Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Изгубени по магистралата.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Изгубени по магистралата. Coin10 35
    Ниво : Изгубени по магистралата. Untitl41
    Статистики :
    Изгубени по магистралата. Streng10 Сила: 43
    Изгубени по магистралата. Shield10 Издръжливост: 43
    Изгубени по магистралата. Brain10 Интелигентност: 45
    Изгубени по магистралата. Runnin10 Ловкост: 45
    Изгубени по магистралата. Magic-10 Магия: 52
    Изгубени по магистралата. Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Изгубени по магистралата. MangoИзгубени по магистралата. PearИзгубени по магистралата. WatermelonИзгубени по магистралата. SapphireИзгубени по магистралата. EmeraldИзгубени по магистралата. PizzaИзгубени по магистралата. SausageИзгубени по магистралата. CabbageИзгубени по магистралата. CheeseИзгубени по магистралата. BlueberryИзгубени по магистралата. AppleИзгубени по магистралата. BananaИзгубени по магистралата. TuttifruttiИзгубени по магистралата. BaconИзгубени по магистралата. RubyИзгубени по магистралата. HoneyИзгубени по магистралата. ChocolateИзгубени по магистралата. ChiliИзгубени по магистралата. DiamondИзгубени по магистралата. Birthday1 

    Изгубени по магистралата.

    Писане by Арина Орлова Пет Авг 18, 2023 5:16 pm


    @Бранимир Даргов

    - Дарк, ще ми помогнеш ли с багажа? – ако този въпрос Ви се струва невинен – помислете пак. Летните прикрлючения на Арина Орлова продължаваха и след куидичния лагер, ще кажете, че се е научила да пътува минималистично. Да, бе да. Червенокосата все още не бе успяла да открие бездънната си чантичка и продължаваше с импровизациите.

    От някакъв мъгълски магазин бе набарала грамадна туристическа раница. Въпросното нещо бе високо и широко почти колкото нея. След щателен подбор бе успяла да вземе само най-важното – дрехи, спален чувал, възглавница, одеяло, мъгълски комплект за оцеляване (звучеше забавно), компас, манерка, джезве, сувенирен меч, островърха шапка-пътеводител.

    Та, съвсем важни и нужни вещи. Въпреки че, ако трябваше да съди по изражението на Даргов нещата не изглеждаха по този начин за него.

    - Какво по дяволите е това? – момчето издаде странен звук, нещо средно между сумтене и пръхтене. Явно не намираше изборите й за особено успешно, но Ари нямаше време да му обяснява как е взела само най-нужното.

    - Багажа ми, очевидно. – защо изобщо трябваше да обяснява? Нали отиваха на роуд трипче, все пак се очакваше, че може да останат забутани в някое селце по пътя. Не можеше да позволи на дивите животни да спат по-удобно от тях.

    - И кой си мислиш, че ще ни качи с тази планина?? – захапа цигарата си и поклати глава. Ще кажете, че за толкова време ще да е свикнал с навиците на червенокосата. Ама не, хайде пак я гледаше все едно му е съобщила нещо шокиращо. Например, че ще се жени за желирана ягода в Саудитска Арабия или, че ще създаде собствен моден бранд...
    - Всеки ще ни качи. Виж колко сме симпатични. – засмя се Арина и погледна отново багажа си. Последва двадесет минутно обсъждане и преглеждане на „важните неща” и някак си товара намаля наполовина.

    Разбира се, всичко това бе придружено с мусене. Как смееше младежа да твърди, че мъгълския комплект за оцеляване е ненужно нещо?
    Възмутително.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Изгубени по магистралата. Coin10 170
    Ниво : Изгубени по магистралата. Untitl40
    Статистики :
    Изгубени по магистралата. Streng10 Сила: 26
    Изгубени по магистралата. Shield10 Издръжливост: 18
    Изгубени по магистралата. Brain10 Интелигентност: 20
    Изгубени по магистралата. Runnin10 Ловкост: 18
    Изгубени по магистралата. Magic-10 Магия: 30
    Изгубени по магистралата. Clover10 Късмет: 20

    Re: Изгубени по магистралата.

    Писане by Бранимир Даргов Пет Авг 18, 2023 11:29 pm


    Рано рано се бе качил на влака за София, където бе успял да поспи няколко часа.
    Харесваше му да пътува с влак, като се изключеше състоянието на по - голямата част от купетата и тоалетните. В тях дори и не влизаше. БДЖ отдавна го беше отказал от това.

    След като се намери с Орлова в пустата му столица не бе сигурен дали тя напълно разбираше каква бе идеята на цялото им пътуване. Но пък докато той бе с една скромна раница в която бе натъпкал де що намери , хайде малко разширена с магия, и най - важните му притежания бяха телефона му и кредитната карта, то за Арина всичко дето бе взела бе важно. Компасни, карти, ветропоказатели, ягоди, манерки, преносими котлони и палатки.

    Той самият може и да бе от богато семейство, но спането под открито небе не му бе чуждо. Пътуването на стоп също. И с колкото по - малко багаж бяха - толкова  по - добре. 
    - Айде да си вземем по една баница, преди да тръгнем да си търсим нещо по Цариградско или околовръстното.
    - По кое?
    - Е... забрави. - не че и той знаеше. Просто по - рано се бе консултирал с Чичко Гугъл. Но не искаше да прекара два часа в обяснение кой е Чичко Гугъл и как така знае всичко. Защото после Арина щеше да реши да го ползва като магическа топка с решение на всичките й проблеми и да задава въпроси от сорта на "какво ми се яде" "какъв ден сме днес" и "рокли с ягодки" за вдъхновение.

    - Предлагам да си търсим нещо посока Пловдив. - Даргов като един истински мъж (не джентълмен), не й беше предложил да й помогне с багажа. Тя бе достатъчно силна да си го носи и сама.
    - И приемаме всичко що е в таз посока! - подсвирна Орлова и се ухили широко. Това предизвика и киселата усмивка на неговото лице. С нея лесно се говореше. За разлика от някои други.
    - Ще видим до къде ще го добутаме днес.
    И двамата седяха край пътя с вдигнати палци. Той изглежда не бе атрактивен за мъжете, пък жените май ги бе страх.
    - Гледай как се прави! - Орлова отметна леко коси и вдигна палец. Няколко леки коли безцеремонно я подминаха, но един камион отби до тях. Вътре се намираше една едра жена с котка в скута. Това изобщо беше ли разрешено?
    - За къде, деца?
    - Пловдив, ама всичко по пътя ни върши работа.
    - Мога до Самоков да ви закарам.
    - Устройва ни. - каза Даргов преди Арина да е отворила уста и започна да й помага с натикването на дисагите в камиона,отпред до шофьорката.

    Арина Орлова, Ела Благоева, Лилиян Кардамова and Алина Старков харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Изгубени по магистралата. Coin10 35
    Ниво : Изгубени по магистралата. Untitl41
    Статистики :
    Изгубени по магистралата. Streng10 Сила: 43
    Изгубени по магистралата. Shield10 Издръжливост: 43
    Изгубени по магистралата. Brain10 Интелигентност: 45
    Изгубени по магистралата. Runnin10 Ловкост: 45
    Изгубени по магистралата. Magic-10 Магия: 52
    Изгубени по магистралата. Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Изгубени по магистралата. MangoИзгубени по магистралата. PearИзгубени по магистралата. WatermelonИзгубени по магистралата. SapphireИзгубени по магистралата. EmeraldИзгубени по магистралата. PizzaИзгубени по магистралата. SausageИзгубени по магистралата. CabbageИзгубени по магистралата. CheeseИзгубени по магистралата. BlueberryИзгубени по магистралата. AppleИзгубени по магистралата. BananaИзгубени по магистралата. TuttifruttiИзгубени по магистралата. BaconИзгубени по магистралата. RubyИзгубени по магистралата. HoneyИзгубени по магистралата. ChocolateИзгубени по магистралата. ChiliИзгубени по магистралата. DiamondИзгубени по магистралата. Birthday1 

    Re: Изгубени по магистралата.

    Писане by Арина Орлова Съб Авг 19, 2023 12:12 pm


    Арина нямаше време, за да огледа жената, която им предложи превоз. Фокусът й бе изцяло върху грамадната котка в скута й. Животното бе изцяло черно с бяло петънце между очите и представете си – зяпаше червенокосата и лениво подмяташе опашка наляво-нядасно. След това издаде пронизващ МЯУУУУ-звук.

    Даргов най-безцеремонно използва разсеянността й и започна да набутва багажа й в кабината. Някак си успя да го направи почти незабелязано за девойката и да я бутне напред. Това я освести леко и тя му хвърли един от онези погледи: „ама аз си промених мнението. Предпочитам да летя с ягоди!”.

    - Има котка! – изсъска ужасено Ари, опитвайки се да откопчи ръката си от хватката на Дарк, който вече типично по мъжки бе изгубил търпение.
    - Котка, котка, Арина! Не е змей или орк! – все още не изглеждаше ядосан, но си личеше, че няма да приеме възраженията на Орлова, колкото и логични да изглеждаха в нейната главица.
    - Предпочитам змей. А и орките са симпатични...по пълнолуние...
    - Идвате ли?
    – провикна се шофьорката.
    - ДА!

    Последва кратка „хватка”, която петокурсника спечели. Така, двамцата започнаха своето приключение към Самоков. Женичката, която ги взе се оказа изключително сладкодумна. Започна да ги разпитва какво правят симпатични младежи като тях сами на пътя и продължи като им разказа за всичките си деца, внуци, котки и техните отрочета.

    През цялото време Ари гледаше да не мърда много много и с очи следеше опашката на пухкавото нещо. Този звяр взе че я хареса и през десет секунди се опитваше да се премести от собственичката си в нейния скут. Това, разбира се, я вкарваше в паника и я караше да ръчка момчето с лакът.

    - Направи нещо. То ме гледа! – прошепна в същия миг, в които черната смърт се пльосна на краката й си набута главата в ръката й, омилквайки се.
    - Стой и кротувай! – аха, вече май размишляваше за изборите в живота си. Усмихваеш се кисело.  

    - ОЛЕ! Колко сте сладки! Трябва да отбием някъде да си извадя телефона и да ви снимам, за да пратя на децата. – ентусиазма на новата им спътница бе в пълно противоречие с изражението на Орлова.  
    - Дарк, какво е телефон? Искам телефон!

    Люба Бюлбулева, Бранимир Даргов and Алина Старков харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Изгубени по магистралата. Coin10 170
    Ниво : Изгубени по магистралата. Untitl40
    Статистики :
    Изгубени по магистралата. Streng10 Сила: 26
    Изгубени по магистралата. Shield10 Издръжливост: 18
    Изгубени по магистралата. Brain10 Интелигентност: 20
    Изгубени по магистралата. Runnin10 Ловкост: 18
    Изгубени по магистралата. Magic-10 Магия: 30
    Изгубени по магистралата. Clover10 Късмет: 20

    Re: Изгубени по магистралата.

    Писане by Бранимир Даргов Съб Авг 19, 2023 8:38 pm


    Мислеше си, че ще му се наложи да се бие с Орлова за да я натика в камиона, но това се оказа по - лесна задача от колкото очакваше. В главата му някак си нещата протичаха с много писъци и рев от червенокосата, докато той я тегли от вътрешната страна или я бута от външната, за да я накара да седне до котката.
    Това обаче не се случи и им спести няколко минути. Пътя до Самоков обаче бе дълъг. Всъщност не толкова дълъг реално, но когато Арина е забила нокти в ръката ти защото една котка Я ГЛЕДА, то тогава си беше дълъг.

    - Не три трябва телефон Арино, че тогава ням да излезеш от опцията за селфи.
    - Какви елфи... какво ще правя с тях?
    - Забрави, кукло. Не си тормози красивата  главица.
    - Но аз искам телефон! Елфите ли ги правят тези телефони?


    И така имаха един разговор за "искам телефон" , докато жената не отби и не направи поне двадесет снимки на Арина с котката. Арина, която изглеждаше ужасена и котката която гордо мъркаше.
    Последва и поне един час - сериозно, ПОНЕ час - в който Арина гледаше снимките, възкликваше и тропаше по екрана на смартфона.
    - Дарк виж! Това съм аз. И не мърдам!
    - Да, и никъде няма да отидеш.
    - Защо няма да ходя никъде?
    - Защото така работят снимките, Орлова.

    Шофьорката май бе леко изненадана от разговора им, но не коментира. Продължи да си говори за Господин Рижко, който бил третият й котарак и как веднъж й домъкнал женска котка и после се появили още котенца.... и не знам си още какво си.
    Даргов тези неща си ги пропускаше покрай ушите. Кимаше на жената, не се усмихваше и даже малко напомняше на буреносен облак.
    Неговата спътница обаче не спря да пита за ... телефона. Пустия му телефон, щеше да му излезе през носа, че я мъкне по мъгъслки транспортни средства. Как ли щеше да реагира на автобус? Трамвай? Метро? Май трябваше да опита да я замъкне и на тези някой ден.

    - Даарк... то пак ме гледа. - проплака тихо Орлова, докато шофьорката им бе хванала магическият си уред за комуникация между ухото и рамото и шумно говореше с една от трите си щерки. Споделяйки за "младата симпатична ДВОЙКА" ,която била качила.
    Бранимир смръщи устни дори при самата мисъл. Той и Орлова? Не и след милион години. По - скоро би се метнал от южната кула пред това. Независимо, че тя бе изключително красива. И имаше някакви периоди от време в които й пускаше по някоя шегичка с цел флирт. Но толкова.
    - Знаеш ли, че надушват страха? - подразни я той. Тя ококори очи срещу него и се мръдна в негова посока. Сигурно, ако можеше да го изрита от камиона и да заеме мястото му щеше да го направи.
    - Не е вярно! - отрече му Арина.
    - Ооо , вярно е. Може би трябва да се направиш на умряла за да спре да те гледа така. - не че това бе мечка.. и не че това щеше да проработи с мечка. Но му бе забавно да се шегува с нея.

    Юлий Звездинов and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Изгубени по магистралата. Coin10 35
    Ниво : Изгубени по магистралата. Untitl41
    Статистики :
    Изгубени по магистралата. Streng10 Сила: 43
    Изгубени по магистралата. Shield10 Издръжливост: 43
    Изгубени по магистралата. Brain10 Интелигентност: 45
    Изгубени по магистралата. Runnin10 Ловкост: 45
    Изгубени по магистралата. Magic-10 Магия: 52
    Изгубени по магистралата. Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Изгубени по магистралата. MangoИзгубени по магистралата. PearИзгубени по магистралата. WatermelonИзгубени по магистралата. SapphireИзгубени по магистралата. EmeraldИзгубени по магистралата. PizzaИзгубени по магистралата. SausageИзгубени по магистралата. CabbageИзгубени по магистралата. CheeseИзгубени по магистралата. BlueberryИзгубени по магистралата. AppleИзгубени по магистралата. BananaИзгубени по магистралата. TuttifruttiИзгубени по магистралата. BaconИзгубени по магистралата. RubyИзгубени по магистралата. HoneyИзгубени по магистралата. ChocolateИзгубени по магистралата. ChiliИзгубени по магистралата. DiamondИзгубени по магистралата. Birthday1 

    Re: Изгубени по магистралата.

    Писане by Арина Орлова Съб Авг 26, 2023 1:51 am


    Думите на Дарк я накараха да сбръчка недоволно устни. Ако не бяха в присъствието на мъгъл, щеше да се изцепи със звучното: „Да не си НАДРУСАН с магически билки, бе!? Да не ти приличам на пушено месо?”. Не, че само пушеното месо можеше да го играе мъртво, но червенокосата бе прекалено психирана от КОТКАТА, за да мисли адекватно.

    Дори коментара за „Младата и симпатична ДВОЙКА” не я възмути достатъчно, за да изкоментира. Всеки с всичкия си щеше да разбере, че бяха само приятели и между тях нямаше как да се случи нищо в тази насока. Небивали шеги, намеци и ебавки...звучаха напълно нормално, но другото бе все едно да вкара в леглото брат си.

    Да, бе да. Никакъв шанс.

    - Трябва да демонстираш как човек се прави на умрял! – изсъска червенокосата и цялата тази паника, придаваше на думите й частица сериозност.
    - Мен не ме е страх! – „от малка сладка котка” остана недоизречено, но се виждаше колко се забавлява момчето с нейното страдание.
    -  Идеята е твоя! Твой дълг я да я демонстрираш! – и туй нямаше да мине, беше повече от ясно. Орлова просто бе прекалено психирана и с неприкрит ужас следеше всяко движение на мъркащото нещо. Въпросният вредител не спираше да преминава от скута на собственичката си в нейния, а това вече й предизвикваше нервни тикове.

    Родителите й бяха разказвали стари градски легенди. Орлова много добре знаеше, че котките са прокоби на смърт, отчаяние и лош късмет. Бе чувала от тях за не един куидични играчи, които докосвайки тези зли същества бе обрекли кариерата си на провал.

    Някой се бяха пребили, докато летят, а други още се носеха нейде в небесета и никой не бе открил телата им...

    Трябваше да го направи! Пое си рязко въздух и хвана с две ръце котката и я стовари в скута на Дарк. Момчето имаше домашен любимец, щеше да се справи с още малко лош късмет.

    - Ето, да си се забавлявате! – изпуфтя и го погледна укорително.
    - Аринооо, само ти се страхуваш от котки!
    Този особено интересен разговор бе прекъснат от шофьорката, която бе прекъснала да разказва за тях на дъщеря си или с който там говореше.

    - Е, дечица, да не сте от онези хора, които правят екстремни снимки?
    Лицето на Даргов придоби странен нюанс. Опита се да изръкомаха на женицата, но тя зяпаше пътя и не го забеляза.
    - Какво е това „екстремни снимки”? – любоптството бе хванала котката за опашката...
    - О, не знаете ли? Сега е модерно деца на Вашата възраст да се качват на опасни места – небостъргачи, електрически стълбове , изоставени сгради...да правят щури неща и да се снимат.

    - С онова трафон нещо ли?
    - Телефон, казва се телефон!
    – май момчето вече съжаляваше, че дружи с нея. Ама кой изобщо му даваше право на избор.
    - Да, точно така!

    Жизнерадостна усмивка и плясване с ръце.
    - Дарк, трябва да си купя телефон и да си направим екстремни снимки! Не може пътуването ни да бъде демоде. – сега когато косменият проблем бе решен, червенокосата ягодка обмисляше вариантите за приключението им.

    Ела Благоева, Ина Янакиева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Изгубени по магистралата. Coin10 170
    Ниво : Изгубени по магистралата. Untitl40
    Статистики :
    Изгубени по магистралата. Streng10 Сила: 26
    Изгубени по магистралата. Shield10 Издръжливост: 18
    Изгубени по магистралата. Brain10 Интелигентност: 20
    Изгубени по магистралата. Runnin10 Ловкост: 18
    Изгубени по магистралата. Magic-10 Магия: 30
    Изгубени по магистралата. Clover10 Късмет: 20

    Re: Изгубени по магистралата.

    Писане by Бранимир Даргов Нед Авг 27, 2023 2:14 am


    Тежка въздишка. Много тежка.
    Това бе отговорът на Даргов, когато Арина заговори за екстремни снимки. Та тя дори не знаеше какво е това! До преди малко седеше и се чудеше защо не мърда върху снимката, пък сега искаше да си прави екстремни такива. Как ли пък не!
    - От къде ще ми купим трафон? 
    - Телефон. Няма да ти купуваме. - поправи я той със скърцане на зъби и затърси кутията си с цигари из джобовете. С Орлова и един стек щеше да му е малко. Обичаше я, но... НО. Винаги имаше НО. А и... не е като да показваше тази любов. За пред другите хора той бе алергичен към такива неща. Беше като онова меме в което пича пръска със спрей и има текст "love is in the air". За неговата жалост обаче в училището бяха малко хората, които можеха да схванат този му хумор. Защото нито знаеха какво е компютър, нито интернет, нито меме. 

    - Дарк, дай ми телефона си. - нареди червенокоската и подаде ръка към него сякаш очакваше той да тресне машинката там.
    - Да бе, да не съм луд. - отвори прозореца и запали цигара, като си дръпна щедричко. Котката се мръдна от него отново върху Орлова, която изскимтя все едно са й натресли диво прасе в краката, качили са я на тигър или са я пратили на остров Опал с торба галеони.
    - Ама искам да си направим снимка! Екстремна снимка! 
    - Да, ще отидем на Караджов камък и ще те ритна от там за да снимам.
    - Ха, ха. Злото не умира така или иначе. - изплези му се тя, спокойна, че котката бе преминала към своята стопанка.
    - Ще видим дали няма да умреш. - прошепна й той като изпусна димът в лицето й и се подсмихна кисело. Арина се закашля и се опита да му вземе цигарата, но без успех.

    Както и предполагаше Бранимир - този един час беше дълъг и мъчителен. Но най - сетне бяха в Самоков. Сбогуваха се с жената, а Арина бе докопала телефона на Даргов и натискаше бутончето, което правеше снимки в камера мод-а на телефона. Сигурно имаше поне петдесет снимки на едно и също дърво сега. Прекрасно... кой после щеше да ги трие?
    - Хей, Дарк, това какво е? - Арина беше отворила галерията му и бе започнала да скролва надолу, като той издърпа телефона от ръцете й преди да е набарала кой знае какво.
    - Айде, моме, да си намерим транспорт нататък. Стига ти ТРАФОН за днеска.
    - Телефон, Дарк, казва се телефон. - и тя заподскача (почти буквално) напред по тротоара, докато той бе този който трябваше да се занимава с багажа. Нейният багаж!

    Бе вдигнал ръка отново на пътя с цел да спре нещо, каквото и да е. Бяха тук от два часа, но никой не бе спрял. Освен една патрулка, която реши да ги пита каква им е работата, защо са тук сами и такива глупости. Срещу един Пенчо Славейков бяха оставени намира, но никой не се смиляваше над тях.
    - Уф! - Арина седна върху куфара си, като нещо там изпука. - Топло ми е.
    - Стига мрънка... - и като пратена от бога колесница се появи един дядо с каручка теглена от миризливо невчесано магаре.
    - Качити са, деца. - какво каза той?! Даргов седеше и го гледаше тъпо. Качити са?
    - Ааа, кво? - стъпка поредната цигара. За чиста България.
    - Е па чекате тука некой да ви вземи.
    - ДА, ДА! - Арина скочи отново. - О, какво сладко пони!!
    - Магаре е, Арино.
    - Ти си магаре! 
    Поредно вдишване и издишване от Даргов. Започваше  да се чуди какво търси тук, с нея. Хвана й партакешите и ги набута в каруцата, като се метна отзад. Така и така друг превоз тук май нямаше да намерят, дядото все до някъде щеше да ги закара..., ама така и не разбра до къде.

    Яна Вълканова, Люба Бюлбулева and Арес Морев харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Изгубени по магистралата. Coin10 35
    Ниво : Изгубени по магистралата. Untitl41
    Статистики :
    Изгубени по магистралата. Streng10 Сила: 43
    Изгубени по магистралата. Shield10 Издръжливост: 43
    Изгубени по магистралата. Brain10 Интелигентност: 45
    Изгубени по магистралата. Runnin10 Ловкост: 45
    Изгубени по магистралата. Magic-10 Магия: 52
    Изгубени по магистралата. Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Изгубени по магистралата. MangoИзгубени по магистралата. PearИзгубени по магистралата. WatermelonИзгубени по магистралата. SapphireИзгубени по магистралата. EmeraldИзгубени по магистралата. PizzaИзгубени по магистралата. SausageИзгубени по магистралата. CabbageИзгубени по магистралата. CheeseИзгубени по магистралата. BlueberryИзгубени по магистралата. AppleИзгубени по магистралата. BananaИзгубени по магистралата. TuttifruttiИзгубени по магистралата. BaconИзгубени по магистралата. RubyИзгубени по магистралата. HoneyИзгубени по магистралата. ChocolateИзгубени по магистралата. ChiliИзгубени по магистралата. DiamondИзгубени по магистралата. Birthday1 

    Re: Изгубени по магистралата.

    Писане by Арина Орлова Нед Авг 27, 2023 12:30 pm


    Докато Даргов бе удостоен с честта да им качи багажа, Арина пъргаво заобиколи каручката. Магарето-пони изглеждаше малко озадачено, когато хиперактивната червенокоска се набута в личното му пространство и се ухили щастливо. Протегна ръката си да го погали, но животното тръсна глава, сякаш да я предупреди, че не е на кеф. Тогава девойката извади от някъде, от къде точно – да го отдадем на магията, два моркова и му ги подаде.

    Подкупът бе приет.

    - Дарк, вииииж! Понито ми се усмихва!
    - Арино, качвай се бързо на каручката
    ! – поредната тежка въздишка се появи в пространството. Дядото не изглеждаше смутен. Даже се забавляваше на радостта на Ари. След петата минута, извади лулата си и захапа края й.

    - Изчакай малко с понито си говорим!
    - Това е МАГАРЕ!
    - Ем, като искаш да си магаре – твоя воля.
    - АРИНА!
    - Ела и ти да го погалиииш!


    Чу се приглушена псувня. Малката Орлова не бе впечатлена, просто вдигна рамене и продължи да потупва животинката на главичката. За първи път виждаше на живо пони. От друга страна, не можеше да разбере какъв му е проблема на момчето. Днес бе по-свъсен от всякога. Може би, проблемите му бяха свързани с едно определено момиче...
    ...или пък не обичаше понита. Върви го разбери.

    - Хаде, дечица, нъмъм цял дан! – подкани ги дядото.
    - Но аз исках да се сниииимам с телефона с понито!

    Тук търпението на Даргов май удари на камък или стигна пълния си предел. Преди червенокосата да успее да изпротестира повече, скокна пъргаво от каручката и за две премигвания я хвана за ръката и буквално качи на сила на возилото.

    - Да тръгваме!
    Дядото се изкиска насреща му и пришпори магарето.

    --

    Два часа по-късно се движеха в неясна посока. Около тях имаше пуст път, много храсталаци, дървета и още дървета. От време на време някоя птичка прелиташе и Ари сръчкваше с лакът спътника си, за да му каже да извади телефона и да снима.

    Първоначално Дарк отказваше на момичето, но след известно време установи, че хиперактивизма и умира, когато е заета с нещо.

    Така за това кратко време Бранимир се бе сдобил с истинска колекция от шедьоври – 200 снимки на дървета, някой по-размазани от други, 100 на храсти, още толкова на пътя, 40 на дядото, 30 на понито-магаре...

    Между всичко това се намираха и някой, в които по случайност камерата бе снимала  я нечий пръсти, докато двамцата се боричката, я лицето на Мирчо – супер сърдито и намусено.

    -

    - Защо млъкна? Какво стана? – явно почти час мълчание му се стори лош знак. Или просто искаше да се уведоми какви са плановете на злото, което няма да умре и да го спаси от себе си.
    - Оф, ами  изморих се.
    - Разгеле!
    - Май трябваше да изям още мъфини.


    Повдигане на вежда. Това бе знак към Ари да даде поредната непоискана информация.
    - Ами днес закусих само с дузина ягодови мъфини и ТРИ големи чаши горещ шоколад. Трябва ми още.

    Ако Дарко можеше да я убие, то сега щеше да бъде момента.
    - Повече никаква захар за теб. – процеди между зъби и бръкна в джоба си да си изкара нова цигара.

    В същия момент каручката спря и дядото ги погледна с очакване.
    - Тукаре може ви остъя децча.
    Очарователно. Чакайте момент – къде по дяволите се намираха?

    Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Изгубени по магистралата. Coin10 170
    Ниво : Изгубени по магистралата. Untitl40
    Статистики :
    Изгубени по магистралата. Streng10 Сила: 26
    Изгубени по магистралата. Shield10 Издръжливост: 18
    Изгубени по магистралата. Brain10 Интелигентност: 20
    Изгубени по магистралата. Runnin10 Ловкост: 18
    Изгубени по магистралата. Magic-10 Магия: 30
    Изгубени по магистралата. Clover10 Късмет: 20

    Re: Изгубени по магистралата.

    Писане by Бранимир Даргов Нед Авг 27, 2023 5:30 pm


    В моментите  в които дядото говореше Даргов просто биеше контра и пращаше ума си някъде по света. Изключваше и не слушаше, така и така нищо не разбираше на стареца. Но това, че Орлова беше замълчала също го изненада. Дали пък и за нея нямаше избирателна глухота, която се бе включила автоматично?
    Побутна я да се увери, че е жива защото мълчанието не бе присъщо за червенокоската, но после разбра и причините... Имаше нужда от нещо, каквото и да е, за пиене. С процент алкохол в него, солиден при това. Ако той живееше на диетата на Арина до сега да е умрял пет пъти и да се е върнал като вампирясала крастава жаба с ягоди по тялото.

    - Мерси.. мерси. - каза той на дядото, но като се огледа се намираха почти в нищото. Бяха в някакво село, като жива душа не се виждаше наоколо. И мъртва, всъщност. Гробищата май ги бяха подминали преди около десетина минути.
    Събраха си багажа от каручката, а дядото продължи напред, като спря пред една къща и започна да се занимава с понито-магаре, докато Арина отново бе хванала телефона да снима наоколо. От тук Даргов обаче можеше да види тубичката на батерията да свети червено и да показва 8%, само чакаше да види реакцията на Арина, когато машинката умреше в ръцете й. Дали щеше да реве? Надяваше се.

    - Айде, Арино.
    - Къде?
    - Напред. Към хоризонта. 
    - Аз хоризонт не виждам, Дарк. Добре ли ти е зрението?
    Той извъртя очи, като повлече момичето и куфарите й със себе си. След два метра обаче пъхтеше като кон след надбягване, цигарите му си казваха думата. Но пък бяха стигнали центъра на селото. Това разбра от културните дейности наоколо - под едно дърво на една пейка бяха седнали три баби, коя от коя по-гръмогласни.
    Бяха облякли цветни рокли и престилки, а на главите бяха сложили забрадки. Не далеч от тях стояха петима дядовци около една маса, като двама от тях играеха шах, а другите даваха акъл и пиеха жълтеникава течност в чашки. На Даргов му бе ясно какво си пийват.
    - Деца, ко праите тука? - попита едната баба, явно главната клюкарка.
    - Разхождаме се, ще си правим екстремни снимки! Аз съм Арина, здравейте!! - енергията на червенокоската явно се бе върнала изненадващо. Бранимир пък издиша шумно и само тръгна след нея, като заряза багажа. Надали някой щеше да тръгне да го краде, тук бе пълно с пенсионери.
    - Ариана? 
    - Младите днес... дЕцата и на бири почнахА да кръщават.
    - Сигурно родителите са алкохолици.
    - Какви снимки ще си правят?
    - Секстремни... немат срам днешните, нееемаат!
    Момчето почти се изсмя, като облиза устни.
    - Кебапчета сакате ли? - попита ги един дядо, който излизаше от някаква постройка, явно местната кръчма, с чиния пълна с кебапчета.

    Арина Орлова, Ела Благоева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Изгубени по магистралата. Coin10 35
    Ниво : Изгубени по магистралата. Untitl41
    Статистики :
    Изгубени по магистралата. Streng10 Сила: 43
    Изгубени по магистралата. Shield10 Издръжливост: 43
    Изгубени по магистралата. Brain10 Интелигентност: 45
    Изгубени по магистралата. Runnin10 Ловкост: 45
    Изгубени по магистралата. Magic-10 Магия: 52
    Изгубени по магистралата. Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Изгубени по магистралата. MangoИзгубени по магистралата. PearИзгубени по магистралата. WatermelonИзгубени по магистралата. SapphireИзгубени по магистралата. EmeraldИзгубени по магистралата. PizzaИзгубени по магистралата. SausageИзгубени по магистралата. CabbageИзгубени по магистралата. CheeseИзгубени по магистралата. BlueberryИзгубени по магистралата. AppleИзгубени по магистралата. BananaИзгубени по магистралата. TuttifruttiИзгубени по магистралата. BaconИзгубени по магистралата. RubyИзгубени по магистралата. HoneyИзгубени по магистралата. ChocolateИзгубени по магистралата. ChiliИзгубени по магистралата. DiamondИзгубени по магистралата. Birthday1 

    Re: Изгубени по магистралата.

    Писане by Арина Орлова Пет Сеп 01, 2023 12:19 am


    Когато АриАна свърши, предложи им ягоди...
    ... или продължи да снимаш!

    Арина се завъртя на пети и се засмя. Някъде между слизането от каручката и разговора с бабите, малките остатъци от енергията й се бе събрала и сега изглеждаше почти жизнена. Бузите й бяха зачервени, а женичките я гледаха с чиста доза притеснение.

    Бабата в средата се почесваше по тила, другите две зяпаха странно и си разменяха погледи от типа на: „Ама и таз ли е на Биричка!?” и „Май ни свърши бозата за изтрезняване!”.
    Червенокосата, от друга страна, не се притесняваше от публиката си. Смееше се, защото за първи път се намираше в такова малко и забутано селце, далеч от цивилизацията. Тук ги нямаше родителите й, които да викат подире й: „АРИИИНО, не скачай при краставите жаби в калта! Ти си госпожица от висшета класа!”.

    Имаше няколко пейки, които старците бяха окопирали, една особено симпатична и порутена сграда в другия край на поляната с килнат надпис: „Кметство”, мини магазинче и кръчма. Най-впечатляващото от всичко бе, че около тях се разхождаха всякакви животинки.

    - ДАРКО, виж...пилета! – въпросният се мусеше. Даже бе запалил цигара и дъвчеше филтъра й, сякаш това щеше да го спаси от хиперактивността на Ари.
    - Ариноооо, успокой се! – нямаше ефект. Орлова продължаваше да снима и някак си през последните две минути бе открила, че таРАфона има опции за видеа. Момичето, най-безсрамно, бе насочила камерата към стариците и ги снимаше.

    - Можете ли да ми кажете къде се намираме?
    - Чак, бе, мари...тез години много станаха. – трите започнаха да се хилят като млади пилета и да се бутат помежду си, сякаш репортер на дЪ Новините им взима интервю за царските палати или какъв е размножителния период на таралежите.
    - Торбалъже!
    - Станке бе, не лъжи, младите!
    - Крачунка, Торбалъже е съседното село!
    - Не беше ли Длъгня съседното?
    - Еееей, пак не стИ пИлИ таз гинкобалоба!

    - Дарк, виж колко интересни имена...
    - една червена точица започна да пресвятква на телефона и в следващия миг екрана стана черен. Момичето започна да клати нещото и да се опитва да го включи. – Стана нещо...Защо спря?

    Арина бързо изприпка до Даргов, който в този момент бе особено зает да се боричка с нещо бяло и пухкаво. Въпросната животинка бе захапала едната дръжка на раницата му, а момчето държеше другата. Лицето му бе застинало в мрачна гримаса и двамата играха на дърпаница. През това време върху багажа на Ари се бе бяха наместили дузина пилета. Долната й устна, която бе затреперила от умирането на телефона, сега промени формата си и момичето се усмихваше.

    - Дарк, внимавай с кравата, ще й направиш нещо! – крава, коза, все тая. Пак бе малко, сладко и пухкаво. През това време бабите започнаха да водят задълбочения си разговор.

    - Чакай, тоз как се арниса?
    - Данон, така му било името!
    - Ох, днешнЪти родители за нищо не стават.
    - Може да са били алкохолици и те.


    И зад цялата тази суматоха се чу отново гласа на дядото:
    - Не казахте дали искате кебаБчета! Аре, ще изтинат!
    Ах, че интересно приключение им се очертаваше. А, още дори не бяха преполовили пътя до Варна.

    Ела Благоева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Изгубени по магистралата. Coin10 170
    Ниво : Изгубени по магистралата. Untitl40
    Статистики :
    Изгубени по магистралата. Streng10 Сила: 26
    Изгубени по магистралата. Shield10 Издръжливост: 18
    Изгубени по магистралата. Brain10 Интелигентност: 20
    Изгубени по магистралата. Runnin10 Ловкост: 18
    Изгубени по магистралата. Magic-10 Магия: 30
    Изгубени по магистралата. Clover10 Късмет: 20

    Re: Изгубени по магистралата.

    Писане by Бранимир Даргов Пет Сеп 01, 2023 7:29 pm


    Ариана и Данон май не бяха много сигурно коя ще бъде последната им спирка - дали Варна, дали Бургас. Явно някъде по морето щяха да са, като нищо можеше да завършат в Китен или Синеморец, но това бяха проблеми за далечното бъдеще.
    Сегашните бяха козите и кокошките, които искаха да им изядат багажа. И изстиващите кебапчета. И докато Арина се опитваше да му включи умрелият телефон за да го снимка с "кравата", то Даргов продължаваше да си дърпа чантата от устата на козата.
    - Пус-ни.. ти нагло създание!! На гювеч ще те направя..! - викаше той, а малкото нещо продължаваше да дъвче дръжките. И нямаше ни срам, ни страх. Защо изобщо си вървяха така спокойно по средата на пътя?! Нямаха ли си обор, къщичка, нещо?

    - Искаме кебаБчета, искаме!! - изписка Арина доволно, а Даргов я изгледа на криво. - Дарк, какво са кебаБчета? И защо изстиват? Да не са ваши познати?
    Орлова натърти на второ Б, все едно говореше за някакви бабички. След което се обърна и към трите селски клюкарки, които я изгледаха възмутено.
    - Ейй, срамота. Срамота!
    - Нямат уважение, казвам тии!
    - Марулкее, ай да си ходим, че доматите ми цъфнахаа. 
    - Айде, айде. Само да взема кебапчета. -  станаха бабите и тръгнаха към дядото с тавата.

    През това време Даргов си бе спасил раницата и я чистеше, а кокошките бяха избягали от тази на Арина. Червенокоската се приближи до него.
    - Защо бабичките изстиват? Умряли ли са? Ако е така защо да ги искаме...? - прошепна му тя, като гледаше селската сбирка и как ракия и бира започваше да се сипва щедро в чаши.
    - Ариана, Данон, деца. Елата тука! Хапните! - викна ги баба Марулка.
    - КебаПчета, Ари. Това е... ястие от кайма. И не, не са направени от умрели бабички. Айде. - и я забута към масата където двамата седнаха сред старците. От някъде се извади и салата от ароматни домати, свежи краставици и сирене.
    - Ей туй сиренье от на чичо ти Миньо кравата. Казват ми. - започна да обяснява някой, не че те знаеха кой е чичо им Миньо. - А доматите от на баба ми Пенка градината. А какво грозде правят с дядото!
    - И виното им, и то е добро!

    Арина поглъщаше случващото се с очи, а скоро и с уста - опита си от салатата и от кебапчетата, докато Даргов бе хванал чаша с ракия и се усмихваше почти приятелски на един старец, който му разказваше как щял да му даде трактора си, ако изпие половин бутилка ракия без да се напие. И тази сделка почти започваше да се случва.
    - Женени ли сте? - полюбопитства поредната баба.
    - Сестра ми е. - това щеше да е най-лесното обяснение от всичките.
    - Хубаво момче си, добре че не си червенокос.
    - Че какво им е на червенокосите? - попита дългият, като отпи от ракията си и подаде чашата на Арина любопитен каква ще бъде реакцията й като опита. Беше си домашна, силничка. Но хубава без съмнение.

    Ела Благоева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Изгубени по магистралата. Coin10 35
    Ниво : Изгубени по магистралата. Untitl41
    Статистики :
    Изгубени по магистралата. Streng10 Сила: 43
    Изгубени по магистралата. Shield10 Издръжливост: 43
    Изгубени по магистралата. Brain10 Интелигентност: 45
    Изгубени по магистралата. Runnin10 Ловкост: 45
    Изгубени по магистралата. Magic-10 Магия: 52
    Изгубени по магистралата. Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Изгубени по магистралата. MangoИзгубени по магистралата. PearИзгубени по магистралата. WatermelonИзгубени по магистралата. SapphireИзгубени по магистралата. EmeraldИзгубени по магистралата. PizzaИзгубени по магистралата. SausageИзгубени по магистралата. CabbageИзгубени по магистралата. CheeseИзгубени по магистралата. BlueberryИзгубени по магистралата. AppleИзгубени по магистралата. BananaИзгубени по магистралата. TuttifruttiИзгубени по магистралата. BaconИзгубени по магистралата. RubyИзгубени по магистралата. HoneyИзгубени по магистралата. ChocolateИзгубени по магистралата. ChiliИзгубени по магистралата. DiamondИзгубени по магистралата. Birthday1 

    Re: Изгубени по магистралата.

    Писане by Арина Орлова Нед Сеп 03, 2023 1:54 am


    Звънливи гласове, дрънчене на чаши и много смях.
    Да седиш на една маса с обикновени хора бе нещо ново и непонятно за Арина. Излъсканата трапезария бе заменена със селска кръчма, шикозната трапеза с обикновена дървена маса от почти прогнили дъски. Храната не бе повече украса, отколкото нещо за ядене. И най-странното бе, че бабичките и дядовците говореха един през друг, бяха шумни и не спираха да се побутват.

    Никой не правеше тъпи забележки като: „ЗАЩО ядеш това? Ти си дама!”, „Само желираните плужеци си слагат лактите на масата!”, „На маса само троловете говорят!” или „Арииино, използваш грешната вилица! Тази е за коктейлни черешки!”.

    Докато Дарко водеше задълбочен разговор със старците, Арина разучаваше какво е това кебаБче, не извинете – кебаПче. Първоначално ги гледаше, сякаш да разбере дали няма да се превърнат изведнъж в подскачащ камък. Дори побутна нещото с кайма с връхчето на вилицита си, за да провери дали не е живо.

    Това не се случи. Затова се престраши да го забуче и опита. Не се превърна в носорог, не й пораснаха криле на главата и не започна да танцува валс под ритъма на птичите песни.
    - Дарк, това НЕ мърда! – изглеждаше искрено шокирана.
    - И няма и да мръдне, Арино!

    Хм, явно ставаше за ядене. И, докато девойката водеше вътрешна борба дали салатата няма да я изяде, Даргов я обяви за сестра. Пред всички. Просто така. Без дори да се замисли. И не каза: „роднина”, както Олег правеше. Това я остави напълно шашардисана и затова просто пое подадената чаша. Не отпи веднага от нея, просто я завъртя в ръката си и премигна срещу нея.  

    - Един в семейството е на късмет. – отвърна баба Марулка, докато надигаше чашката с ракийката.
    - Двама е нещастие. – продължи една от другите женици. – Помните ли какво стана със Станка?
    - Ах, да две червенокоси деЧица.
    - Арнисаха я от всякъде. Горката се спомуна млада.
    - Голямо нИщастие. Цялото сИло бе в траул.
    -  А вий Ариана и Данон,  да не сте близнаци?


    - Нямаме това удоволствие. – момчето натърти на последната дума, сякаш идеята бе част от най-големите му кошмари.
    - Не сме. Аз съм по-голяма. – някак си между другото се намеси червенокосата, когато мозъчните й клетки заработиха. Надигна чашата и без да се замисли я изпи на екс. Дарк се опита да й каже нещо, но бе игнориран. В следващият миг ужасно изгарящо усещане се разля из цялото й тяло. Направо гореше. Разкашля се и очите й се насълзиха. Направо се разфокусираха.

    Уф. Каква бе тази гадост?
    - Какво по ягодите бе това? – сръчка русокосият до себе си и продължи да кашля.
    - Моме, тъй не се пий то ракую.
    - Дарк, какво е ракаЯ? И защо се опита да ме отровиш?
    - Никой не се опитва да те отрови! Това е ракия!


    Хубава работа бяха семейство само от пет минути и брат й се опитваше да й види сметката. Колкото тъжно. Хайде, Орлови й бяха ясни. Те и без дуй не можеха да се забавляват, дори тир да ги блъсне челно, ама от дружката си не очакваше толкова бързо да се опита да я закопае.
    - Като не е отрова какво е? – набързо бе забравила опита да убийство и се хилеше. Май градусът й изведнъж се бе вдигнал и бузите й бяха придобили цвета на презрели ягоди.

    Лилиян Кардамова харесва този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Изгубени по магистралата. Coin10 170
    Ниво : Изгубени по магистралата. Untitl40
    Статистики :
    Изгубени по магистралата. Streng10 Сила: 26
    Изгубени по магистралата. Shield10 Издръжливост: 18
    Изгубени по магистралата. Brain10 Интелигентност: 20
    Изгубени по магистралата. Runnin10 Ловкост: 18
    Изгубени по магистралата. Magic-10 Магия: 30
    Изгубени по магистралата. Clover10 Късмет: 20

    Re: Изгубени по магистралата.

    Писане by Бранимир Даргов Нед Сеп 03, 2023 8:07 pm


    Тъй значи, двама червенокоси в семейството били на лош късмет. Е, за негова радост, Арина му беше повече от достатъчна. И щеше да внимава да не "осиновява" повече случайни червенокоси хора. Че току виж и той се споминал кат баба си Станка. Но за него нямаше да е цяло село в траур. Май... никой нямаше да е в особен траур. Може би майка ми, но ако си скъсаше перлите от стискане щеше да й е по-тежко и да ги оплаква по-дълго от колкото единственият си пропаднал син. И Арина, която бе толкова щастлива, че му бе сестра... ох!

    - Ракията е бая силен алкохол. Особено, ако е домашна, каквато е тази тук. И защото е висок градус... не я пиеш така.
    - Аааа. - Арина беше зачервила бузки, а очите й блестяха. Дали се беше напила? Имаше ли опасност да скочи върху масата и да почне да танцува, ритайки цялата посуда и някоя друга баба по пътя си? - Искам още!
    - Сигурна ли си?
    - Да, да!! Искам! От всичко искам! Много е забавно тук, братчето ми.
    - Ммхм... - измънка Даргов, като започна да налива ракия наоколо. На Арина сложи малко по-малко, все пак не можеше да рискува да... й стане нещо. Нали? Не че много му беше притрябвала. До Варна/Бургас/Синеморец можеше и сам да стигне. Тъкмо по-малко багаж за мъкнене и нямаше да купува "трафон".
    - Аз съм ти кака! 
    - Не не си ми кака. И не очаквай да те наричам така.
    - Кака съм ти защото съм по-голяма. Кака Арина!
    - Арино, крава да те блъсне, няма да ти казвам така! - изсъска той, като от някъде тръгна музика, като се чу "Радио Веселина" ей така точно преди песента да се смени.
    - Кака съм ти пък!

    Арина отново надигна чашата, като Бранимир я наблюдаваше внимателно колко ще отпие. Този път беше почти като близване, но после последва голяма глътка и ново закашляне. Да, тази щеше да й е последната. Може би, ако й сипеха студен липов чай нямаше да усети разликата..., че дори и с чиста вода, тъй като бе започнало да се стъмва.
    - Дека ще спите дЕца? - попита ги баба им Марулка, докато ядеше кебапче.
    - Имаме палатка... предполагам някъде наоколо. - повдигна рамене Даргов.
    - Ааа нье,нье...Ни мой тъй. Ни мой ва оставим навън да спити! Чакалита ша ва вземат.- възпротиви се друга баба, която донесе някакъв сладкиш, който дори и Даргов не бе виждал.
    Приличаше си на някакъв вид тесто, но като го боцнеш и пускаше сок... и миришеше на диабет. Колко ли кила захар бяха загубили живота си в този сладкиш?
    Бодна си, сгърчи се, като усети как му полепва по гърлото и си хвана чашата с ракия. Това можеше да го убие, беше толкова сладко... твърде сладко!
    - Яжти, яжти. Че ветъро ша ви отвей! 

    Арина Орлова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Изгубени по магистралата. Coin10 35
    Ниво : Изгубени по магистралата. Untitl41
    Статистики :
    Изгубени по магистралата. Streng10 Сила: 43
    Изгубени по магистралата. Shield10 Издръжливост: 43
    Изгубени по магистралата. Brain10 Интелигентност: 45
    Изгубени по магистралата. Runnin10 Ловкост: 45
    Изгубени по магистралата. Magic-10 Магия: 52
    Изгубени по магистралата. Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Изгубени по магистралата. MangoИзгубени по магистралата. PearИзгубени по магистралата. WatermelonИзгубени по магистралата. SapphireИзгубени по магистралата. EmeraldИзгубени по магистралата. PizzaИзгубени по магистралата. SausageИзгубени по магистралата. CabbageИзгубени по магистралата. CheeseИзгубени по магистралата. BlueberryИзгубени по магистралата. AppleИзгубени по магистралата. BananaИзгубени по магистралата. TuttifruttiИзгубени по магистралата. BaconИзгубени по магистралата. RubyИзгубени по магистралата. HoneyИзгубени по магистралата. ChocolateИзгубени по магистралата. ChiliИзгубени по магистралата. DiamondИзгубени по магистралата. Birthday1 

    Re: Изгубени по магистралата.

    Писане by Арина Орлова Пет Сеп 08, 2023 10:24 pm


    Докато Ари изучаваше сладкиша и как се клати под ритмичното сръчкване с вилицата й, баБчетата създадоха истинска суматоха. Масата и сладките клюки, напълно бяха забравени и започна оживена дискусия за благосъстоянието на младите магьосници. Междувременно като по сигнал се бяха появили още хорица, които носеха със себе си всякакви странни неща. Така острани на едната пейка се бяха натрупала цяла купчина със спални чували, завивки, възглавници, пакетирани сладки и дори някакви метални неща, които нарекаха „термоси”.

    - За какво е всичко това? – сръчка Дарк, червенокосата, докато бавно и съсредоточено опитваше комбинацията – сладкиш и ракия. Оказа се доста добра, макар и не достатъчно сладка за вкуса й.
    - Мълчи и се усмихвай. – сряза я бързо момчето.
    Отново я гледаше странно, но Арина напълно пропусна да му съобщи, че някъде след втората чаша пред очите й група звездички са започнали да танцуват валс или, че Бранимир случайно се е сдобил с чифт захаросани рога и украска на левитираща зебра.

    Междувременно, около дискусията бе преминала в диктатура. Баба Марулка бе яхнала метлата и го раздаваше като истинска вещица. Женицата бе хванала дървена лъжица с едната ръка и я размахваше в  лицето на всеки, които посмее да й възрази, а това се случваше не веднъж, имайки предвид горещия въпрос.
    - Ама, как ще ги арнисаме под звездите? – вайкаше се баба Марулка, докато надигаше поредната чашка с ракийка и гледаше укорително останалите старци.
    - Ми, кде ще ги турим?
    - В кръчмата! Няма ли достатъчно място там?
    - Не, не може – покрива тече!
    - Кде, тогава, бе мари?
    - Да ги арнисаме в Станкини. Откде се спомина, къщуто празно.
    - Там ще стане!


    -

    Еха, да излезеш на глава с баБчета се оказа по-трудно от очакването. Стариците не само, че не ги оставиха да станат от масата, докато не потвърдят, че „вятъро ня ги отвеъ вече”, ама и не приеха възраженията им. Докато измислят логистиката и пренесат всичкия „товар” до въпросното място, непрогледен мрак се бе настанил над селцето.
    Въпросната къща се оказа няколко метра в страни от местната кръчма и женичките набързо ги бяха набутали в нея, предупреждавайки ги да „у нимавайте с призраците”. Сега двамата магьосници бяха останали сами.

    - Дарк, наистина ли има чакали?
    - Сигурно.
    - Дали ще ни дойдат на гости. Никога не съм виждала чакали на живо.
    – ракията най-накрая я бе ударила в петите и вместо да започне да танцува танци на масата, сега мечтаеше да погушка чакали преди сън.

    - Арино, ма, какво бръщолевиш? Добре ли си?
    - Да, защо да не съм добре?

    Мълчание.

    - Просто тази стара къща има нужда от малко живот... – вече бяха запалили всички работещи лампи и освен тоновете прах, имаше съвсем прилично обзавеждане като за село.
    - Чакалите не са правилния избор!
    - Ти ще кажеш!
    – червенокосата му се изплези и се седна демонстративно на дивана, скръствайки ръце пред гърдите. Тези мъже...нямаха да разберат гениалните идеи, дори да се блъснат челно в камион и да се удавят в близката локва.

    Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Изгубени по магистралата. Coin10 170
    Ниво : Изгубени по магистралата. Untitl40
    Статистики :
    Изгубени по магистралата. Streng10 Сила: 26
    Изгубени по магистралата. Shield10 Издръжливост: 18
    Изгубени по магистралата. Brain10 Интелигентност: 20
    Изгубени по магистралата. Runnin10 Ловкост: 18
    Изгубени по магистралата. Magic-10 Магия: 30
    Изгубени по магистралата. Clover10 Късмет: 20

    Re: Изгубени по магистралата.

    Писане by Бранимир Даргов Нед Сеп 10, 2023 8:14 pm


    Десертите, ракията и бабчетата бяха зад тях, но все още си оставаше къщата с духове. Те обаче със сигурност бяха за предпочитане пред чакалите. Само главата на Орлова можеше да роди идеята, че чакалите са добри за прегръщане. Как ли пък не.
    - Ми да, ще кажа! Нали знаеш, че са хищни животни.
    - Някога говорил ли си с чакал за да знаеш това? - Червенокосата беше зачервила бузки и имаше светнали очички... колко бе изпила?Две, три? Май там някъде. Поне не буйстваше. - А дали тук има наистина призраци, на онази умряла баба?
    - Първо – не съм и нямам намерение да си говоря с какви и да е чакали. Няма и да се разберем. Второ – и да има призраци, ние живеем в училище пълно с такива през по-голямата част от времето....

    Отново бе станал кисел и това се усещаше в гласът му, изражението му пък си беше типичното красноречиво „не се ебавай с мен“. Реши да запали една цигара, докато мяташе някакво одеяло към Арина, а после и възглавница. Дали бе удачно да спят на пода... тоя диван беше покрит с прах сигурно от преди времето на баба му. Не му се рискуваше. Един спален чувал и на подчето.

    Забеляза един доста голям паяк да пълзи бавно към Арина, а устните му се разтеглиха в дяволита усмивка, като си дръпна от цигарата и побутна кутийката към червенокоската.
    - Чакалите може и да не дойдат да те гушкат, но Спайдърмен може.
    - Не може, той е фикционален герой, не ги ли знаеш ти тези неща?
    - Дали? - Даргов посочи паяка, който бе близо до Арина и бе със скромните размери на дланта й, а от своя страна просто седна на един стол и качи крака на една малка масичка. Баба му Станка да го прощава за липсата на възпитание и да почива в мир. - Айде да си лягаме, изнеси Спайдърмен навън, че искам да спя... и утре да си търсим нещо по посока Бургас.
    - Бургас ли? Ама ние нали отивахме към Варна? - Арина обаче се бе обърнала към паякът. - Виж го какво е сладко и рошавоо!!
    - ...Не...към Бургас сме тръгнали. - погледна я смръщено. - Има ли значение стига да стигнем морето!? И зарежи тоя паяк, не е сладък... изнеси го и да си лягаме.
    - Ама то ме гледа... искам да го гушнаа!
    - И ще има "пльок" ,ако го гушнеш. - измрънка дългият под нос.

    Арина Орлова and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Изгубени по магистралата. Coin10 35
    Ниво : Изгубени по магистралата. Untitl41
    Статистики :
    Изгубени по магистралата. Streng10 Сила: 43
    Изгубени по магистралата. Shield10 Издръжливост: 43
    Изгубени по магистралата. Brain10 Интелигентност: 45
    Изгубени по магистралата. Runnin10 Ловкост: 45
    Изгубени по магистралата. Magic-10 Магия: 52
    Изгубени по магистралата. Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Изгубени по магистралата. MangoИзгубени по магистралата. PearИзгубени по магистралата. WatermelonИзгубени по магистралата. SapphireИзгубени по магистралата. EmeraldИзгубени по магистралата. PizzaИзгубени по магистралата. SausageИзгубени по магистралата. CabbageИзгубени по магистралата. CheeseИзгубени по магистралата. BlueberryИзгубени по магистралата. AppleИзгубени по магистралата. BananaИзгубени по магистралата. TuttifruttiИзгубени по магистралата. BaconИзгубени по магистралата. RubyИзгубени по магистралата. HoneyИзгубени по магистралата. ChocolateИзгубени по магистралата. ChiliИзгубени по магистралата. DiamondИзгубени по магистралата. Birthday1 

    Re: Изгубени по магистралата.

    Писане by Арина Орлова Сря Сеп 13, 2023 1:09 am


    Паяк или без паяк? Това бе големият въпрос, който се въртеше в главата на пияната ягодка. Момичето напълно беше забравило добрите си обноски и сега зяпаше най-невъздържано паячето, чудейки се дали, ако я ухапе ще се превърне в Спайдърмен. Тъй, де малко мъжките атрибути й липсваха, затова щеше да се наложи да бъде Спайдър-уоман, ама нищо де.
    Някъде между мрънкането на Данон, простоте Дарко, и промяната на маршрута, Ари беше решила, че иска да осинови паяка. Това не беше котка. Не беше страшен, нямаше нокти и със сигурност нямаше да иска да я изяде, докато пътуват. Беше идеалния домашен любимец!

    Затова реагира изключително остро, когато й бе предложено да го изгони. Издаде странен гърлен звук, наподобавящ нещо средно между даваща се змия и харпия, ухажваща любовта на живота си. След това скръсти ръце пред гърдите и с вирната брадичка изгледа братчето си из под мигли.

    - А, не! Няма да гоня малкото паяче! – заинати се девойката и дори тропна с крак демонстративно, за да покаже колко е сигурна в новата си любов. Единственото, което постигна бе да вдигне праха, наслоен по старите дъски.
    - Арино, това е просто паяк! Навън ще му е по-добре! – киселата физиономия се задълбочи, дори към нея се прибавиха свъсени вежди.
    - Но, аз искам да го осиновя, Данон! Виж колко е малък и сладък.– момичето посочи въпросното нещо и се ухили. Малко започваше да вижда двойно, но това не беше проблем. Тъкмо щеше да има повече паячета за гушкане.

    - Кви луди са те хванали, бре?
    - За първи път виждам паяк на живо, а и никога не съм имала домашен любимец.
    – в очите й проблясваше малко дяволито пламъче. Май вече в главата й се развиваше идеята да си го вземе и насели в някое от именията на Орлови.

    - И избра точно ТОЗИ паяк? – Ари използва същия момент, за да си дръпне една цигара и да запали. Вярно, трябваше й време, за да нацели точната цигара, а не нейния двойник и да успее да се справи със задачата, но успя.
    - Да, не е ли очарователен?
    - НЕ!
    - Защо не?


    - Просто не е. Хайде, взимай го и го пусни да се връща при семейството си! – мърморенето му бе в стил: „На таз повече няма да й давам ракия!”.
    Ари се изплези на Дарков и седна по турски на земята, издиша дима от цигарата, а след това с едната си ръка се опита да хване паяка. Въпросният избегна ловко нападението и изприпка към вратата. Явно не споделяше намеренията на момичето.
    - Виж какво направи! Заради теб се обиди и избяга! – вече и тя се мръщеше.

    Бранимир Даргов харесва този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Изгубени по магистралата. Coin10 170
    Ниво : Изгубени по магистралата. Untitl40
    Статистики :
    Изгубени по магистралата. Streng10 Сила: 26
    Изгубени по магистралата. Shield10 Издръжливост: 18
    Изгубени по магистралата. Brain10 Интелигентност: 20
    Изгубени по магистралата. Runnin10 Ловкост: 18
    Изгубени по магистралата. Magic-10 Магия: 30
    Изгубени по магистралата. Clover10 Късмет: 20

    Re: Изгубени по магистралата.

    Писане by Бранимир Даргов Сря Сеп 13, 2023 4:35 pm


    Арина бе пияна на куче. Самият факт, че искаше да осинови паяк го подсказваше. И все пак паякът бе за предпочитане пред чакалите. Хубаво, че не се бе сетила за магарето-кон и за кравите от по-рано, че тогава щеше да стане страшно и зоопарка да е пълен (ако не и препълнен).
    - Един проблем по-малко. - измрънка Даргов и си хвана спалният чувал, като го разгъна и легна на пода кашляйки заради прахта, която се бе вдигнала от Орлова.
    Протегна се и се прозя. Беше му се наложило да експериментира и да събере два спални чувала  и две одеяла за да си създаде нещо адекватно за спане, защото със скромният си размер стърчеше извън „леглото си“, но щеше да го изтрае за една вечер. Пък и имаха солиден покрив над главата си.
    - Ама аз го искаах, точно тоози пааяк!! - противеше се Орлова.
    - Заспивай или ще те дам на краля на паяците! - изсъска дългият за пореден път след което се зави през глава и бързо потъна в дълбок сън от който дори бъбренето на пияната Арина, кралицата на паяците, не можеше да го събуди.

    На сутринта бяха събудени от някакъв петел, който бе решил рано-рано да оповести не-падането на слънцето. Бяха преживяли още един ден, каква изненада! Петела обаче дали щеше да преживее още един ден, ако Даргов го докопаше не се знаеше.
    Арина бе тази която обаче се събуди с ръмжене, той не се и съмняваше, че главата я цепи зверски след тези няколко чаши ракия вчера. Но го намираше за забавно. Затова и се засмя.
    - По-тихо.... аз спя... - простена тя в седнало положение.
    - Не спиш... айде ставай и да се маха от туй село преди да са ни накарани да изядем още някое кило захар направено на десерт. - подкани я Бранимир и започна да събира своят битпазар на който бе спал. Орлова пък се бе върнала към това да играе Спящата красавица и да похърква леко, което той отдаде на алкохола, разбира се.

    Четири часа по-късно те бяха готови. Нахранени, с по три домата от градината на баба Марулка, чепка грозде всеки, две бутилки домашна ракия на човек, салам, сирене и някакви бисквити в чантите.
    - И да се пазити, дЕца! - нареди баба им Марулка. - Взехте ли си всичко?
    - Да, да... всичко.
    - Даргов се притесняваше, че ако не тръгнат сега ще ги накарат да останат за обяд, а още от онзи десерт нямаше да може да преживее.
    - Дедо ви Ставри ей ся ша доди с трактора да ва закара. - обясняваше Станка, ама живата такава.
    - Какво е тактор? Като онова таратор дето ни дадохте вчера ли?  - да, вчера бе имало и таратор, но не с това щяха да ги карат до .. където ги закарат. Как обаче да обясниш това на Арина Орлова, която е чистокръвен магьосник до мозъка на костите си, а родителите й бяха закостенели антики, по-стари и от тези в собствената му къща.
    - Трактора се ползва за...ъъ.. неща по полето. Превозно средство – обясни Бранимир дърпайки си от цигарата. И докато го правече се появи дядо Ставри с трактора, а високият някак си се радваше на идеята, че ще се качи на трактор. Но това си щастие остави скрито дълбоко в себе си и просто помогна на червенокоската да се качи горе с целият им багаж, след което я последва. И докато той гледа пътя напред, Арина се бе обърнала да маха на цялото село, което се бе събрало да ги изпраща.

    To be continued....

    Арина Орлова харесва този пост.


      В момента е: Вто Май 21, 2024 2:26 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!