Игнат Зеленогорски

Не го приемай лично, Игнат гледа сърдито повечето неща, които съществуват. Които не съществуват си ги измисля и пак ги гледа сърдито. Отчасти е заради формата на лицето, отчасти заради слънчевия му характер, но за второто ще говорим после. Макар че скулите му могат да те порежат, това, което наистина те пронизва са сините му очи, а веждите над тях са разположени така, че изглежда намръщен дори когато не е. Тънките му устни често са извити в усмивка, но тя е по-скоро подигравателна или иронична, пък иди разбери кое, ако ти се занимава. Косата му е тъмно руса и се радва на грижи за каквито собственикът ѝ може само да си мечтае, което се вижда от това, че дори когато е разрошена изглежда планирано. Не е особено висок и това допринася за доброто му настроение, когато е сред други момчета и те го гледат изотгоре.

И като казах настроение, понякога имаш чувството, че някой, може би самият живот, му е плюл в лицето. После свикваш с идеята, че той е джобен буреносен облак и ако го познаваш достатъчно дълго време, това спира да ти прави впечатление. Сред добрите му страни е това, че не е от приказливите, но пък ако го заговориш има голяма вероятност да се заяде, а ако го закачиш за ръста може да ти скочи на бой. Вече не скача на бой толкова често, но можеш да видиш желанието в очите му. Никога не би посегнал на момиче. Момичетата са непозната територия, в която няма представа какво трябва да прави. Напоследък изглеждат добре, но им няма доверие, затова по-скоро страни от тях.

Игнат е роден и отраснал в Добрич в семейство на магьосници, които имат твърде много пари и твърде малко хобита. Ако не беше така, майка му нямаше да изневери на баща му и нямаше да ги изостави, бягайки с някакъв непознат мъж. Баща му успя да си намери жена доста бързо след това, но момчето нямаше как да си намери друга майка. Не че искаше. Не че искаше неговата майка някога да се сети отново за него, не че чакаше да получи писмо или посещение, каквато и да било индикация, че ѝ пука. Не.

Камен Зеленогорски не знаеше как да се справя със синчето си, защото сам не бе получавал кой знае какво откъм грижи от собствения си баща. Оставяше го да седи до късно на приемите, които правеше в къщата им, купуваше му каквото поискаше и се надяваше, че това е достатъчно. Не беше. Когато го приеха в Мунгав, баща му си отдъхна, детето беше магьосник и някой щеше да се занимава с него през по-голямата част от годината. Купи му къща в Торбаланово след завършването на първи курс и той живее там от тогава, заедно с хората, които са наети да се грижат за него. Камен го посещава от време на време, но си личи, че е по-скоро от „кумова срама”. Игнат няма проблем с това. Понякога ходи на събитията, които организира баща му, но само ако му се е помолил преди това. Няма представа какво се случва с майка му, няма ни вест, ни кост от нея, откакто е бил седемгодишен.

Училището по-скоро го напряга допълнително. Всички тези хора, с които би предпочел да не се занимава и уроци, които учи с нежелание. Мунгав за него е затвор, но знае, че трябва да завърши. Разпознава повечето дървета и е добре запознат с качествата на дървесината им. Иска да стане майстор на магически пръчки, като за момента в свободното си време дялка дръжки за тях в различни форми. След завършването си иска да стане чирак при Бедрев и някой ден да има собствен магазин.

Одобрен. Северен вятър!