Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Нова Глутница

    Атсу Оттах
    Атсу Оттах
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Нова Глутница Coin10 105
    Ниво : Нова Глутница Untitl37
    Статистики :
    Нова Глутница Streng10 Сила: 10
    Нова Глутница Shield10 Издръжливост: 2
    Нова Глутница Brain10 Интелигентност: 4
    Нова Глутница Runnin10 Ловкост: 4
    Нова Глутница Magic-10 Магия: 4
    Нова Глутница Clover10 Късмет: 4

    Нова Глутница

    Писане by Атсу Оттах Пет Авг 25, 2023 8:33 pm


    @Арес Морев

    Толкова е... мокро. И зелено.

    Всичко се случи много бързо. В един момент се излежаваше в кюп на слънце, сред пясъка, с братовчедите си - кой хиена, кой човек. В другия беше вдигнат като мръсно пале за яката и отнесен на някъде. И докато пръстите на краката му докоснеха влажната... ВЛАЖНА?... земя, баща му беше изчезнал обратно от където беше дошъл. Без чао. Без довиждане. Или едно успех...

    "И не забравяй. Вече не си Раатиб. Не ни търси!"

    Само това. Не ни търси. Сякаш щеше! Най-накрая беше дошъл неговият момент да се докаже. Чакаше го откакто за пръв път се промени - само се беше надявал поне едно кахуато да може да врътне преди да тръгне... или нещо за хапване. Нямаше значение. Така бяха решили. Щеше да се справи повече от добре.
    Какво може да се яде в тая подгизнала земя?



    Няколко дни по-къно стигна до... селце?
    Очакваше да намери голямата река, след като беше толкова зелено трябваше да се напоява от някъде. Но не. Всичко беше стръмно - като голяма дюна, но с черна почва като земите покрай Нил. И се дишаше толкова трудно! Сякаш постоянно кислорода не му стигаше, а пък и миризмите бяха толкова омешани.
    Странно място.



    - Цигане, цигане!

    Не беше сигурен, какво викаше момчето по него. Цигане? Какво е това? Знаеше, че е по него и че трябва да е обидно. Очевидно имаше в предвид обида. По него. Нямаше никой друг край рекичката. Ако нещо толкова малко можеше да е изобщо река. Детето беше с една глава по-голямо от Атсу.

    Нямаше никой наоколо.
    Освен грубото момче.

    И една много гладна хиена.

    Юлий Звездинов, Маришка Боршош and Арес Морев харесват този пост.

    Арес Морев
    Арес Морев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Нова Глутница Coin10 51
    Ниво : Нова Глутница Untitl37
    Статистики :
    Нова Глутница Streng10 Сила: 6
    Нова Глутница Shield10 Издръжливост: 2
    Нова Глутница Brain10 Интелигентност: 4
    Нова Глутница Runnin10 Ловкост: 2
    Нова Глутница Magic-10 Магия: 6
    Нова Глутница Clover10 Късмет: 4

    Re: Нова Глутница

    Писане by Арес Морев Съб Авг 26, 2023 12:39 am


    Мрак и червени пръски.  

    Кръвта бе обагрила не само стените и пода, но и се беше пропила в мебелите. Напълно хаотично из цялото помещение бяха разхвърлени трески и части от столове. Масата бе разцепена на две,  диванът странично бе запречил  вратата, а около него имаше странни петна от зелено желе. По тях бяха полепнали солидно количество перушина и  пера.  
    Във въздуха се носеше аромат на застояло  и билкова отвара.  

    В центъра на всичко това стоеше  изправена фигура на момче.  Очите му безизразно бяха забити в стената и не потрепваха.  Не помръдваше и по никакъв начин не реагираше на истеричната жена, която крачеше  наляво-надясно и скубеше косите си.

    - Трябваше просто да се отървеш от него...
    Не отговори.  По неговите изчисления -  проблемът бе разрешен.

    - ... не да превръщаш къщата в местопрестъпление от мъгълски сериал.
    Отдавна бе претръпнал от гласа й и упреците й.  Не го бе страх от нея.  

    Търпеше я, защото нямаше друг избор. Някой ден възможността щеше да се появи и тогава...щеше да сложи край  на цялата тази игра. По неговия начин.

    ТРЯС.  

    В рамото му се заби заклинание. Чувството бе сякаш хиляди малки  игли се  забиват в плътта му и я раздират. Отново не реагира.
    -  Вече не е толкова забавно да си играя с теб...

    Ти да видиш.
    ..

    Няколко дни по-късно, проклетницата го бе зарязала в ново имение. „Майка” му освен хиляди връзки, имаше и още толкова имоти. Това бе в някакво забравено от бога село.
    Скуката го убиваше. Беше му казала: „не се показвай пред хората”. Явно тя се страхуваше да го видят в това състояние. Все още имаше големи синки от „онзи инцидент”. Устната му бе разцепена, но поне вече усещаше пръстите на лявата си ръка. Хм, нищо ново под слънцето.

    Не му пукаше.
    Излезе.

    Дървета, зеленина, птички, пчелички и пущинак. Наоколо не се виждаше, нищо интересно. Тогава дочу приглушен писък в далечината.

    Отиде да провери.

    Маришка Боршош and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Атсу Оттах
    Атсу Оттах
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Нова Глутница Coin10 105
    Ниво : Нова Глутница Untitl37
    Статистики :
    Нова Глутница Streng10 Сила: 10
    Нова Глутница Shield10 Издръжливост: 2
    Нова Глутница Brain10 Интелигентност: 4
    Нова Глутница Runnin10 Ловкост: 4
    Нова Глутница Magic-10 Магия: 4
    Нова Глутница Clover10 Късмет: 4

    Re: Нова Глутница

    Писане by Атсу Оттах Съб Авг 26, 2023 2:55 am


    Писъкът бе кратък.

    Зеленото стана червено. А после кръвта се разми във водата. Много по-добър и значителен цвят според Атсу. Стоеше добре на петнистата му козина.
    Е вече нямаше нужда и да стоя гладен.
    Първото му ядене от няколко дни насам. Птичките заглъхнаха за няколко минути в ужас от случилото се и в околността се чуваше само освирепяло ръмжене и трошене на кокали.

    Тогава чу и стъпките.

    Леки.

    Уверени.
    В миризмата на новодошлия нямаше страх. Погледите им се срещнаха - хиена и момче. Още едно? Нямаше да успее да изяде второ, а не беше добра идея да оставя следи. Но новият не изпищя. Просто го гледаше безизразно. Не! С интерес. Очите му плантяха и разказваха много повече от лицето му, от тялото му. 
    Ранен, но не и прекършен.
    За разлика от костта, която Атсу беше хванал между зъбите си.
    Строши я докато продължаваше да го гледа. Тестваше го. Не изглеждаше готов да хукне. Напротив. Новото момче направи крачка към кървавата сцена и се разтърси. Не миришеше на страх? Не чуваше смях. Но Атсу чу... познат звук - като кършене на кости. Пренареждаха се и заформяха нещо друго. Знаеше този звук, и то не само от жертвата си.
    Познаваше го от собствените си трансформации.

    Хиена гледаше хиена.

    Новодошлият беше по-едър, не с много, но имаше нещо по-неуверено от египтянчето в тази му форма. Атсу се надяваше на едно. Това мокро място да споделяше поне един обичай с родината му - на гостоприемството и храната. Нямаха хляб да счупят... но и таз вършеше работа.
    Ухили се по хиенски насреща на момчето-хиена и подбутна жертвата си към него.

    Канеше го да сподели трапезата му.

    Сандър Викторович and Маришка Боршош харесват този пост.

    Арес Морев
    Арес Морев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Нова Глутница Coin10 51
    Ниво : Нова Глутница Untitl37
    Статистики :
    Нова Глутница Streng10 Сила: 6
    Нова Глутница Shield10 Издръжливост: 2
    Нова Глутница Brain10 Интелигентност: 4
    Нова Глутница Runnin10 Ловкост: 2
    Нова Глутница Magic-10 Магия: 6
    Нова Глутница Clover10 Късмет: 4

    Re: Нова Глутница

    Писане by Арес Морев Съб Авг 26, 2023 4:37 pm


    Агонизиращите писъци бяха кратки. Прекалено кратки, за да го мотивират да побърза. Заглъхнаха, още когато навлизаше в горичката. Не бяха животински. В това бе сигурен.

    Разлетелите се птици оставиха по пътя му тягостна, зловеща тишина. Но това не го притесняваше, дори му носеше някакво странно удовлетворение. Ако можеше да се усмихне, то сега щеше да го направи. Вместо това лицето му остана безизразно.

    Стъпваше леко и внимателно. Безмълвните лъчи на слъцето обгаряха очите му, карайки го да ги присвие леко по крайщата. Това не го забави. Познаваше местността достатъчно добре, за да може да се ориентира.

    Надуши кръвта във въздуха още преди да стигне до поляната с рекичката. Заедно с нея се носеше вонята на смърт и разкъсана плът. Посрещна го свирепо ръмжене и хиена, разкъсваща с острите си зъби вече почти безформена купчина.

    Стомахът на жертвата бе разпорен и вътрешното й бяха разхвърлени навсякъде. Човешки кости и месо се подаваха из под увисналата кожа.

    Не отстъпи. Впи очите си в чуждите и пристъпи напред. Силен звук, като строшаване на хиляди мокри пръчки, отекна в пространството. Твърде силен, заплашителен.
    Не се поколеба. Преобрази се и усети как вътрешностите му се разместват, кръгозора му се снижава и се превръща в хиена.
    От таз перспектива всичко бе по-различно.

    Вълнуващо. Рядко се преобразяваше. Не го правеше, когато тя бе наблизо. Въпросната бе психарка. Страхуваше се, че другите ще ознаят тайната им и ще ги прогонят.
    Арес не изпитваше страх. Единствено любопитство.

    Знаеше какво трябва да направи. Тя го бе предупредила: „Ако видиш друг като нас, убий го. Не се колебай. Убий го на секундата!”.

    Вече бе решил. Всъщност трябваше му по-малко от секунда.

    Може би, това бе шанса, които бе чакал до сега. Не нападна другата хиена.

    Прие поканата му. Ухили се насреща му и свирепо заби зъбите си в един от крайниците на трупа. Кръвта напои устата му и отключи онази ненаситност, която обикновено бе заключена.

    Нещо странно го жегна в тила. Кво по дяволите бе това?

    Хм. Вече не му бе скучно.

    Люба Бюлбулева and Маришка Боршош харесват този пост.

    Атсу Оттах
    Атсу Оттах
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Нова Глутница Coin10 105
    Ниво : Нова Глутница Untitl37
    Статистики :
    Нова Глутница Streng10 Сила: 10
    Нова Глутница Shield10 Издръжливост: 2
    Нова Глутница Brain10 Интелигентност: 4
    Нова Глутница Runnin10 Ловкост: 4
    Нова Глутница Magic-10 Магия: 4
    Нова Глутница Clover10 Късмет: 4

    Re: Нова Глутница

    Писане by Атсу Оттах Съб Авг 26, 2023 7:30 pm


    Храненето в семейна глутница беше хаотично. В новозаформяща се? Изглеждаше като битка за надмощие, за най-сладката хапка и за това кой колко ще изяде. За щастие и двете хиени бяха палета и борбата беше повече игра.
    Жадидън. Новият беше по-едър, но пък Атсу по-пъргав и свикнал на формата си.

    Отдавна нямаше останал и косъм от жертвата, когато двете боричкащи се хиенчета се изтърколиха във водата.

    Атсу подскочи като ужилен като се пльосна по гръб във водата и избяга на другия бряг с квичене. Вярно беше плитко, но никога не знаеш дали няма крокодил!
    Другарчето му го гледаше объркано от средата на ручея.




    В някакъв момент хиените се бяха отдалечили от реката и се бяха пльоснали на слънчев камък навътре в гората. Никъде не беше добра идея да спиш покрай реката.
    Жадидън се беше опънал по гръб разперил лапи към слънцето, но на Атсу не му стигаше да делят камък, за това най безцеремонно се пльосна отгоре му и се нагуши.

    Другата хиена замръзна за секунда. Сякаш не смееше да диша.




    Свечеряваше се и другарчето на Атсу тръгна на някъде.
    Египтянчето остана, но и другата хиена спря... Чакаше ли го?

    Хукна по петите му да го настигне.

    Жадидън го заведе в някаква странна сграда. Беше празна, затворена. Миришеше студено. Може би беше леговището му. Но сам сам ли беше? Момчето в някакъв момент се върна обратно в човешката си форма, сякаш си стовари тежест на раменете. Атсу го последва, за пръв път показвайки си лицето откакто го срещна.

    - Аз съм Алексиарес.
    - Не разбирам? - не беше сигурен какво му каза, но отговори с въпрос на арабски, надяваше се да познае езика. Момчето се спря и посочи себе си.
    - Алексиарес.
    - Атсу - 
    Египтянчето пробва да даде своето име посочвайки се. Александрия, Арес - знание и война, може би беше името на жадидън? Чуждото име беше странно но битка му отиваше, посочи момчето - Арес?

    Маришка Боршош and Арес Морев харесват този пост.

    Арес Морев
    Арес Морев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Нова Глутница Coin10 51
    Ниво : Нова Глутница Untitl37
    Статистики :
    Нова Глутница Streng10 Сила: 6
    Нова Глутница Shield10 Издръжливост: 2
    Нова Глутница Brain10 Интелигентност: 4
    Нова Глутница Runnin10 Ловкост: 2
    Нова Глутница Magic-10 Магия: 6
    Нова Глутница Clover10 Късмет: 4

    Re: Нова Глутница

    Писане by Арес Морев Пон Авг 28, 2023 12:46 am


    Кимна кратко и отсечено.
    - Да. – кратък отговор, лишен от всякакво въодушевление и емоция.  Стоеше на достатъчно безопасно разстояние от другото момче, за да не си помисли да направи някоя глупост. Като онова изпълнение на реката. Малката хиена се бе сгушила отгоре му. Това бе накарало съдържанието в корема му да се обръща и вътрешностите му да танцуват казачок.  

    Не обичаше да го докосват. При други обстоятелска би го разкъсал или изял. Защо не го направи?  Нямаше никаква идея и това го дразнеше.  Онова  странно усещане,  като хиляди забиващи се кинжали, в тил а му се засилваше.

    Залагаше на сигурно. Така бе по-добре за всички.
    - Какво правиш тук? -  имаше предвид не тук в къщата.  Очевидно, Арес го бе довел, поканил в дома си, въпреки че това последното беше прекалено разтегливо понятие. В България.
    - Моля? – по интонацията му се усещаше във  въпроса. Момчето, не хиената, започна да ръкомаха нещо и да се опитва да обяснява нещо с жестове. Явно очакваше, да бъде разбрат.  

    Атсу. Така бе казал, че се казва.  Хубаво име.  
    -  Τι κάνεις εδώ? – опита отново със същия въпрос.
    -  Не разбирам? – и отново не получи желания отговор.  

    Хм. Определено не приличаше на тукашните. Говореше арабски...да, това определено бе арабски. Същият език като онези дълги и ревливи филми, пред които „майка” му обожаваше да си губи времето и да  изразходва тон кърпички всеки път.

    --

    Въртяха се в кръг като на увеселително влакче на ужасите.  Тъй наречения разговор не бе стигнал до никъде. Арес бе опитал на  гръцки, френски и дори на испански. Не, че имаше големи познания по испански.  Знаеше цели две фрази и нито една от тях не бе свършила работа.

    След известно време цялото това ръкомахане му дойде в повече и остави другата хиена да се оправя сама. Така работеха нещата тук. Но гостенинът явно не го схвана.
    Вървеше подире му от стая в стая и се опитваше да му ръкомаха и да го обарва.

    Кой изобщо се опитваше да хваща непознати хора?
    - Как се озова в България? – изтърси го на английски спонтанно. Без да го мисли много и да очаква нормален отговор.

    Люба Бюлбулева and Маришка Боршош харесват този пост.

    Атсу Оттах
    Атсу Оттах
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Нова Глутница Coin10 105
    Ниво : Нова Глутница Untitl37
    Статистики :
    Нова Глутница Streng10 Сила: 10
    Нова Глутница Shield10 Издръжливост: 2
    Нова Глутница Brain10 Интелигентност: 4
    Нова Глутница Runnin10 Ловкост: 4
    Нова Глутница Magic-10 Магия: 4
    Нова Глутница Clover10 Късмет: 4

    Re: Нова Глутница

    Писане by Атсу Оттах Пон Авг 28, 2023 5:18 pm


    Някои от езиците му звучаха познато, разпозна определено гръцкия, но за жалост не вдянваше нищо от него. Трябваше просто да намери начин да научи местния, надяваше се...
    Ама разбира се!
    Английският беше общият език на запада. Как не се сети?

    - Тук ме пратиха! - ухили се широко на Арес и продължи  - От Египет съм... А тук къде е?

    Отговорът изглежда шокира момчето. По скоро присъствието на адекватен отговор, не толкова на това което каза. Примигна срещу него объркано. Човешката му форма беше странна, много по-малко експресивна от хиенската.
    - България. 
    - Аа. - Балкански полуостров най-вероятно, значи не чак толкова далеч. Можеше да се върне сам самичък.. но не трябваше. Изкушаваха го. - Ок. Сам ли си? Нямаш ли глутница?

    Мястото миришеше на изоставено нямаше и следи от движение на хора освен на мълчаливото момче. За това ли се държеше по-дръпнато? Не беше свикнал да си има глутница? Бяха само двама, но не беше лош старт - можеха да тичат заедно ако иска.
    - Само лудата стара патка. - Арес сякаш се погнуси от самата идея за... този човек, жена? Само да не беше женска хиена, рано му беше да се справи с такава... а не искаше да дели решения - Защо тук?
    - Изпита....
    - АЛЕКСИАРЕС ПАК ЛИ СИ ИЗЛИЗАЛ!

    Женският вик се разнесе из къщата заплашително. Атсу предположи, че това може да е въпросната патка, но въпреки това се наежи и се опита да застане между новата хиена и източникът на звукът.

    Исмаил Колимечков, Маришка Боршош and Арес Морев харесват този пост.

    Арес Морев
    Арес Морев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Нова Глутница Coin10 51
    Ниво : Нова Глутница Untitl37
    Статистики :
    Нова Глутница Streng10 Сила: 6
    Нова Глутница Shield10 Издръжливост: 2
    Нова Глутница Brain10 Интелигентност: 4
    Нова Глутница Runnin10 Ловкост: 2
    Нова Глутница Magic-10 Магия: 6
    Нова Глутница Clover10 Късмет: 4

    Re: Нова Глутница

    Писане by Арес Морев Сря Авг 30, 2023 1:34 am


    Все още бе объркан. Новото момче се държеше странно, нетипично. Дори неуместно, според представите на майка му. Усмихваше се прекалено широко. Смееше се. Говореше за глутница и някакви други странни неща, които не можеше да разбере.

    Че защо му беше глутница? Тя ги определяше като „свърталища за глупаци” и „глупости, измислени от слабаи, които не могат да се спрваят с живота”. Предпочиташе да е сам. За сега този лукс ме бе отказан, но скоро, много скоро и това щеше да се случи.

    Женският вик прекъсна разговора им.
    Жалко. Беше му интересно. За първи път от много време.

    - Какво правиш? – премигна срещу гърба на Атсу. Защо заставаше пред него? Не можеше да го разбере. Може би, това бе някаква странна традиция от мястото, което идва...или пък си умираше да види на живо какво е „луда стара патка”.

    Знаеше, че не трябва да я нарича така. Ако разбереше, щеше да го отнесе. Но единственото, което си бе негово на този етап бяха мислите му, затова там си позволяваше всичко.
    От далечината се разнесе аромат на ванилия, премесен с кокос. Силна, сладникава и натрапчива миризма, която бързо се разнесев пространството и напълно притъпи вонята на мухъл и праха. Тежки стъпки и тропот на токчета. Звукът бе толкова силен, че можеше да се сравни с въодушевението на ято пеликани по време на размножителния период.

    Ах, ясно. Пак нещо се бе объркало.

    Влетя в стаята с трясък. Студените й очи обходиха набързо стаята и се спряха само за секунда върху другата хиена. Не изглеждаше изненадана, явно вече знаеше. Избра да игнорира египтенчето, заобиколи го и застана пред сина си.

    Скръсти ръце пред гърдите. Сърдеше се.
    - Той е жив. – говореше на гръцки, защото в болният й мозък това бе езика на войната.
    - Да.
    - Трябваше да го убиеш
    . – изцъка с език и обърна на английски. - Нямам време да се занимавам с втора играчка...хм. Какво да те правя?

    Люба Бюлбулева and Маришка Боршош харесват този пост.

    Атсу Оттах
    Атсу Оттах
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Нова Глутница Coin10 105
    Ниво : Нова Глутница Untitl37
    Статистики :
    Нова Глутница Streng10 Сила: 10
    Нова Глутница Shield10 Издръжливост: 2
    Нова Глутница Brain10 Интелигентност: 4
    Нова Глутница Runnin10 Ловкост: 4
    Нова Глутница Magic-10 Магия: 4
    Нова Глутница Clover10 Късмет: 4

    Re: Нова Глутница

    Писане by Атсу Оттах Чет Авг 31, 2023 5:53 pm


    Фалшивият аромат удари Атсу преди дори да види източника на гласа. Беше твърде силен, твърде сладък и много, ама много натрапчив. Болеше го главата от него. От нея. Дори не успя да проследи разговора им. Жената го игнорира и мина да говори със другото момче. Караше му се?

    - Не.
    - МОЛЯ? 

    Всичко се случи много бързо. Отказът на Арес беше категоричен. Атсу не разбра дори какво е бил питан... беше ли попитан нещо изобщо? Но реакцията на креслата. Тръгна да вади пръчка срещу неговата хиена! Не може да позволява който и да е да третира по такъв начин глутницата му! Реагира без да мисли.
    Нямаше нужда да мисли. 
    Скочи към вещицата, пукота на кости предвещаващ трасформацията му, болката само го енергизираше. Щеше да стигне врата й точно като пусне заклинанието. Не успя да чуе кое е, но не беше зелено. Нейна грешка. Или пък негова? Нещо грабна задната му лапа, докато беше в полет и го изтегли назад.

    Малката хиена се заби в прашна секция.
    Заклинанието удари Арес директно в гърдите.

    Момчето не трепна.

    - Да си готов тогава за боевете довечера. - пак непознат език - И да не съм видяла пак това псе тука!





    Арес го игнорираше да края на деня. Може би се надяваше да си тръгне? Нямаше да стане. Атсу харесваше момчето и го искаше в глутницата си. Все пак се храниха заедно. Пекоха се на слънце. Може би ужасно миришещата жена беше виновна.
    По смръкнало, излезязоха от имението.
    Атсу ги проследи.

    Мястото беше странно, с много хора... не магьосници.
    Храна. 
    И пясъчен ринг миришещ на попила кръв. Много кръв.

    Арина Орлова and Маришка Боршош харесват този пост.

    Арес Морев
    Арес Морев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Нова Глутница Coin10 51
    Ниво : Нова Глутница Untitl37
    Статистики :
    Нова Глутница Streng10 Сила: 6
    Нова Глутница Shield10 Издръжливост: 2
    Нова Глутница Brain10 Интелигентност: 4
    Нова Глутница Runnin10 Ловкост: 2
    Нова Глутница Magic-10 Магия: 6
    Нова Глутница Clover10 Късмет: 4

    Re: Нова Глутница

    Писане by Арес Морев Съб Сеп 02, 2023 1:38 am


    Пътят до „арената” бе кратък. Нямаше и час от имението. Вървяха в почти пълна тишина, нарушавана единствено от нейното мърморене. Говореше си отново сама. Някой път думите й звучаха като молитва, а друг път бяха напълно неразбираеми. Смесваше гръцки, френски и български, създавайки един съвършен баркоч.

    Сладникавата миризма се носеше като облак около нея. Бе станала по-силна и остра. Сякаш бе излязала цял флакон от лекпакавата гадост върху себе си.

    Беше я страх. Опитваше се да го прикрива, но Арес я познаваше прекалено добре. Опитваше се да го прикрива, но можеше да се види в резките й и отсечени движение. Начинът, по който свиваше очите си, когато лунната светлина попаднеше на тях.

    Спря, когато стигнаха обора, дето го играеше арена.
    - Трябва да загубиш на третия рунд. – в кехлибарените й очи прожектираха злоба.
    Изръмжа. Мразеше да губи.
    - Никой не те пита за мнението. – говореше категорично, все едно владее положението, но и двамата знаеха, че нещата се бяха завъртяли. Присъствието на малката хиена бе променила всичко.
    Не отговори, но и не помръдна от мястото си. Не отстъпи.
    - Не го убивай. – подсмихваше се. Искаше да го накара да съжалява, че не бе убил другата хиена. За това, че не бе изпълнил заповедите й.
    - Хубаво.

    ---

    Мъгълите бяха малоумни същества. Нямаше друго обяснение. Никой нормален нямаше да се бута в стар и противен хамбар, вонящ на кръв и мърша, за да гледа как двама идиота се млатят.

    В случая, Арес го играеше жертвеното агне. Противникът му бе поне два метра висок и още толкова широк, но вместо мускули имаше баници за бицепси. Коремът му, някога бе имал релеф, а сега висеше като сланина.

    Щеше да бъде толкова лесно да го прекърши. Само едно правилно движение и повече няма да стане. Виковете на публиката, гъделичкаха кръвожадната му природа.
    Искаше да пролее чуждата кръв. Но за сега го галеше с перце и пазеше красивата главица да не се самоубие преди третия рунд. Оставаха още два.

    Някъде между дразнещите хорски гласове и писъци, дочу познат звук. Чуждо ръмжене.
    Оф, какво правеше той тук? Не си ли беше тръгнал?

    Люба Бюлбулева харесва този пост.

    Атсу Оттах
    Атсу Оттах
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Нова Глутница Coin10 105
    Ниво : Нова Глутница Untitl37
    Статистики :
    Нова Глутница Streng10 Сила: 10
    Нова Глутница Shield10 Издръжливост: 2
    Нова Глутница Brain10 Интелигентност: 4
    Нова Глутница Runnin10 Ловкост: 4
    Нова Глутница Magic-10 Магия: 4
    Нова Глутница Clover10 Късмет: 4

    Re: Нова Глутница

    Писане by Атсу Оттах Съб Сеп 02, 2023 10:34 am


    Арес не го искаше тук?
    Защо позволяваше храната да го напада?

    Жената.

    Раздаваше го като водач, но не се грижеше за глутницата си. В стая пълна с лесна храна принуждаваше хиена да стои мирно и послушно. Щом Арес не го искаше тук, то и Атсу не искаше Арес тук. Глутницата се движи заедно. Бие се заедно. Храни се заедно...

    Тази вечер Секхмет щеше да го води.

    Успя да залости изходите.
    Никой не обърна внимание на малкото момче. 
    Бяха твърде заети да гледат "зрелището" в центъра и не се усетиха какво се случва със задните редове. Виковете на хората почнаха да прерастват в нещо друго. От екстазъм, кеф и злоба - в страх, объркване и паника. Никой не очакваше дива хиена в жалкото подобие на сграда, а повечето бяха концентрирани над представлението. Тези хора бяха или много глупави или твърде опиянени. Единствено Дразнещия Кокос разбра какво се случва и успя да се измъкне.

    И до нея щеше да стигне някой ден.

    Паниката завладя стаята.
    Ужас.
    Възрастни мъже пищяха при вида на дивото животно разкъсващо хора, с които бяха общували до преди секунди. Все още бяха живи. Тази вечер щеше да предизвика болка, хаос. Колко бяха двайсет? Тридесет? Щеше да бъде пир за богинята на Разрухата. Усещаше одобрението й през руните на гърба си. Кръв се стичаше от челюстите му.
    Арес не беше мръднал от ринга, а няколко "възрастни" се оптиваха да се крият и зад него. 
    Малките черни очи на хиената срещнаха тези на момчето.

    "Какво чакаш? Ти си повече от това!"

    Арес Морев харесва този пост.

    Арес Морев
    Арес Морев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Нова Глутница Coin10 51
    Ниво : Нова Глутница Untitl37
    Статистики :
    Нова Глутница Streng10 Сила: 6
    Нова Глутница Shield10 Издръжливост: 2
    Нова Глутница Brain10 Интелигентност: 4
    Нова Глутница Runnin10 Ловкост: 2
    Нова Глутница Magic-10 Магия: 6
    Нова Глутница Clover10 Късмет: 4

    Re: Нова Глутница

    Писане by Арес Морев Съб Сеп 02, 2023 1:22 pm


    Светлените потрепнаха.

    Първите викове бяха гневни. Хората не разбираха какво се случва. Някой спомена за обаждане на житински контрол, а след това гласовете станаха пискливи и изплашени. Въздухът се напои с вонята на страх, безпомощност и паникаа.

    Виковете станаха остри, пронизващи като на банши. Тропот от крака, бягащи към изхода, търсещи спасение. Цялото помещение бе в паника, а Арес не помръдваше от мястото си. Бе уловил нейния поглед и сякаш двамата водеха безмълвен разговор помежду си. Накрая тя поклати глава и помръдна устните си, сякаш казвайки: „ще се разправям след това с теб”.

    Магипортира се. И единственото, което му оставаше бе да допусне проливащата се кръв да събуди животинската му природа. Усещаше как зъбите му го сърбят, напомняйки му, че и той може да се наслади на пиршеството.  

    За един дълъг момент не помръдваше от мястото си. Извисяваше като стълб сред бягащите трупове. Днес мъгълите бяха по-малко от обикновено. Може би двадесет, или малко повече.

    Тогава видя малката хиена. Черните й очи срещнаха неговите. Кръвта се стичаше от челюстта му, което зараждаше у него някакво странно чувство. Задоволство, може би?

    - Направи нещо! Убий я! – някакъв глупак, дето се бе скрил зад него се опита да го бутне, но Арес се извъртя и хвана ръката му. След това я извъртя и го блъсна назад.

    Писъците станаха по-силни.
    Наистина – какво правеше тук?
    „Не знам”.

    Не отговори с думи. Трябваше му по-малко от секунда да реши. След това се чу познатото пречупване на кости. Тялото му се свиваше...променяше. Вътрешностите му се изместваха и накрая вече имаше две хиени.

    Паниката на мъгълите бе влудяваща. Зъбите му се забиха в най-близката бягаща цел, а след като я разкъса напълно премена към следващата.
    Вече имаше две хиени, които си играеха с храната.

    Люба Бюлбулева харесва този пост.

    Атсу Оттах
    Атсу Оттах
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Нова Глутница Coin10 105
    Ниво : Нова Глутница Untitl37
    Статистики :
    Нова Глутница Streng10 Сила: 10
    Нова Глутница Shield10 Издръжливост: 2
    Нова Глутница Brain10 Интелигентност: 4
    Нова Глутница Runnin10 Ловкост: 4
    Нова Глутница Magic-10 Магия: 4
    Нова Глутница Clover10 Късмет: 4

    Re: Нова Глутница

    Писане by Атсу Оттах Съб Сеп 09, 2023 11:07 am


    Опияняващия аромат на паника и страх се давеше в този на кръв и болка. 

    Докато писъците не заглъхнаха.
    Докато не остана никой, който да изпитва страх. Кръвта се стичаше от стените. Късчета месо стигнали до тавана на порутената барака започваха да се отделят и да падат, като тежък месен дъжд. Пясъкът на арената беше толкова пропит, че беше станал кафеникав. 
    Не остана жив човек. Не остана цял труп. 
    Никой който да знае за атаката.
    Само кръв.

    И две хиени.

    Една самодоволна и една все още леко объркана.

    По-дребната хиена се засили и бутна игриво по-едрия си връстник, въвличайки го в боричкане и игра. Закачката прерастна в гонене и Атсу отведе Арес далеч от хаоса.





    - Какво пише? Аааре.... А и ти имаш!

    Една дребна сова със затъкнато писмо седеше на рамката на прозореца и гледаше момчето под него. Арес се беше излегнал спокойно и гледаше совата. Поне беше спокойно докато Атсу не се метна върху него, възползвайки се от разсейването. Отбиванията на опитите на египтянчето за снъгъл пайлове ставаха все по-слаби и по-слаби. Едрото момче вече само мрънкаше тук там, но поне не бягаше като ухапан от конска муха! Това в книгата на Атсу си беше чисто съгласие, не че бягството на другото момче го спираше особено.
    Все пак бяха глутница!

    Размаха парчето пергамент в лицето на другото момче. Същата птица му беше връчила и неговото писмо, но сега беше замръзнала в състезание по немигане със местната хиена. 
    Писмото на момчето закачено все още на каиша на крака й.

    Арина Орлова харесва този пост.

    Арес Морев
    Арес Морев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Нова Глутница Coin10 51
    Ниво : Нова Глутница Untitl37
    Статистики :
    Нова Глутница Streng10 Сила: 6
    Нова Глутница Shield10 Издръжливост: 2
    Нова Глутница Brain10 Интелигентност: 4
    Нова Глутница Runnin10 Ловкост: 2
    Нова Глутница Magic-10 Магия: 6
    Нова Глутница Clover10 Късмет: 4

    Re: Нова Глутница

    Писане by Арес Морев Съб Сеп 16, 2023 12:16 am


    Изглеждаше спокоен. Не помръдваше от мястото си. Не потрепваше, нито примигваше. Отказваше и да се пресегне, за да вземе пергамента, който совата се опитваше да му предложи. Малкото същество от десет минути се опитваше да се навре между зъбите му.

    Предупредителното оголване на зъби не бе помогнало. Пернатото беше нагло и досадно. Ту прелиташе около главата му, ту се разполагаше на перваза и го зяпаше втренчено. Сякаш се опитваше да го хипнотизира или да му предаде тайно послание като: „Аре, ма, тъпако! Това е писмо и не хапе! Ти си опасния тип!”.

    И все пак, Арес отказваше да играе по свирката на храната си. Откъде се беше взела тази совичка? Дали не бе поредния пратеник на онази откачалка, която искаше да им развали двумесечното спокойствие? Или най-накрая, някой от нейните злочастни любовници бе откачил и я търсеше, за да си събере крайниците?

    Дразнещо. Вероятно, щеше да продължи със задълбочените размисли и игра на: „Ако премигнеш, ще те изям!”, ако Атсу не го бе издебнал. Напоследък на египтянчето му се получаваше все по-добре да се набутва в личното му пространство. Явно някъде между редовете, Морев бе престанал да го смята за заплаха.

    Май сега бяха глутница? Странно. Не можеше да разбере защо другият толкова обичаше да се мята отгоре му и да го обарва. Нямаше логика.

    - Да, имам обяд, ама е прекалено малък. – по-едрото момче изглеждаше недоволно.  
    - Нее...имаш писмо! – поправи го другият и отново размаха пергамента пред лицето му, докато Морев не го взе от ръцете му.

    Смръщи се. Най-накрая взе и своя от крачето на совата и животното отлетя набързо, очевидно осетила заплахата във въздуха.  
    - Пише: „Уважаеми, г-н Оттах... приет сте в българското магическо училище Мунгав”. Пише какво трябва да направиш, ако приемеш и от къде да си купиш принадлежностите. – обощи набързо и погледна и своя. – Същото.

    Люба Бюлбулева харесва този пост.


      В момента е: Нед Май 19, 2024 8:33 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!