Индекс
8
Сила: 4
Издръжливост: 14
Интелигентност: 16
Ловкост: 6
Магия: 2
Късмет: 4
by Име: Алина Старков (съкратено Ал)
Години: 17
Рожденна дата: 22 септември
Кръв: Нечистокръвна
Хоби: рисуване и фотография
Студеният пронизващ вятър разроши русите коси на Алина, когато слезна от самолета от Провидънс на Българското летище в София (три смени Провидънс-Бостън-Франкфурт на Майн-София). Сивите дъждовни облаци, които бяха надвиснали над града, бяха в унисон с мрачното й настроение. Устните й бяха упорито стиснати, а очите й наблюдаваха минувачите намръщено. Те не й пречеха, защото единственото нещо, което дразнеше момичето в момента, бяха мислите й, които идваха неканени в главата й и караха ясните й сиви очи, бавно да потъмняват и стават като буреносни облаци. Искаше да се отърве от тях, да ги потисне, но те се връщаха с пълна сила, за да й напомня, че е още жива. Нямаше й месец, откакто се случи инцидента и Ал бе единствената оцеляла от онази страшна автомобилна катастрофа, в която бе загубила родителите си. „Как може живота да е толкова жесток? И защо ми отне едновременно и баща ми и майка ми" - продължаваше да си задава все същите и същите въпроси... Това не намаляваше болка й, напротив усилваше я и я караше да беснее в безсилен вътрешен гняв. От тогава момичето беше изгубило онова негово слънчево и дяволито излъчване, което бе неразделна част от нея през целия й живот, карайки хората около нея да се смеят. Но тя щеше да си я върне на всяка цена – някой ден. Трябваше й само малко време, докато преодолее мъката си и намери отново пътя си в живота.
Алина бавно прекара тънките си пръсти, през дългите си руси кичури, които се спускаха около лицето й като водопад от лъскава коприна и се огледа. Сивите й очи търсеха един човек – руса жена, сестра на баща й, при която трябваше да живее от сега нататък. Непознати, които щеше да види за първи път, но знаеше, че съществуват... далечни роднини от България. Баща й всъщност беше роден и израснал на този континент, но по късно бе срещнал майка и и се беше влюбил и оженил за нея в Провидънс..
„И двамата заживели во веки веков? Да бе да...“ изсмя се тъжно момичето.
Тук приказката беше свършила и сега вместо да се пече на жаркото слънце в родния си град, щеше да мухляса млада в тази затънтена от бога държава, чийто език я бяха принудили да научи като дете.
Мислено си застави да не мисли за това, нямаше да позволи на някой да я види слаба, както на времето не позволи някой да я обижда заради дребния й ръст, който смяташе за свой огромен недостатък в миналото, но и не и сега. Беше израснала през последната година около метър и шейсет и сега се чувстваше добре в кожата си. Най-много се гордееше с множеството си татуировки, които покриваха тялото й. Някои от тях бяха нейн дизайн и ги бе направила заедно с майка си Кейт, която е професионален татуировчик.
Който познаваше истинската Старков, щеше да каже, че характерът й е сложен. Тя беше спокойна, упорита, дразнеща, заядлива или саркастична, невероятен инат, настроенията й се меняха често. Момичето притежаваше остър като бръснач ум и богато въображение. Обичаше екстремните спортове, най вече ветроходството и скейта. За нея нямаше нищо по-хубаво от това да се спуснеш по вълните рано сутрин. Обичаше чувство да рискува, обичаше свободата си и кудича.
Решеше ли нещо, никой не може да я отклони от целта й и понякога действаше твърде импулсивно. Не се интересуваше от мнението на околните, стига те да правеха каквото тя иска, но въпреки всичко беше изключително общителна и притежаваше огромно желание за нови запознанства, когато е в доброто си състояние.
През по-голямата част Ал слагаше маската на непукист, но истината бе, че тя не е точно такава... обичаше силно и можеше да бъде много уязвима, но никога не би позволил на някой да разкрие истинските й чувства. Харесваше й да крие мислите си в своя въображаем свят, а на показ показваше дразнещото си и заядливо държане. Когато я ядосат, ставаше много нападателна и хаплива и рядко сдържаше острия си език.
Определено имаше и хубави черти в характера й. На нея можеше да се разчита и бе добър приятел и най-вече слушател, не би предала никога човек, на когото много държи и обича.
Алина бе отгледана от баща си българин Дарио Старков и майка си американка Кейт Кейн. Родителите й се запознали в Париж, където майка й била на една екскурзия с приятели. Баща и, която е магьосник по това време бил на практика като лечител в града. Две седмици по късно заминавал за САЩ. Две години по късно на 22 септември в Провидънс им се ражда момиче – Алина Старков и останала единственото им дете. Още от ранна възраст момичето разбрало, че е чародец. Животът й беше прекрасен, имаше много приятели, семейството й я обожаваше, учеше в малкото местното магическо училище в Роуд Айлън, плаваше с малка лодка, караше скейт, играеше куидич, купонясваше с приятели, докато се случи инцидента и загуби родителите си. Тя не помнеше нищо от случката освен, че е била 2 седмици в кома и неочаквано се е завърнала сред живите, за да разбере, че е загубила близките си. Няколко дена по късно получила сова от роднините си в България от сестрата на баща й Зюбюля Чакълова, която искала да живее с нея. По това време чичо й Мегдан също бил починал и затова леля й се надявала това да облекчи мъката й. Алина дотогава не знаела нищо за тях освен, че имат голям син, който бил напуснал България. След като я изписват от болницата, тя събира целия си багаж в един куфар, взема метлата и змията си Лейди Ним и се качва на самолет за стария континент. И ето я сега стои на летището и чака новия си живот, който щеше да е коренно различен...
Алина пристига в “Мунгав” точно когато е наложен режима на Самодивската задруга. В началото тя е била зачислена към групата на редовните, но когато разбират, че е змиеуст, тя е изпратена в Слънчевия коридор за изпитания. Алина мрази училището, мрази режима и мрази вийлите. Тя иска само времето да мине по-бързо и да завърши и да се махне от България. Единственото й удоволствие в училището е да рисува провокиращи графити по стени срещу вийлите, но две от кучетата им нападат партньора по рисуване. Алина се измъква от капана им благодарение на предупреждението на Лейди Ним.
В училището среща една стара приятелка Арина и приятелството им се задълбочава още повече. Алина е в конфликт с някои от членовете на дома си, затова ги избягва до края на годината.
Домашен любимец: змия; име: Лейди Ним;
Допълнително: Алина е змиеуст
Години: 17
Рожденна дата: 22 септември
Кръв: Нечистокръвна
Хоби: рисуване и фотография
Студеният пронизващ вятър разроши русите коси на Алина, когато слезна от самолета от Провидънс на Българското летище в София (три смени Провидънс-Бостън-Франкфурт на Майн-София). Сивите дъждовни облаци, които бяха надвиснали над града, бяха в унисон с мрачното й настроение. Устните й бяха упорито стиснати, а очите й наблюдаваха минувачите намръщено. Те не й пречеха, защото единственото нещо, което дразнеше момичето в момента, бяха мислите й, които идваха неканени в главата й и караха ясните й сиви очи, бавно да потъмняват и стават като буреносни облаци. Искаше да се отърве от тях, да ги потисне, но те се връщаха с пълна сила, за да й напомня, че е още жива. Нямаше й месец, откакто се случи инцидента и Ал бе единствената оцеляла от онази страшна автомобилна катастрофа, в която бе загубила родителите си. „Как може живота да е толкова жесток? И защо ми отне едновременно и баща ми и майка ми" - продължаваше да си задава все същите и същите въпроси... Това не намаляваше болка й, напротив усилваше я и я караше да беснее в безсилен вътрешен гняв. От тогава момичето беше изгубило онова негово слънчево и дяволито излъчване, което бе неразделна част от нея през целия й живот, карайки хората около нея да се смеят. Но тя щеше да си я върне на всяка цена – някой ден. Трябваше й само малко време, докато преодолее мъката си и намери отново пътя си в живота.
Алина бавно прекара тънките си пръсти, през дългите си руси кичури, които се спускаха около лицето й като водопад от лъскава коприна и се огледа. Сивите й очи търсеха един човек – руса жена, сестра на баща й, при която трябваше да живее от сега нататък. Непознати, които щеше да види за първи път, но знаеше, че съществуват... далечни роднини от България. Баща й всъщност беше роден и израснал на този континент, но по късно бе срещнал майка и и се беше влюбил и оженил за нея в Провидънс..
„И двамата заживели во веки веков? Да бе да...“ изсмя се тъжно момичето.
Тук приказката беше свършила и сега вместо да се пече на жаркото слънце в родния си град, щеше да мухляса млада в тази затънтена от бога държава, чийто език я бяха принудили да научи като дете.
Мислено си застави да не мисли за това, нямаше да позволи на някой да я види слаба, както на времето не позволи някой да я обижда заради дребния й ръст, който смяташе за свой огромен недостатък в миналото, но и не и сега. Беше израснала през последната година около метър и шейсет и сега се чувстваше добре в кожата си. Най-много се гордееше с множеството си татуировки, които покриваха тялото й. Някои от тях бяха нейн дизайн и ги бе направила заедно с майка си Кейт, която е професионален татуировчик.
Който познаваше истинската Старков, щеше да каже, че характерът й е сложен. Тя беше спокойна, упорита, дразнеща, заядлива или саркастична, невероятен инат, настроенията й се меняха често. Момичето притежаваше остър като бръснач ум и богато въображение. Обичаше екстремните спортове, най вече ветроходството и скейта. За нея нямаше нищо по-хубаво от това да се спуснеш по вълните рано сутрин. Обичаше чувство да рискува, обичаше свободата си и кудича.
Решеше ли нещо, никой не може да я отклони от целта й и понякога действаше твърде импулсивно. Не се интересуваше от мнението на околните, стига те да правеха каквото тя иска, но въпреки всичко беше изключително общителна и притежаваше огромно желание за нови запознанства, когато е в доброто си състояние.
През по-голямата част Ал слагаше маската на непукист, но истината бе, че тя не е точно такава... обичаше силно и можеше да бъде много уязвима, но никога не би позволил на някой да разкрие истинските й чувства. Харесваше й да крие мислите си в своя въображаем свят, а на показ показваше дразнещото си и заядливо държане. Когато я ядосат, ставаше много нападателна и хаплива и рядко сдържаше острия си език.
Определено имаше и хубави черти в характера й. На нея можеше да се разчита и бе добър приятел и най-вече слушател, не би предала никога човек, на когото много държи и обича.
Алина бе отгледана от баща си българин Дарио Старков и майка си американка Кейт Кейн. Родителите й се запознали в Париж, където майка й била на една екскурзия с приятели. Баща и, която е магьосник по това време бил на практика като лечител в града. Две седмици по късно заминавал за САЩ. Две години по късно на 22 септември в Провидънс им се ражда момиче – Алина Старков и останала единственото им дете. Още от ранна възраст момичето разбрало, че е чародец. Животът й беше прекрасен, имаше много приятели, семейството й я обожаваше, учеше в малкото местното магическо училище в Роуд Айлън, плаваше с малка лодка, караше скейт, играеше куидич, купонясваше с приятели, докато се случи инцидента и загуби родителите си. Тя не помнеше нищо от случката освен, че е била 2 седмици в кома и неочаквано се е завърнала сред живите, за да разбере, че е загубила близките си. Няколко дена по късно получила сова от роднините си в България от сестрата на баща й Зюбюля Чакълова, която искала да живее с нея. По това време чичо й Мегдан също бил починал и затова леля й се надявала това да облекчи мъката й. Алина дотогава не знаела нищо за тях освен, че имат голям син, който бил напуснал България. След като я изписват от болницата, тя събира целия си багаж в един куфар, взема метлата и змията си Лейди Ним и се качва на самолет за стария континент. И ето я сега стои на летището и чака новия си живот, който щеше да е коренно различен...
Алина пристига в “Мунгав” точно когато е наложен режима на Самодивската задруга. В началото тя е била зачислена към групата на редовните, но когато разбират, че е змиеуст, тя е изпратена в Слънчевия коридор за изпитания. Алина мрази училището, мрази режима и мрази вийлите. Тя иска само времето да мине по-бързо и да завърши и да се махне от България. Единственото й удоволствие в училището е да рисува провокиращи графити по стени срещу вийлите, но две от кучетата им нападат партньора по рисуване. Алина се измъква от капана им благодарение на предупреждението на Лейди Ним.
В училището среща една стара приятелка Арина и приятелството им се задълбочава още повече. Алина е в конфликт с някои от членовете на дома си, затова ги избягва до края на годината.
Домашен любимец: змия; име: Лейди Ним;
Допълнително: Алина е змиеуст
