Индекс
35
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
by @Юлий Звездинов
Имаше няколко неща, които Арина мразеше чистосърдечно – да ограничават свободата й, намръщените личица на вийлите рано сутрин и да е от другата страна на недоволството на господин Ягодка. Тази сутрин, недоволството на рижавия господин бе превзел нов връх и въпросният се беше разбеснял в общата стая на Северен вятър от ранни зори.
Всичко беше започнало с просто: „МЯУ” и бе прерасноло в хвърляне върху лицето на поредната досадна женица, за да й изяде косата. Кво пък толкова им харесваше на тези коси бе?
Това бе въпроса на века! Да, ама Орлова нямаше време да размишлява върху смисъла на живота, защо калинките не правят понички и как да се наспи. Сами ще се досетите, че се бе впуснала в ролята на рицаря на магарето и се бе опитала да спаси положението.
А, то бе по-зле и от розова снимка с Барби. Момичето бе прекарало ЦЕЛИ 10 минути, вкопчена в козината на котака и опитваща се да откопчи ноктите му от раменете на жертвата му. Не използва магия, затова боричкането прерасна в свада на кварталните гамени.
Викове. Крясъци. Заплахи. И накрая...тъпачката искаше да й опърже котката за закуска.
Та, наложи се да се изнесе от общата стая – прекалено бързо за вкуса й.
Ама, кво да се прави – понякога отстъплението бе единственото решение.
Та, така, сега Орлова се скитосваше в двора, а пухкавия разбойник се бе загубила от погледа й. За сметка на това, в далечината забеляза нещо бяло, пухкаво....
... и поразително много приличащо на КОТКА!
- Я, какво прави това коте тук? – усмихна се сладичко и с тихи стъпки се заприближава до животинчето. Ако беше женско, щеше да го осинови за другарче...или жена на любимеца й.
Щеше да бъде перфектното решение.
Пък и две котки винаги са по-добре от една.
Имаше няколко неща, които Арина мразеше чистосърдечно – да ограничават свободата й, намръщените личица на вийлите рано сутрин и да е от другата страна на недоволството на господин Ягодка. Тази сутрин, недоволството на рижавия господин бе превзел нов връх и въпросният се беше разбеснял в общата стая на Северен вятър от ранни зори.
Всичко беше започнало с просто: „МЯУ” и бе прерасноло в хвърляне върху лицето на поредната досадна женица, за да й изяде косата. Кво пък толкова им харесваше на тези коси бе?
Това бе въпроса на века! Да, ама Орлова нямаше време да размишлява върху смисъла на живота, защо калинките не правят понички и как да се наспи. Сами ще се досетите, че се бе впуснала в ролята на рицаря на магарето и се бе опитала да спаси положението.
А, то бе по-зле и от розова снимка с Барби. Момичето бе прекарало ЦЕЛИ 10 минути, вкопчена в козината на котака и опитваща се да откопчи ноктите му от раменете на жертвата му. Не използва магия, затова боричкането прерасна в свада на кварталните гамени.
Викове. Крясъци. Заплахи. И накрая...тъпачката искаше да й опърже котката за закуска.
Та, наложи се да се изнесе от общата стая – прекалено бързо за вкуса й.
Ама, кво да се прави – понякога отстъплението бе единственото решение.
Та, така, сега Орлова се скитосваше в двора, а пухкавия разбойник се бе загубила от погледа й. За сметка на това, в далечината забеляза нещо бяло, пухкаво....
... и поразително много приличащо на КОТКА!
- Я, какво прави това коте тук? – усмихна се сладичко и с тихи стъпки се заприближава до животинчето. Ако беше женско, щеше да го осинови за другарче...или жена на любимеца й.
Щеше да бъде перфектното решение.
Пък и две котки винаги са по-добре от една.
