Атсу Оттах & Арес Морев

Атсу - Близнакът му бе даденото име. Оттах - бащиното име на Tретия син от четирима.
Раатиб - позицията на семейството му в обществото обработвам/организирам и името, което му бе забранено да назовава.
Поне не и докато не му бе позволено от Глутницата - Родът.

Все пак животът му сега бе просто изпитание. Можеш ли? Или ще потънеш в калта, в кръвта и в собствените си грешки.

Изхвърлен в непозната, забравена от боговете държава.
Без да знае езикът.
Без да има пукната пара в джоба си.
Или да познава който и да е.


Дете. Не. Още тогава, още преди дори да удари пет годинки, беше хищник. Израснал сред пустинните стени на Луксор сред руините, в скритото общество на чистокръвното магическо семейство, Атсу знаеше едно нещо добре:

Изяж или ще бъдеш Изяден.

А той винаги беше гладен. За власт, за пари, за кръв - а по късно като порасна и за удоволствия. Ненаситен. Не му беше проблем оцеляването на новото място. Храна винаги можеш да намериш. Особено когато си хиена. Когато си гладен. И когато не ти пука кой крещи. И кой ще те чуе.

Мъгълите бяха лесни, търсеха диво животно и подминаваха детето с големи очи и мръсно лице като част от пейзажа. Дори не се замисляха над идеята, че описанието на кучето... не беше баш на куче.

Магьосниците бяха по-трудни. Но те не знаеха, че търсят египетска магия. Чуждестранна. Търсеха върколак... зоомаг.
Реалния му проблем беше езика.
Но и това щеше да реши. Първо трябваше да си намери глутница. А когато имаш план имаш и решение. Тихото дръпнато момче го видя. Как се храни с някакво дете което го нарече... думата звучеше странно. Но новото момче не изкрещя. Гледаше малките му черни очи с хищно възхищение. Същото, което Атсу знаеше, че се чете и в неговите. В следващия момент един и същ чифт черни очи се гледаха един друг. Египтянчето знаеше един начин да предложи приятелство - сподели трапезата си. Единственото което остана от грубото дете бяха две щастливи малки хиени, което се излежаваха на слънце.

Намери своята глутница.


Години: 17
Позиция в Мунгав: 7ми курс. Маледикт - Хиена.
Описание и характер: В човешката си форма, Атсу е прилежен, изтупан и като цяло момче, по което всяко едно момиче би се загледало. А ако го заведе на родителите си то те биха били повече от доволни. Рошавата тъмна коса само придаваше към чара на тъмния му тен. А усмивката, която би могъл да пусне е трепач. Все пак беше изкусен манипулатор. Надушва страха и интереса на жертвите си и го ползва безупречно.
Защото може родителите да са доволни от избора на щерката... но не знаят (както и тя), че е довела хищник в домът им.
Семейство: Скрит от полезрението египетски род на тъмни магьосници. Раатиб са били ловните хиени на много фараони. Все още са много опасни и като връзки и като магия. Има сестра близнак също носеща проклятието. Тя разбира се е гласена да поеме контрола над Родът или Глутницата, както те сами се наричат, което не седи добре в плановете на Атсу.
Но той има по-добри планове за нея.

Малка и тясна стаичка, без прозорци. Червени стени, обагрени в зеленикава плесен и мухъл. Неравен под, скалъпен от дървени дъски, някога заемали позицията на паркет. Старо легло, свряно в самия ъгъл на помещението и един единствен стол, украсен с полуизгоряла свещ. Аромат на разтопен восък и разводнена кръв, замаскирана под острата миризма на дезинфектант и лимон.
- Какво ще го правиш? – гласът бе на възрастен мъж. Той крачеше нервно от единия край на стаята до другия и дървената повръхност се пропукваше под тежестта му.
- Детето е мое. – шепот, толкова тих, че проскърцването на пода го заглушаваше. Принадлежеше на жена, загърната в толкова много одеяла, че единствено се виждаше част от катранено черната коса. Лицето й оставаше скрито за събеседника му.
- Мия, не можеш да гледаш дете. – изглеждаше притеснен. Прибледнял и огрижен, сякаш товарът на света се бе стоварил върху плещите му.  – Може би, ние с майка ти бихме могли....
- НЕ! Той ще плати с кръвта на сина си...
- Но...това дете няма нищо общо с ...връзката ти?
- Върви си... –
- Проклятието...ще се стовари и върху него.
- Ще оцелее...ако не...такъв му бил късмета.
- Ако си промениш решението, ще намерим на детето добро семейство...
- Сбогом, татко.
---
Никога не показвай страх. Не отстъпвай назад.
Кръвта се стичаше от разбитата му устна. Имаше няколко драскотини по лицето, а китката му бе започнала да се подува и да се превръща в истинска палитра от цветове. Странна комбинация между морово, жълтеникаво, розово и синьо.
Почти не можеше да си поеме въздух. Дишаше тежко и на пресекулки. Гърдите го боляха. Може би, имаше поне едно счупено ребро. Но пък за сметка на това в очите му гореше омраза. Яростна и подивяла като разтопена лава, готова да помете всичко по пътя си. Усещаше я толкова силно, че ако успееше да стане от пода, щеше да забие зъбите си във врата на противника си. И щеше да забрави глупавите инструкции на майка си.
„Това е незаконно мъгълско състезание по бокс. Те не знаят, че си нещо повече от тях. Дръж се като нормален човек и не прави глупости. Не губи.”
Така му бе казала тя. Може би да набуташ 12 годишното си лапе на състезание срещу два пъти по-високи и силни индивиди не беше най-добрата идея. Но, това бе представата на майка му за забавление в събота вечер.
- Изправи се! Хайде! Ти какво лигльо ли си или мъж? – можеше да отличи гласа й сред тълпата. Глупаците и зяпачите бяха най-отпред и се наливаха с евтин алкохол, докато бойците в клетката се избиваха. Тя просто седеше в самия център на трибуните и го замерваше с ледения си поглед. Оценяваше го и очакваше нещо повече.
Както обикновено.
Не поглеждай назад. Никога не се предавай.
Трябваше му само малко време.
Изправи се. Ставаше все по-трудно да си поеме въздух, но не можеше да остави нещата така. Трябваше да ги довърши.
Движеше се на автопилот. Вече бе привикнал с болката. Почти не я усещаше. Тя бе като белезите по тялото му – просто ги имаше и бе свикнал да живее съвместно с тях.
Един удар. Толкова му трябваше, за да спечели.
Какво си мислите, че се случи? Хм, преставете си финала на нискобюджетна мъгълски филм на ужасите и латиноамериканска драма  - ето, това ще да е правилния отговор.
---

Алексиарес – пазител на смъртта. Предвестник на болката и страха. Майка му бе избрала името му, не просто, защото бе побъркана женица с болни амбиции. Искаше да покаже на баща му, че някой ден неговата собствена плът ще го вкара в гроба. И инвестираше цялото си време и усилия да прекрои Арес да се впише в собствените й виждания за живота.
Но как може да накараш дивото животно да ти се подчини? Болката не вършеше работа. Заплахите и грубите думи, също. Обещанията за влас и пари, не го блазнеха. Единственото, което го движеше бе желанието за живот и да се откъсне от оковите.

--
* Смята името си за тъпо и се представя като Арес.
* Чистокръвен, не познава баща си и семейството си.
* Отгледан е от майка си. Пуска го да тръгне в Мунгав, само защото би изглеждало странно да го задържжи вкъщи.
* 17 години, 7 курс.
* Маделик – хиена.