Имаше от всичко по много – еднорози, душковци, грамадни змейове и за капак на всичко летящ носорог. Склупторът й бе уверил, че това е изключително рядко срещано магьосническо животно, което се показва по новолуние веднъж на 100 години.
Изключително рядко, ценно и знамение за късмет и богатство.
Перфектното допълнение за колекцията й.
---
Няколко часа по-късно, гостите бяха пристигнали. Всичко се движеше по план – ордьоврите бяха сервирани, виното се лееше от фонтаните, ледената статуя бе пристигнала, синът им бе между гостите и...
... секунда нещо липсваше.
- Къде е Арина? – и, ако това не бе въпроса на вечерта.
- Някъде тук... – за пореден път малката топка с енергия бе забравена от родителите си. Свилен Орлов изглеждаше видимо шашардисан не, че е забравил за дъщеря си, а че може да се появи всеки миг възседнала метла и да ги изложи пред приятелите им от висшето общество.
- Какво означава някъде?
- Отиди да я намериш! Трябва да е тук! – така г-жа Орлова се оказа набутана с тази тежка задача. Половин часа мъка и успя да открие наследничката си – затънала в кал в двора и размахваща метлата на баща си. За пореден път, магията й влезе в употреба. Слава на предците.
- Не искам да ходя на това снобско нещо! – изсумтя малката и скръсти ръце пред гърдите си. Тази зеленикава тюлена рокличка не й харесваше. Какво стана с суитшъра и потънал в кал?
- Никой не те пита. Ела, семейство Кардамови ще пристигнат всеки момент... – вече я бяха задърпали към мъчението. – Дръж се прилично. Те също имат дъщеря...
... за разлика от теб е възпитана, остана недоизказано.
Ех, колко хубава вечер й се очертаваше на малката Арина.
Приказка от 1001 нощи в снобски стил.
*Ари е на 7 тук.
@Лилиян Кардамова