Ден като ден, лято като лято, но някъде там между въргалянето в калта, гоненето на съседките котки, обясненията в любов към метлата и родителските викове се...
... случи нещо странно?
Госпожа Орлова имаше един от онези дни. В които ставаш от леглото и решаваш, че е време да разрешиш онзи малък „проблем”, който от 10 години се подвизаваше под носа й и дразнеше зрението й с огнения си червен цвят. Косата на щерка й бе не само ужасно грозна – винаги бухнала, на къдрици и ужасно червена, но и й разваляше естетиката. Красивата руса коса, която останалите членове на фамилията имаха нямаше нищо общо с тази на Арина.
Затова в ранни призори бе измъкнала момичето от леглото и го бе забутала в маг-салон Медуза – „и змиите ще се превърнат в камък пред Вашата коса”.
- И какво искате да направим с тази коса?
- Направете я руса. Студено русо и права. Разкарайте тези къдрици.
- Ъх... но детето има хубава коса?
- Не ме интересува!
- Ами, ако предложим перука...
- Не...
...
Имаше неща, пред които магията бе безсилна. Два часа по-късно, Ари не само продължаваше да има ярко червена коса, но около главата й се бе появило странно бронзово сияние, което не можаха да разкарат, колкото и да се мъчат фризьорките.
Така, майка й се накара да вземе още по-кардинални мерки. Бе накарала цялото семейство да облекат зимни дреха, а на косата на малката бе сложила зимна шапка.
Само оставаше художничката да се появи.
- Тези дрехи са тъпи. Не ми харесват.
- Не мрънкай. Усмихвай се и не говори.
Ъхъ. Обичайните инструкции.
На вратата се позвъни и родителите й отидаха да „инструктират” и нещастния човечец, нагърбен с нелеката задача да им направи портрет, достоен за критичното им око.