Тайнственият Сенет играч

Поредна вечер със заровен в книги нос за Зинаида. Ако можеше да спи в библиотеката вероятно щеше. Паунова за стотен път негодуваше, че третокурсничката още не си е тръгнала и взе да й дава зор. След третото предупреждение, че ще й спре достъпа до книги, ако не си тръгне до няколко минути, момичето все пак стана от мястото си и се захвана да събира нещата си. Точно прибираше последната си книга, когато нещо привлече виманието й. Един предмет, който познаваше много добре, тъй като в имението им имаха същия. Приближи се. Оказа се права – беше табла за игра на Сенет. Древноегипетската настолна игра й беше любима и се изненада, че има игрално поле в библиотеката. Още повече се изненада, че не я беше видяла преди. На нейното място обикновено стоеше една шахматна дъска. Изглеждаше автентична – в онзи красив нюанс на синьото, който египтяните обичаха да ползват и дървена обшивка. Полето представляваше правоъгълник, разделен на тридесет квадрата. За победа, играчът трябва да прекара и петте си фигури до последното квадратче. Шокира се още повече, когато забеляза, че някой всъщност я е наредил правилно и беше започнал да играе с конусите. Изглеждаше сякаш е направил само един ход и фигурката със стартова позиция девет, беше преместена на единадесет.
-Кой ли знае, как да играе?- прошепна въпроса си към никого.
Ухили се леко, грабна четирите пръчки, които служеха като зарове и ги хвърли на масичката.
-Кражова!- проехтя гласа на сърдитата библиотекарка.- Казах да си тръгваш, не да си играеш!
-Един ход време!
Напълно игнорира останалото казано от Паунова, тъй като една от пръчките се обърна с бялото нагоре, което значеше, че може да се премести напред с едно поле и имаше право на допълнително свижение. Хвана най-крайната макара, намираща се на позиция номер десет и я премести на единадесет, разменяйки местата на двете фигури. Хвърли пръчките отново, като този път и четирите се обърнаха от бялата страна. Това й даваше правото да премести фигура с четири позиции и право на още един ход. Поколеба се за миг, хвана макарата на единадесет и я премести на петнадесет - Домът на Живота. Така ако нещо се случеше по пътя й с тази фигура, щеше да има право да се върне на това поле. Хвърли пръчките отново – право на движение от две полета. Избра фигурката стояща на номер осем и я премести на десет, което избута тази на незнайния противник още назад. Подсмихна се и закрачи към изхода на помещението, а библиотекарката продължаваше да й се кара. Момичето продължи да я игнорира, беше прекалено развълнувана, за да отчете думите й. Нямаше търпение да стане утре, да дойде отново тук и да види дали някой е направил следващ ход… или още по-хубаво – да види кой я играе.

(коригирани ходове на игралното поле)

Внаги се вълнужаше, когато имаше време да отиде в библиотеката, но днес беше различен вид вълнение. Не беше заради книгите. Хвърли чантата си на една маса и се отправи към масичката със Сенет с надеждата, някой да е направил ход. Пламъчетата в очите й се повиха, когато видя, че един от по-задните конуси беше изместил нейната макара назад. Потърка ръце доволно и събра пръчките.

Премести напред фигурката намираща се на Домът на Живота, а след това отново хвръли пръчките.

Отново избра същата макара и я премести напред. Позиция осемнадесет беше добре. Огледа хубаво дъската, а след това се върна към масата, на която беше оставила чаната си по-рано. Поостана известно време с надеждата да види, кой е другият играещ, но без успех. Събра нещата си и си тръгна. Утре – пак… надяваше се.

Нямаше да има време за библиотеката днес, за това преди Мелачката се шмугна бързо до библиотеката и дъската за Сенет. Надеждите й, че противникът й е играл не останаха напразни. Имаше промяната в позицията на фигурите. Малка, но я имаше. Пое си дълбоко дъх и бързо събра клечките, тъй като щеше да закъснее за дневната доза вийлска глупост.

Хвана макарата, която беше оставила на осемнадесетото поле и я премести на двадесет и едно. Изобщо не си даде време да премисли хода си. Действаше инстинктивно, а след това с бърза крачка излезе от помещението.

Връщаше на рафта поредната книга за алхимия, която беше намерила в помещението. Беше я изчела прекалено бързо и търесе нова, а и печелеше време. Някой отново беше направил ход на древноегипетската игра, но така и не засичаше противника си. Единият конус беше с две квадратчета по-напред. Тя самата се беше погрижила да изиграе хода си. Също две квадратчета. Напредналата й макара се намираше на двадесет и три. Докато търсеше нова книга за мистичното поделение на магията, забеляза как един ученик, който не познаваше се беше приближил към играта и закова поглед към него. Той обаче само огледа и отмина. Изръмжа тихичко в знак на протест. Искаше да знае с кого играе. Така щяха просто да седнат и да довършат играта. Хареса си един изключително дебел том по алхимия и събра нещата си. Щеше да чете в стаята, за да си води записки на спокойствие.

Нов ден. Потъркваше нетърпеливо ръце докато вървеше устремено към Бибилиотеката и дъската за Сенет. Огледа игралното поле и събра клечките.

Ходовете й не вървяха по план. Изкара рязко въздух през носа и премести фигурата си от поле двадесет и две на двадесет и четири. „Разочароващ ход“, помисли си, но нямаше какво друго да направи. Дори не се задържа повече в помещението. На излизане едва не се сблъска с Ина. Поздравиха се и по-голямото момиче закрачи към многжеството книги. Зина й хвърли един поглед, да не би случайно тя да е опенентът й, но не. Не беше Ина. Русокоската просто взе някакъв дебел том и седна да го чете. Изпуфтя недоволно и пое към общата стая.

„Хм, най-накрая да не ти провърви“, мислеше си докато гледаше игралното поле. Бялата фигура, стояща на изходна позиция все още беше в игра. Други две бяха разместени. Имаше шанс да догони. Събра клечките и…

-О, в името на Хор!- каза през зъби.

Искаше две, но, уви – три. Не, че някой и обръщаше внимание. В библиотеката рядко имаше много хора. Освен Паунова… тя винаги си беше там и мрънкаше за нещо. Премести фигурата си на позиция шест. Само нея можеше да премести с толкова. Пореден разочароващ ден.

Зина беше покрила лицето си с едната си ръка и през пръсти гледаше към дъската с едното си око. Опонентът й беше изкарал фигурата си успешно. Не че беше толкова драматично, колкото го чувстваше тя. Сенет е непредвидима игра. Едно кофти хвърляне на клечките и победата ти отива в отвъдния свят, при Сет. Събра клечките все пак и ги хвърли:

Погледна към тавана и тихичко каза:

-Хор, ще те сменям.

Премести макарата, стояща на девет към поле дванадесет и просто си тръгна.

Фигурката й от дванадесет стоеше на десет. Бяха я изместили. Просто събра пръчките. Не се надяваше на нищо на този етап, играта не вървеше, както тя искаше.

-Добре, Хор, намери ме най-накрая,- подсмихна се.

Измести макарата от номер десет на Домът на Живота, а след това хвърли втори път, тъй като имаше това право.

„Най-накрая!“, извика на ум. Премести отдавна забравената си фигура на Домът на Красотата и си отдъхна. Малко й трябваше, за да изкара първата си фигура. Закрачи доволно навън, мрънкайки си под носа:

Играта вече продължаваше над две седмици. Беше станала като част от ежедневието на Зина. Една по-приятна част от нея поне. Нов ден. Нов ход. След безумните номера с размяната на местата им, тя беше готова да продължи напред. Стига пръчките да й го позволяваха.

Премести макарата си от Дома на Живота на шеснадесето поле. Пак хвърли.

Премести пак същата макара. Хвърляне:

„Е, стига де…“, каза си наум и премести с още едно поле същата фигура и пак метна пръчките.

Замсили се за миг, кое да премести, но продължи със започнатото. Огледа се наоколо – нямаше никой и си тръгна.

Противникът й беше придвижил един от по-задните конуси и един се беше наместил в Дома на Живота.

Продължи захода си към Дома на Красотата.

Хайде пак. Белите бяха се разместили в по-задните позиции отново. Присави очи. Щеше да й е по-трудно да догони с нейните две, които изоставаха, но за сега стратегията беше друга.

Намести се на полето преди Домът на Красотата. „За малко“, каза си, хвърляйки пак:

-ХА!- каза силно наглас.

-Шшшшшшш!- скара й се Паунова.

Едва се стърпя да не й се оплези. Хвана макарата си, намираща се на единадесет и с удоволствие размени местата на нейната фигура с тази на противника й, която се намираше на Дома на Живота. Още по-хубавото беше, че имаше още един ход.

Домът на красотата най-накрая беше превзет!

Поколеба се, но реши да премести макарата си на позиция за излизане три. Добър, добър ден.

Нищо особено, но поне щеше да продължава да преследва противника си… който и да беше той.

Хм, конусите в началото се бяха поразделили, а този напред беше почти на Дома на Красотата. Добър ход. Хвърли пръчките:

„Ама разбира се“, омагьосаният кръг се беше завърнал. Придвижи се до противнинковия конус отново.

Явно и белите бяха зациклили на двойки. Хвърли:

Размени местата на нейната фигура и противниковата, вече беше на една стъпка от Дома на Красотата. Второ хвръляне:

Премести по-задната си макара на позиция осем. Време беше да размърда и тях.

В библиотеката имаше нехарактерно много хора. Не обичаше да чете в такава обстановка. Беше решена само да провери за ход на опонента, да направи своя и да се прибира в общата. Там щеше да й е по-спокойно. Вървеейки натам забеляза, че около Сенета се навърта Лилиян. Не го пипаше, но беше пред него. Зениците на Зина се разшириха, нима това беше човека с който играеше от около месец?! Съсредоточи вниманието си натам, но някой скри гледката й:

-О, гремлин, ко стаа?- тупна я леко по главата Даргов.

Опита се да го избута, но той не помръдна.

Измрънка той и продължи по пътя си. Кражова веднага забоде поглед към игралното поле, но там вече нямаше никой. „Тъп, сенсей“, измрънка си. Нима беше възможно именно петокурсничката да беше другият играч? Точно в този момент, Лилиян мина покрай нея и без да си обменят поглед, емоция… каквото и да е казаха:

„Не, нямаше как да е тя“, оттърси се от съмнението си Зина. Отиде до масата и я огледа – противникът беше на Дома на Красотата. Изпуфтя недоволно и събра пръчките:

Размести местата на фигурите в началото с цел да избута един бял конус назад. Хвърли пак.

Сега тя трябваше да мести позици назад. Пак изпуфтя. Вирна почти на място макарата, която беше мръднала последно. Огледа игралното поле и пак се замисли дали пък не беше възможно да е Лилиян?

Беше се скрила зад един от шкафовете с книги и наблюдаваше таблата. Ченето й едва не падна до земята когато видя, че противникът й бе не кой и да е, а Кардамова. Скри се напълно. Не искаше четвъртокурсничката да я види.

-Хор, това е подигравка,- заяви тихо на никого.

Беше ли наистина? Говореше ли сериозно? Подаде се пак леко и погледна. Лилиян беше приключила вторят си ред за деня и вече я нямаше. Зина не беше сигурна, дали по-голямото момиче не беше все още в библиотеката и реши да не рискува още един ход. Някак не искаше да им разваля играта. Не можеше да го повярва, но се забавляваше по един неин си начин. А и това беше тайна, която само тя си знаеше. Подсмихна се леко.

Просто искара макарата си на изходна позиция. Нямаше смисъл да се мотае и остави така. Само се огледа за Лилиян, но всичко беше наред.

Отново се промъкна внимателно. Сега след като знаеше срещу кой играе, залога беше друг. Никак лош ход на противника.

Нямаше особен избор. Премести макарата си от позиция шест на девет. Толкова за днес.

Беше успяла да намести белия конус на Дома на Красотата. Идеята на Зи, не вървеше по план. Но така ставаше, като играят една партия седмици, а не минути. Късметът е различен всеки ден.

Да, тъп късмет. Придвижи по-задната си фигура напред.

Със скоростта на пребит охлюв се придвижваше към крайната цел. А Кардамова летеше по тая дъска.

-Кой беше богът на късмета?- говореше си сама на себе си, докато излизаше от помещението.

Измести белия конус от Дома на красотата и намести макарата си там. Хвърли пак:

Ако можеше, щеше да се ухили от ухо до ухо! Премести същата фигурна на изходна позиция три.

-Шай, беше. Или пък Сай? Трябва да видя произношението,- отново си мрънкаше под носа.

Чудеше се отново за богът на късмета.

Нов ден, нови Сенет ходове. Зина потърка ръчички, захождайки към игралното поле. Отсваше й да изкара само още една фигура и щеше да победи, а Лилиян имаше цели четири в игра. Това можеше да се окаже и проблем за белокоската, но реши да не мисли за това.

Премести се.

В библиотеката нямаше никого. Беше доволна, не искаше опонента й да разбира срещу кого играе. Така беше по-завабно.

Лош късмет. Върна фигурата си назад. Започваше да приича на отчаян танц.

Нищо особено, но поне нещо.

Кардамова беше извадила малко късмет. Още един конус се намираше на Дома на Красотата. Събра пръчките и хвърли:

Подсмихна се доволно и намести макарата си, на мясото на бялата фигура. Само малко късмет утре и щеше да намести фигурата си на позиция за изваждане.

Огледа дъската. Още един бял конус беше изваден от играта. Започваше да губи преднината си. Някак обаче, това не я подразни, тъкмо обратното. Усети едно вълнение, една радост, че все пак има с кого да играе. Хвърли пръчките.

С едва доловима усмивка намести последната си фигура на изходна позиция две.

-Вижда му се края,- каза на никой и си тръгна.