Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Атсу Оттах & Арес Морев

    Арес Морев
    Арес Морев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : Атсу Оттах & Арес Морев Coin10 51
    Ниво : Атсу Оттах & Арес Морев Untitl37
    Статистики :
    Атсу Оттах & Арес Морев Streng10 Сила: 6
    Атсу Оттах & Арес Морев Shield10 Издръжливост: 2
    Атсу Оттах & Арес Морев Brain10 Интелигентност: 4
    Атсу Оттах & Арес Морев Runnin10 Ловкост: 2
    Атсу Оттах & Арес Морев Magic-10 Магия: 6
    Атсу Оттах & Арес Морев Clover10 Късмет: 4

    Атсу Оттах & Арес Морев

    Писане by Арес Морев Чет Авг 24, 2023 1:40 am


    Съвместна тема за героите на Атсу Оттах и Арес МоревОписанието им можете да видите, като поставите курсора върху снимките.

    Атсу Оттах

    17, Северен вятър, Rami Malek
    Атсу - Близнакът му бе даденото име. Оттах - бащиното име на Tретия син от четирима.
    Раатиб - позицията на семейството му в обществото обработвам/организирам и името, което му бе забранено да назовава.
    Поне не и докато не му бе позволено от Глутницата - Родът.

    Все пак животът му сега бе просто изпитание. Можеш ли? Или ще потънеш в калта, в кръвта и в собствените си грешки.

    Изхвърлен в непозната, забравена от боговете държава.
    Без да знае езикът.
    Без да има пукната пара в джоба си.
    Или да познава който и да е.


    Дете. Не. Още тогава, още преди дори да удари пет годинки, беше хищник. Израснал сред пустинните стени на Луксор сред руините, в скритото общество на чистокръвното магическо семейство, Атсу знаеше едно нещо добре:

    Изяж или ще бъдеш Изяден.

    А той винаги беше гладен. За власт, за пари, за кръв - а по късно като порасна и за удоволствия. Ненаситен. Не му беше проблем оцеляването на новото място. Храна винаги можеш да намериш. Особено когато си хиена. Когато си гладен. И когато не ти пука кой крещи. И кой ще те чуе.

    Мъгълите бяха лесни, търсеха диво животно и подминаваха детето с големи очи и мръсно лице като част от пейзажа. Дори не се замисляха над идеята, че описанието на кучето... не беше баш на куче.

    Магьосниците бяха по-трудни. Но те не знаеха, че търсят египетска магия. Чуждестранна. Търсеха върколак... зоомаг.
    Реалния му проблем беше езика.
    Но и това щеше да реши. Първо трябваше да си намери глутница. А когато имаш план имаш и решение. Тихото дръпнато момче го видя. Как се храни с някакво дете което го нарече... думата звучеше странно. Но новото момче не изкрещя. Гледаше малките му черни очи с хищно възхищение. Същото, което Атсу знаеше, че се чете и в неговите. В следващия момент един и същ чифт черни очи се гледаха един друг. Египтянчето знаеше един начин да предложи приятелство - сподели трапезата си. Единственото което остана от грубото дете бяха две щастливи малки хиени, което се излежаваха на слънце.

    Намери своята глутница.


    Години: 17
    Позиция в Мунгав: 7ми курс. Маледикт - Хиена.
    Описание и характер: В човешката си форма, Атсу е прилежен, изтупан и като цяло момче, по което всяко едно момиче би се загледало. А ако го заведе на родителите си то те биха били повече от доволни. Рошавата тъмна коса само придаваше към чара на тъмния му тен. А усмивката, която би могъл да пусне е трепач. Все пак беше изкусен манипулатор. Надушва страха и интереса на жертвите си и го ползва безупречно.
    Защото може родителите да са доволни от избора на щерката... но не знаят (както и тя), че е довела хищник в домът им.
    Семейство: Скрит от полезрението египетски род на тъмни магьосници. Раатиб са били ловните хиени на много фараони. Все още са много опасни и като връзки и като магия. Има сестра близнак също носеща проклятието. Тя разбира се е гласена да поеме контрола над Родът или Глутницата, както те сами се наричат, което не седи добре в плановете на Атсу.
    Но той има по-добри планове за нея.


    Арес Морев

    17, Северен вятър, cody saintgnue
    Малка и тясна стаичка, без прозорци. Червени стени, обагрени в зеленикава плесен и мухъл. Неравен под, скалъпен от дървени дъски, някога заемали позицията на паркет. Старо легло, свряно в самия ъгъл на помещението и един единствен стол, украсен с полуизгоряла свещ. Аромат на разтопен восък и разводнена кръв, замаскирана под острата миризма на дезинфектант и лимон.
    - Какво ще го правиш? – гласът бе на възрастен мъж. Той крачеше нервно от единия край на стаята до другия и дървената повръхност се пропукваше под тежестта му.
    - Детето е мое. – шепот, толкова тих, че проскърцването на пода го заглушаваше. Принадлежеше на жена, загърната в толкова много одеяла, че единствено се виждаше част от катранено черната коса. Лицето й оставаше скрито за събеседника му.
    - Мия, не можеш да гледаш дете. – изглеждаше притеснен. Прибледнял и огрижен, сякаш товарът на света се бе стоварил върху плещите му.  – Може би, ние с майка ти бихме могли....
    - НЕ! Той ще плати с кръвта на сина си...
    - Но...това дете няма нищо общо с ...връзката ти?
    - Върви си... –
    - Проклятието...ще се стовари и върху него.
    - Ще оцелее...ако не...такъв му бил късмета.
    - Ако си промениш решението, ще намерим на детето добро семейство...
    - Сбогом, татко.
    ---
    Никога не показвай страх. Не отстъпвай назад.
    Кръвта се стичаше от разбитата му устна. Имаше няколко драскотини по лицето, а китката му бе започнала да се подува и да се превръща в истинска палитра от цветове. Странна комбинация между морово, жълтеникаво, розово и синьо.
    Почти не можеше да си поеме въздух. Дишаше тежко и на пресекулки. Гърдите го боляха. Може би, имаше поне едно счупено ребро. Но пък за сметка на това в очите му гореше омраза. Яростна и подивяла като разтопена лава, готова да помете всичко по пътя си. Усещаше я толкова силно, че ако успееше да стане от пода, щеше да забие зъбите си във врата на противника си. И щеше да забрави глупавите инструкции на майка си.
    „Това е незаконно мъгълско състезание по бокс. Те не знаят, че си нещо повече от тях. Дръж се като нормален човек и не прави глупости. Не губи.”
    Така му бе казала тя. Може би да набуташ 12 годишното си лапе на състезание срещу два пъти по-високи и силни индивиди не беше най-добрата идея. Но, това бе представата на майка му за забавление в събота вечер.
    - Изправи се! Хайде! Ти какво лигльо ли си или мъж? – можеше да отличи гласа й сред тълпата. Глупаците и зяпачите бяха най-отпред и се наливаха с евтин алкохол, докато бойците в клетката се избиваха. Тя просто седеше в самия център на трибуните и го замерваше с ледения си поглед. Оценяваше го и очакваше нещо повече.
    Както обикновено.
    Не поглеждай назад. Никога не се предавай.
    Трябваше му само малко време.
    Изправи се. Ставаше все по-трудно да си поеме въздух, но не можеше да остави нещата така. Трябваше да ги довърши.
    Движеше се на автопилот. Вече бе привикнал с болката. Почти не я усещаше. Тя бе като белезите по тялото му – просто ги имаше и бе свикнал да живее съвместно с тях.
    Един удар. Толкова му трябваше, за да спечели.
    Какво си мислите, че се случи? Хм, преставете си финала на нискобюджетна мъгълски филм на ужасите и латиноамериканска драма  - ето, това ще да е правилния отговор.
    ---

    Алексиарес – пазител на смъртта. Предвестник на болката и страха. Майка му бе избрала името му, не просто, защото бе побъркана женица с болни амбиции. Искаше да покаже на баща му, че някой ден неговата собствена плът ще го вкара в гроба. И инвестираше цялото си време и усилия да прекрои Арес да се впише в собствените й виждания за живота.
    Но как може да накараш дивото животно да ти се подчини? Болката не вършеше работа. Заплахите и грубите думи, също. Обещанията за влас и пари, не го блазнеха. Единственото, което го движеше бе желанието за живот и да се откъсне от оковите.

    --
    * Смята името си за тъпо и се представя като Арес.
    * Чистокръвен, не познава баща си и семейството си.
    * Отгледан е от майка си. Пуска го да тръгне в Мунгав, само защото би изглеждало странно да го задържжи вкъщи.
    * 17 години, 7 курс.
    * Маделик – хиена.

    Маришка Боршош, Ина Янакиева, Зинаида Кражова, Алина Старков and Атсу Оттах харесват този пост.

    Пейо Желев
    Пейо Желев
    Преподавател по Трансфигурация
    Преподавател по Трансфигурация


    Re: Атсу Оттах & Арес Морев

    Писане by Пейо Желев Чет Авг 24, 2023 4:00 am


    Интересно, интересно. Героите са одобрени, Северен вятър.

      В момента е: Пет Май 24, 2024 12:22 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!