
    - Еми... да знаеш, че не е вярно. Не те харесвам.
    - Така ли?
    - Е... харесвам те. Но не те харесвам, харесвам. Така че не се притеснявай. Всичко е наред, можем да си бъдем приятели.


    Еми добре му се получи, даже надмина собствените си очаквания. Изрита камъчето надалеч самодоволно и се престраши да вдигне поглед от земята, така че да погледне еднакво доволното на неговото лице на Яна. Когато срещна очите ѝ обаче, то изобщо не беше такова, каквото си представяше, от което тялото му мигом изстина. Момичето изглеждаше така, сякаш ще се разплаче.

    Яна Вълканова, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Трепетливи излияния Coin10 31
    Ниво : Трепетливи излияния Untitl40
    Статистики :
    Трепетливи излияния Streng10 Сила: 18
    Трепетливи излияния Shield10 Издръжливост: 16
    Трепетливи излияния Brain10 Интелигентност: 14
    Трепетливи излияния Runnin10 Ловкост: 10
    Трепетливи излияния Magic-10 Магия: 22
    Трепетливи излияния Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Трепетливи излияния PearТрепетливи излияния MangoТрепетливи излияния SausageТрепетливи излияния SapphireТрепетливи излияния EmeraldТрепетливи излияния CabbageТрепетливи излияния Chocolate 

    Re: Трепетливи излияния

    Писане by Яна Вълканова Пон Авг 28, 2023 7:33 pm


    „Можем да си бъдем приятели”

    Това беше хубаво, нали? Щеше да е много неприятно, ако не можеха да си бъдат. Защо тогава казаното заболя толкова много? Все едно я беше ритнал в корема, при това без да му дава какъвто и да било повод и Яна имаше чувството, че трябва да се подпре някъде, за да не падне. Обаче най-много от всичко искаше да се свие до точка и после да изчезне.

    Какво беше очаквала да чуе, всъщност? „Да, Яна, това, което Люба каза е вярно, искаш ли да си станем гаджета?” Едва ли щеше да понесе подобно нещо, но това... А сега какво трябваше да каже тя? „Супер, много се радвам да го чуя, приятелю, хайде, ще се видим в часовете!” или „Жалко, защото аз те харесвам и сега не зная какво да правя с това?” Може би трябваше просто да си измисли някакво оправдание, с което да се измъкне и да се наплаче хубаво, когато се прибере обратно в общата стая. Защото трябваше да се наплаче, иначе после в „Мелачката” вийлите щяха да я съсипят.

    Примигна няколко пъти в опит да прогони сълзите, които нямаха намерение да чакат по-удобен момент, за да се появят. Те обаче бяха упорити и това, че духаше вятър, не правеше нещата по-лесни, защото очите ѝ се насълзяваха и без това. Трябваше да се държи на положение, да не се лигави. Какво толкова, като не я харесваше? Нали щяха да си бъдат приятели, нали това искаше, нали от там бяха започнали? Не беше нужно да отиват другаде, можеха да си останат тук, в сегашното положение (не точно сегашното, де). Можеше да забрави за това, че искаше да знае повече за Ян, да го прегръща, да му пипа косата...

    - Ами, добре... – това „Добре” беше като некадърно построен бент, който се опитваше да устои на силно течение и скоро щеше да се разкъса и да пропусне водата, разпилявайки се навсякъде. Прочисти гърло - Аз трябва да тръгвам, че... Да. Ще се видим в часовете?

    Махна му с ръка и се обърна, усещайки как бентът наистина започва да се разкъсва. Не беше направила и две крачки обаче, когато Калоян, по незнайни причини, реши, че трябва да я хване за ръката и да я спре.

    - Какво има? –  Яна вече звучеше като да има настинка.
    - Чакай, обърни се – даже я дръпна леко.
    - Не – тя се дръпна обратно.
    - Какво... защо? – Ян спря да я дърпа.
    - Влезе ми нещо в окото. Ще се видим после, окей?

    Ако не решеше да се покрие и да го избягва, понеже така правеха хората, когато се чувстваха наранени, дори да не обвиняваха другите за това.

    Ян Маджаров, Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Трепетливи излияния Coin10 22
    Ниво : Трепетливи излияния Untitl40
    Статистики :
    Трепетливи излияния Streng10 Сила: 14
    Трепетливи излияния Shield10 Издръжливост: 14
    Трепетливи излияния Brain10 Интелигентност: 22
    Трепетливи излияния Runnin10 Ловкост: 10
    Трепетливи излияния Magic-10 Магия: 16
    Трепетливи излияния Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Трепетливи излияния PearТрепетливи излияния MangoТрепетливи излияния SapphireТрепетливи излияния SausageТрепетливи излияния ChocolateТрепетливи излияния Tuttifrutti 

    Re: Трепетливи излияния

    Писане by Ян Маджаров Пон Авг 28, 2023 8:21 pm


    Опа. Калоян имаше основания да подозира - а той наистина подозираше, - че май някак беше сгазил лука. Ама така го беше сгазил и така се беше разсмърдяло, че вероятно никой нямаше да иска да седи около него в следващата седмица. Осъзнаваше това, но не можеше да достигне до прозрението какво бе провокирало това сгазване. Какво толкова лошо бе направил? Това беше хубаво, нали? Че ще са си приятели, че ще си цъкат Зелда на нинтендото (за секунда забрави, че му го бяха взели), ще я учи как се прави оли на скейтборда и ще се състезават кой може да изплюе обелката от слънчогледовата си семка по-надалеч. Нали това беше целта на цялото това упражнение? Нали затова беше решил, че приятелството им е по-важно от глупавите му чувства, които като нищо можеха да съсипат всичко хубаво, което си бяха създали?

    - Плачеш ли?
    - Не. Остави ме.
    - Защо плачеш?
    - Казах ти - влезе ми нещо в окото.
    - Какво казах?
    - е, поне не му лиспваше дедуктивна способност. Яна се дръпна отново така вяло от ръката му, че Ян дори не се наложи да се напъне, за да я задържи на едно място. - Не искаш да сме приятели ли?

    Когато чу това, Яна така вдиша и се изпъна, сякаш се готвеше да го обстреля с добре преценен словестен залп, но сетне размисли и поклати глава.

    - Искам да сме приятели. Всичко е наред.
    - Не, очевидно не е наред.
    - Калоян започна да се ядосва на тези женски полуистини. Та те си казваха всичко - защо тя го лъжеше сега?
    - Ще ми мине.
    - Какво ще ти мине? Яна...
    - захватът му се стегна около китката ѝ и я завъртя така, че да може да я погледне в очите. Когато го направи, сърцето му се сви. Защото синият ѝ поглед се бе превърнал в две пълноводни езерца, които се нуждаеха от още една единствена дъждовна капка, за да се стекат надолу по билото на планината. - Леле, ще убия Люба...
    - Люба нищо не е направила.
    - Направи! Ако не беше тя...
    - Ако не беше тя, нямаше да знам истината!
    - кресна Яна и освободи ръката си от хватката на момчето така рязко, че го накара да се олюлее. - Нямаше да знам... че искаш да сме си приятели...
    - Но... какво е лошото в това?
    - Само приятели...
    - Яна сведе поглед и стисна юмруци. Само... приятели ли? Калоян се смръщи и след секунда се опули невярващо.
    - Но аз мислех, че ти искаш да сме само приятели.
    - От къде си мислел такива неща, като аз никога не съм ти казвала!
    - Ама... мислех, че ако ти кажа, че те харесвам, с приятелството ни ще е свършено.


    Думите избягаха от устата му преди да успее да ги спре и му докараха един мощен мислен шамар. Момичето пък спря да потреперва и да издава подсмръкващи звуци.

    - Значи ме харесваш? - Времето забави своя ход, а Ян получи натрапчивото усещане, че това е важен въпрос и още по-натрапчивото усещане, че е наложително да отговори искрено. Наречете го инстинкт за самосъхранение, ако щете.
    - Да...

    И в този момент времето спря.

    Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Трепетливи излияния Coin10 31
    Ниво : Трепетливи излияния Untitl40
    Статистики :
    Трепетливи излияния Streng10 Сила: 18
    Трепетливи излияния Shield10 Издръжливост: 16
    Трепетливи излияния Brain10 Интелигентност: 14
    Трепетливи излияния Runnin10 Ловкост: 10
    Трепетливи излияния Magic-10 Магия: 22
    Трепетливи излияния Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Трепетливи излияния PearТрепетливи излияния MangoТрепетливи излияния SausageТрепетливи излияния SapphireТрепетливи излияния EmeraldТрепетливи излияния CabbageТрепетливи излияния Chocolate 

    Re: Трепетливи излияния

    Писане by Яна Вълканова Пон Авг 28, 2023 11:00 pm


    Да. Толкова кратко, толкова простичко, а сякаш вдигна душата ѝ от метафоричната студена земя, на която се намираше, изтупа я от прах и ѝ сложи криле. После я целуна по челото и я пусна отново да лети. Да. Толкова много неща можеше да постигне нещо толкова кратко и простичко.

    Обаче сега Калоян изглеждаше така, сякаш очаква гилотината да се спусне над него и главата му да се търкулне в краката ѝ. Защо? Тя не му ли беше показвала, че го харесва до сега? Май... май не беше. Каза му, че ѝ е липсвал, защото беше вярно, но тогава и той ѝ беше казал същото.

    Чувстваше се странно. Искаше да ѝ каже, че я харесва, но не знаеше какво да му каже сега, когато признанието се бе изтръгнало от него... е, един вид тя го беше изтръгнала, след като Люба започна процеса, но това бяха подробности. Какво трябваше да направи сега? „И аз теб” звучеше тъпо и дори неискрено. Все едно нямаше никакво значение, че ѝ го е казал, а то имаше, защото тайно си бе мечтала да го чуе.

    Времето не беше толкова спряло, колкото му се струваше на Ян, за съжаление на Яна, която се опитваше само  бързо да измисли нещо адекватно, но в момента в главата ѝ се въртеше само мисълта, че той я харесва, че е щастлива и че животът е прекрасен. Вселената беше подредила планетите както трябва и изведнъж всичко си беше дошло на мястото. За секунди при това.

    Значи... нямаше какво толкова да му мисли, нали? Щом всичко си беше на мястото.

    Разстоянието от него до нея не беше кой знае какво, но ѝ се стори дълго за изминаване, когато направи двете крачки, които ги деляха. Навлезе му в личното пространство с усмивка, в ъгълчето на която соленееше една от сълзите, която беше успяла да се измъкне от затвора на миглите ѝ. Можеше да преброи луничките на носа му, но вместо това избра да го погледне в очите, които бяха като на уплашено животно, готово да хукне във всеки момент. Може би просто отразяваха нейните.

    - И аз те харесвам, Ян – ако не вярваше на думите ѝ, то божурите, които рацъфнаха на бузите ѝ трябваше да му говорят достатъчно - И мисля ... мисля, че няма да ни се развали приятелството, просто ще се ъпгрейдне.

    После го прегърна, защото не би посмяла да направи друго, преди да разбере какво си мисли.

    Ян Маджаров, Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Трепетливи излияния Coin10 22
    Ниво : Трепетливи излияния Untitl40
    Статистики :
    Трепетливи излияния Streng10 Сила: 14
    Трепетливи излияния Shield10 Издръжливост: 14
    Трепетливи излияния Brain10 Интелигентност: 22
    Трепетливи излияния Runnin10 Ловкост: 10
    Трепетливи излияния Magic-10 Магия: 16
    Трепетливи излияния Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Трепетливи излияния PearТрепетливи излияния MangoТрепетливи излияния SapphireТрепетливи излияния SausageТрепетливи излияния ChocolateТрепетливи излияния Tuttifrutti 

    Re: Трепетливи излияния

    Писане by Ян Маджаров Вто Авг 29, 2023 4:29 pm


    И аз те харесвам... Останалото за приятелството Калоян не го чу, защото след първата част на изречението в ушите му започна така да бръмчи, че само можеше да види как устата на Яна се отваря, а от нея не излиза звук. Окей... това не го очакваше. Вместо това очакваше всичко да се развие горе-долу по следния начин: Яна го поглежда невярващо, разтегля уста в усмивка, след което се разсмива мощно и го блъска шеговито по рамото. Калоян пък се черви и се мръщи към земята, докато си дърдори как изобщо не е трябвало да казва нищо от това, което избърбори. Това или просто тя спираше да му говори до края на света или иначе казано - до топлинната смърт на слънцето. Друг вариант нямаше.

    Но ето, че всъщност имаше. Тя го харесваше. Това би трябвало да го прави щастлив, нали така? Защо тогава се чувстваше така, сякаш някой беше изкарал целия въздух от дробовете му, сетне така го беше цапардосал, че сърцето му се беше запокитило чак в малкото пръстче на десния му крак, а накрая го беше изхвърлил от ръба на Земята, оставяйки го да се носи безтегловно някъде в отворения Космос. Не беше сигурен, че може да нарече това чувство щастие. Не беше сигурен, че може да го нарече каквото и да било.

    Когато тя го прегърна обаче, ръцете му самички се повдигнаха и обгърнаха раменете ѝ, а брадичката му се намести удобно отгоре на главата ѝ, сякаш винаги бе принадлежала на това малко местенце, където косата ѝ се разделяше на две. Усещаше, че мирише малко на манджа от обяда преди малко, но това като че не го подразни. По-силна беше миризмата на шампоан - уханието на билки, чистота и свежест го омая и му се зави свят. Не беше сигурно обаче, че шампоанът на Яна беше единствения виновник за това.

    - Немогададишам. - усети топлия ѝ дъх близо до гърдите си и се дръпна паникьосано назад. Когато отново видя лицето ѝ, то беше светнало - светлината изглеждаше да струи някъде отвътре. А може би винаги си беше била там, просто той нямаше очи, за да я види.
    - И сега какво?
    - Как така какво?
    - Ами... какво ще правим?
    - Какво искаш да правим?
    - Ами... искам да те хвана за ръка. Може ли?
    - Може.


    Пресегна се и я хвана за ръката. и преди се бяха държали за ръце, особено когато един от двамата влачеше другия нанякъде против волята му, но едва сега Калоян имаше възможност да се замисли съзнателно за някои неща. Ръката на Яна винаги ли бе била толкова малка и мека?

    - Хм...
    - Нещо друго?
    - Искам да те докосна по бузата. Може ли?
    - Заповядай...


    Прокара свитите фаланги на показалеца си предпазливо по бузата на Яна. Тя не спираше да го гледа, сякаш очакваше нещо. Не изглеждаше да ѝ е неприятно обаче.

    - Това ли е всичко?
    - Ами... искам да...
    - Какво?


    Този път не я попита дали може. Някой друг отново пое управлението в контролния център на мозъка му, накара го да направи една полустъпка, да сведе глава и да потърси устните ѝ със своите. Съблюдаващият реда на нещата вдигна ръце във въздуха, извика като някой футболен запалянко и отиде до всевишния си хладилник да си отвори една бира.

    Яна Вълканова, Ела Благоева, Ина Янакиева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Трепетливи излияния Coin10 31
    Ниво : Трепетливи излияния Untitl40
    Статистики :
    Трепетливи излияния Streng10 Сила: 18
    Трепетливи излияния Shield10 Издръжливост: 16
    Трепетливи излияния Brain10 Интелигентност: 14
    Трепетливи излияния Runnin10 Ловкост: 10
    Трепетливи излияния Magic-10 Магия: 22
    Трепетливи излияния Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Трепетливи излияния PearТрепетливи излияния MangoТрепетливи излияния SausageТрепетливи излияния SapphireТрепетливи излияния EmeraldТрепетливи излияния CabbageТрепетливи излияния Chocolate 

    Re: Трепетливи излияния

    Писане by Яна Вълканова Вто Авг 29, 2023 10:06 pm


    Малки слънца избухнаха зад клепачите ѝ, когато устните му докоснаха нейните. Ръцете ѝ се раздвижиха и без въпроси пръстите ѝ се заровиха в къдриците на Ян. Просто така, защото от известно време си мислеше колко много иска да го направи, а не попита дали може, защото моментът не бе удачен, сякаш.

    Съблюдаващият реда на нещата, който в моята глава поне малко прилича на Люба, вече се бе върнал от хладилника, заедно с биричката си и продължи да съблюдава. Ама само с едното око, уж да им даде този интимен момент. Ама май извади и пуканки от някъде.

    Когато се отделиха един от друг, Яна се изкикоти. Не можеше да каже защо се кикотеше, имаше чувството, че в гърдите ѝ е разцъфнала градина и наоколо летят пчели, събират цветен прашец и се опиват от него. Като че ли и тя се опиваше. Гледаше Ян и усещаше как лицето ѝ е червено и бузите я болят от усмивката, която беше дала живот на трапчинките ѝ (не че това имаше как да го знае) и искаше да си скрие физиономията от срам, но не го направи.

    - Искам да ти преброя луничките. Може ли? – попита го тя.
    - Може. Макар че ще има да си броиш...
    - Една, две, три... – повдигна се на пръсти и го целуна по носа – Забравих да попитам може ли?
    - Може.
    - Четири, пет, шест...

    Беше толкова хубаво да бъдат тук, двамата...

    Тримата, обажда се Съблюдаващият реда на нещата и обляга на хълбок на рамката на вратата, ако предположим, че е застанал под такава.

    Да си бъдат тук, двамата и идеята, че можеха да бъдат тук и утре, и вдругиден, и денят след това, изпълваше Вълканова с щастие. Да, много добре знаеше, че нямаше да могат да се виждат всеки ден и вероятно нямаше да правят точно това всеки път или на точно това място. Просто идеята, че Ян го имаше и нея я имаше по едно и също време на света много, много ѝ харесваше. И че можеха да споделят това време... дори да бе от време на време.

    - Тц –изцъка с език, докато уж обмисляше усилено нещо.
    Калоян я погледна въпросително
    - Ще трябва да кажа на Хенри Кавил, че тази работа между нас няма да се получи.

    Не звучеше никак разочарована.

    Ела Благоева, Райна Гущерова and Лилиян Кардамова харесват този пост.


      В момента е: Нед Май 19, 2024 8:37 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!