Съвместна тема за героите на Атсу Оттах и Арес Морев. Описанието им можете да видите, като поставите курсора върху снимките.
Атсу Оттах 17, Северен вятър, Rami Malek Атсу - Близнакът му бе даденото име. Оттах - бащиното име на Tретия син от четирима. Раатиб - позицията на семейството му в обществото обработвам/организирам и името, което му бе забранено да назовава. Поне не и докато не му бе позволено от Глутницата - Родът. Все пак животът му сега бе просто изпитание. Можеш ли? Или ще потънеш в калта, в кръвта и в собствените си грешки. Изхвърлен в непозната, забравена от боговете държава. Без да знае езикът. Без да има пукната пара в джоба си. Или да познава който и да е. Дете. Не. Още тогава, още преди дори да удари пет годинки, беше хищник. Израснал сред пустинните стени на Луксор сред руините, в скритото общество на чистокръвното магическо семейство, Атсу знаеше едно нещо добре: Изяж или ще бъдеш Изяден. А той винаги беше гладен. За власт, за пари, за кръв - а по късно като порасна и за удоволствия. Ненаситен. Не му беше проблем оцеляването на новото място. Храна винаги можеш да намериш. Особено когато си хиена. Когато си гладен. И когато не ти пука кой крещи. И кой ще те чуе. Мъгълите бяха лесни, търсеха диво животно и подминаваха детето с големи очи и мръсно лице като част от пейзажа. Дори не се замисляха над идеята, че описанието на кучето... не беше баш на куче. Магьосниците бяха по-трудни. Но те не знаеха, че търсят египетска магия. Чуждестранна. Търсеха върколак... зоомаг. Реалния му проблем беше езика. Но и това щеше да реши. Първо трябваше да си намери глутница. А когато имаш план имаш и решение. Тихото дръпнато момче го видя. Как се храни с някакво дете което го нарече... думата звучеше странно. Но новото момче не изкрещя. Гледаше малките му черни очи с хищно възхищение. Същото, което Атсу знаеше, че се чете и в неговите. В следващия момент един и същ чифт черни очи се гледаха един друг. Египтянчето знаеше един начин да предложи приятелство - сподели трапезата си. Единственото което остана от грубото дете бяха две щастливи малки хиени, което се излежаваха на слънце. Намери своята глутница. Години: 17 Позиция в Мунгав: 7ми курс. Маледикт - Хиена. Описание и характер: В човешката си форма, Атсу е прилежен, изтупан и като цяло момче, по което всяко едно момиче би се загледало. А ако го заведе на родителите си то те биха били повече от доволни. Рошавата тъмна коса само придаваше към чара на тъмния му тен. А усмивката, която би могъл да пусне е трепач. Все пак беше изкусен манипулатор. Надушва страха и интереса на жертвите си и го ползва безупречно. Защото може родителите да са доволни от избора на щерката... но не знаят (както и тя), че е довела хищник в домът им. Семейство: Скрит от полезрението египетски род на тъмни магьосници. Раатиб са били ловните хиени на много фараони. Все още са много опасни и като връзки и като магия. Има сестра близнак също носеща проклятието. Тя разбира се е гласена да поеме контрола над Родът или Глутницата, както те сами се наричат, което не седи добре в плановете на Атсу. Но той има по-добри планове за нея. | Арес Морев 17, Северен вятър, cody saintgnue Малка и тясна стаичка, без прозорци. Червени стени, обагрени в зеленикава плесен и мухъл. Неравен под, скалъпен от дървени дъски, някога заемали позицията на паркет. Старо легло, свряно в самия ъгъл на помещението и един единствен стол, украсен с полуизгоряла свещ. Аромат на разтопен восък и разводнена кръв, замаскирана под острата миризма на дезинфектант и лимон. - Какво ще го правиш? – гласът бе на възрастен мъж. Той крачеше нервно от единия край на стаята до другия и дървената повръхност се пропукваше под тежестта му. - Детето е мое. – шепот, толкова тих, че проскърцването на пода го заглушаваше. Принадлежеше на жена, загърната в толкова много одеяла, че единствено се виждаше част от катранено черната коса. Лицето й оставаше скрито за събеседника му. - Мия, не можеш да гледаш дете. – изглеждаше притеснен. Прибледнял и огрижен, сякаш товарът на света се бе стоварил върху плещите му. – Може би, ние с майка ти бихме могли.... - НЕ! Той ще плати с кръвта на сина си... - Но...това дете няма нищо общо с ...връзката ти? - Върви си... – - Проклятието...ще се стовари и върху него. - Ще оцелее...ако не...такъв му бил късмета. - Ако си промениш решението, ще намерим на детето добро семейство... - Сбогом, татко. --- Никога не показвай страх. Не отстъпвай назад. Кръвта се стичаше от разбитата му устна. Имаше няколко драскотини по лицето, а китката му бе започнала да се подува и да се превръща в истинска палитра от цветове. Странна комбинация между морово, жълтеникаво, розово и синьо. Почти не можеше да си поеме въздух. Дишаше тежко и на пресекулки. Гърдите го боляха. Може би, имаше поне едно счупено ребро. Но пък за сметка на това в очите му гореше омраза. Яростна и подивяла като разтопена лава, готова да помете всичко по пътя си. Усещаше я толкова силно, че ако успееше да стане от пода, щеше да забие зъбите си във врата на противника си. И щеше да забрави глупавите инструкции на майка си. „Това е незаконно мъгълско състезание по бокс. Те не знаят, че си нещо повече от тях. Дръж се като нормален човек и не прави глупости. Не губи.” Така му бе казала тя. Може би да набуташ 12 годишното си лапе на състезание срещу два пъти по-високи и силни индивиди не беше най-добрата идея. Но, това бе представата на майка му за забавление в събота вечер. - Изправи се! Хайде! Ти какво лигльо ли си или мъж? – можеше да отличи гласа й сред тълпата. Глупаците и зяпачите бяха най-отпред и се наливаха с евтин алкохол, докато бойците в клетката се избиваха. Тя просто седеше в самия център на трибуните и го замерваше с ледения си поглед. Оценяваше го и очакваше нещо повече. Както обикновено. Не поглеждай назад. Никога не се предавай. Трябваше му само малко време. Изправи се. Ставаше все по-трудно да си поеме въздух, но не можеше да остави нещата така. Трябваше да ги довърши. Движеше се на автопилот. Вече бе привикнал с болката. Почти не я усещаше. Тя бе като белезите по тялото му – просто ги имаше и бе свикнал да живее съвместно с тях. Един удар. Толкова му трябваше, за да спечели. Какво си мислите, че се случи? Хм, преставете си финала на нискобюджетна мъгълски филм на ужасите и латиноамериканска драма - ето, това ще да е правилния отговор. --- Алексиарес – пазител на смъртта. Предвестник на болката и страха. Майка му бе избрала името му, не просто, защото бе побъркана женица с болни амбиции. Искаше да покаже на баща му, че някой ден неговата собствена плът ще го вкара в гроба. И инвестираше цялото си време и усилия да прекрои Арес да се впише в собствените й виждания за живота. Но как може да накараш дивото животно да ти се подчини? Болката не вършеше работа. Заплахите и грубите думи, също. Обещанията за влас и пари, не го блазнеха. Единственото, което го движеше бе желанието за живот и да се откъсне от оковите. -- * Смята името си за тъпо и се представя като Арес. * Чистокръвен, не познава баща си и семейството си. * Отгледан е от майка си. Пуска го да тръгне в Мунгав, само защото би изглеждало странно да го задържжи вкъщи. * 17 години, 7 курс. * Маделик – хиена. |