Индекс
35
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
by Прекалено развълнувана от постигнатото, Арина бе заприличала на надрусана с ягоди и захар котка. А, може би, видът й отиваше повече на нискобюджетна имитация на мъгълски вампир тип „Здрач”. И, докато тези вторите поне се доближаваха до нормалните хора, то червенокосата го бавно и славно летеше към „маниашката” категория.
Усмивката й продължаваше да озарява лицето й, но блясъкът се бе пренесал и върху кожата й, оставяйки я с едно особено сияние. Зениците й се бяха разширили, превръщайки очите й в пълен бъркоч от черно и златисто.
Унесена в собствените си мисли, девойката напълно пропусна повторната поява на продавачката. Макс можеше да води задълбочен разговор дали драконите се чифтосват по есен или да обсъжда какво правят птичките и пчеличките с ягодите през нощта... а Ари изобщо нямаше и да разбере за какво става въпрос.
Мислите й я бяха отнесли няколко епохи назад във времето. Мина през романтиката на Средновековието и влюбените двойки, пеещи погребални песни и замерващи се с увехнали рози. Премина бегло през древността и култа към бога-ягода и се озова в каменната епоха.
Хм. Трябваше й още нещо. Подаръкът й за момента бе – ужасяващо грозен, напълно зловещ и извън всякакви представи за живота на Орлови. Но, и се искаше бедствието да не приключи с него. Май й липсваше музикалния съпровод.
И, докато обмисляше дали погребалната музика бе подходяща, чуждият глас разкъса хаотичните й планове и я накара да се закове на мястото си.
- Моето име ли? – премигна срещу младия Шарков и за секунда го изигра като героите в анимационните филмчета – очи разширени като палачинки и зейнала до земята уста. Усещайки какви ги върши се смути и на бузите й се появи лека розовина. – Арина, но Ви предупреждавам, ако използвате името ми в странни вуду ритуали ще разбера и...
... и сега май бе прекрасен момент да се изпари и да потъне в дън земя, нали?
Отговорът, които получи поразително приличаше на: „Максимилиян Шарков, на Вашите услуги.... дъра бъра ... какви ритуали по ягодите?”.
Всичко това бе последвано от смях, което я хвърли право в тъча. Затова направи единственото, което й дойде наум – хвана предложената ръка и го дръпна набързо навън на улицата.
- Да, добре! Ще дойда с Вас заводицадечицатрева... торта? – ох, бе. Проклетия й брат. Защо му трябваше да й казва, че Шаркови са замесени с мъгълската мафия и търговат с блатни тролове, прокълнато злато и правят странни ритуали със заблудени дечица.
Трябваше бързо да се изниже от създалата се ситуация. Затова направи единственото логично нещо – пусна ръката му и изстреля:
– Ами да тръгваме!
Сега бе перфектния момент да изиграе „бягството на пияната пастичка”, ама на... изпусна момента.
**
Сладкарница: „Захаросани бурени и рицари” се намираше на самия кръстопът между улиците Таласъмска и Тролска. Тя бе почти единствената конкуренция на „Влюбените тролове”, където клиентелата беше комбинация от тинейджъри, преоткриващи за първи път кво е това любов, до влюбени глупаци, на които все още не им бяха отдрязани крилата.
За разлика от тях, собственичката – мадам Лютиче се раздаваше като неизжививяна аристократка. Макар, и с мъгълски произход, тя комбинираше мъгълския ретро стил с най-странните и причудливи магически предмети и декорации.
Това привличаше по-отбрана клиентела и често сред масите можеше да бъдат забелязани рицари, придружени от оседлани носорози, господа в изискани костюми и дами, нагласени като за вечеринка в пет звезден ресторант.
@Максимилиян Шарков - ако ти стиска хд
Усмивката й продължаваше да озарява лицето й, но блясъкът се бе пренесал и върху кожата й, оставяйки я с едно особено сияние. Зениците й се бяха разширили, превръщайки очите й в пълен бъркоч от черно и златисто.
Унесена в собствените си мисли, девойката напълно пропусна повторната поява на продавачката. Макс можеше да води задълбочен разговор дали драконите се чифтосват по есен или да обсъжда какво правят птичките и пчеличките с ягодите през нощта... а Ари изобщо нямаше и да разбере за какво става въпрос.
Мислите й я бяха отнесли няколко епохи назад във времето. Мина през романтиката на Средновековието и влюбените двойки, пеещи погребални песни и замерващи се с увехнали рози. Премина бегло през древността и култа към бога-ягода и се озова в каменната епоха.
Хм. Трябваше й още нещо. Подаръкът й за момента бе – ужасяващо грозен, напълно зловещ и извън всякакви представи за живота на Орлови. Но, и се искаше бедствието да не приключи с него. Май й липсваше музикалния съпровод.
И, докато обмисляше дали погребалната музика бе подходяща, чуждият глас разкъса хаотичните й планове и я накара да се закове на мястото си.
- Моето име ли? – премигна срещу младия Шарков и за секунда го изигра като героите в анимационните филмчета – очи разширени като палачинки и зейнала до земята уста. Усещайки какви ги върши се смути и на бузите й се появи лека розовина. – Арина, но Ви предупреждавам, ако използвате името ми в странни вуду ритуали ще разбера и...
... и сега май бе прекрасен момент да се изпари и да потъне в дън земя, нали?
Отговорът, които получи поразително приличаше на: „Максимилиян Шарков, на Вашите услуги.... дъра бъра ... какви ритуали по ягодите?”.
Всичко това бе последвано от смях, което я хвърли право в тъча. Затова направи единственото, което й дойде наум – хвана предложената ръка и го дръпна набързо навън на улицата.
- Да, добре! Ще дойда с Вас за
Трябваше бързо да се изниже от създалата се ситуация. Затова направи единственото логично нещо – пусна ръката му и изстреля:
– Ами да тръгваме!
Сега бе перфектния момент да изиграе „бягството на пияната пастичка”, ама на... изпусна момента.
**
Сладкарница: „Захаросани бурени и рицари” се намираше на самия кръстопът между улиците Таласъмска и Тролска. Тя бе почти единствената конкуренция на „Влюбените тролове”, където клиентелата беше комбинация от тинейджъри, преоткриващи за първи път кво е това любов, до влюбени глупаци, на които все още не им бяха отдрязани крилата.
За разлика от тях, собственичката – мадам Лютиче се раздаваше като неизжививяна аристократка. Макар, и с мъгълски произход, тя комбинираше мъгълския ретро стил с най-странните и причудливи магически предмети и декорации.
Това привличаше по-отбрана клиентела и често сред масите можеше да бъдат забелязани рицари, придружени от оседлани носорози, господа в изискани костюми и дами, нагласени като за вечеринка в пет звезден ресторант.
@Максимилиян Шарков - ако ти стиска хд
