Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Сладкарницата

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Сладкарницата  Coin10 35
    Ниво : Сладкарницата  Untitl41
    Статистики :
    Сладкарницата  Streng10 Сила: 43
    Сладкарницата  Shield10 Издръжливост: 43
    Сладкарницата  Brain10 Интелигентност: 45
    Сладкарницата  Runnin10 Ловкост: 45
    Сладкарницата  Magic-10 Магия: 52
    Сладкарницата  Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Сладкарницата  MangoСладкарницата  PearСладкарницата  WatermelonСладкарницата  SapphireСладкарницата  EmeraldСладкарницата  PizzaСладкарницата  SausageСладкарницата  CabbageСладкарницата  CheeseСладкарницата  BlueberryСладкарницата  AppleСладкарницата  BananaСладкарницата  TuttifruttiСладкарницата  BaconСладкарницата  RubyСладкарницата  HoneyСладкарницата  ChocolateСладкарницата  ChiliСладкарницата  DiamondСладкарницата  Birthday1 

    Сладкарницата

    Писане by Арина Орлова Пет Авг 18, 2023 3:14 pm


    Прекалено развълнувана от постигнатото, Арина бе заприличала на надрусана с ягоди и захар котка. А, може би, видът й отиваше повече на нискобюджетна имитация на мъгълски вампир тип „Здрач”. И, докато тези вторите поне се доближаваха до нормалните хора, то червенокосата го бавно и славно летеше към „маниашката” категория.

    Усмивката й продължаваше да озарява лицето й, но блясъкът се бе пренесал и върху кожата й, оставяйки я с едно особено сияние. Зениците й се бяха разширили, превръщайки очите й в пълен бъркоч от черно и златисто.

    Унесена в собствените си мисли, девойката напълно пропусна повторната поява на продавачката. Макс можеше да води задълбочен разговор дали драконите се чифтосват по есен или да обсъжда какво правят птичките и пчеличките с ягодите през нощта... а Ари изобщо нямаше и да разбере за какво става въпрос.

    Мислите й я бяха отнесли няколко епохи назад във времето. Мина през романтиката на Средновековието и влюбените двойки, пеещи погребални песни и замерващи се с увехнали рози. Премина бегло през древността и култа към бога-ягода и се озова в каменната епоха.

    Хм. Трябваше й още нещо. Подаръкът й за момента бе – ужасяващо грозен, напълно зловещ и извън всякакви представи за живота на Орлови. Но, и се искаше бедствието да не приключи с него. Май й липсваше музикалния съпровод.

    И, докато обмисляше дали погребалната музика бе подходяща, чуждият глас разкъса хаотичните й планове и я накара да се закове на мястото си.

    - Моето име ли? – премигна срещу младия Шарков и за секунда го изигра като героите в анимационните филмчета – очи разширени като палачинки и зейнала до земята уста. Усещайки какви ги върши се смути и на бузите й  се появи лека розовина. – Арина, но Ви предупреждавам, ако използвате името ми в странни вуду ритуали ще разбера и...

    ... и сега май бе прекрасен момент да се изпари и да потъне в дън земя, нали?

    Отговорът, които получи поразително приличаше на: „Максимилиян Шарков, на Вашите услуги.... дъра бъра ... какви ритуали по ягодите?”.

    Всичко това бе последвано от смях, което я хвърли право в тъча. Затова направи единственото, което й дойде наум – хвана предложената ръка и го дръпна набързо навън на улицата.

    - Да, добре! Ще дойда с Вас за водицадечицатрева... торта? – ох, бе.  Проклетия й брат. Защо му трябваше да й казва, че Шаркови са замесени с мъгълската мафия и търговат с блатни тролове, прокълнато злато и правят странни ритуали със заблудени дечица.

    Трябваше бързо да се изниже от създалата се ситуация. Затова направи единственото логично нещо – пусна ръката му и изстреля:
    – Ами да тръгваме!

    Сега бе перфектния момент да изиграе „бягството на пияната пастичка”, ама на... изпусна момента.

    **


    Сладкарницата  4d40f686224bee59fb0113268d61dbcd987af595_2000x2000


    Сладкарница: „Захаросани бурени и рицари” се намираше на самия кръстопът между улиците Таласъмска и Тролска. Тя бе почти единствената конкуренция на „Влюбените тролове”, където клиентелата беше комбинация от тинейджъри, преоткриващи за първи път кво е това любов, до влюбени глупаци, на които все още не им бяха отдрязани крилата.

    За разлика от тях, собственичката – мадам Лютиче се раздаваше като неизжививяна аристократка. Макар, и с мъгълски произход, тя комбинираше мъгълския ретро стил с най-странните и причудливи магически предмети и декорации.

    Това привличаше по-отбрана клиентела и често сред масите можеше да бъдат забелязани рицари, придружени от оседлани носорози, господа в изискани костюми и дами, нагласени като за вечеринка в пет звезден ресторант.


    @Максимилиян Шарков  - ако ти стиска хд

    Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Максимилиян Шарков харесват този пост.

    Максимилиян Шарков
    Максимилиян Шарков
    Черен магьосник
    Черен магьосник


    Галеони : Сладкарницата  Coin10 60
    Ниво : Сладкарницата  Untitl37
    Статистики :
    Сладкарницата  Streng10 Сила: 6
    Сладкарницата  Shield10 Издръжливост: 6
    Сладкарницата  Brain10 Интелигентност: 6
    Сладкарницата  Runnin10 Ловкост: 2
    Сладкарницата  Magic-10 Магия: 8
    Сладкарницата  Clover10 Късмет: 2

    Re: Сладкарницата

    Писане by Максимилиян Шарков Вто Авг 22, 2023 7:03 pm


    Изучаваш вниманието своята дома, докато двамата прекосяваха краткото разстояние от семейният му магазин до сладкарницата. И двете места бяха добре позиционирани на удобно място между "Тролска" и "Таласъмска", привличайки всестранна аудитория. Разбира се сладкарницата бе малко по - популярна и предпочитана от магазинчето на Шаркови пълно с черни предмети, изсушени билки и всезнайни - и незнайни - отвари.

    Ако сам можеше да избере да я заведе някъде, надали щеше да бъде тук. Синята каша, която представляваше сладкарницата, не му бе по вкуса. Но поне нямаше да е онова пробито място с три пастички на цената на една, където Орлова можеше да получи хранително натравяне.

    Младият Шарков отвори вратата на госпожицата, направи жест с ръка и я изчака да влезе. Тя обаче стоеше и го гледаше леко шокирано. Гледаше очите му, ръката му и вратата. Сякаш не бе наясно какво да прави за момент. После се ухили отново и прекрачи прага.
    Мястото не се бе променило, надали и някога щеше - кичозна безвкусица, ако питате Максимилиян. Собственичката, която също често носеше сини рокли и поли, нямаше вкус. Не познаваше и цветовете, какво оставаше за нюансите.
    От стените висяха подобия на картини - сини мацаници, чиито линии бяха разкривени в различни посоки. В близост до почти всяка една картина имаше и часовник. Защо й бяха нужни толкова много часовници на тази жена - никой не знаеше.
    В далечината пък се намираше и гордостта на госпожа Лютиче - една етажерка със сувенири. Беше вградена в стената, масивно дърво със златни елементи тук и там. По рафтовете се намираха малки саксийки с изкуствени цветя, снимки на сладкарницата през годините - абсолютно същият безвкусен декор от преди 20 години, няколко мъгълски книги, омагьосан мъфън, който не се разваля и с който госпожа Лютичето била спечелила фестивал за мъфини преди 15 години, подпрени магнитчета от различни страни, които сигурно трябваше да красят нечий хладилник, но за тяхна жалост стояха тук така и хващаха прах и никой почти не ги поглеждаше.

    Като се игнорира всичко горепосочено, Макс знаеше, че предлаганата храна не бе никак лоша. Хубави торти, сладолед, десерти като брауни, крем карамел, крем брюле... и какъв ли не крем. Той като човек, който не ядеше често сладко не бе опитвал повечето от тях. Но имаха хубави солени десерти... те бяха повече по вкуса му.
    Един дух - рицар на дух- носорог - почти се бутна в тях.
    - Мътните ви взели! - изрече сред тях и отпращи на някъде държащ прозрачна чиния с прозрачна тортичка. Това за първи път му се случваше. Отне му време да регистрира случката, премигна два пъти срещу рицаря, но после се насили  да върне вниманието си на ягодовата си спътница.

    - След Вас. - все още ли бяха на "вие" ? Той против нямаше, но го изненадваше. Рядко тези по - млади от него, дори и от добър род, използваха формалности и бяха учтиви. Направи му добро впечатление. За разлика от облеклото й, което ярко контрастираше с мястото. 
    Червенокосата се огледа, след което си хареса една маса с диванче. Тупка отгоре и погали меката материя. Шарков се подсмихна леко, сядайки срещу нея, срещайки отново очите й. Интересен цвят. Кафяво, зелено, златисто. Мръднеше ли леко в страни от светлината над тях, ставаха по - тъмни, зеленото сякаш се разтваряше в златистото, създавайки изцяло нов нюанс.

    Менюто им бе предоставено. Той отвори своето бавно, като не бързаше за никъде. Така и така сигурно щеше  да си вземе "обичайното" - черно кафе и солена палачинка (като палачинката не винаги бе част от менюто му), но реши да разгледа.
    От страниците го посрещнаха звездички и фойерверки, ягодки и бисквитки. Ако човек можеше да получи диабет от гледане на нещо - това щеше да е то.
    В средата на менюто с големи премигващи букви бе изписано "Ново предложение" до място за снимка, където се редуваха няколко. 
    "Шоколадов носорог с ягоди" - бе написано под снимката, като прилежно бе вместена една история с шрифт 10, която никоя баба наоколо надали можеше да види.
    "В памет на нашият обичат носорог Ърни, който живя дълъг живот и обичаше ягоди"... и таз добра. Дали пък рицарят от по - рано не беше с носорога Ърни?
    - Оооо това ще искам! - чу от Арина и почти подскочи. Ще иска шоколадова торта във формата на носорог...с ягоди? Трябваше ли да го изненадва? Не... не трябваше. Но го изненадваше.
    - Разбира се..., но ако позволите ... бих препоръчал и торта "Магьосница". - какво клиширано име. За една проста торта с малини, шоколад и крем с една специфична магическа билка, която гъделичкаше сетивата по приятен начин. Обичаше когато в храната се използват и "подправки" от техният свят, в това имаше някакъв чар. За разлика от това място.

    Арина Орлова, Ела Благоева and Алина Старков харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Сладкарницата  Coin10 35
    Ниво : Сладкарницата  Untitl41
    Статистики :
    Сладкарницата  Streng10 Сила: 43
    Сладкарницата  Shield10 Издръжливост: 43
    Сладкарницата  Brain10 Интелигентност: 45
    Сладкарницата  Runnin10 Ловкост: 45
    Сладкарницата  Magic-10 Магия: 52
    Сладкарницата  Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Сладкарницата  MangoСладкарницата  PearСладкарницата  WatermelonСладкарницата  SapphireСладкарницата  EmeraldСладкарницата  PizzaСладкарницата  SausageСладкарницата  CabbageСладкарницата  CheeseСладкарницата  BlueberryСладкарницата  AppleСладкарницата  BananaСладкарницата  TuttifruttiСладкарницата  BaconСладкарницата  RubyСладкарницата  HoneyСладкарницата  ChocolateСладкарницата  ChiliСладкарницата  DiamondСладкарницата  Birthday1 

    Re: Сладкарницата

    Писане by Арина Орлова Нед Авг 27, 2023 12:51 am


    Не беше свикнала на такова отношение. Не, всъщност бе – родителите й се държаха дори в собственият си дом по същия начин. Говореха си на Вие и си отваряха вратата, дръжаха се за ръце и си правиха едни такива странни погледи, когато някое от децата им наруши правилата. Добре де, нека да си го кажем направо – Арина бе единствената, която им разваляше снобската идилия.

    Пред тях никога не се държеше толкова мило и възпитано. На цялата й рода им бе достатъчно само една нейна дума, за да я пратят в категорията „дивачка – отгледана от вълци”. Рабира се, родителските тела не одобряваха тези определения, защото нарушаваха прекрасната им фаса, ама кой ги питаше.

    Но, докато в поведението на Орпови бе примесено с голяма доза високомерие и безочливост, то мъжът пред нея изглеждаше някак си по-различно. Все още не можеше да си го навие на пръста защо изглеждаше толкова спокоен.

    Червенокосата го бе обвинила в кражба на деца, извършване на странни вуду ритуали и дори контрабандни сделки с планински тролове, а Шарков продължаваше да се усмихва. Дори й говореше нормално.

    Бяха изминали цяла улица до сладкарницата и нито веднъж не я бе заплашил, че ако не си държи езика зад зъбите ще й я отвлече Торбалан. Не я бе превърнал в паниран скакалец, изобщо не й предложи да й покаже неговата плантация от трева. Дори не я бе набутал в някоя малка тъмна уличка, за да я прокълне или направи някое непростимо проклятие.
    Любопитно. Брат й се кълнеше, че Шаркови са от онези стари магьоснически фамилии, котио не търпят някой да стъпи на криво пред тях.

    Нещо не се връзваше тук. Погледна из зад менюто мъжа срещу нея – изглеждаше някак си странно на фона на пухкавия син стол, на който се бе настанил. Костюмът му изпъкваше и на фона на ярката светлина очите му блестяха с един особен плам.

    Дали пък брат й все пак не се бе заблудил за Шаркови? Или поне да се бе заблудил за този Шарков.

    Хм.

    Ох, момент! Ако нямаше да изглежда абсурдно, тук щеше да се плесне по челото и да започне да се хили истерично. Оплетена в мислите и конспирациит на брат си, напълно бе забравила, че се очакваше от нея да води нормален разговор.

    Максимилиян й говореше.
    Май й бе препоръчал някаква торта – Дървеница.
    Започна трескаво да разлиства менюто, за да открие въпросното нещо, но нямаше голям успех. Да не би това бе специална кодова дума за черни магьосници и да даваше знак на персонала да я отрови.

    - Препоръчвате ми торта...Дървеница? – изглеждаше объркана.
    - Магьосница – поправи я тъмнокосият и се усмихна. Май бе свикнал да общува с девойки реещи се във въздуха или бе прекалено възпитан, за да не направи коментар.
    Ау.  

    - Изглежда добре... – отбеляза и се засмя. Тортата имаше декорация от звездички, но носорогът вече бе спечелил сърцето й. – Но, предпочитам торта Летящия носорог. Има желирани ягоди.
    Макс я гледаше, тя премигна срещу него.
    Чакай, защо я гледаше така?

    Нямаше време да обмисли добре отговорът, защото в същия момент се появи сервитьорката. И тя като заведението бе обагрена в синьо. Носеше плесирана синя поличка, украсена с носорог и рицар, комбинирана с жълт топ и високи обувки на платформи. Разбира се, и те бяха искрящо синьо.
    - Готови ли сте да поръчате?
    - Носорогът и рицарят свободни ли са за осиновяване? Искам да ги взема.

    Усмихна се и премигна невинно, докато оставаше менюто на масата. Досега никога не бе имала домашен любимец, щеше да е прекрасно допълнение за имението на Орлови. Техните щяха да одобрят.

    Сервитьорката изглеждаше скандализирана. Макс се прокашля. Май се чудеше дали може да избяга достатъчно бързо, без да го усетят.
    - За дамата торта Летящ носорог и капучино, а за мен солен еклер и черно кафе. – гласът му накара женичката да се размърда и да се откаже от играта на замръзнала баба. Отдалечи се бързо от масата им, мърморейки си под носа: „таз младеж, още малко ще поиска да ги превънем в желирани плужеци.”.

    Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Максимилиян Шарков харесват този пост.

    Максимилиян Шарков
    Максимилиян Шарков
    Черен магьосник
    Черен магьосник


    Галеони : Сладкарницата  Coin10 60
    Ниво : Сладкарницата  Untitl37
    Статистики :
    Сладкарницата  Streng10 Сила: 6
    Сладкарницата  Shield10 Издръжливост: 6
    Сладкарницата  Brain10 Интелигентност: 6
    Сладкарницата  Runnin10 Ловкост: 2
    Сладкарницата  Magic-10 Магия: 8
    Сладкарницата  Clover10 Късмет: 2

    Re: Сладкарницата

    Писане by Максимилиян Шарков Пет Сеп 08, 2023 4:04 pm


    Търсеше думи с които можеше да опише Арина Орлова, но не намираше такива. Освен онези, които по-рано му бяха хрумнали за косата й, очите й, усмивката й. Но тук Максимилиян мислеше за характера. Характера, който още не познаваше, а пък му правеше впечатление. Тя не бе като брат си, не бе и като родителите си. Това си личеше на първо място от джапанките и роклята на черепи, което да си признае Шарков пак бе по-добър избор от униформата на сервитьорката. Макар и втората да го носеше по принуда, а първата явно по собствена воля. А Макс дори не доумяваше защо.

    - Носорогът и рицарят свободни ли са за осиновяване? Искам да ги взема? - попита момичето, а Макс премигна насреща й объркано. Тези думи бяха достатъчни да го извадят от малкият му транс в който се бе потопил за последните две минути, докато тя се решаваше каква торта иска. Или по-скоро в който решаваше да отхвърли неговото предложение за торта. Не бе ли й казал той, че ще я заведе да хапне хубава торта? Дали този летящ ягодов носорог беше хубав изобщо? Съмняваше се.

    - Харесвате носорози?
    - О, да! И хипопотами! Виждали ли сте бебе хипопотам? Моят брат ми показа едно виводо с бебе хипопотам! - заяви гордо Арина с голяма усмивка, като постави лакти на масата за да се наведе леко към него за да го загледа в очите. А през това време Макс се чудеше какво е „виводо“ и защо Олег Орлов й е показвал хипопотам на това нещо.
    - Но той не е истинският ми брат. Истинският го знаете какъв е. Този е специален брат. Брат ми е само от няколко месеца, нали разбирате. Но ми купи телефон! И си правихме екстремни снимки, мога да ви покажа!

    Докато Арина търсеше телефона си, Макс стоеше и гледаше. Мълчаливо. Просто гледаше, и можеше да се каже, че дори й се любуваше. Тя бе като една глътка свеж въздух в неговият свят точно в момента. Или пък една ягодка в градина с репички, това беше друг начин да го опише.
    - Вие така и не ми казахте, извинявам се, че пак питам, но нали няма да използвате името ми в странни ритуали...
    - А защо да го правя? - подсмихна се Шарков. - Нима това сте чувала за мен? Че правя ритуали по късна доба, като използвам имената на хората и пренасям в жертва кокоши?
    - И козлета, малки дечица и желирани ягоди. - най-лошото в случая бе, че Орлова звучеше сериозна. Толкова сериозна, че все едно я бяха изпратили в Маг-съда и в момента се заклеваше в маг-конституцията,историята, кодекса и там каквото трябваше. И това нямаше как да не накара младият Шарков да се запита дали този разговор се случваше наистина, дали тя му задаваше тези въпрос и то сериозно. Играеше ли си с него? Или някой наистина разпространяваше слухове, че краде малки дечица и козленца за ритуали, очарователно.
    - Мога да ви уверя, че нито едно дете или козле не е пострадало по време на ритуалите ми. - направи опит за шега той, като устните му се разтеглиха в поредната чаровна усмивка. - И няма да използвам името ви, в безопасност сте.
    - О, много се радвам! Вижте, тортата! - и не на шега, тортата носорог на Арина летеше на сантиметър над чинията си в перфектен синхрон, докато соленият еклер на Максимилиян изглеждаше скучно и тъжно до него. Това важеше и за кафето му. Но той си бе такъв – сякаш пълна противоположност на младото момиче пред себе си. И може би точно това го привлече у нея, този чар, това излъчване и усещане, че хич не я интересува какво мислят другите за нея. Тя си бе тя... със странната рокля, джапанките и ягодовият характер. И очевидно обичаше ягоди, все пак само за това говореше. И за странни ритуали в полунощ.
    - Къде си правихте екстремни снимки? - попита той, като се чудеше как да започне опознавателен разговор с някой като нея, без да е натрапчив. Но тя сякаш всичко щеше да си каже. - А и... простете за въпроса, но какво е виводо?

    Колко черни предмети бяха минали през ръцете му. Къде антични такива, къде модифицирана модерна технология. Той нещо, наречено виводо не бе срещал. Нито на живо, нито в някоя книга.
    - То е мъгълският еквивалент на нашите снимки. Те имат снимки, които не се мърдат, но имат и виводо! - Арина след това включи някакво видео от някаква каручка, която се тресеше, докато се чуваше цвиленето на магаре нейде отстрани.
    - А, видео! Сега разбирам. Полезна опция. - той самият опцията за видео определено не използваше по предназначение (опреше ли до нещо важно). Но зависеше и какво се разбира под важно. За наякои като дружката му Илияна, начина по който той използваше тази опция си бе важна.
    - Видео... да.. да. - Орлова се изчерви и бодна с вилица дупето в близост до опашката на носорога торта от което тя издаде звук, който по-скоро напомняше на крава. Но Макс знаеше, че той тази торта никога в живота си няма да си я поръча.. Арина обаче имаше вид на човек, който иска да си поръча поне още три и да си ги вземе у тях, да си ги гледа как се реят над чиниите си, цвилят, мучат и крякат. Вечно.

    Арина Орлова, Ела Благоева and Атсу Оттах харесват този пост.


      В момента е: Пет Май 24, 2024 1:36 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!