@Ина Янакиева
“Не ми харесва това място. Мирише на страх.”
“Нито пък на мен.”
“Искаш ли да отида да разузная какво става.”
Лейди се беше увила плътно около тялото на Алина под мантията й и наблюдаваше замъка. Бяха се озовали в една от кулите и някаква белокоса жена я насочи към Общата стая и показа къде е нейната стаят.
Преди час Старков беше докарана от леля си до изворчето Багра, а там я чакаше един грифон, който я отнесе до замъка. Учебната година в Мунгав беше започнала само преди три месеца, но Ал беше пристигнала в България преди няколко дни и роднините и бързаха дая изхвърлят от вкъщи я запишат за училище. Момичето беше ядосано и това се отразяваше и на настроението на змията й. Колкото и да се опитваше, не можеше да се успокои и всичко я дразнеше в момента. Искаше да прокълне целия свят.
В стаята, която я настаниха имаше само две заети легла и можеше да избира от останалите три. Направи и впечатление как едното беше спретнато и подредено, а другото стоеше на топка разхвърляно. На една от етажерките имаше около двадесет различни кремове, за които един господ знае човек, за какво точно се ползват. Ал използваше само бляскава магия, ако искаше да си сложи грим на лицето.
“Мирише на катерица”
“Ако си гладна, отиди да хванеш някакъв плъх”
“Трябва първо да разузная”
“Какво мислиш за замъка?”
“Не е хубаво място, но има много плячка”
“Радвам се, че поне ти си доволна”
“Някой идва”
Ал винаги се доверяваше на инстинкта на Лейди. Тя се ослушваше и чу, че някой стоеше пред вратата.
“Не ми харесва това място. Мирише на страх.”
“Нито пък на мен.”
“Искаш ли да отида да разузная какво става.”
Лейди се беше увила плътно около тялото на Алина под мантията й и наблюдаваше замъка. Бяха се озовали в една от кулите и някаква белокоса жена я насочи към Общата стая и показа къде е нейната стаят.
Преди час Старков беше докарана от леля си до изворчето Багра, а там я чакаше един грифон, който я отнесе до замъка. Учебната година в Мунгав беше започнала само преди три месеца, но Ал беше пристигнала в България преди няколко дни и роднините и бързаха да
В стаята, която я настаниха имаше само две заети легла и можеше да избира от останалите три. Направи и впечатление как едното беше спретнато и подредено, а другото стоеше на топка разхвърляно. На една от етажерките имаше около двадесет различни кремове, за които един господ знае човек, за какво точно се ползват. Ал използваше само бляскава магия, ако искаше да си сложи грим на лицето.
“Мирише на катерица”
“Ако си гладна, отиди да хванеш някакъв плъх”
“Трябва първо да разузная”
“Какво мислиш за замъка?”
“Не е хубаво място, но има много плячка”
“Радвам се, че поне ти си доволна”
“Някой идва”
Ал винаги се доверяваше на инстинкта на Лейди. Тя се ослушваше и чу, че някой стоеше пред вратата.