Някъде из Южната кула

Зинаида се шляеше из коридорите на Южната кула след Мелачката. Ужасът за деня бе приключил отдавна, но на нея не й беше нищо до стаята й, нито до вечеря, съответно се мотаеше безцелно. Нямаше вийли на около, нямаше ученици, нямаше нищо и никой. И така докато зад един ъгъл не видя момиче, което не познава, което си говореше… не съскаше си само. Почуди се. Огледа я от разстояние – не я познаваше, а не я биваше със запознантсвата с хора. Никак. И все пак й привлече вниманието. Тя съскаше! Гъделичкаше я отвътре да я заговори, да разбере ако не друго, поне защо се държеше като змия. Стисна юмруци и се запъти към нея и след миг стоеше зад гръба й. Непознатото момиче я усети и се обърна към по-малкото момиче, в чийто очи сякаш проблясваха пламъчета.

-Ти да не си змия в човешека кожа? Или зоомаг?- попита Зина, с типичния си такт.

Или липса на такъв… Сивите очи на другото момиче пробляснаха някак и измърмори.

Настана неловка тишина. Белокосото момиче чакаше някакво обясниение на това, което беше забелязала. Новото пък изобщо не беше от тези, които обясняват. Разговорът не вървеше по план. Кражова схвана, че няма да задоволи любопитството си по този начин и смени тактиката:

Едва забележимо кимване.

Подсмихна се някак доволно и едва забележимо. Сякаш виждаше някакво огледало в непознатото момиче. И тя не беше много разговорлива, когато не й беше до това. Също като Зина. Малката протегна някак тромаво ръка:

Здрависаха се.

Определено не харесваше новия си прякор, но пък момичето й беше интересно. Не познаваше много хора, които да звучат като дадено животно. Огледа я по-добре – имаше много татуировки. Най-различни. Бяха красиви.

-Ти ли си ги правила?- посочи към едната й ръка.

-Кое?- попита объркано русокосото момиче.

Алина се поогледа и се подсмихна.

-Задаваш прекалено много въпроси, знаеш ли?- смръщи се леко новото момиче.

Зина скръсти ръце. Нали имено така се водеха разговори? Поне така се случваше при нея. Един задава въпроси, другия отговаря. После другия пита… оу… Не й беше дала шанс тя да зададе върпос. Прочисти леко недоволно гърлото си и каза:

Кражова изкара малко въздух през носа си. Хем искаше да си тръгне и да я остави сама, хем й беше интересна. Нова беше, не познаваше никой… говореше си сама из коридорите… завъртя се демонстративно и взе да ходи в обратната посока.

-Приятно ти говорене сама,- каза й Зина.

Спря на място. „Как така не си говори сама“, помисли си, обръщайки се обратно към татуираното момиче. Огледа пак коридора, да не би да бе пропуснала някого или нещо, но там нямаше никой друг освен тях двете.

-Ами с кой тогава?- поредния въпрос.

Беше тъмно и миришеше на влага. Зина извади пръчката си и каза:

Огледа странното помещение. Този коридор не го знаеше. Подсмихна се доволно, а след това погледна по-голямото момиче. Тя как знаеше за него? Сякаш от нищото в близост до Алина допълзя змия. Третокурсничката не очакваше това. Беше готово да запрати някое заклинание към влечугото, тъй като очакваше то да нападне другото момиче, но змията не направи нищо. Обърна глава към Старков и двете захванаха да си съскат нещо.

-Ти си змиеуст!-прошепна белокоската.

Алина и змията се обърнаха към нея и й кимнаха в синхрон.

-Това е Лейди, - представи я новото момиче.

Влечугото изсъска и направи едно грациозно движение. Кехлибарените очи на по-малкото момиче се оцъклиха, а зениците й се разшириха.

Зина насочи цялото си внимание към Лейди, която пак й изсъска. „Какво красиво създание“, помисли си тя и не се беше усетила как беше протегнала ръка към нея. Да я докосне. Змията изсъска злобно, а Алина бутна ръката на момичето.

Лейди мина леко назад и се успокои, а след това пак си засъскаха нещо със стопанката й. Русокосото момиче се обърна към Зина след време:

Старков поклати леко глава, но с усмивка.