Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Песен

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Песен Coin10 56
    Ниво : Песен Untitl40
    Статистики :
    Песен Streng10 Сила: 16
    Песен Shield10 Издръжливост: 26
    Песен Brain10 Интелигентност: 22
    Песен Runnin10 Ловкост: 6
    Песен Magic-10 Магия: 20
    Песен Clover10 Късмет: 14

    Песен

    Писане by Лилиян Кардамова Чет Авг 17, 2023 1:05 pm


    @Бранимир Даргов айде пиле


    Хаосът на общата стая вече й идваше в повече, въпреки опитите на вийлите ледът оставаше неизменна част от така или иначе "еклектичния" декор. Нямаше по-хубава дума за него, а майка й бе казвала, че за мъртъв лоша дума не се казва.
    Не е културно.
    Като не можеше да почива в стаята на Северен вятър, трябваше да си намери някое място, където да се скрие. Не можеше да позволява да се намесва в отношенията сред онези хора. Пък и надали щеше да бъде одобрено да се пързаля и да се просне по... по дупе пред външни хора. Щеше да е ужасяващо да го направи пред семейството си!

    Камо ли пред други деца.


    С тези мисли се запъти по коридорите на Мунгав отдалечавайки се все повече и повече от северната кула. В някакъв момент долови тъжна, протяжна песен. Любопитството все пак я насочи към звука. Беше приятно и спокойно, макар и много меланхолично. Атмосферата се подчертаваше и от мрачното време, през големите прозорци се виждаше задаващи се облаци.
    През открехнат прозорец полъхваше ароматът на влажност и буря, и се омесваше с този на...

    Тютюн? Не!


    Имаше няколко души в училище, които си позволява да пушат в сградата, още по-малко от тях си позволяваха да го правят със щъкащите надзорници.. Ненененене. В абсолютно никакъв случай не искаше да се засича с който и да е от тях.
    Особено него!
    Обърна се рязко, с идеята да обърне посоката и да избегне среща с който и да беше източникът на неприятния мирис.
    Разбира се, се заби право в огромна черна стена... не, не беше стена. Плат? Погледът й се издигна нагоре. Още нагоре.. Още, Мерлин колко висок беше...

    - Даргов.. - Едвам смотолеви името му, когато ужасеният й поглед срещна кривата усмивка на момчето
    - Здравей, коте.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов, Зинаида Кражова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Песен Coin10 170
    Ниво : Песен Untitl40
    Статистики :
    Песен Streng10 Сила: 26
    Песен Shield10 Издръжливост: 18
    Песен Brain10 Интелигентност: 20
    Песен Runnin10 Ловкост: 18
    Песен Magic-10 Магия: 30
    Песен Clover10 Късмет: 20

    Re: Песен

    Писане by Бранимир Даргов Чет Авг 17, 2023 7:41 pm


    Нямаше намерение да излиза и да мокри косата си, бурята щеше да бъде тук все момент. Чуваше гръмотевици в далечината, а влажността се усещаше във въздуха.
    Черната му тениска бе залепнала за гърба му, като същото можеше да се каже и за черните панталони.
    Ако Даргов можеше да бъде сбъркан с нещо или някого, то би било камбанариен прилеп с малко цвят. Така и така носеше със себе си същото чувство на отчаяност точно в момента.
    Две откачалки превръщаха общата стая в зоопарк под предтекст, че учеха трансфигурация, а Балтазад огладняваше гледайки хамстерите там.
    Затова и двамата се бяха хванали на една малка разходка, така и така трябваше да се раздвижи. Тези дни бе спрял да прави обичайните си сутрешни маратони около кулите и моста, защото му се струваше тъпо. Ако тичаше то поне да бе по поляните край училище. Но не. Нареждане на среброкосите кокошки, дами.

    Подсмихна се широко (по негови стандарти, тоест... не приличаше много на усмивка), когато видя малкото Лилче точно пред себе си. Точно пък тая много обичаше да дразни, беше доста чалната. И покрай него си гълташе граматиката, гледаше да избяга и да се скрие като съсел.
    - Аз, трябва да... извинявай. - опита да го заобиколи тя, като смотолеви някакво извинение. 
    Не й се получи.
    Даргов издиша дима на цигарата точно в лицето й, след което препречи пътя й с тялото си отново. Гледаше надолу към него, а тя се взираше за момент в гърдите му, преди да отмести глава нагоре за да срещне очите му.
    - За къде си се разбързала, коте? - изрече закачливо той, като се приближи съвсем леко до нея, променяйки траекторията им - Лилиян бе почти опряна до стената, а той отново намърда цигарата между устните си. 
    Имаше чувство, че по - малкото момиче ще вземе да припадне от близостта му, особено по начина по който бе зачервила бузки. Колко сладко, няма що. Той нито беше страшен, нито опасен. Тя обаче нямаше нужда да знае това.
    - Пак с тая прическа, сигналите от космоса как са? - подръпна едното й кокче Даргов.

    Вихрен Вокил, Ела Благоева, Зинаида Кражова, Лилиян Кардамова and Алина Старков харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Песен Coin10 56
    Ниво : Песен Untitl40
    Статистики :
    Песен Streng10 Сила: 16
    Песен Shield10 Издръжливост: 26
    Песен Brain10 Интелигентност: 22
    Песен Runnin10 Ловкост: 6
    Песен Magic-10 Магия: 20
    Песен Clover10 Късмет: 14

    Re: Песен

    Писане by Лилиян Кардамова Пет Авг 18, 2023 1:25 am


    Проклетият му дим!
    Защо нямаше заклинание, което да я предупреждава, че наблизо е запалена от гадните му цигари. Така щеше да си спести толкова много проблеми, като този в момента. И нямаше да й се налага да търси хиляда и един начина да изчисти мириса му от косата си. Толкова ли не можеше да спазва дистанция и да държи културно пространсто!

    - Нямам какво да правя тук. - И не. Не беше спряла да диша, защото беше близо, или защото беше надвиснал над нея, или защото като вдишаше можеше евентуално да се докосне до него. Не! Заради тютюна беше - миришеше ужасно и й се щеше да е навсякъде другаде но не и тук. Дори в час по Билкология да се рови в пръстта. - Тръгвах си така или иначе.
    - Стой мирна - Краката й замръзнаха при строгия му тон и кривата усмивка на лицето му се разтегли. Не че планът й да се пробва да го бутне и да мине покрай него щеше да е особено успешен, но нещо друго я закотви. - Доброо, коте.
    - Стига ме нарича така! - Почна да си оправя косата, може би ако се правеше че това й е била целта, нямаше да изглежда толкова жалка. Как можеше някакъв никаквик да й се разпорежда..
    - Ще кажеш на тати?
    - Остави ме на мира, Даргов!
    - Или какво? - Лилиян се опули на среща му. Ама защо се приближаваше още! Вече нямаше никакво място между него и стената, дори за някой мъничък като нея. Сърцето й се беше смъкнало в петите й.

    Може би ако се промъкнеше под ръката, която беше подпрял до главата й, можеше да се измъкне?

    Ела Благоева, Юлий Звездинов and Ина Янакиева харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Песен Coin10 170
    Ниво : Песен Untitl40
    Статистики :
    Песен Streng10 Сила: 26
    Песен Shield10 Издръжливост: 18
    Песен Brain10 Интелигентност: 20
    Песен Runnin10 Ловкост: 18
    Песен Magic-10 Магия: 30
    Песен Clover10 Късмет: 20

    Re: Песен

    Писане by Бранимир Даргов Пет Авг 18, 2023 2:04 am


    - Няма да ти се получи, пастичке. - подсмихна се той малко повече, в което устната му се разтегли широко, но не до степен да покаже зъби. Тя го гледаше все едно беше прочел мислите й или видял в бъдещето. Не беше, чак такъв експерт не бе.
    - Не съм ти пастичка! Не ме наричай така, това е обидно. Пусни ме.
    - Аз дори не те държа. И след като не си котенце и не си пастичка... какво си? - дръпна отново кокчето й, като го развали тотално и издиша дима в косата й съвсем умишлено, защото виждаше - а и знаеше - колко много тя мрази това.
    Дали си беше чист тормоз? Да. Тя дали си го заслужаваше? Донякъде да. Беше една малка лигла, която вървеше наоколо с високо вдигната глава и говореше глупости. Това й било под нивото, онова й било под нивото. А ако той можеше да се подразни от нещо, май беше ... това. 
    Но тъй като бе трудно да се обиди, а първоначалното му раздразнение бе минало, вече - от доста време насам - просто обичаше да се закача с малката кукла.

    Тя направи плах опит да мине под ръката му, но той само я свали леко надолу и премести тежестта си, препречвайки пътя. Но пък не я и пипна, както каза - не я държи. Не бе негова вина, че й отнемаше цяла вечност да събере две мисли в една и да си измисли план за бягство.
    Може би щеше да избяга,  само ако се навре в миша дупка и то защото той нямаше да може да влезе там, поради "скромния" си размер.
    Отново издиша дима срещу нея, а малкото й носле се размърда точно като това на коте. Той се изсмя - някакво подобие на гърлен смях, кашляне и задавена котка с козина.
    - Стига си издишал  тая отрова срещу мен.
    - Тази, патицо заспала. Тази.
    - Моля? Патица...? - тя изглеждаше шокирана.
    - Ми не искаш да си коте, не искаш да ти пастичка. Патица заспала устройва ли те? - само претенции имаше това момиче!

    Юлий Звездинов and Илияна Георгиева харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Песен Coin10 56
    Ниво : Песен Untitl40
    Статистики :
    Песен Streng10 Сила: 16
    Песен Shield10 Издръжливост: 26
    Песен Brain10 Интелигентност: 22
    Песен Runnin10 Ловкост: 6
    Песен Magic-10 Магия: 20
    Песен Clover10 Късмет: 14

    Re: Песен

    Писане by Лилиян Кардамова Пет Авг 18, 2023 3:04 am


    - Ти си патица заспала - Признаваше не един от най добрите й моменти, но.. Но пък и нямаше кой друг да я види. - Имам си име!
    - Лииилче? - Изобщо не примигна дори на думите й, просто мина на следващото. Как го разтегли като локум! Не можеше дори да си представи някой да я нарича по такъв начин. Огледа паникьосано коридора, ами ако някой го чуеше?
    - В никакъв случай. Не сме си никакви, че не само да ми говориш на първо, че и по такъв начин!
    - Какъв начин?
    - Фамилиарен! - Ама той нарочно го правеше вече.
    - Хмммм, а какви трябва да сме си, за да ти викам така?
    - Ти, ти.. - Напипа пръчката си в ръкава. Виждаше ръцете му - едната на стената, другата държаща тази отвратителна цигара. Все пак беше магьосница, а той някакъв си мътнороден. Пръчката му не беше никъде под ръка, имаше все пак път - Локомортис!

    Пет минути.

    Хукна, да бяга, още докато гигантското момче се свличаше. Майка й щеше да е ужасена, но щеше да разбере нуждата от такова придвижване.

    Четири минути.

    Дори бягайки, не взимаше достатъчно дистанция. Щеше да я настигне с огромните си крачки, дори не беше стигнала средата на коридора.

    Две минути.

    Врата! Веднага се шмугна вътре и затвори с магия. Някаква изоставена стая, имаше прашни чинове, гардероб и зелена дъска с непристойни драсканици по нея.
    Трябваше да свърши работа.

    Една минута.

    Желиращата магия щеше да го пусне всеки момент, опита се да се скрие в едно по-мрачно ъгълче и да успокои дъха си.

    Нула.

    Нямаше да я търси нали?

    Юлий Звездинов and Ина Янакиева харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Песен Coin10 170
    Ниво : Песен Untitl40
    Статистики :
    Песен Streng10 Сила: 26
    Песен Shield10 Издръжливост: 18
    Песен Brain10 Интелигентност: 20
    Песен Runnin10 Ловкост: 18
    Песен Magic-10 Магия: 30
    Песен Clover10 Късмет: 20

    Re: Песен

    Писане by Бранимир Даргов Пет Авг 18, 2023 11:46 pm


    Малката хлапачка не успяла да го изненада. И то как!
    Всъщност му беше забавно, нямаше къде да се скрие. И да го направеше сега, то в бъдеще щеше да я намери.
    Изчака най - спокойно заклинанието да премине. Щеше да й го върне по същият сладък начин, но с нещо друго. Само трябваше да го измисли.
    Изгаси цигарата си и метна фаса през близкият прозорец. "За чист Мунгав" - помисли си и тръгна бавно към мястото където се бе скрила тя. Като нарочно стъпваше възможно най - тежко за да отекват стъпките му из коридора и да се чуват в класната стая.
    - О, Лиле.... мислех, че си по - умна, коте. - спря пред вратата. Беше заключена, ех... не особено умно коте.

    Той подсвирна шумно, като започна да вади бавно пръчката си. Но не беше важно какво се случваше извън стаята, а вътре в нея.
    Да кажем, че звездите отново му бяха пратили леко сигналче. Беше му наясно, че тази лека среща би се развила по този начин, един от възможните начини. И за негов късмет Балтазар вече беше в стаята. И за неин ужас.
    Докато Лилиян се криеше, котката скочи до нея, събаряйки купчина с книги и седна пред момичето със звучно мяу.
    - Алохомора. 

    Ключалката щракна, а Даргов влезе вътре. Затвори вратата след себе си, като премести един стол пред нея... и седна на него. Кръстоса крака и извади още една цигара.
    - Излез, излез. Където и да си. - подсвирна той и се ухили дяволито, но тя не можеше да го види.
    Котката отново измяука и перна Лилиян с опашка, преди да отиде при собственика си и да скочи в скута му с мъркане. - Запознала си се с Балтазар виждам.

    Лилиян Кардамова and Алина Старков харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Песен Coin10 56
    Ниво : Песен Untitl40
    Статистики :
    Песен Streng10 Сила: 16
    Песен Shield10 Издръжливост: 26
    Песен Brain10 Интелигентност: 22
    Песен Runnin10 Ловкост: 6
    Песен Magic-10 Магия: 20
    Песен Clover10 Късмет: 14

    Re: Песен

    Писане by Лилиян Кардамова Съб Авг 19, 2023 1:27 am


    Беше си сложила и двете ръце пред устата и не смееше да си поеме въздух. Още нищо не се чуваше. Дали се беше отказал? Надали... не определено не беше. Трябваше да ползва по-дълготрайно заклинание, глупачкаЗащо Родителите й настояваха да е толкова безполезна? 
    Не това беше лоша мисъл. Тежките му стъпки вече се чуваха по коридора.
    Като проклет трол!
    Нещо малко и пухкаво, я извади рязко от паникьосаното й ослушване и се чу Туп, когато главата на момичето срещна масата, под която се беше скрила. Пухкавата топка замърка, докато се отъркваше в нея.

    Батисарея?

    Или поне така наричаше голямата сива котка. Сигурно си имаше собствено име, изглеждаше твърде глезена, за да е бездомна, но пък не й беше отказала нито името... нито съпровождащата я сьомга първия път като я срещна.

    - Нямам храна този път, мила.
    - МАУ!
    - ШшшшшШ, ще ти намеря най-мазната сьомгичка само тихо. Моля те!

    Стъпките приближаваха, но май Тролът не беше чул. Стъпките подминаха, но за ужас на момичето под масата се върнаха обратно и бравата на врата се разклати. После заклинанието.. още стъпки. И противният звук на запалване на цигара - вратата беше залостена.
    И нямаше друг изход. 

    Батисарея се отърка още веднъж в нея и тръгна на някъде.
    Лилиян на своя страна се навря още по-навътре под масата. Не беше много добра идея точно това място, ноо беше най-доброто.

    - МЯЯУУ!

    Никаква сьомга за тебе! Само риба тон!

    - Излез, излез. Където и да си. Запознала си се с Балтазар виждам.
    "А не мерси, ще си седя тука. Сигурно не можеш да се свиеш толкова, че да ме измъкнеш от тук."

    Не каза нищо обаче.
    Само да я видеше баща й. Щеше да е толкова разочарован. Може би щеше да е най лесно просто да му каже за тормоза и да се свършва. Нямаше да е доволен, но и нямаше да позволи на някакъв си мътнороден да се мотае около нея.
    Защо не му беше казала още за Даргов?
    Стига да оцелееше днес, може би щеше да поправи това.

    Бранимир Даргов and Алина Старков харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Песен Coin10 170
    Ниво : Песен Untitl40
    Статистики :
    Песен Streng10 Сила: 26
    Песен Shield10 Издръжливост: 18
    Песен Brain10 Интелигентност: 20
    Песен Runnin10 Ловкост: 18
    Песен Magic-10 Магия: 30
    Песен Clover10 Късмет: 20

    Re: Песен

    Писане by Бранимир Даргов Съб Авг 19, 2023 5:27 am


    Дръпна си щедро от цигарата, като я завъртя между пръстите си, а със свободната ръка галеше Балтазар. Котката доволно се бе настанила в скута му и мъркаше, като от време на време гледаше бюрото от където се бе появила.
    На Даргов му бе повече от ясно, че малкото Лиле се крие точно там. Нямаше обаче намерение все още да я плаши, като се приближи. Искаше да си играе с нея. Както котка с мишка. Да я стресне по друг начин, да я накара да съжалява за всичките си гадни думички, високомерни погледи и нацупени устнички. Беше такава лигла.

    - Хайде, коте. Излез, излез. Ако си послушна може и да ти дам нещо за награда. - подсмихна се той, като от устата му излезе гърлен звук, който трябваше да наподобява смях. - Добрите котета получават награди. Нали, Балтазар?
    - МЯУ. - неговото момиче бе изключително умно. Особено щом чуеше награди и храна. Беше като една бездънна яма и в стомаха й имаше място "за още едно" ядене.
    По това поне си приличаха. Даргов също бе ненаситна машина. За всичко що е забранено и приятно.
    - Имаме цял ден да си играем тук. Аз за никъде не бързам. Ти обаче... да не вземеш да припаднеш където си се скрила. - дори не чуваше дишането й. Като нищо момичето бе задържало дъха си, сякаш това можеше да я спаси. Беше като някой идиот във филм на ужасите, който си е гушнал одеялото, като предпазна мярка срещу убиец - психопат.
    - МЯЯУУ. - Балтазар махна с опашка и скочи от скута му, като бавно се затътри - е, беше елегантно тътрене - към бюрото отново, сядайки пред Лилиян. Бранимир нямаше как да не се зачуди защо котката му всъщност харесваше Лилиян. Макар и да бе тук с него и заради него, държанието й към извънземното с антени беше показателно - харесваше я. Това пък на него не му се нравеше. Дали пък не ревнуваше собствената си котка?
    - Балтазар, ела тук момиче. Лилчето не е добра компания, тя не харесва такива като нас.
    Или по - скоро такива като него. Котката нищо не й беше сторила.

    Вихрен Вокил, Лилиян Кардамова and Алина Старков харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Песен Coin10 56
    Ниво : Песен Untitl40
    Статистики :
    Песен Streng10 Сила: 16
    Песен Shield10 Издръжливост: 26
    Песен Brain10 Интелигентност: 22
    Песен Runnin10 Ловкост: 6
    Песен Magic-10 Магия: 20
    Песен Clover10 Късмет: 14

    Re: Песен

    Писане by Лилиян Кардамова Съб Авг 19, 2023 4:57 pm


    Балтазар гледа, гледа и накрая най-накрая просто се настани нахално в скута й.

    - И какво като излеза - То че беше ясно къде й е скривалището беше ясно, гласът й надали беше по издаващ от гигантската котка. Предателка! Въпросната й се размърка в ръцете. - Ще си тръгнеш и ще ме оставиш намира?

    На Лилиян й остана надеждата че все пак се е навряла на достатъчно тясно място, че гиганта да не може да се свие и да я изтегли.
    - Нее - наглата усмивка се чуваше в гласа му примесено с още нещо, което я накара да настръхне - Хайде излез, коте.
    - Не.
    - Мау- рррррр
    - Не ти, Балтазар.
    - Балтазар е тъпо име за женска котка.
    - Ела да ми го кажеш в очите.
    - Трол!

    Масата изскърца - не го беше чула да се движи! - и след това се понесе нагоре. Уингардиум! Разбира се.
    - Ела тук. - не беше мръднал от мястото си - Или ще ти го пусна на главата.
    - Не биИии! - изпуска като огромната мебел се спусна рязко към нея. А котката се изстреля стреснато към стопанина си.

    Стана бавно и се дръпна надалеч от летящата маса. Изтупа се. Оправи си полата. Като цяло се мотаеше, докато масата не мръдна рязко както си летеше, тогава подскокна уплашено и се насочи към чакащото момче.
    Усмивката му беше твърде широка.
    И плашеща.
    Спря се на десетина крачки от него като издиша от противния дим.

    - По близо - направи още две стъпки напред - Казах по-близо, коте.

    Юлий Звездинов and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Песен Coin10 170
    Ниво : Песен Untitl40
    Статистики :
    Песен Streng10 Сила: 26
    Песен Shield10 Издръжливост: 18
    Песен Brain10 Интелигентност: 20
    Песен Runnin10 Ловкост: 18
    Песен Magic-10 Магия: 30
    Песен Clover10 Късмет: 20

    Re: Песен

    Писане by Бранимир Даргов Съб Авг 19, 2023 9:27 pm


    - Няма. - възпротиви се тя. - Някой като мен не -
    - Някой като теб трябва да си държи устичката затворена, коте. - изскърца й Даргов със зъби. - Казах нещо. По - близо.
    Лилиян изглеждаше сякаш ще се разплаче, но вирна брадичка и направи още две крачки към него. Той направи една голяма и вече бе пред момичето. Наведе се за да може очите им да са на едно ниво и издиша дима точно в устните й, като се подсмихна.
    Тя се закашля и опита да се дръпне, твърде бавно. Бранимид вече бе хванал ръката й за да я държи на едно място.
    - ПУСНИ МЕ, ПСИХОПАТ!
    - Я си мери думите, лигло! 

    Можеше да бъде всякак, включително психопат, но това не означаваше, че ТЯ ще му казва какъв е. Нямаше и да говори, ако той решеше. Не само вийлите можеха да заглушават. И той знаеше това онова за магията, дори и да не му беше силната страна... най - силната страна.
    Даргов се облегна на бюрото, което бе пуснал на земята и седна отгоре му, все още държейки ръката й, а тя неистово се бореше с него за да я пусне. Сладко.
    - Няма да те изям, бе! Я се успокой.
    - Такива като теб са противни. И цигарите ти са противни. И кръвта ти е противна.
    - То и гласът ти е противен, ама съм тук с теб, нали?
    - Ми не бъди тогава!
    - Айде само да не ми казваш какво да правя.

    Защо продължаваха да се дразнят и да споделят едно и също пространство един бог знаеше.
    Пусна китката й. Държеше пръчката си в ръка в случай, че тя реши да побегне към вратата и кръстота леко крака в глезените, като изгаси цигарта в дървото и метна фаса на пода, гледайки към Лилиян намръщено. Не му харесваше държанието й. А малката лигла бе устата дори когато бе затворена тук с него. Трябваше да й даде урок...

    Юлий Звездинов and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Песен Coin10 56
    Ниво : Песен Untitl40
    Статистики :
    Песен Streng10 Сила: 16
    Песен Shield10 Издръжливост: 26
    Песен Brain10 Интелигентност: 22
    Песен Runnin10 Ловкост: 6
    Песен Magic-10 Магия: 20
    Песен Clover10 Късмет: 14

    Re: Песен

    Писане by Лилиян Кардамова Пон Авг 21, 2023 2:03 am


    - А ти, как пък ще ми казваш аз какво да правя! - този път си тупна с краче, за малко й да му уцели глезена в процеса, ама Дългучов се мръдна в последния момент - Остави ме на мира!
    - Може би - от кисела физиономия, пак изниза ужасната си психопатска усмивка - Ако слушаш.

    Момичето не отговори, само скръсти ръце и зачака. 
    Не беше, чак толкова глупава да му обърне гръб и да хукне нищо, че я беше пуснал. Какви си ги позволяваше тоя. Не стига, че той я държеше сметка, какво - как прави, ами и се оплакваше после, че й бил досаден гласа! И после, тя била високомерната!
    - Ела тук.
    - Къде?
    - По-близо.
    - Достатъчно близо съм. - Цупеше се, рядко си го позволяваше. Все пак баща й не търпеше такива глупости. Но пък като не можеше да си го изкара по друг начин и това ставаше. Нямало да я изяде! За какъв се мисли Торбалан? Не очакваше обаче да й хване шала и да я дръпне напред. Покрай объркването вместо да направи крачка напред, просто се разби в него - Уф!

    - Е коте, не знаех, че искаш да се гушкаш.
    - Не беше нужно да ме дърпаш - Беше почти толкова червена, колкото неговия шал, или поне шала който трябваше да носи ако следваше правилния дрес код за училище. - Спънах се.
    - Мхмм. Бръкни в задния ми джоб.
    - Моля!? - Той не беше помръднал, а и не даваше й на нея да се дръпне назад. Но пък и не искаше да разбере, какво ще измисли допълнително затова последва "инструкцията" - Цигари?
    - Извади една и я запали.
    - В никакъв случай!
    - Не ме карай да ти я тикна в устата.
    - Това е отвратително!
    - Сетам се и за по отвратителни неща. - усмивката му се разшири - Искаш ли да ти ги кажа?
    - Не. - Изобщо не го и погледна, гледаше пакета цигари. Някакво розово пластмасово устройство се мъдрееше между хартиените тубички смръдня. Не искаше да разбере какво толкова друго е намислил, но ако тая гадост щеше да я отърве от досадника... - Няма ли да ме пуснеш или да ти подпаля и тениската?

    Бранимир Даргов and Алина Старков харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Песен Coin10 170
    Ниво : Песен Untitl40
    Статистики :
    Песен Streng10 Сила: 26
    Песен Shield10 Издръжливост: 18
    Песен Brain10 Интелигентност: 20
    Песен Runnin10 Ловкост: 18
    Песен Magic-10 Магия: 30
    Песен Clover10 Късмет: 20

    Re: Песен

    Писане by Бранимир Даргов Пон Авг 21, 2023 8:00 pm


    Дръпна шалчето й още малко, като този път се погрижи то да се затегне около вратлето й, а очите му се приковаха в нейните. Малка лигла.. щяла да го подпалва тя. 
    Даргов въздъхна тежко, като дъхът му се плъзна по косата й и погали челото й.
    - Пали. - нареди й той тихо, почти шепнейки.
    - Не искам. - продължаваше да се противи Лилиян. Бранимир я дръпна още по близко и този път обви ръка около малкото й крехко телце. След като прибра собствената си пръчка, той плъзна свободната си ръка по корема на Лилиян,  която изписка и почна да се дърпа.
    - Бе я не се лигави! Не те питам какво искаш и какво не искаш. - изсъска Даргов и откри каквото търсеше - магическата й пръчка.
    Взе устройството и го постави върху една библиотека наблизо. И да подскачаше - Лилиян нямаше шанс да си я вземе. А без пръчката беше за никъде. Следователно той беше този, който щеше да командва тук.

    Може би сега наистина щеше да го запали, защото запалката бе останала като единствено оръжие в ръцете й, но надали знаеше дори как да я ползва.
    От начина по който гледаше розовата запалка му беше ясно, че не знаеше. Засмя се гърлено отново и тръгна към нея.
    Лилиян направи крачка назад. Даргов пристъпи напред, тя направи втора крачка назад. Бутна се в бюрото и почти седна отгоре му. Колко удобно.
    - Да не си мръднала, коте. Или ще се сбогуваш с пръчката си.
    - Баща ми-
    - Баща ти може да си го завре където слънце не огрява.
    - Кое... да завре? - премигна тя още по - объркано. Имаше нещо сладко цялата й невинност, обърканост и невежество. Това момиче нямаше никакъв досег с реалният свят и как се случваха нещата. Изобщо общуваше ли с хора?

    Балтазар  скочи на бюрото зад Лилиян, докато малкото момиче се настани отгоре му, видимо неочарована от Даргов. Не искаше той да се приближава, много лошо. Защото той застана точно пред нея. Взе кутията с цигари от ръката й грубо, взе и запалката. Като неговата угарка лежеше под обувката му, смачкана.
    - Отвори уста.
    - Няма!
    Той извади цигара, стисна бузите й и набута цигарата в полуотворените й устнички. Запали цигарата като продължаваше да стиска бузите й за да не изплюе цигарата.
    - Засмучи и дръпни. Ако не ме слушаш няма да си видиш пръчката пак.

    Юлий Звездинов and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Песен Coin10 56
    Ниво : Песен Untitl40
    Статистики :
    Песен Streng10 Сила: 16
    Песен Shield10 Издръжливост: 26
    Песен Brain10 Интелигентност: 22
    Песен Runnin10 Ловкост: 6
    Песен Magic-10 Магия: 20
    Песен Clover10 Късмет: 14

    Re: Песен

    Писане by Лилиян Кардамова Вто Авг 22, 2023 8:34 pm


    Беше замръзнала на място. Някъде между ужасът, страхът и гневът. За нейно щастие третото беше много, много слабо. Иначе щеше да се набута в много, много лоша ситуация. Беше убедена в това. Но заплашителният му тон я беше препарирал, точно преди да пробва да избута смръдливата горяща хартия върху тениската му с език. Толкова близо беше. Дори не можеше да се изниже назад през масата. Освена ако не искаше да сгази Батисарея.
    Димът й лютеше на очите, но отказваше да се разреве, особено докато я беше обърнал към него и нямаше къде другаде да погледне освен в неговите.
    Които пък бяха пълни с насмешка.
    Това че отказваше да се разплаче, не значи че не бяха влажни. Къде от болката, че стиска лицето й. Къде от цигарата. Или пък цялото унижение. Пипа я. Взе й пръчката и на всичкото отгоре я качи на високо. Все едно беше малко детенце и сложи бисквитите извън обсега й.
    Защо..
    Защо беше такъв гадняр!

    - МммММм! - Опита се да го отблъсне в протест, да го избута. Пък ако ще да бяга и без пръчка, някоя от вийлите щеше да й помогне да си я вземе. Ръцете й обаче избарабаниха безполезно в гърдите му. Даже се засмя! Хвана китките й с една ръка и я придърпа вдишвайки от тютюна от тлеещата цигара.
    - Плачеш ли коте? - една сълза се беше изтърколила по бузата й, но все още отказваше да му предостави това удоволствие - Хайде вдишай през устата... мога и да ти запуша сладкото носле, нали знаеш.

    Вдиша. Ароматът вече беше прогорил носа й - нямаше как да диша без да го поеме, но димът, който мина... се пробва да мине през гърлото й я задави. За малко и да изкашля цигарата върху Даргов, но той беше по-бърз - успя да пусне бузите й и да я грабне с едно движение.
    Не можеше да го гледа, не можеше да мръдне. Затова Лилиян просто зарови глава в тениската му.
    И тя смърдеше на цигари. Или беше от нея.
    Ръката му я потупа по главата, от всеки друг можеше и да е успокоителен жест. 
    Дрезгавия му смях обаче говореше друго.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Песен Coin10 170
    Ниво : Песен Untitl40
    Статистики :
    Песен Streng10 Сила: 26
    Песен Shield10 Издръжливост: 18
    Песен Brain10 Интелигентност: 20
    Песен Runnin10 Ловкост: 18
    Песен Magic-10 Магия: 30
    Песен Clover10 Късмет: 20

    Re: Песен

    Писане by Бранимир Даргов Сря Авг 23, 2023 1:36 am


    Очакваше малката да поддаде по - рано. Очакваше да се дърпа повече, да мрънка, да рита, да хапе, да заплашва още с баща си, че дори и да изплюе и цигарата върху него. Очакваше много неща, но някак си не очакваше да я разплаче толкова лесно.
    Една сълзичка си бе една сълзичка. Подсмихна се и потупа главата й, като на добро кученце. Така, така...
    - Искаш ли още? - попита я Даргов, като самият му глас показваше, че тя няма право на избор в тази ситуация.
    - Не. - Лилия дори не го изгледа, сякаш се сви още повечето срещу него и зарови лице в тениската му. Кой да предположи, че би си харесала точно тази поза - почти гушнала го. Значи все пак обичаше да се гушка. Същинско коте.
    - Харесва ти. - подразни я Бранимир, като облиза долната си устна и се захвана с цигарата, която тя бе запалила. Отдръпна се от Лилиян, след което си дръпна и от цигарата. Наведе се към нея, докосна брадичката й я притисна леко към бюрото. Нямаше къде да му бяга.
    Отново стиска бузките й, като я накара да притвори уста и издиша димът срещу нея. В момента в който той навлезе между устните й тя се закашля и дръпна отново, като този път се опита да го ухапе. Даргов се засмя, намираше го за забавно, всъщност намираше цялата тази ситуация за комична. Но за бедното Лиле сигурно бе същински ад. Да е затворена тук с big bad wolf. Е, можеше да се радва, че не е истински вълк, ако бе така от нея нищо нямаше да е останало до сега.

    - Какво повече искаш от мен!? - тя тон ли му повиши? Много лошо, много, много.
    - Коте, контролирай се.
    - Ти се контролирай!
    - изглеждаше засрамена, че си е позволила да изпита страх пред него. Че си бе позволила онази сълза. Мм..., а той искаше да я накара да плаче още и още. Защото с начина по който мислеше и начина по който третираше тези около нея си го заслужаваше.
    Отново пристъпи към нея, което я накара да се дръпне още повече на чина и почти да се бутне в котката. Той не й го позволи и обви ръка около кръста й.
    - Айде да не ми буташ котката. - Балтазар се бе излегнала на бюрото и се миеше и хич не им обръщаше внимание, сякаш това, което се случваше беше нещо напълно нормално. То си и беше.

    - Никога не бих я бутнала! - хмм, в това нямаше как да бъде сигурен.
    - Допуши си цигарата. - нареди той на Лилиян, като държеше нещото пред устните й за да сложи устни на хартийката, но и да е сигурен, че нямаше после да я изпусне отново. Било то неволно или умишлено
    .

    Юлий Звездинов and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Лилиян Кардамова
    Лилиян Кардамова
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Песен Coin10 56
    Ниво : Песен Untitl40
    Статистики :
    Песен Streng10 Сила: 16
    Песен Shield10 Издръжливост: 26
    Песен Brain10 Интелигентност: 22
    Песен Runnin10 Ловкост: 6
    Песен Magic-10 Магия: 20
    Песен Clover10 Късмет: 14

    Re: Песен

    Писане by Лилиян Кардамова Сря Авг 23, 2023 8:31 pm


    Имаше плюсове на това да забие лице в тениската му.
    Първо успя да избърше напиращите сълзи, и това че не трябваше и да го гледа й помогна малко да се освести. Забита като в хралупа за момент можеше и да забрави гадната ситуация. Можеше ако не беше ароматът на скапаните му цигари. И смотания му смях. И това, че "хралупата й" беше неестествено топла, и имаше пулс, и много мърдаше.
    На всичкото отгоре и я пипаше! Като ръката му се обви около кръста й му се озъби. Което разбира се само го разсмя допълнително. Нямаше ли да я разкара от там? Каква му беше тая обсесия само да я пипа.

    Държеше цигарата пред лицето й.

    Баща й щеше да я убие... и него покрай това. Да се остави да стигне до тук. Но пък правеше всичко както й кажеше. И той, и майка й. И ето до къде я докараха. Някакъв никаквец я сгащил в стая да пуши.
    "Бъди послушна"
    "Страни от неодобрени индивиди"
    "Не си отваряй устата"
    "Не ти трябва да знаеш"
    "Не ти трябва да можеш"
    А какво й трябва... да е жертва? Да слушка и изпълнява...

    Наведе се напред да засмуче от цигарата. Устните й се допряха до пръстите му, но нямаше как да го избегне. Ръката му сигурно може да покрие цялото ми лице.
    Засмука стабилно от цигарата, почти преполовявайки я и получи на свой ред повдигната вежда от момчето.

    После изплю дима, който си беше събрала в бузите, по него.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Песен Coin10 170
    Ниво : Песен Untitl40
    Статистики :
    Песен Streng10 Сила: 26
    Песен Shield10 Издръжливост: 18
    Песен Brain10 Интелигентност: 20
    Песен Runnin10 Ловкост: 18
    Песен Magic-10 Магия: 30
    Песен Clover10 Късмет: 20

    Re: Песен

    Писане by Бранимир Даргов Пет Авг 25, 2023 2:37 am


    Беше изненадан, че малката си дръпна така щедро. Но явно искаше да си изпуши цигарата с надежда, че той ще я пусне да си ходи. Сладко... дали трябваше да го направи? Като награда, че бе такова добро момиче.
    Поклати глава подсмихвайки се и потупа главата й отново, сякаш бе малко кученце. Загледа се в очите й, след което й направи знак отново да си дръпне от цигарата. Тя послушно го направи, а след това отби поглед. Димът отново се блъсна в гърдите му, това за него не бе проблем. Не бе малка лигла, която обижда хората.

    След като на цигарата й оставаше една последна дръпка, той я намести между устните си, дръпна и я изгаси в бюрото. Хвърли угарката на пода, а ръцете му се намираха от двете страни на Лилето, което седеше притеснено. Почти уплашено. Все още с червени очички.
    - Какво да те правя?
    - Пусни ме!
    - Как ли пък не. Все още не.
    Почти сякаш измърка той в ухото й, но по - скоро бе един доста дрезък звук. 
    Едното й кокче беше развалено и косата падаше свободно по раменете й, но другото все още стоеше непокътнато и разкриваше част от вратлето й. Даргов се подсмихна, наведе се към нея преди тя дори да се е осъзнала какво прави.
    - Какво по...!! - изписка Лилиян, когато той захапа мястото на врата й и след това засмука кожата силно. Щеше да й остави нещичко за спомен, което да постои там за известно време.
    Писък. Изстенване?
    Сладко Лили...

    Дръпна се от нея сякаш нищо не е станало, развали и другото кокче, а момичето стоеше шокирано. Даргов се засмя, хвана котката си от бюрото и се врътна да си ходи. Тъкмо премести стола и отвори вратата, когато се усети, че пръчката й все още стоеше върху секцията.
    Погледна Лилиян, която бе готова да се разплаче всеки момент. 
    - Е, не съм чак толкова лош. - и просто свали пръчката на предпоследната лавица, засмя се и напусна прашната класна стая с котката под ръка.


    Край.

    Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.


      В момента е: Нед Юли 21, 2024 8:29 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!