Индекс
50
0 т.
by Име: Лиляна Пехливанова
Кръв: мъгълокръвна калпазанка
Години: 11
Курс: 1
Дом: предпочитам Южен вятър, защото:
а) обичам розово.
б) обожавам розово.
"Здравей, Мунгав!
Правилно ли изписах името ти?
Чух баба и татко да си говорят, че имам писмо от теб (не съм подслушвала, но стените у дома са тънки, а те доста викаха). Учителката казва, че винаги трябва да отговаряме на писмата си, а баба иска да слушам учителката, затова и аз ти пиша.
На кого са те кръстили, Мунгав? Имаш странно име. Баба казва, че не е хубаво да се присмиваме на другите, затова и аз няма да ти се смея. Аз се казвам Лиляна, но ти сигурно знаеш, щом си ми писал. Кръстили са ме на дядо Лазар, бащата на мама, той е на небето при дядо Боже, мама също е с него. Баба казва, че Той ги е взел защото ги е обичал, а мен не ме иска защото съм калпазанка. Сега се старая да съм послушна, за да отида и аз на небето, но е много трудно.
Мунгав, ти послушен ли си? Защото баба и тати се карат, заради теб, а на мен се карат само когато направя беля. Вчера ми се скараха, понеже оцветих котката си в розово, за да прилича на играчка. Всъщност тя сама се оцвети, аз само ѝ казах колко ми се иска да е розова и тя промени цвета си, за да ме зарадва. Моята котка е много специална. Наистина беше хубава, но баба се ядоса, така и не разбрах защо. Според теб защо само плюшените котета са розови? Искам и истинските да са с този цвят, обичам го. Понякога кучето ми също променя цвета си, тогава пък тате се ядосва. Възрастните само си търсят причина да са ядосани. Но ти явно си направил нещо много по-лошо, защото те се караха дълго. Татко казваше, че е опасно и не е християнско, а баба отговори, че такава е волята Му и щом така е отредил, ние трябва да я приемем. Ти нали няма да ме издадеш, че съм ти казала? Не знам какво означават думите ѝ, тя често казва неща, които не разбирам. Това е защото баба е стара и мъдра, а аз съм още малка и глупава.
Спомням си веднъж, след един пожар, тати ме заведе в гората, за да видя какво е останало от дърветата - беше много красиво. Всичко проблясваше в светло червено за миг и после пак ставаше черно. Затичах се боса по светещите камъчета, а татко започна да вика името ми, но не дойде след мен. Тогава баба му каза “не виждаш ли, че Светока държи ръката й”*, обаче ръцете ми си бяха празни, никой не ги държеше. Не разбрах защо говори неверни неща, а мен учи да не лъжа. Такива са си възрастните, не искам да ставам като тях. Когато аз порасна искам да бъда джедай, а ти?
Мунгав, ти познаваш ли ме? Щеше ли да ми пишеш, ако знаеше, че съм калпазанка? Баба казва, че това съм го взела от тати, но аз нищо не съм му вземала. Казва също, че съм одрала кожата на мама, защото имам нейната къдрава руса коса и сините й очи, но аз и това не помня да съм правила. Изкарва ме виновна за всичко, а после твърди, че съм непослушна. Казва също, че никаква пехливанка не съм с този дребен ръст, само за това не ме изкарва виновна. Твоята баба и тя ли прави така?
Мунгав, те все още се карат заради теб, много си ги ядосал, дано не те накажат. Искат и аз да ходя при теб. Ти къде си? Там има ли боза? Не искам да идвам, ако няма боза.
Благодаря ти за писмото, макар че още не съм го видяла.
Надявам се моето да ти хареса."
От мен: Лиляна Пехливанова,
село Гела, Родопи.
До теб: Мунгав,
където и да си.
Допълнително:
- котката й се казва Чуби, кръстена е на Чубака.
- има куче на име Куай Гон Джин
- не разбира защо в “Именник на българските ханове” не пише нищо за Хан Соло.
- нестинарка е, но още не го знае.
- свири на гайда.
*така казват за нестинарите, че Светока а.к.а. Свети Ко(н)ста(нтин) ги държи за ръка.
Кръв: мъгълокръвна калпазанка
Години: 11
Курс: 1
Дом: предпочитам Южен вятър, защото:
а) обичам розово.
б) обожавам розово.
“Бела съм, бела, юначе,
цела съм света йогрела.
цела съм света йогрела.
Един бе Мунгав йостанал
и той не щеше йостана.”
и той не щеше йостана.”
Младши Падуан
"Здравей, Мунгав!
Правилно ли изписах името ти?
Чух баба и татко да си говорят, че имам писмо от теб (не съм подслушвала, но стените у дома са тънки, а те доста викаха). Учителката казва, че винаги трябва да отговаряме на писмата си, а баба иска да слушам учителката, затова и аз ти пиша.
На кого са те кръстили, Мунгав? Имаш странно име. Баба казва, че не е хубаво да се присмиваме на другите, затова и аз няма да ти се смея. Аз се казвам Лиляна, но ти сигурно знаеш, щом си ми писал. Кръстили са ме на дядо Лазар, бащата на мама, той е на небето при дядо Боже, мама също е с него. Баба казва, че Той ги е взел защото ги е обичал, а мен не ме иска защото съм калпазанка. Сега се старая да съм послушна, за да отида и аз на небето, но е много трудно.
Мунгав, ти послушен ли си? Защото баба и тати се карат, заради теб, а на мен се карат само когато направя беля. Вчера ми се скараха, понеже оцветих котката си в розово, за да прилича на играчка. Всъщност тя сама се оцвети, аз само ѝ казах колко ми се иска да е розова и тя промени цвета си, за да ме зарадва. Моята котка е много специална. Наистина беше хубава, но баба се ядоса, така и не разбрах защо. Според теб защо само плюшените котета са розови? Искам и истинските да са с този цвят, обичам го. Понякога кучето ми също променя цвета си, тогава пък тате се ядосва. Възрастните само си търсят причина да са ядосани. Но ти явно си направил нещо много по-лошо, защото те се караха дълго. Татко казваше, че е опасно и не е християнско, а баба отговори, че такава е волята Му и щом така е отредил, ние трябва да я приемем. Ти нали няма да ме издадеш, че съм ти казала? Не знам какво означават думите ѝ, тя често казва неща, които не разбирам. Това е защото баба е стара и мъдра, а аз съм още малка и глупава.
Спомням си веднъж, след един пожар, тати ме заведе в гората, за да видя какво е останало от дърветата - беше много красиво. Всичко проблясваше в светло червено за миг и после пак ставаше черно. Затичах се боса по светещите камъчета, а татко започна да вика името ми, но не дойде след мен. Тогава баба му каза “не виждаш ли, че Светока държи ръката й”*, обаче ръцете ми си бяха празни, никой не ги държеше. Не разбрах защо говори неверни неща, а мен учи да не лъжа. Такива са си възрастните, не искам да ставам като тях. Когато аз порасна искам да бъда джедай, а ти?
Мунгав, ти познаваш ли ме? Щеше ли да ми пишеш, ако знаеше, че съм калпазанка? Баба казва, че това съм го взела от тати, но аз нищо не съм му вземала. Казва също, че съм одрала кожата на мама, защото имам нейната къдрава руса коса и сините й очи, но аз и това не помня да съм правила. Изкарва ме виновна за всичко, а после твърди, че съм непослушна. Казва също, че никаква пехливанка не съм с този дребен ръст, само за това не ме изкарва виновна. Твоята баба и тя ли прави така?
Мунгав, те все още се карат заради теб, много си ги ядосал, дано не те накажат. Искат и аз да ходя при теб. Ти къде си? Там има ли боза? Не искам да идвам, ако няма боза.
Благодаря ти за писмото, макар че още не съм го видяла.
Надявам се моето да ти хареса."
От мен: Лиляна Пехливанова,
село Гела, Родопи.
До теб: Мунгав,
където и да си.
Допълнително:
- котката й се казва Чуби, кръстена е на Чубака.
- има куче на име Куай Гон Джин
- не разбира защо в “Именник на българските ханове” не пише нищо за Хан Соло.
- нестинарка е, но още не го знае.
- свири на гайда.
*така казват за нестинарите, че Светока а.к.а. Свети Ко(н)ста(нтин) ги държи за ръка.
