Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Тук Там [Лили & Даргов]

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Тук Там [Лили & Даргов] Coin10 170
    Ниво : Тук Там [Лили & Даргов] Untitl40
    Статистики :
    Тук Там [Лили & Даргов] Streng10 Сила: 26
    Тук Там [Лили & Даргов] Shield10 Издръжливост: 18
    Тук Там [Лили & Даргов] Brain10 Интелигентност: 20
    Тук Там [Лили & Даргов] Runnin10 Ловкост: 18
    Тук Там [Лили & Даргов] Magic-10 Магия: 30
    Тук Там [Лили & Даргов] Clover10 Късмет: 20

    Тук Там [Лили & Даргов]

    Писане by Бранимир Даргов Съб Авг 26, 2023 3:25 am


    Тук Там [Лили & Даргов] Tumblr_nkhtxbjtHq1s25bcfo3_250 Тук Там [Лили & Даргов] Tumblr_nkhtxbjtHq1s25bcfo4_250


    Беше краят на ноември, студът се усещаше във въздуха, но все още не бе паднала дори първата снежинка. Може би странно, но Даргов харесваше снега, имаше нещо успокояващо в него. Когато си вътре и не мокри обувките ти, ръкавиците ти, панталоните ти... и каквото и да е.
    Разхождаше се из училището, когато забеляза позната фигура - малкото досадно Лиленце. Без дори да му мисли много тръгна след нея, като вървеше на някакво безопасно разстояние за да не го усети. За негова жалост бе останал без лоялната си другарка Балтазар. Госпожицата рязко бе станалА госпожа и сега се грижеше за поколението си под зоркият поглед на възлюбеният си - Господин Ягодка.

    Малкото извънземно, отново с тези антени, тръгна към подземията и Даргов я последва. Направи присъствието си очевидно когато стигнаха един от коридорите. Започна да стъпва по - шумно, по един много типичен за него начин. Видя как тя изпъна гръб, но не се спря - продължи да крачи напред, ускорила стъпката си. Бранимир се засмя и прокара ръка през косата си. Изпусна цигарата на пода и стъпи отгоре й.
    - Спри, коте! - изрече като заповед. Тя обаче продължи напред. Не очакваше и друго. Но за ужас на Кардамова неговите крака бяха дълги, крачките му големи. И за нула време я настигна. Постави ръка на рамото й и го стисна здраво. - Казах да спреш.
    - Пусни ме. Баща ми-
    - Този разговор не го ли водихме вече, пастичке? - подразни я той. Сякаш предпочиташе "коте"  пред "пастичка". Той също. Коте й отиваше къде къде повече.

    Дръпна едното й кокче, като развали прическата, точно както обичаше да прави. Беше се получило като техен ритуал. Или по - скоро негов, Лилето не бе никак очарована. Гледаше го намръщено и лошо, почти колкото него. Беше стиснала устни и сякаш чу зъбите й да скърцат.
    - Нека се разходим. - подхвана я, като обви ръка около раменте й и я притисна до тялото си. Тя сякаш се изгуби в тази "прегръдка". Тялото й беше толкова мъничко до неговото.
    - Не искам да ходя никъде с теб. - възпротиви се тя, но не можа да избяга от хватката му.
    - Не те и питам какво искаш. Това също го уточнихме, поне пет пъти. - беше тръгнал в случайна посока, но скоро осъзна, че върви към "скривалището" на Балтазар. Беше прекарал там доста време, включително бе спал и няколко нощи. Просто обичаше котката си..., а и се сети, че малкото чудовище до него също харесваше Балтазар.
    - Нека ти покажа нещо.
    - Не искам нищо да ми показваш!!! - ейй, човек ще каже, че бъбрека ще й вади, така се дърпаше!
    - Не бъди толкова драматична, ма овцо! - и той беше груб понякога, писваше му от досадното й гласче. Но пък обичаше да я дразни.

    Отвори вратата на онази класна стая, която не се ползваше тъй като предметът Мъгълознание го нямаше вече и повечето неща бяха потънали в прах. Но както винаги камината работеше. А в средата на стаята имаше и походно легло и одеяло.
    Балтазар  все още лежеше в своята кутия, но малките рижави плъхчета бяха станали по - големи и вече се опитваха да излизат и да щъкат наоколо. Ако това се случеше, то котката прилежно ги връщаше обратно на мястото им.

    @Лилиян Кардамова

    Вихрен Вокил, Ела Благоева and Галя Колева харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Тук Там [Лили & Даргов] Coin10 56
    Ниво : Тук Там [Лили & Даргов] Untitl40
    Статистики :
    Тук Там [Лили & Даргов] Streng10 Сила: 16
    Тук Там [Лили & Даргов] Shield10 Издръжливост: 26
    Тук Там [Лили & Даргов] Brain10 Интелигентност: 22
    Тук Там [Лили & Даргов] Runnin10 Ловкост: 6
    Тук Там [Лили & Даргов] Magic-10 Магия: 20
    Тук Там [Лили & Даргов] Clover10 Късмет: 14

    Re: Тук Там [Лили & Даргов]

    Писане by Лилиян Кардамова Съб Авг 26, 2023 4:09 am


    Офф, защо това магаре беше толкова огромно!
    И да искаше да се измъкне от него първо не можеше да го отблъсне дори и в мечтите си, второ щеше да я настигне с ненормалните си краци. Кой е ТОЛКОВА висок на петнайсет? И си зарязваше угарките навсякъде! Щеше да му вземе някакъв преносим пепелник, надали щеше да спре поне да не превръщаше училището в кофа за бок...

    - КОТЕНЦААА!

    Тъкмо беше тръгнала да си разваля сама останалото самотно кокче. Да не вземе пак нещо като миналия път да измисли. Когато поредното й оплакване се превърна в високочестотно изпискване. Добре. За днес му беше простен тормоза.
    Втурна се навътре в стаята и се паркира до кашончето по дупе, напълно игнорирайки момчето.
    Балтазар я изгледа самодоволно и се размърка от нищото, а Лилиян я почеса нежно зад ушите, но не докосна бебетата. Избягваше и да се заглежда твърде много в тях.

    - Браво, Батисарея, супер си се справила. - почна да й говори тихо, докато си рови из чантата - Ноо ми изглеждаш позаслабнала, тоя тъпчо не ти е носил мазна сьомгичка, а?
    - Ей! И се казва Балтазар!
    - О я си гледай работата! Балтазар не е женско име. Батисарея е по-подходящо - нямаше да му казва обаче, че значи Балтазар. Да кръсти животно по същия начин по който и Даргов. Ужас! - Но разбирам, ударил си си капацитета за имена щом и моето не разбра толкова време.

    Малките бебета се размячиха в синхрон в момента, в който охладеното пакетче риба излезна от чантата й, а майката котарана се намести да си получи нейната дажба - целият пакет.
    - Да всичкото е за теб. Гледаш бебета! Трябва да се храниш.

    Вихрен Вокил, Ела Благоева and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Тук Там [Лили & Даргов] Coin10 170
    Ниво : Тук Там [Лили & Даргов] Untitl40
    Статистики :
    Тук Там [Лили & Даргов] Streng10 Сила: 26
    Тук Там [Лили & Даргов] Shield10 Издръжливост: 18
    Тук Там [Лили & Даргов] Brain10 Интелигентност: 20
    Тук Там [Лили & Даргов] Runnin10 Ловкост: 18
    Тук Там [Лили & Даргов] Magic-10 Магия: 30
    Тук Там [Лили & Даргов] Clover10 Късмет: 20

    Re: Тук Там [Лили & Даргов]

    Писане by Бранимир Даргов Съб Авг 26, 2023 4:38 am


    Обиди по свой адрес за какво ли не щеше да приеме, но за това, че не си гледа котката? Никога. Щеше да удуши малкото чудовище с двете си ръце след като нахрани Балтазар и се порадва на котенцата. Поне щеше да умре щастлива, не на всеки се отдаваше този шанс.
    Но защо по дяволите държеше толкова много на това котката да се казва "Батисарея", беше тъпо име! От къде изобщо й беше хрумнало... беше дълго и беззвучно.
    - Мяяу. - Балтазар си хапваше вкусно, вкусно рибката от Лилиян. Тя пък винаги ли носеше риба в себе си... за котката му?

    Вижте, Даргов не беше сантиментална душа, рядко нещо можеше да го докосне истински. Но това... това бе от тези неща. И нямаше да си го признае, никога. Както много, много неща. Щеше да си умре с тази тайна...
    Но имаше нещо сладко в това, че малкото Лиленце мислеше за котката му и винаги й носеше вкусно лакомство. Което бе добре дошло в точно този момент. Освен котешката й храна, той крадеше това онова от кухнята, но да кърми пет котенца определено се отразяваше на специалното му момиче. А и онзи навлек на Арина - господин Ягодка също идваше и си просеше храна. Бранимир все още си чакаше издръжката, която "бащата" трябваше да плати... тоест Арина да плати на него. Винаги я бе приемал като сестра, ама по - сродени от това тук нямаше как да станат.

    - Сладки са, нали? - попита Даргов по малко нетипичен начин за него и клекна до Лилиян, като дори не запали цигара. Гледаше да не пуши около котенцата. Бе чел нещо за дим, котки, алергии и такива неща..., но до сега винаги си бе пушил около Балтазар. Иди ги разбери мъжете и бебетата, от всякакъв вид.
    - А? Мм... - някакви нечленоразделни звуци излязоха от устата на Кардамова. Тя дори не гледаше бебетата, гледаше Балтазар... той не я ли бе довел тук заради бебетата котета? Тя можеше просто да си хареса едно и да си го вземе, а не да продължава да му краде котката.
    Ако продължаваше така да я храни, то Балтазар скоро можеше и да предпочете Лилето пред него... трагедия! Бранимир никога не би го преживял, ама буквално.
    - Искаш ли да подържиш някое? - с това опипваше почвата за да види защо тя се дърпа от въпроса за котенцата. Беше напипал нещо и искаше да разбере какво. И този въпрос бе първият от многото.

    Вихрен Вокил, Ела Благоева and Атсу Оттах харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Тук Там [Лили & Даргов] Coin10 56
    Ниво : Тук Там [Лили & Даргов] Untitl40
    Статистики :
    Тук Там [Лили & Даргов] Streng10 Сила: 16
    Тук Там [Лили & Даргов] Shield10 Издръжливост: 26
    Тук Там [Лили & Даргов] Brain10 Интелигентност: 22
    Тук Там [Лили & Даргов] Runnin10 Ловкост: 6
    Тук Там [Лили & Даргов] Magic-10 Магия: 20
    Тук Там [Лили & Даргов] Clover10 Късмет: 14

    Re: Тук Там [Лили & Даргов]

    Писане by Лилиян Кардамова Съб Авг 26, 2023 11:22 am


    - НЕ! - протестът излезна от нея твърде бързо и твърде силно, не успя да прикрие нотката на терор - Аа, имам в предвид, че не е хубаво да се пипат бебетата докато още ги кърми майка им.
    - Хайде виж, няма проблеми.

    Просто грабна една сива пухена топка, тази която най много приличаше на Батисарея, и й я навря в лицето. 
    Лилиян замръзна. Едвам дишаше. Ужасът в нея не беше насочен към котета, нито към Даргов, нещо по дълбоко беше. Забравено. Или по скоро заключено. Дори в сравнение с това от момчето не я беше страх, просто досада че я тормози. Страх беше твърде меко. 
    Терор.
    Малката пухкава топчица измяука в мъничък протест, че е във въздуха все още, а не е гушкана.
    - Вземи го.
    - не - По-тихичко и от изписукването на бебето. Причината за ужасът танцуваше на границата на съзнанието й. Не искаше да го докосва. Не искаше да си спомни. - не мога.
    - Хайде, няма да се повтарям. Може да го вземеш в къщи, тамън да ми оставиш котката на мира..
    - В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ - Опита се да се изправи, да избяга, но краката й се преплетоха и единствено което постигна бе да се изстреля назад в един чин - ох. Не ми е позволено да имам домашен любимец.

    Някога беше искала. Знаеше го, може би е била много малка? Толкова много искаше, но трябваше да спре щом баща й каза не. Но не тя си позволи да мрънка... толкова непристойно. Разбира се получи си наказанието за такова държание.
    Котенцето й 
    Май даже беше толкова голямо, колкото мъника в ръцете на Даргов.

    Ела Благоева, Бранимир Даргов and Арес Морев харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Тук Там [Лили & Даргов] Coin10 170
    Ниво : Тук Там [Лили & Даргов] Untitl40
    Статистики :
    Тук Там [Лили & Даргов] Streng10 Сила: 26
    Тук Там [Лили & Даргов] Shield10 Издръжливост: 18
    Тук Там [Лили & Даргов] Brain10 Интелигентност: 20
    Тук Там [Лили & Даргов] Runnin10 Ловкост: 18
    Тук Там [Лили & Даргов] Magic-10 Магия: 30
    Тук Там [Лили & Даргов] Clover10 Късмет: 20

    Re: Тук Там [Лили & Даргов]

    Писане by Бранимир Даргов Нед Авг 27, 2023 4:53 am


    Бе виждал шестнадесет годишно момиче да се дърпа от котка, като дявол от тамян, но не бе виждал някой - който и да е- да се дърпа от бебе коте, което е едва една шепа. Е, Лилиян е първата. Беше вреснала, писнала, дръпнала, че и в очите й се бяха появили сълзи. Все едно щеше да я дава на тигрите да закусят с нея, а не й подаваше малко сиво и безобидно бебе коте. Не го разбирате, тя харесваше Батисарея Балтазар. Защо се държеше така?
    - Не се лигави. - Даргов пък не бе известен със своята тактичност и емпатия. Затова и не разбираше какво не й е наред на Лилето.
    - Не се... не се лигавя. Не искам... просто не искам! - продължи да мрънка тя на свой ред. Някога щеше ли да излезе на глава с нея, да я накара да спре да мрънка? Май не...

    Седна на пода, като краката му изпукаха почти болезнено, но не усети болка. И все пак беше седнал на такова място, че Лилиян и да станеше нямаше на къде да избяга. Освен, ако не искаше да мине през него като трактор. Силно се съмняваше, че притежаваше силата за това така или иначе.
    - Виж сега, коте. - започна той, като гласът му звучеше раздразнено. Но виждаше сълзите в очите й и как две се търкулната по бузите й. - За какво пък ревеш сега? Ни съм те пипнал, ни съм казал нещо. Давма ти котенца. Всяко момиче обича котенца. Ти харесваш Балтазар!
    - Харсвам нея... не искам тях. - прошепна Лилиян и погали мама котка.
    - И защо? Те са нейни все пак. - настоя Даргов, като хвана две бебенца и ги сложи буквално в ръцете й. Тя се разрева... разрева се! Заради две котенца в ръцете й, които мяукаха тихо и започваха да шават и да я изучават. Душеха я и галеха дланите й с мустачки. А той неодумяваше защо реве.
    - Не е тарантула, какво не ти е наред, бе? От бебета котенца ли те е страх? - май очакваше какви ли не други страхове да има Кардамова, но не и бебета котенца. Какво трябваше да се случи на човек за да го е страх от малки котенца? Даргов не можеше да измисли такова нещо, просто не можеше.

    Ела Благоева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Тук Там [Лили & Даргов] Coin10 56
    Ниво : Тук Там [Лили & Даргов] Untitl40
    Статистики :
    Тук Там [Лили & Даргов] Streng10 Сила: 16
    Тук Там [Лили & Даргов] Shield10 Издръжливост: 26
    Тук Там [Лили & Даргов] Brain10 Интелигентност: 22
    Тук Там [Лили & Даргов] Runnin10 Ловкост: 6
    Тук Там [Лили & Даргов] Magic-10 Магия: 20
    Тук Там [Лили & Даргов] Clover10 Късмет: 14

    Re: Тук Там [Лили & Даргов]

    Писане by Лилиян Кардамова Нед Авг 27, 2023 5:18 am


    - Не е ОТ тях - Не искаше да си спомня! Малките пухкави топченца щъкаха в ръцете й и се завираха навътре към нея, търсейки топлинка и прегръдка. Толкова бяха мънички. Не искаше да си спомня... но споменът беше решил, че му е моментът - ще ги наранят.

    Сви се на топка обгръщайки котенцата с тялото си и се сви още по навътре в себе си. Може би ако ги захлупеше със тялото си този път нямаше да им се случи нищо. Дори не беше разбрала, че се е разплакала. Къде беше пръчката на Даргов?
    Нали не я беше извадил.
    И той ли...
    - Какво? Я не ми се прави на дигимон, ела тука. - След като момичето не последва командата, я хвана за глезена и я изтегли към себе си. Лилиян толкова се беше стегнала, че се изпързаля по дупе без да разруши защитната сфера. - Какво ти има, ма?
    - Беше толкова мъничк-ко, к-ка-като тези - Не бяха просто стичащи се сълзи. Хипервентилираше. Едвам-едвам дишаше. А хлипането й беше неудържимо. Жалните звуци, които мозъкът й толкова дълго се беше опитвал да й спести, кънтяха в главата й. Нещо между мяучене и писък. - Тряб-бваше да го държа. Докк...като се гърчи. круцио

    Опита се да се свие още повече. Да защити котетата. Все пак.. беше нормално, нали? Баща й нямаше да направи нещо безсмислено, просто така. Заслужила си го е. Не е трябвало да иска каквото и да е. Ако смятаха, че трябва да има котенце щяха да й дадат.
    Нямаше да иска нищо повече.
    Само да не...

    Ела Благоева and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Тук Там [Лили & Даргов] Coin10 170
    Ниво : Тук Там [Лили & Даргов] Untitl40
    Статистики :
    Тук Там [Лили & Даргов] Streng10 Сила: 26
    Тук Там [Лили & Даргов] Shield10 Издръжливост: 18
    Тук Там [Лили & Даргов] Brain10 Интелигентност: 20
    Тук Там [Лили & Даргов] Runnin10 Ловкост: 18
    Тук Там [Лили & Даргов] Magic-10 Магия: 30
    Тук Там [Лили & Даргов] Clover10 Късмет: 20

    Re: Тук Там [Лили & Даргов]

    Писане by Бранимир Даргов Нед Авг 27, 2023 5:49 am


    Това тук затвърждаваше мнението му, че всички жени около него са луди. Майка му, Арина, Люба, Яна, всяка една вийла и преподавателка в  тъпото училище. Може би при жените имаше някакъв хормон, който рано или късно избиваше и побъркваше всички? И те от своя страна започваха да мислят, че след като те са луди, то трябва да подлудят и мъжете около тях.
    Това обаче Даргов можеше да остави настрана за сега. Защото нямаше много общо с малкото Лиле, освен факта, че и тя бе луда. Продължаваше да реве и сега дори гушкаше котенцата. Твърде силно, ако питате Бранимир, затова се опита да ги отнеме от ръцете й.
    Без успех, тя така ги бе гушнала и се задърпа, че щеше да му се наложи скоро да я гони до другият край на стаята.
    - Стой тука, бе! ОФ! - хвана я, като отново я дръпна към себе си. Лилиян падна на пода, лягайки, а Даргов почти се стовари отгоре й. За щастие и двете котенца бяха невредими, просто се гушкаха в Лилиян, която гледаше Даргов с разширени очи и все още плачеше. Мразеше женски сълзи.. или каквито и да е сълзи. Бяха слабост, дразнеха го.
     Дръпна се от нея и извъртя очи.
    - Ужасна си. - изсъска, а тя продължаваше с опитите си да диша - без успех. Изглеждаше сякаш скоро ще вземе да припадне тук, да ритне камбаната и после сигурно на него щяха да му търсят сметка. Убил малкото тъпо Лиленце с котенца. Или я е примамил тук  с котенцата за да я убие по друг брутален начин!
    Можеше вече да си представи заглавията по вестниците.

    Прекара едни дълги няколко минути в които се бореше със себе си как да постъпи. Беше като момче в детската градина на което му бяха казали, че момичетата пръскат бацили и трябва да  стои далеч от тях.. тц!
    И все пак дръпна хипервентилиращото чудовище до себе си, като я гушна. Да, мамка му, Даргов я гушна... Той се ГУШКАШЕ. Ъгх, това щеше да му срине и без това тъпата репутация дето се опитваше да гради на edgy boy. Че нито беше плейбой, нито беше нещо друго... просто еджи.
    - К-какво... Дар-
    - Млъкни. Поне веднъж млъкни. - изсъска й той, като я държеше в ръце и дори не я гледаше. Потупваше леко гърба й, като по-скоро беше неловко потупване, а не успокоително такова. Просто не бе от тези, които успокояват.
    Можеше да гушка, но не по този начин. Внимание също можеше да дава - но не по този начин. Това тук си бе насилие срещу природата му. Но пък трябваше да бъде сигурен, че Лилиян няма да умре, че в затвора не му се лежеше заради нейната нескромна особа.
    - Припомни си как се диша, пастичке. - измрънка кисело дългуча, като продължи да я гушка неловко и да гледа към стената.

    Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Тук Там [Лили & Даргов] Coin10 56
    Ниво : Тук Там [Лили & Даргов] Untitl40
    Статистики :
    Тук Там [Лили & Даргов] Streng10 Сила: 16
    Тук Там [Лили & Даргов] Shield10 Издръжливост: 26
    Тук Там [Лили & Даргов] Brain10 Интелигентност: 22
    Тук Там [Лили & Даргов] Runnin10 Ловкост: 6
    Тук Там [Лили & Даргов] Magic-10 Магия: 20
    Тук Там [Лили & Даргов] Clover10 Късмет: 14

    Re: Тук Там [Лили & Даргов]

    Писане by Лилиян Кардамова Нед Авг 27, 2023 6:46 am


    Как се диша?

    Ако сбърка, нали няма да направи нищо на котетата?

    Сви се по навътре в него. Котенцата доволни и мъркащи въпреки кандилкането, свряли се като в хралупа в ръцете й. Даргов миришеше на цигари, но не беше запалил тук. Не беше и извадил пръчка още. Почна да имитира неговото дишане. Така няма как да сбърка.
    Вдишва.
    Ароматът на отминаващ тютюн се просмука в нея.
    Издишва.
    Сякаш стана още по-мъничка в ръцете му.
    Продължи да следва ритъма му докато ужасът й не премина постепенно в тъпа празнота. Така беше по-добре. Защо й трябваше да си спомня. Не. Дишане сега.

    - Благодаря - Не че не беше я вкарал той в тази ситуация... но можеше да си тръгне. Очевидно му беше дискомфортно. - Съжалявам.
    - Просто котета. Какво толкова?
    - Първия и единствен домашен любимец, който имах някога... - Звучеше монотонно и далечно и все пак не можа да си каже всичко на глас. Не още. - Умря от... умря болезнено.
    -Кво по..

    Не го чу докрай, мозъкът й така или иначе беше приключил за деня. Концентрира се над дишането си. над пулса си. Лека полека се изравняваше. Не помнеше да е имала някога толкова лоша паник атака. Поне не и в последните няколко години.
    Никога обаче, не бе имала някой, който дори да се опита да я върне. Може би още няколко минути и щяха да се върнат нещата като преди.
    Още няколко минути.
    Сви се още малко в него. Почти й се искаше да му поиска цигара.
    Но не можеше да иска нищо.

    - ...бе ти слушаш ли ме?

    Ела Благоева and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Тук Там [Лили & Даргов] Coin10 170
    Ниво : Тук Там [Лили & Даргов] Untitl40
    Статистики :
    Тук Там [Лили & Даргов] Streng10 Сила: 26
    Тук Там [Лили & Даргов] Shield10 Издръжливост: 18
    Тук Там [Лили & Даргов] Brain10 Интелигентност: 20
    Тук Там [Лили & Даргов] Runnin10 Ловкост: 18
    Тук Там [Лили & Даргов] Magic-10 Магия: 30
    Тук Там [Лили & Даргов] Clover10 Късмет: 20

    Re: Тук Там [Лили & Даргов]

    Писане by Бранимир Даргов Нед Авг 27, 2023 4:42 pm


    Имаше няколко неща, които не харесваше в този живот.. добре де, повече от няколко неща. Но насилието над невинни животни (Лилето НЕ бе невинно животно!), определено бе сред тях. Да, обичаше своята си котка най-много. Другите животни много не го интересуваха, но бебета котенца... да тормозиш бебета котенца, да ги измъчваш и убиваш? Е това не можеше да разбере. Какъв кретен трябва да бъдеш за да извършиш това, нима те правеше повече мъж? По-могъщ, когато си победил едно същество, което дори не можеше да се защити?

    Бе започнал да изрича тези си мисли на глас, доста цветущо, пращайки баща й къде ли не - от двете планини в десета, в скривалището на планински трол, на гъза на географията и някои по-тъмни места, дето и слънцето не достигна. И по роднини, разбира се.
    Лилиян обаче ни приемаше, ни предаваше. Гушкаше се в него, хванала котенцата и тениската му като удавник за сламка. Значи, ако му плащаха за всяка една нейна сълзичка по дрехите му, то бизнес на родителите му пасти щеше да яде, а той щеше да е най-богатият 15 годишен на света. След лапето от "Празен чек".

    -... бе ти слушаш ли ме? - изгледа я криво Даргов, като все още я "гушкаше".
    -...котенцата...
    - Ще ти дам едни котенца! Лилиянооо! Я се съвземи, че ще те ошамаря! - и наистина бе на косъм о това да я зашлеви за да я върне на планетата Земя. Очите й се разшириха и притисна котенцата, като едното изписка. Явно бе готова да бъде и набита, ама не и да ги даде или да позволи някой да ги нарани.
    Какво беше видяло това момиче?
    Даргов въздъхна дълбоко, прокара ръка през косата си. Не беше психолог... беше психопат. Не знаеше как да й помогне.
    - Добре, бе... виж ги. Всички котета са добре. Но Батлазар трябва да ги нахрани... остави ги до нея, те ще са добре тук. Никой ням ада ги нарани..., нали?
    - Никой...?
    - Никой. Гарантирам ти..., вярваш ли ми? - това може би щеше да е най-тъпото нещо, което можеше да направи. Да му повярва. А и  това,че котенцата щяха да са добре, не означаваше, че тя щеше да е добре. Дразнеше го!

    Ела Благоева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Тук Там [Лили & Даргов] Coin10 56
    Ниво : Тук Там [Лили & Даргов] Untitl40
    Статистики :
    Тук Там [Лили & Даргов] Streng10 Сила: 16
    Тук Там [Лили & Даргов] Shield10 Издръжливост: 26
    Тук Там [Лили & Даргов] Brain10 Интелигентност: 22
    Тук Там [Лили & Даргов] Runnin10 Ловкост: 6
    Тук Там [Лили & Даргов] Magic-10 Магия: 20
    Тук Там [Лили & Даргов] Clover10 Късмет: 14

    Re: Тук Там [Лили & Даргов]

    Писане by Лилиян Кардамова Пон Авг 28, 2023 2:04 am


    О никак даже.
    Но ако беше честна не вярваше на абсолютно никой.
    Вярата беше... Е ненужна. А и какво значение има в какво вярваш.

    Отдръпна се от Даргов и се промъкна до кашончето с котета. Почна да нарежда бебетата обратно при Батисарея. Трябваше да се отдели от тях. Емоционално. Може би нямаше да ги нарани. Може би щеше. Това бяха нормални неща все пак. Всичко може да бъде наранено. Дишаше - вдишване и издишване. Колкото по-малко искаш, толкова по-малко може да бъдеш наранен.
    И Лилиян така. Искаше Даргов да я остави на мира. И той я тормозеше за това. А рано или късно това щеше да стане - или щеше да му омръзне в крайна сметка или щеше да завърши и да си тръгне.
    Нямаше нужда да иска да се махне.
    Щеше.

    Когато малките бяха при майка си, стана и се изтупа.
    Машинални движения.
    Да се въргаля така по прахта.
    Опита си да си тръгне. Без да го поглежда. Сякаш последните десет минути не се бяха случили. Но за да го направи трябваше да мине през него - проклет дългуч. Нямаше откъде да заобиколи, за това се опита просто да го прескочи.

    - Абе ти! Къде си тръгнала? - не успя да мине през него, ръката му не само я спря, но и момичето загуби баланс и падна върху него - Зададох въпрос! 
    - Защо да ти вярвам?
    - Верно ли мислиш, че бих наранил котетата?
    - Всеки наранява когато му е изгодно - Стараеше се да не мисли повече за бебетата. Все едно не съществуваха отново. Споменът нямаше да си отиде този път. - Нещо друго? Или вече може да си ходя?

    Ела Благоева and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Тук Там [Лили & Даргов] Coin10 170
    Ниво : Тук Там [Лили & Даргов] Untitl40
    Статистики :
    Тук Там [Лили & Даргов] Streng10 Сила: 26
    Тук Там [Лили & Даргов] Shield10 Издръжливост: 18
    Тук Там [Лили & Даргов] Brain10 Интелигентност: 20
    Тук Там [Лили & Даргов] Runnin10 Ловкост: 18
    Тук Там [Лили & Даргов] Magic-10 Магия: 30
    Тук Там [Лили & Даргов] Clover10 Късмет: 20

    Re: Тук Там [Лили & Даргов]

    Писане by Бранимир Даргов Пон Авг 28, 2023 3:16 am


    Всеки наранява? Това ли бяха принципите с които тя бе израснала? Интересно. Дали пък неговото поведение спрямо нея не й се струваше напълно нормално и адекватно в такъв случай? Така де... той я нараняваше защото можеше. Което... да, беше си така. Правеше го за да я дразни, а и защото можеше. Но котенца? Дори той не бе такова чудовище.
    Човек щеше да убие, ама котенце... тц.

    - Никъде няма да ходиш, я си сядай на задника. - дръпна я отново надолу, като Лилиян пак се озова в скута му след опит да стане от там. Измрънка, а Даргов само хвана брадичката й, като обърна лицето й към своето и се подсмихна. Сълзите придаваха някакъв чар на очите й, караха ги да блестят по особен начин. 
    - Май трябва по-често да те карам да плачеш.
    - Какво... какво не ти е наред?
    - Оо, това далеч не е правилният въпрос, коте. Какво ми е наред ще е по-лесно. Но има няколко неща, които са ми наред, да сме честни. - нова психопатска усмивка. Нищо чудно, че момичето си мислеше, че той ще нарани котенцата. Сигурно си представяше как ги прави на суши или мусака.
    - Искам да си ходя, нямам какво повече да правя тук.
    - Ти си тук защото АЗ те доведох тук, следователно никъде няма да ходиш. Защото АЗ не съм ти позволил. Ясен ли съм? - стисна брадичката й по - силно. - Ясен ли съм?

    Едва доловимо кимване от нея, добре. Добро момиче, помисли си Даргов, като погали бузата й с пръстче, ей тъй да я накара да потрепне.
    Лилиян седеше в скута му и леко се размърда, докато той отново бе погледнал към Балтазар.... Ох! Мърдаше твърде много.
    - Спри да мърдаш. 
    - Не ми е удобно.
    - И на мен не ми е удобно да мърдаш така. - изсъска той срещу нея кисело. - Нямаш си и на идея какви ги-
    - Нещо ми убива... пусни ме вече!
    - Убива ти мозъка! - но да, нещо й убиваше. Даргов мръдна ръка под дупето на Лилиян от което тя беше шокирана и почти се изтресе на пода до крака му, докато той извади от джоба си един морков с панделка.
    - Весела Коледа, заек. - беше забелязал, че малката лигла ядеше моркови всяка сутрин в промишлени количества, сякаш живота й зависеше от това. Какъв по-хубав подарък от този можеше да й даде. Морков с панделка! 

    Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Тук Там [Лили & Даргов] Coin10 56
    Ниво : Тук Там [Лили & Даргов] Untitl40
    Статистики :
    Тук Там [Лили & Даргов] Streng10 Сила: 16
    Тук Там [Лили & Даргов] Shield10 Издръжливост: 26
    Тук Там [Лили & Даргов] Brain10 Интелигентност: 22
    Тук Там [Лили & Даргов] Runnin10 Ловкост: 6
    Тук Там [Лили & Даргов] Magic-10 Магия: 20
    Тук Там [Лили & Даргов] Clover10 Късмет: 14

    Re: Тук Там [Лили & Даргов]

    Писане by Лилиян Кардамова Пон Авг 28, 2023 10:55 am


    ...

    Той.. сериозно ли?

    Знаеше какво представляваха коледните подаръци. Родителите й почти всяка година организираха вечери покрай празниците. Имаше стандартен обмен между децата на фамилиите. По скоро родителите показваха колко пари могат да метнат за безполезни неща.
    Но този подарък...
    Точно сега Лилиян нямаше емоционалната сила дори да отговори подобаващо. А и, дръвникът му с дръвник, някакси беше оцелил И рождения й ден? Не, сигурно беше разбрал от Арина. Но пък защо би я питал такова нещо? Освен ако огнената фурия не го беше изтърсила... не. Надали щеше да обърне внимание.
    Просто съвпадение.

    Очевидно беше някаква негова си гавра... зайче - морков. Празниците идваха и решил да е сега.
    Но...
    Беше любимото й нещо за хрупане.
    Сложил му е даже панделка!
    Синя панделка.

    Или това бяха твърде много съвпадения едно след друго, или Даргов имаше някаква обсесия. Хайде рождения ден, хубаво случайност. Но любима храна? Цвят? Ако не беше паник атаката от преди няколко минути сигурно щеше да се разсмее. Сега просто го гледаше в очите и примигваше. Погледна моркова. Погледна него. Погледна моркова.
    Ако ще да се гаври.

    - Благодаря. - Взе го плахо и несигурно, все едно щеше да я ухапе. Моркова, не Даргов. Той вече го беше правил тоя номер, едвам й мина глупавата синка дето й остави. Нямам подарък за него. Но щеше да му измисли нещо. Не беше културно просто ей така да получи подарък и да не върне жеста. Можеше момчето да го има в предвид като шега, но подаръкът всъщност й хареса, и щеше да измисли нещо мило и за него. - Съжалявам, но нямам подарък за теб.... не бях подготвена. Да ти дам твоя след ваканцията?

    Ела Благоева and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Тук Там [Лили & Даргов] Coin10 170
    Ниво : Тук Там [Лили & Даргов] Untitl40
    Статистики :
    Тук Там [Лили & Даргов] Streng10 Сила: 26
    Тук Там [Лили & Даргов] Shield10 Издръжливост: 18
    Тук Там [Лили & Даргов] Brain10 Интелигентност: 20
    Тук Там [Лили & Даргов] Runnin10 Ловкост: 18
    Тук Там [Лили & Даргов] Magic-10 Магия: 30
    Тук Там [Лили & Даргов] Clover10 Късмет: 20

    Re: Тук Там [Лили & Даргов]

    Писане by Бранимир Даргов Пон Авг 28, 2023 10:45 pm


    Каквато и реакция да очакваше - не беше тази реакция. 
    "Благодаря.. нямам подарък за теб, но ще ти го дам след ваканцията" ?! 
    Какво, моля?
    Той ли изведнъж бе оглушал? Макар че ,ако бе не би трябвало да чува... това. ТОВА. Тя трябваше да е изненадана, скандализирана. Каквото и да е. Не... благодарна. Това го накара да я гледа шокирано. Беше му скрила шапката, дето я нямаше.

    - Не искам подарък. - измрънка Даргов след около две минути и просто погледна настрани от Лилиян като уж гледаше котенцата. То толкова ги беше гледал, че всяко петно им знаеше.
    - Но-
    - Не искам. Забрави. А и го приеми като подарък и за рождения ти ден. Примерно. Така не ми дължиш нищо. - да, и за това знаеше. Беше си направил труда да разбере, но далеч не бе по обичайният начин. Както и за любимият й цвят. Беше пълен с изненади.
    Защо обаче бе решил да го направи? За забавление. Никой не се радваше на тъп морков за подарък, какво не му беше наред на това момиче? Не бе получавала никога подаръци или... или явно си бе ударила главата в нещо последните петнадесет минути?

    Гледаха се мълчаливо. В момента в който тя опита да отвори уста с поредното "подарък" той стисна устните й с пръсти и ги задържа като човка на патица. Лилиян ококори очи и го изгледа невярващо, а той вдигна пръст към нея.
    - Сега... няма да ми подаряваш нищо, ясен ли съм? - май трябваше да му плащат за всяко "ясен ли съм" или да си смени името, че поне тогава да му отговаряха с "да".
    Пусна Лилето и се облегна на походното легло, като кръстоса крака в глезените, а тя все още си гушкаше моркова, все едно бе най-ценното й притежание. Колко сладко, краше нещо в него да се надига нагоре.

    - Ама аз.... не е редно така. Не е културно да получиш подарък и да не дадеш такъв обратно. - започна Лилиян плахо. 
    На Даргов започна да му загрява котлончето, че държанието й бе такова заради паник атаката от преди малко. Момичето сигурно все още бе в някакъв шок или емоционално изцедено. Не знаеше какви ги говори. Дали пък не трябваше да я заведе при баба Цвета? Щеше ли всичко да й е наред? Някак си нямаше да го понесе, ако Лилиян изведнъж бе станала мила с него, кого щеше да тормози тогава?
    - Да, че много ме интересува какво е културно и какво не. Но винаги можем да измислим нещо, което да ми дадеш тук и сега, ако толкова много държиш. Но не искам да ми купуваш нищо. - така или иначе сигурно щеше да му купи някоя магическа глупост от която нямаше нужда.

    Люба Бюлбулева харесва този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Тук Там [Лили & Даргов] Coin10 56
    Ниво : Тук Там [Лили & Даргов] Untitl40
    Статистики :
    Тук Там [Лили & Даргов] Streng10 Сила: 16
    Тук Там [Лили & Даргов] Shield10 Издръжливост: 26
    Тук Там [Лили & Даргов] Brain10 Интелигентност: 22
    Тук Там [Лили & Даргов] Runnin10 Ловкост: 6
    Тук Там [Лили & Даргов] Magic-10 Магия: 20
    Тук Там [Лили & Даргов] Clover10 Късмет: 14

    Re: Тук Там [Лили & Даргов]

    Писане by Лилиян Кардамова Вто Авг 29, 2023 12:56 pm


    Объркването се изписа по лицето й.
    Да му подари нещо тук и сега ли? Дали имаше нещо подходящо в чантата? Има по-скоро за Батисарея.. така де имаше. Котката вече беше омела всичко, което носеше момичето. Можеше Щеше да й носи още сега като знаеше, че е тук и има малки, но това не влизаше в описанието на Даргов. Пък и не го правеше за него.

    - Нямам нищо? - Огледа и стаята внимателно. Да не очакваше да му направи нещо. Да му пише домашното? Какво пък сега му се беше навряло в твърдоглавата глава - Пък не съм достатъчно сръчна да ти направя нещо? Дори не знам от какво.

    Погледа, който срещна нейния беше някаква странна смесица от емоции като "ти се гавриш с мен" изглежда беше най силната.

    - Какво? - Почваше да й става неудобно, особено като я гледаше така, и пробва да се намести все още в скута му, в някакъв опит да си намери работа или да се пробва да се отдалечи. Само и само да не го гледа. Кога щеше да я пусне да си ходи? - Сериозно, нямам идея за какво говориш!

    Ухапването, което последва я накара да замлъкне и претръпне. И външно и вътрешно. Той, той.. пак го направи! Просто й събра косата в ръка и я захапа! Ръката му още беше свита около тъмните кичури, а и някак си без да се усети момичето изглежда я беше придърпал и по-близо, сега се беше лепнала за него и на свой ред му стискаше тениската. Все едно.. и тя не знаеше все едно какво. Със стискане не се бута?

    - Ау! От какъв зор! Ухапа ме! Едвам ми мина предната синка!

    Ина Янакиева харесва този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Тук Там [Лили & Даргов] Coin10 170
    Ниво : Тук Там [Лили & Даргов] Untitl40
    Статистики :
    Тук Там [Лили & Даргов] Streng10 Сила: 26
    Тук Там [Лили & Даргов] Shield10 Издръжливост: 18
    Тук Там [Лили & Даргов] Brain10 Интелигентност: 20
    Тук Там [Лили & Даргов] Runnin10 Ловкост: 18
    Тук Там [Лили & Даргов] Magic-10 Магия: 30
    Тук Там [Лили & Даргов] Clover10 Късмет: 20

    Re: Тук Там [Лили & Даргов]

    Писане by Бранимир Даргов Вто Авг 29, 2023 9:40 pm


    Облиза устните си дяволите и се отдръпне от нея съвсем леко, но лицето му бе почти срещу нейното, когато докосна косата й отново. Лилиян опита да се дръпне, но ръката на Даргов бе по-бърза и се обви около кръста й.
    - Къде тръгна? - попита срещу устните й.
    - Защо ме ухапа?
    - Искаше да ми дадеш нещо и си харесах това. Проблем ли имаш? - изщрака със зъби срещу нея за да я подразни, а тя потрепери. Не я разбираше, от какво толкова я беше страх. Нито щеше да я изяде, нито да я нарани... твърде много. Всичките й крайници щяха да си останах по местата й, за жалост. - Пък и обичам да си маркирам територията.

    Тя не му беше територия. Не искаше да има нищо общо с нея. Но обичаше да я дразни и да гледа как малките й очички се разширяват изненадано и уплашено. Как гърба й се изпъва като струна, а долната й устна потреперва като на анимационен герой готов да заплаче.
    - Т-територията..? - ах, и това тънко и тихо уплашено гласче. Как пък после да не я дразнеше, като това й състояние бе комично. Но поне я бе извадил от онова опиянение, където почти бе станала мила с него, това не му трябваше! - Не съм... не съм твоя територия.. какво трябва да значи това?
    Хем не беше, хем не знаеше какво е. Смешно му беше.
    - Забрави, коте. Ставай да си ходим. - плесна я по дупето за да се изправи от скута му, след което бавно се изправи, а ставите му изпукаха. Оуч. От невнимание удари главата си във висящият полилей и изруга, звучно и цветущо благославяйки нечия майка.
    - Добре ли си? - прошепна Лилиян, а той я изгледа гневно все едно тя бе сложила полилея там и бе причина да е почти два метра висок.
    - Да ти приличам на някой който е добре? - то това по всички параграфи реално.

    Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Тук Там [Лили & Даргов] Coin10 56
    Ниво : Тук Там [Лили & Даргов] Untitl40
    Статистики :
    Тук Там [Лили & Даргов] Streng10 Сила: 16
    Тук Там [Лили & Даргов] Shield10 Издръжливост: 26
    Тук Там [Лили & Даргов] Brain10 Интелигентност: 22
    Тук Там [Лили & Даргов] Runnin10 Ловкост: 6
    Тук Там [Лили & Даргов] Magic-10 Магия: 20
    Тук Там [Лили & Даргов] Clover10 Късмет: 14

    Re: Тук Там [Лили & Даргов]

    Писане by Лилиян Кардамова Сря Авг 30, 2023 7:57 pm


    - Оф, я се оправяй. - беше... бясна?

    Успя да се възползва от дискомфорта на момчето и да се изстреля през вратата преди да я хване отново. От седенето на пода й се бяха желирали краката. нямаше от какво друго да е. Ще я хапе! Още й беше леко влажно на врата, сякаш я беше облизал или олигавил. Сякаш е някакво куче. Територия му била! Е връзваше се поне с кучешката част, ако не с друго. По скоро жертен агнец, от колкото друго. От цялото училище нямаше ли кой друг да тормози? Как му идваха на акъла такива измишльотини и на всичкото отгоре й се хилеше насреща сякаш имаха някакво голямо значение, което й обягваше.
    Пълни глупости!
    Не можеше просто да си измисля неща и после да й се хили насреща.
    Защо не я оставеше намира.
    Нямаше нужда от това да... чувства каквото и да е било. Гняв. Страх. Болка. Стисна небрежно опакованото морковче. Надежда.
    Нямаше нужда от тези неща. Какво да ги прави? Като... нямаше значение. С кой може да говори е определено, няма значение с кой иска да говори. Камо ли кой да дружи. Да споделя...

    Не се спря да преживля мислите си дълго след като се беше скрила в спалнята си в стаята на Северен Вятър.

    Нито пък докато се опитваше да заспи.
    Миришеше пак на цигари, но някак си по-леко.
    Недостатъчно.
    Така и не успя да заспи.

    На следващия ден беше изтощена. Емоционално и физически - източена, но...
    В плитката, която си беше сплела имаше искрящо синя панделка.



    край

    Ела Благоева and Ина Янакиева харесват този пост.


      В момента е: Сря Май 22, 2024 5:34 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!