Любопитството

@Зинаида Кражова


Поредното домашно.
Поне не беше нищо особено - доклад по Билкология. Просто трябваше да прехвърли достатъчно информация от няколко книги да я събере и оформи и е готово. Беше... лесно. 
Три източника максимум. Не трябваше и да се престарава. Миналата година беше решила на своя глава, че може да се справя по-добре с материала в училище и това се оказа грешка. Баща й не беше доволен от решението й. Или от това че направи такова по начало. Без значение, така или иначе нямаше да й е нужна тази информация. Какво ще ходи да ровичка в градината ли?

На масата до нея се тропна огромна купчина книги.
Лилияна се огледа - другите маси бяха свободни? Защо това момиче беше решило, че точно тук ще седи. Дори не знаеше коя е. Което сигурно значеше и че няма смисъл и да разговаря с нея. Само ще си навлече някой проблем. И родителите й ще... бъдат разочаровани.

Продължи с домашното, но очите й се стрелкаха по книгите на момичето от Южен вятър:
"Изправяне срещу непознатото", 
"Нумерология и граматика",
"Квинтесенцията: Пътешествие",
"Теоритична трансфигурация";
Като цяло нормални учебници, изглежда беше тук за домашни. Не обясняваше защо реши нейната маса да заеме от цялата библиотека! Чакай? Това учебник по Мъгълознание ли беше! Но това беше отхвърлено от програмата..


- Какво четеш? - Не беше любопитство, по скоро нотка на отвращение. Въпросът по-правилно трябваше да е "Защо четеш нещо толкова безполезно?" или "От какъв зор се занимаваш с такива глупости?", но все пак не можеше да си позволи такова отношение особено към някой, който не й е представен - Самолети?

- Ядат всичко което им попадне. Не конкретно лъвове. - Сега пък и концепциите на живота обсъждаше със нея, не стига че й се натресе на масата. Кражова.... Кражова? Нямаше си никаква идея, или беше мътнородна или незначителна, според стандартите на Родителите й - Гаврата с труп не е победа. 
- Какво ти влиза на теб в работата?
- На моята маса си.
- Купила ли си си я?

Ако бяха други момичета разговорът щеше да звучи много по-различно. Но между Кражова и Кардамова тонът остана неутрален и монотонен през цялото време, въпреки напрежението във въздуха.
Нито една обаче не отстъпи.
Аз бях първа тук! Махни ми се от пространството!
Разбира се това беше нещо твърде детинско да каже. Не трябваше и да позволява да слиза на нивото на белокосото момиче.

Затова просто се върна на домашното в опит да я игнорира.
Не можеше да й позволи да остане на същата маса. Баща й щеше да е разочарован , че е делила маса с.. Кражова. Но не можеше и да отстъпи! Как така, щеше да отстъпи, пред каквато и да беше тази. Това можеше и до наказание да стигне.
Трябваше да я разкара, преди да е завършила домашното.
Но без да вдига стойки, драма или скандали.
Тиха и кротка както винаги.

- Това, че не е забранено не значи, че е разрешено. - Посочи книгите й с досада, може би ако й пречеше "културно" щеше да си тръгне първа? - Не вкарвай други хора в проблеми, само да си чешеш егото.

сила

Това... момиченце! Не стига че си сложи трибуквието на масата, а си се държеше като обикновена маймуна. Може би това имаха в предвид Родителите й като казваха, че само чистокръвните магьосници си заслужаваха вниманието.
И при това не всичките.
Но защо я беше хванал яд? Това беше под нейното ниво - със глупаци и ментално болни не се спори! Все едно да се бориш с келпи в тиня.

- О, извинявам се, Кражова. Не осъзнавах, че имаш умствени проблеми. - Нямаше нужда да е груба със... дете със специални нужди? Така ли се наричаха? Не беше подготвена за такава ситуация.- Не се притеснявай може да останеш.

Другото момиче някак успя да запази неутрална физиономия, но челюста й висна. Доста интересна реакция, шокът обикновено се изразяваше по различно на лицата на хората. Но като се замислеше, не бе видяла и някакви други емоционални реакции от момичето. Не че я познаваше де.
Върна се над собствения си доклад. В тази ситуация надяваше се, че няма да има проблем с това, че е на същата маса. Както казва баща й "На луд и глупак няма какво да обясняваш. Освен ако ти самия не си едно от двете. Ти не си едно от тези неща нали?" Не беше и нямаше и да става. Не и за една маса в библиотеката. Ако в общата стая не беше хаос отново, нямаше да е и тук!

- Сигурна съм, че ще се намери някой да ти помогне със домашните. - Хвърли един многозначителен поглед на книгите по мъгълознание - Щом все още се мъчиш с тези от миналата година.

- Това ли беше?

Другото момиче мигна два пъти срещу нея.
Очакваше реакция на нещо толкова детинско ли? Върна се обратно над учебника, още няколко реда и приключваше задължението си. Още няколко реда и щеше да се махне от това лудо момиче.
Готово!
Точно една дума над минимума.
Както беше допустимо. Погледна с лека тъга учебниците, със сигурност можеше и повече, но... Толкова се изисква - толкова трябва да се предаде.

- Е, Кражова надявам се да намериш решение за проблемите си! - Добрите обноски изискваха от нея да приключи културно разговора. Какъвто и да беше проблема на събеседничката й - Приятен ден. 

Беше си приключила работата, тъй че не смяташе това за отстъпление. Оставаше й да върне използваните книги преди да се запъти към общата. Върна се към масата, събра чантата и учебниците си и се отдалечи. Наближаваше вечерния час и не искаше да се мотае повече от нужното.
Кражова изглежда я проследи по пътя й навън.
Странно момиче. Но може би наистина това беше защо трябваше да страни от тях. Мътнородни и прочие. Не се придържаха към логика. Не спазваха базови правила на обществото.
Та тя се качи на масата!
Или е защото чете такива книги. Нищо чудно, че са ги спрели от учебната програма. Може би трябваше и да ги изгорят?

Хвърли последен поглед към белокосото момиче преди да излезне от библиотеката. А сега можеше да се пари на културна... Лилиян отърси глава. Нямаше смисъл да се занимава с такива неща.
Така или иначе не водеха до никъде.

Вратата се хлопна след нея.