Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    На покрива

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : На покрива  Coin10 170
    Ниво : На покрива  Untitl40
    Статистики :
    На покрива  Streng10 Сила: 26
    На покрива  Shield10 Издръжливост: 18
    На покрива  Brain10 Интелигентност: 20
    На покрива  Runnin10 Ловкост: 18
    На покрива  Magic-10 Магия: 30
    На покрива  Clover10 Късмет: 20

    На покрива

    Писане by Бранимир Даргов Пон Авг 21, 2023 8:29 pm


    На покрива  MidnightBalconysquaresamp_1200x


    Запали от цигарата си, като си дръпна щедро и се облегна на парапета, поглеждайки надолу. Балтазар скори до него и се излегна, а за миг сърцето му прескочи в гърлото. Тъпата котка можеше и уж винаги да падаше на крака, ама от тук щеше да стане на палачинка, ако не си прецени движенията... щеше да я убие, ако това се случеше.
    - Я слизай. - изсъска й, но тя го перна с опашка и накара цигарата му да падне от пръстите му и да полети надолу в бездната. Той я гледаше тъжно как пада във водата и изгасва. Може би все пак трябваше да бутне котката от тук.. може би.
    После щеше да скочи след нея, но най - много да се потроши, а не да умре. С неговият късмет. Щеше да нацели малкото парче земя около кулата...
     
    Запали нова цигарата и издиша дима, като затоври очи. И се радваше, че поне за момент е на тихо място. В общата стая всички крякаха, малкото зло го преследваше за нови уроци, а хич не му се мърдаше в другите части на замъка иначе щеше да се види с хубавите белокоси лелички, дето го гледат намръщено. Как можеше толкова красиви жени да са толкова незадоволени, че да гледат като жена на диета и през ония период от месеца, не го разбираше. Не разбираше жените.., ама и не бързаше да ги разбира. Не бе мазохист за да подхваща темата изобщо. А в библиотеката сто процента имаше книга от сорта на "Какво искат жените", написана от жена. Или още по - добре "Защо жените са винаги прави" . С това дори нямаше да спори.

    - Изненадвам се да видя някого тук. - чу женски глад.. и таз добра. И тук нямаше спасение от тях.
    Тъкмо бе извадил една специална таро карта в ръката си, която смеяше изображението си според начина му на мислене и това, което искаше да научи. Но за сега картинките просто се сменяха.
    - Това е моето място. - подметна Даргов, като погледна момичето. Имаше интересен акцент. И татуировки.
    - Не съм те виждала наоколо. 
    - Аз пък теб изобщо... някъде си се крила последните пет години? - щеше да запомни някой с такъв външен вид. Особените лесо се помнеха. - Цигара?

    Лилиян Кардамова and Алина Старков харесват този пост.

    Алина Старков
    Алина Старков
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : На покрива  Coin10 8
    Ниво : На покрива  Untitl37
    Статистики :
    На покрива  Streng10 Сила: 4
    На покрива  Shield10 Издръжливост: 14
    На покрива  Brain10 Интелигентност: 16
    На покрива  Runnin10 Ловкост: 6
    На покрива  Magic-10 Магия: 2
    На покрива  Clover10 Късмет: 4

    Re: На покрива

    Писане by Алина Старков Сря Авг 23, 2023 4:03 pm


    Алина се поколеба дали да вземе една от цигарите, които беше й предложил момчето. Но защо не… Това беше нейният бунт и беше решила да опита всичко забранено, за което се сетеше. 
    - Тенкс - каза момичето и се настани до него. С уверена ръка взе цигарата и след това дръпна неговата от устата и с нея си запали своята и му я подаде обратно. Не беше пушила от няколко месеци и се закашля след първата дръпка, но на втората всичко беше наред. 
    - По леко, маце - каза й момчето, която я наблюдаваше внимателно и една лека усмивка играеше на устните му. 
    - Тежки са - отговори му тя и събра леко вежди. - и не съм маце. Аз съм Алина, накратко Ал. 
    - Даргов, коте. 


    Ал се усмихна ширико. Момчето обичаше да дразни момичета или просто флиртуваше с тях, но тази игра се игра от двама. Лейди вече беше разузнала всичко и само трябваше да я попита какво знае за него. Тя беше отново увита плътно около нея, но се размърда, когато момичето я погали.
    - Както кажеш, коте - каза тя с най-сладкия си глас и дръпна спокойно от цигарата си и изпрати дима директно в лицето му. 

    "Да го ухапя ли?" 
    "Не забавен е."
    "Само кажи ако ти потрябвам."

    Ал погали отново змията и я усети как отново задряма на топло под мантията й. Завидя й малко, студът на покрива беше много лют, но гледката си заслужаваше. А дали компанията си заслужаваше щеше да се разбере тепърва.

    @Бранимир Даргов

    Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : На покрива  Coin10 170
    Ниво : На покрива  Untitl40
    Статистики :
    На покрива  Streng10 Сила: 26
    На покрива  Shield10 Издръжливост: 18
    На покрива  Brain10 Интелигентност: 20
    На покрива  Runnin10 Ловкост: 18
    На покрива  Magic-10 Магия: 30
    На покрива  Clover10 Късмет: 20

    Re: На покрива

    Писане by Бранимир Даргов Пет Авг 25, 2023 11:29 pm


    Балтазар измрънка нещо средно между "мър" и "мяу" и подметна опашка, като погледна новодошлата. Размърда мустачки и носле и кихна. Явно усещаше нещо. Дали парфюмът на новодошлата или някое животинче спотаило се под мантията й - Даргов не знаеше. Не го и интересуваше, само потупа котката си по главата и погали по гърба, разваляйки цялото усилие на двадесет минутната "баня".

    - Та от къде казахме, че си..., коте? - някак си този прякор не отиваше много на това момиче. Нещо по - диво може би. Особено с тези татуировки, които бегло можеше да види заради мантията й. Но пък му беше любопитно.
    - От тук от там... - избягваше въпросът му или се правеше на интересна? То и той можеше да я играе тази игра, ако му се занимаваше.
    Подсмихна се малко по - чаровно и се наклони към нея, като си дръпна от цигарата си. Гледаше я в очите, ей тъй сякаш за да я подразни. Къде с погледа си, къде с присъствието си. 
    - Обширно понятие. Но по - скоро не си от тук. Този акцент бая се набива на очи с някои български думи. Но английските добре се плъзват по него.
    След краткият си монолог на тема акценти, той облиза долната си устна. Не му се флиртуваше, беше изморен. Но пък след като тя щеше да кокетничи и да го нарича "коте" , което си бе леко абсурдно, то и той щеше да си поиграе.
    В най - лошият случай или щеше да спечели "другарче" (пресилено, имайки се предвид, че той много не вярва в тези неща), или шамар... в тези неща пък усилено вярваше, беше изял предостатъчно от тях, че да знае какво жУвотно е туй шамара, как работи и на кой свят праща.
    - Маце, май повече ти отива от коте. Нямаш го онзи... заблуден, жаден и невинен поглед. No offence.

    Юлий Звездинов and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Алина Старков
    Алина Старков
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : На покрива  Coin10 8
    Ниво : На покрива  Untitl37
    Статистики :
    На покрива  Streng10 Сила: 4
    На покрива  Shield10 Издръжливост: 14
    На покрива  Brain10 Интелигентност: 16
    На покрива  Runnin10 Ловкост: 6
    На покрива  Magic-10 Магия: 2
    На покрива  Clover10 Късмет: 4

    Re: На покрива

    Писане by Алина Старков Пон Авг 28, 2023 7:38 pm


    Алина не отговори, а изгледа Даргов продължително и след това избухна в див смях. Смя се дълго и продължително. 
    - Ще го приема това за комплимент - каза тя със сълзи в очите. Момчето я беше преценил добре и нямаше за какво да прави театър пред него. Тя винаги го е мразела, но си помисли, че е тези типове, които сваляха всяко момиче. Само дето Старков не обичаше това, затова понякога преиграваше.
    - Прав си, не съм нито жадно заблудена, нито наивна. Аз съм хищник. - каза тя вече със сериозен тон. - Но ми хареса, че си честен. Това е рядкост в последно време.
    Даргов не отговори и запали нова цигара. Цигарата на Ал беше също изгоряла и момчето и подаде нова. Старков я взе и този път извади пръчката си и я запали със затоплящо заклинание. Двамата пушиха известно време мълчаливо. Понякога има нещо много приятно, когато можеш да споделиш пространството с някой и да мълчите. Ал имаше чувството, че той е също толкова странен като нея, затова и той се криеше тук от съдомниците им. Не бяха приятели просто двама непознати случайно срещнали се на случайно място. 
    Луната изгря и Ал видя, че е пълнолуние. Силен вълчи вой се разнесе от пространството. Лейди се размърда.
    “Тук има върколак. Хищник”
    “Поне моя събеседник не е един от тях”
    - Уау, ти туку що ли говори на парсел? - очите на момчето ме гледаха с любопитство, а котката му беше настръхнала. 
    Алина дигна рамене и каза с равен глас:
    - Както казах, аз съм хищник. Имаме го в семейството. Тя загаси изгорялата си цигара в парапета и хвърли фаса в езерото.

    Ела Благоева and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : На покрива  Coin10 170
    Ниво : На покрива  Untitl40
    Статистики :
    На покрива  Streng10 Сила: 26
    На покрива  Shield10 Издръжливост: 18
    На покрива  Brain10 Интелигентност: 20
    На покрива  Runnin10 Ловкост: 18
    На покрива  Magic-10 Магия: 30
    На покрива  Clover10 Късмет: 20

    Re: На покрива

    Писане by Бранимир Даргов Пон Авг 28, 2023 9:14 pm


    Честността бе субективна. За някои неща беше, за други не беше. А и дори в своето мълчание с нея, той научаваше по нещо за нея. Хищник. Много се правеха на хищници, а бяха въздух под налягане. Хищник дори не бе онзи, който в момента изви в далечината. Той просто бе имал лошият късмет да бъде превърнат в нещо, което надали иска и  да бъде. Да върши неща, които не иска.. не бе хищник. Бе човек с трагична съдба.

    Но този тип дълбоко размисли не бяха чат от репертоара на Даргов. Когато бе сам със себе си гледаше да не мисли, да изчисти съзнанието си. Това бе най-добрият метод за почивка. Защото оставеше ли се на мислите си, сигурно после нямаше да мигне цяла нощ. И някой друг пророчески сън сигурно щеше да се смеси с нормалните му такива. Не, благодаря.

    - Значи със змията си гукате. Това обяснява много. - смръщи устни. Хората говорещи със змии бяха рядкост. И разбира се в техният свят имаше двама особено известни с това. За чиито имена нямаше намерение дори да си помисля, но не защото го бе страх, нямаше смисъл. Всички знаеха кои са те...
    - Това е Лейди.
    - Кръстила си змията си Лейди?
    - стори му се смешно, изпръхтя, но после реши да се направи сякаш се задавя с кашляне. Започна да кашля докато прочиства гърло, а момичето го гледаше с физиономия "нима?сериозно?"  сякаш хич не се връзваше на малкият му номер. Дори Балтазар обърна глава за да не гледа този жалък театрален опит. И таз добра, дори собствената му котка не искаше да го гледа.
    - Приключи ли? - попита го Алина.
    - Да, да... разбира се. Лейди... е, интересно име. - нямаше да бъде груб, я..., а и вече си е изкашлял дроба за представлението.
    - А твоята спътница?
    - Балтазар?
    - беше неин ред да се засмее. Никой не приемаше на сериозно, че котката му носеше такова име. И беше женска... не бе той виновен,че тя изведнъж бе решила да изгуби определено части на тялото си и на тяхно място да се появат други. Така де... беше взел едно, то друго се бе оказало.

    Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Алина Старков
    Алина Старков
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : На покрива  Coin10 8
    Ниво : На покрива  Untitl37
    Статистики :
    На покрива  Streng10 Сила: 4
    На покрива  Shield10 Издръжливост: 14
    На покрива  Brain10 Интелигентност: 16
    На покрива  Runnin10 Ловкост: 6
    На покрива  Magic-10 Магия: 2
    На покрива  Clover10 Късмет: 4

    Re: На покрива

    Писане by Алина Старков Сря Сеп 13, 2023 11:58 am


    Когато Алина спря да се смее, погледна сериозната кисела физиономия на момчето. Не беше доволен, че тя се смееше за името на котката му или просто си беше такъв. Момичето реши, че може би е второто. Досега се беше усмихнал само два пъти и усмивката не стигна до очите му, а поведението му ясно казваше, че Ал не е много желана компания. Но тя не си търсише приятели тук, точно обратното – беше тук, за да се усамоти и да си подреди мислите и не смяташе да се опитва да бъде мила с някой, който не го желаеше. 
    – Цигара? – предложи и отново момчето, за да стопи мълчанието, което се беше получило между тях.
    – Не благодаря. Две е моя лимит. Не искам белия ми дроб да стане черен. 
    – Чувал съм го и от други..
    – Нима? Щях да се учудя ако го чуваш за първи път. 
    – На кой му пука.
    – Ще умреш млад.
    – Смъртта не е нещо, което ме плаши.
    Ал искаше да продължи и да пита, а какво те плаши, но последните му думи сякаш отвориха спомена за катастрофата за родители й и тя просто млъкна отново и посърна. Как можеше един обикновен разговор да стигне пак до тази обратна точка, която я преследваше всяка вечер в сънищата и я държеше будна през по-голямата част от нощта. Точно заради това трябваше да се избягва да се среща с хора. Те и напомняха за нейната загуба. Дори и Ним понякога и напомняше за родителите й. 
    – Имаш ли нещо по-силно от цигара? 
    – Ах, какво си имаме тук? Непослушно, маце…

    – Маце, викай на котката си. Повече ще и отива от Балтазар – сопна му се Ал. – А сега сериозно, имаш ли нещо по-силно от цигара.

    Бранимир Даргов харесва този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : На покрива  Coin10 170
    Ниво : На покрива  Untitl40
    Статистики :
    На покрива  Streng10 Сила: 26
    На покрива  Shield10 Издръжливост: 18
    На покрива  Brain10 Интелигентност: 20
    На покрива  Runnin10 Ловкост: 18
    На покрива  Magic-10 Магия: 30
    На покрива  Clover10 Късмет: 20

    Re: На покрива

    Писане by Бранимир Даргов Сря Сеп 13, 2023 6:42 pm


    Загледа се в очите й, чудейки се дали след като бе обидила така Балтазар заслужаваше каквото и да е от него, различно от мятане от балкона надолу. Но нещо в очите й все пак определи решението му и пробуди пацифиста в него. Днес нямаше да мята никого от никъде, освен може би себе си.
    Това което щеше да й предложи - и сам щеше да вземе - сигурно щеш да го накара да мисли за своите страхове, след като тя бе повдигнала темата, но пък колко му е. То така или иначе никой не го разбираше. Не разбираше защо го беше страх точно от това. Той самият също. Затова просто въздъхна дълбоко и погали котката по главата.
    - Зависи какво търсиш, сладка. - това пък можеше и да мине метър, надали.

    След няколко минути Даргов извади няколко прозрачни пликчета от джоба си. В едното имаше цветни хапченца със сърце в сърце изобразено в средата, в друго се намираха чисто бели хапчета чиято цел бе разбира се да бъдат счупени на фин прах, а в третото пликче се намираше малка кръгла кутийка, една продълговата и листчета. Там беше тревата му.
    - Този път ще ти го дам безплатно. - не че някога искаше пари за това, което споделяше. Всеки имаше нужда да се отпусне от време на време. Затова винаги му се намираше по нещо по-силно от обикновени цигари, независимо колко ги обичаше. Пък понякога просто си комбинираше неща. Можеше и да умре млад, но със сигурност нямаше да е от рак. Нещо от другите му забавления сигурно щеше да го убие. Пък, ако все пак стигнеше дълбока старост... кой знае. До тогава сигурно щеше да си е изгубил ума. Сякаш пък сега беше с всичкият си.
    - Да ти е сладко. - смигна на Алина, а на лицето му имаше уморена усмивка, докато вадеше един джойнт за себе си, като реши тази вечер да го кара само на това.

    Юлий Звездинов and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Алина Старков
    Алина Старков
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : На покрива  Coin10 8
    Ниво : На покрива  Untitl37
    Статистики :
    На покрива  Streng10 Сила: 4
    На покрива  Shield10 Издръжливост: 14
    На покрива  Brain10 Интелигентност: 16
    На покрива  Runnin10 Ловкост: 6
    На покрива  Magic-10 Магия: 2
    На покрива  Clover10 Късмет: 4

    Re: На покрива

    Писане by Алина Старков Чет Сеп 14, 2023 4:57 pm


    Алина не се довери да пробва хапченцата, които Даргов и предложи, а и нямаше смисъл от нещо по-тежко.Имаше нужда само да легне и да се наспи поне за една вечер, а това един джойнт щеше да свърши чудесна работа. Искаше поне една вечер да се отърве от кошмарите си и да се събуди напълно наспана, а с тези тежки уроци и тренировки, скоро щеше да се носи тук като призрак. 
    Тя взе кутийката от ръцете на момчето и сгъна също като него една весела цигара. 
    Май ще ми трябва скоро запалка, ако продължавам така - помисли си тя като дръпна една силна дръпка от тревата си.
    – Силничка е - призна си тя, – но ще свърши работа.
    – И за какво ти е нещо по-силно, ако мога да попитам, маце?
    – Не може да пипиташ – отговори Алина и го изгледа сурово. 
    – Пак заповядай.
    – Знам къде живееш 
    – Е и...
    – Нищо…
    – Нищо?
    – Просто нищо… - Старков избухна в смях. Добре, че Киселяка мълчеше, защото щеше да изпусне още някоя глупост, въпреки че се чудеше, защо не виждаше никакъв ефект при него. Дали й беше дал нещо друго, а той си пушеше проста цигара и гледаше сеира й. 
    Така и влияеше тревата обикновенно – емоциите и се променяха, главата и се въртеше, а тялото и сякаш се носеше в облаците. Не пробваше за първи път. След като изпуши цигарата, продължи да се смее още десет минути, докато й излезнаха сълзи от очите и започна да реве.
    – Започваш да ме плашиш. Не обичам, когато мацките плачат. 
    – Аз не плача - каза тя хълцайки. 
    – Нима
    – Да – отговори му и отново започна да се смее. 
    – Мисля, че ти е време да се прибираш към Общата. 
    – Да, прав си и благодаря за компанията. 
    Алина стана и се отдалечи от момчето залитайки леко.
    – Помощ? 
    – Не - момичето никога не би взела помощ от никой. Тя е силно момиче.


    КРАЙ!

    Люба Бюлбулева, Бранимир Даргов and Димитра Василева харесват този пост.


      В момента е: Пет Май 24, 2024 2:17 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!