Хаосът на общата стая вече й идваше в повече, въпреки опитите на вийлите ледът оставаше неизменна част от така или иначе "еклектичния" декор. Нямаше по-хубава дума за него, а майка й бе казвала, че за мъртъв лоша дума не се казва.
Не е културно.
Като не можеше да почива в стаята на Северен вятър, трябваше да си намери някое място, където да се скрие. Не можеше да позволява да се намесва в отношенията сред онези хора. Пък и надали щеше да бъде одобрено да се пързаля и да се просне по... по дупе пред външни хора. Щеше да е ужасяващо да го направи пред семейството си!
Камо ли пред други деца.
С тези мисли се запъти по коридорите на Мунгав отдалечавайки се все повече и повече от северната кула. В някакъв момент долови тъжна, протяжна песен. Любопитството все пак я насочи към звука. Беше приятно и спокойно, макар и много меланхолично. Атмосферата се подчертаваше и от мрачното време, през големите прозорци се виждаше задаващи се облаци.
През открехнат прозорец полъхваше ароматът на влажност и буря, и се омесваше с този на...
Тютюн? Не!
Имаше няколко души в училище, които си позволява да пушат в сградата, още по-малко от тях си позволяваха да го правят със щъкащите надзорници.. Ненененене. В абсолютно никакъв случай не искаше да се засича с който и да е от тях.
Особено него!
Обърна се рязко, с идеята да обърне посоката и да избегне среща с който и да беше източникът на неприятния мирис.
Разбира се, се заби право в огромна черна стена... не, не беше стена. Плат? Погледът й се издигна нагоре. Още нагоре.. Още, Мерлин колко висок беше...
- Даргов.. - Едвам смотолеви името му, когато ужасеният й поглед срещна кривата усмивка на момчето
- Здравей, коте.