Индекс
29
Сила: 4
Издръжливост: 6
Интелигентност: 6
Ловкост: 4
Магия: 2
Късмет: 2
by 1. Име на героя
Зигфрид Херман. От своите близки често е наричан просто Зиги или Зийг.
2. Възраст
28 г.
3. Външен вид
Зигфрид е висок, широкоплещест, набит млад мъж със сивкави очи и рошава светлоруса коса, която носи разделена на път. Има мустак, който прелива в брадата му. Носи очила, тъй като от малък е късоглед. В ежедневието си пред обществото обича да се облича елегантно. Учудва хората, които го придруждават на походите му сред природата, тъй като там той често ходи полугол, без да слага дори потник или тениска.
4. Характер
Зигфрид е любознателен и обича да трупа знания в сверата на езиковите науки, земеписа, магитехниката, и най-вече - магизоологията и билкологията. След като успява да постигне голям научен успех още на 16 години, страстта му по природното знание заема централно място в живота му. Неговата цел е да открие възможно най-много редки видове животни и растения, да разучи техните особености и евентуални приложения, но преди всичко научните му стремежи се водят от големите въпроси: Как и защо се заражда животът и какво е смъртта? Какво определя видоизменията? и Как и защо едно живо същество започва да развива магически способности? Изпитва дразнение към магьосници, които се задоволяват с прости отговори на тези въпроси, и ги смята за плоски и с малки умове.
Зигфрид поддържа топла, отворена фасада към хората в своето обкръжение и успява да създаде тиха харизма около себе си. Държи се скромно към ръководители и началници, но използва удобни случаи да пусне по някоя шега или саркастична вметка. По-близките му улавят, че носи със себе си определена секретност.
Всъщност вижданията на Зигфрид за живота са нихилистични. Той не вижда смисъл в съществуването и макар да не го осъзнава, търсенията му в природата са мотивирани от подсъзнателния стремеж, там да получи откровение.
5. История
Зигфрид Херман (Siegfried Hermann) е роден в дома на млади магьосници във Виена, Австрия, където прекарва почти целия си досегашен живот. Баща му работи като аврор и приема работата си твърде сериозно, поради което често отсъства от домашния живот. Повечето разговори, които е провеждал с него, са били 2 вида: дълги, монолозни разкази на баща му за търсения и залавяния на черни магьосници, в които е участвал, и неотстъпчиви насърчения как Зигфрид също трябва да се стреми да поеме по неговия път. Моралните поучения са общата политиката за възпитание на родителите му. Майка му - библиотекарката във Великата виенска библиотека на магическото знание и култура, проявява повече грижа към него, но рядко се интересува от емоционалния му живот, от вълненията, притесненията, привличанията и страховете му. Вместо това за нея е важно той да е подсигурен физически, да се държи прилично и да постига успехи - да бъде правилния ѝ син. Братя и сестри няма.
Както е типично за Австрия, когато навършва 11 години, семейството му започва да го обучава на магия. За разлика от други държави като Франция или Англия, тук домашното обучение е стандартът за чистокръвните магьосници, а след като навършат 18 години, имат право да се явят на супер тежки изпити пред Виенския университет по магия, където евентуално да бъдат приети за следване. Всяка община има отговорността да следи за мъгълокръвни млади магьосници или такива изпаднали в неравностойно положение, които биват пращани до навършване на 18 години в специален пансион в Халдорф, магическо селце от другата страна на езерето под мъгълското село Халщат.
Обучението на Зигфрид вкъщи обаче бързо се превръща в пълна катастрофа, тъй като и двамата му родители са работещи, а никой от тях не иска да направи жертва с работата си. Затова решават да му наемат частен учител. Така Зигфрид се запознава с Йонас, когото бързо обиква и почти припознава като втори баща.
Йонас първоначално идва да му преподава три дни в седмицата, като в последствие дните се увилечиват до пет. Частният учител се държи либерално, изслушва с отворено ухо разсъжденията и споделянията на Зигфрид и полага истински усилия да установи къде лежат интересите и заложбите на младия магьосник, които си проличават още след първите уроци за лечителни билки и гневни гномчета. Йонас издейства Зигфрид да започне да посещава местния клуб на магискаутите, с които всеки месец ходи на организирани излети из Алпите и започва да опознава природата. В последствие Зигфрид дори предприема приключения на своя глава. При един такъв поход, когато е на 16 години, се натъква на графорн. Графорнът е гърбест козел, който по принцип се среща в планините на Скандинавия и е известен с необуздания си бяс, но има стари легенди, според които е останала малка популация графорни по високите върхове на Алпите. Никой преди Зигфрид не успява да докаже тяхната истина. Той успява да зашемети създанието и да го снима, заради което младият магьосник печели научна награда и добро име в средите на магизоолозите. Освен това е приет за следване във Виенския университет, без да трябва да държи изпити.
Зигфрид решава да направи една година практика преди университета и заминава за Русия, където се запознава с Елисавета - преподавателка в Дурмщранг. Любовните им отношения бързо се разпалват, но и също толкова бързо приключват, поради което след края на практиката, той се връща в Австрия и започва да следва в катедрата "Магически животни и растения". Завършва с отличие и продължава работата си към висшето училище като изследовател. Лека-полека започва да гради екип от млади студенти, в които вижда потенциал да могат да съдействат на работата му. Една така студентка е и Звездалина Митева, българка, емигрирала в Австрия, след като завършва Мунгав с отличие. Двамата започват да се срещат и да прекарват доста време заедно, откриват много общи интереси. Макар и да се стига няколко пъти до полова близост, никой от двамата не повдига въпроса за връзка и продължават да го играят просто приятели. Звездалина дори започва да го учи на български, а покрай познанството им у Зигфрид се буди интересът да направи мащабно изследване на магическите създания в Родопите, което никой досега не е правил. За местността има само литература от разкази на стари български магьосници, смесени с измислици и легенди.
Зигфрид успява да организира финансиране от университета и заедно със Звездалина и още трима негови студенти, заминават за България. Само няколко дни след старта на работата им, ги напада банда черни магьосници. Зигфрид успява да се спаси и избяга, но губи връзка със своите колеги. Въпреки настойчивите му посещения в българското министерство, случаят се протака и не успяват да му дадат каквато и да е информация относно съдбата на неговия екип. Зигфрид се разкъсва от гузна съвест и гняв към бездействието на службите и след една тежка ракиена вечер в малка българска кръчма, решава, че ще започне издирване на своя глава.
Зигфрид Херман. От своите близки често е наричан просто Зиги или Зийг.
2. Възраст
28 г.
3. Външен вид
Зигфрид е висок, широкоплещест, набит млад мъж със сивкави очи и рошава светлоруса коса, която носи разделена на път. Има мустак, който прелива в брадата му. Носи очила, тъй като от малък е късоглед. В ежедневието си пред обществото обича да се облича елегантно. Учудва хората, които го придруждават на походите му сред природата, тъй като там той често ходи полугол, без да слага дори потник или тениска.
4. Характер
Зигфрид е любознателен и обича да трупа знания в сверата на езиковите науки, земеписа, магитехниката, и най-вече - магизоологията и билкологията. След като успява да постигне голям научен успех още на 16 години, страстта му по природното знание заема централно място в живота му. Неговата цел е да открие възможно най-много редки видове животни и растения, да разучи техните особености и евентуални приложения, но преди всичко научните му стремежи се водят от големите въпроси: Как и защо се заражда животът и какво е смъртта? Какво определя видоизменията? и Как и защо едно живо същество започва да развива магически способности? Изпитва дразнение към магьосници, които се задоволяват с прости отговори на тези въпроси, и ги смята за плоски и с малки умове.
Зигфрид поддържа топла, отворена фасада към хората в своето обкръжение и успява да създаде тиха харизма около себе си. Държи се скромно към ръководители и началници, но използва удобни случаи да пусне по някоя шега или саркастична вметка. По-близките му улавят, че носи със себе си определена секретност.
Всъщност вижданията на Зигфрид за живота са нихилистични. Той не вижда смисъл в съществуването и макар да не го осъзнава, търсенията му в природата са мотивирани от подсъзнателния стремеж, там да получи откровение.
5. История
Зигфрид Херман (Siegfried Hermann) е роден в дома на млади магьосници във Виена, Австрия, където прекарва почти целия си досегашен живот. Баща му работи като аврор и приема работата си твърде сериозно, поради което често отсъства от домашния живот. Повечето разговори, които е провеждал с него, са били 2 вида: дълги, монолозни разкази на баща му за търсения и залавяния на черни магьосници, в които е участвал, и неотстъпчиви насърчения как Зигфрид също трябва да се стреми да поеме по неговия път. Моралните поучения са общата политиката за възпитание на родителите му. Майка му - библиотекарката във Великата виенска библиотека на магическото знание и култура, проявява повече грижа към него, но рядко се интересува от емоционалния му живот, от вълненията, притесненията, привличанията и страховете му. Вместо това за нея е важно той да е подсигурен физически, да се държи прилично и да постига успехи - да бъде правилния ѝ син. Братя и сестри няма.
Както е типично за Австрия, когато навършва 11 години, семейството му започва да го обучава на магия. За разлика от други държави като Франция или Англия, тук домашното обучение е стандартът за чистокръвните магьосници, а след като навършат 18 години, имат право да се явят на супер тежки изпити пред Виенския университет по магия, където евентуално да бъдат приети за следване. Всяка община има отговорността да следи за мъгълокръвни млади магьосници или такива изпаднали в неравностойно положение, които биват пращани до навършване на 18 години в специален пансион в Халдорф, магическо селце от другата страна на езерето под мъгълското село Халщат.
Обучението на Зигфрид вкъщи обаче бързо се превръща в пълна катастрофа, тъй като и двамата му родители са работещи, а никой от тях не иска да направи жертва с работата си. Затова решават да му наемат частен учител. Така Зигфрид се запознава с Йонас, когото бързо обиква и почти припознава като втори баща.
Йонас първоначално идва да му преподава три дни в седмицата, като в последствие дните се увилечиват до пет. Частният учител се държи либерално, изслушва с отворено ухо разсъжденията и споделянията на Зигфрид и полага истински усилия да установи къде лежат интересите и заложбите на младия магьосник, които си проличават още след първите уроци за лечителни билки и гневни гномчета. Йонас издейства Зигфрид да започне да посещава местния клуб на магискаутите, с които всеки месец ходи на организирани излети из Алпите и започва да опознава природата. В последствие Зигфрид дори предприема приключения на своя глава. При един такъв поход, когато е на 16 години, се натъква на графорн. Графорнът е гърбест козел, който по принцип се среща в планините на Скандинавия и е известен с необуздания си бяс, но има стари легенди, според които е останала малка популация графорни по високите върхове на Алпите. Никой преди Зигфрид не успява да докаже тяхната истина. Той успява да зашемети създанието и да го снима, заради което младият магьосник печели научна награда и добро име в средите на магизоолозите. Освен това е приет за следване във Виенския университет, без да трябва да държи изпити.
Зигфрид решава да направи една година практика преди университета и заминава за Русия, където се запознава с Елисавета - преподавателка в Дурмщранг. Любовните им отношения бързо се разпалват, но и също толкова бързо приключват, поради което след края на практиката, той се връща в Австрия и започва да следва в катедрата "Магически животни и растения". Завършва с отличие и продължава работата си към висшето училище като изследовател. Лека-полека започва да гради екип от млади студенти, в които вижда потенциал да могат да съдействат на работата му. Една така студентка е и Звездалина Митева, българка, емигрирала в Австрия, след като завършва Мунгав с отличие. Двамата започват да се срещат и да прекарват доста време заедно, откриват много общи интереси. Макар и да се стига няколко пъти до полова близост, никой от двамата не повдига въпроса за връзка и продължават да го играят просто приятели. Звездалина дори започва да го учи на български, а покрай познанството им у Зигфрид се буди интересът да направи мащабно изследване на магическите създания в Родопите, което никой досега не е правил. За местността има само литература от разкази на стари български магьосници, смесени с измислици и легенди.
Зигфрид успява да организира финансиране от университета и заедно със Звездалина и още трима негови студенти, заминават за България. Само няколко дни след старта на работата им, ги напада банда черни магьосници. Зигфрид успява да се спаси и избяга, но губи връзка със своите колеги. Въпреки настойчивите му посещения в българското министерство, случаят се протака и не успяват да му дадат каквато и да е информация относно съдбата на неговия екип. Зигфрид се разкъсва от гузна съвест и гняв към бездействието на службите и след една тежка ракиена вечер в малка българска кръчма, решава, че ще започне издирване на своя глава.
