Индекс
6
Сила: 28
Издръжливост: 12
Интелигентност: 22
Ловкост: 11
Магия: 20
Късмет: 28
by Днес сутринта пак станах рано като всяка сутрин и отидох да направя обичайните си 5 км сутрешно бягане. Вийлите вече не ме закачаха след като според дни наред с тях, че се нуждая от малко тренировка. За разлика от упражненията в Слънчевич коридор, бягането ме зареждаше, а не ме изтощаване. Но колкото и изтощен да бях вечерта, сутринта бях свеж като репичка.
Когато се върнах в Общата стая се насочих към баните на момчета, за да си взема душ, но вратата беше отнова заключена.
- ВАРВАРА, ОТКЛЮЧИ! - извиках аз. Това се случваше вече за пети път тази седмица. Шестокутничката влизаше в нашите бани и щракаше ключалката с магия. Аз и няколко от момчета се опитахме да използваме Алхомора, но не подейства.
А, не… днес нямаше да закъснявам заради брюнетката. Ще разбия вратата:
- БОМБА… - и една ръка ми запуши устата. Обърнах се ядосан и видях, че е Ина.
- Може да нараниш някой. Още си малък за тази магия.
Въздъхнах. Ина беше права. Това заклинание се учеше чак в трети курс, но вийлите вече ни го бяха преподали, но това не значеше, че беше уместно да го ползвам в тесния коридор пред банята. А и колкото и да бях ядосан в момента на Варвара, не исках да я нараня… но трябваше да и да урок да не ползва нашите бани, особено ако ще се бави вътре с часове. Вярно е, че момичета в нашия дома, бяха повече от момчетата, но това не значеше, че можехме да ходим миризливи от пот в часовете или да закъсняваме.
Вечерта, когато всички заспаха, прегледах какви отвари са ми останали от запаса. Изкарах една, която пазих за специални случаи. Мислех да я използвам за шегичка с вийките, но сега щях да я използвам да дам урок на момичето. Отидох до баните на момчета и поставих капана. След това си легнах доволна.
На другия ден се прибрах по рано и тренировката и зачаках да видя как Варвара ще влезне в банята. Малко след това тя беше вътре и ключът на вратата врътна. Това задейства капана. Знаех, че никое момче няма да се заключва в банята, така че нямаше вероятност някой друг да го задейства.
От банята се чу едно крещене:
- КОЙ ГО НАПРАВИ ТОВА? ЩЕ ГО УБИЯ!
Упс.. Набързо се скрих в стаята на момчетата.
- Малкия, какво си направил - попита ме Сандър.
- Нищо - дигнах аз раменете невинно. - Момичетата са полудели.
@Варвара Симеонова @Сандър Викторович и който още иска да се присъедини
Когато се върнах в Общата стая се насочих към баните на момчета, за да си взема душ, но вратата беше отнова заключена.
- ВАРВАРА, ОТКЛЮЧИ! - извиках аз. Това се случваше вече за пети път тази седмица. Шестокутничката влизаше в нашите бани и щракаше ключалката с магия. Аз и няколко от момчета се опитахме да използваме Алхомора, но не подейства.
А, не… днес нямаше да закъснявам заради брюнетката. Ще разбия вратата:
- БОМБА… - и една ръка ми запуши устата. Обърнах се ядосан и видях, че е Ина.
- Може да нараниш някой. Още си малък за тази магия.
Въздъхнах. Ина беше права. Това заклинание се учеше чак в трети курс, но вийлите вече ни го бяха преподали, но това не значеше, че беше уместно да го ползвам в тесния коридор пред банята. А и колкото и да бях ядосан в момента на Варвара, не исках да я нараня… но трябваше да и да урок да не ползва нашите бани, особено ако ще се бави вътре с часове. Вярно е, че момичета в нашия дома, бяха повече от момчетата, но това не значеше, че можехме да ходим миризливи от пот в часовете или да закъсняваме.
Вечерта, когато всички заспаха, прегледах какви отвари са ми останали от запаса. Изкарах една, която пазих за специални случаи. Мислех да я използвам за шегичка с вийките, но сега щях да я използвам да дам урок на момичето. Отидох до баните на момчета и поставих капана. След това си легнах доволна.
На другия ден се прибрах по рано и тренировката и зачаках да видя как Варвара ще влезне в банята. Малко след това тя беше вътре и ключът на вратата врътна. Това задейства капана. Знаех, че никое момче няма да се заключва в банята, така че нямаше вероятност някой друг да го задейства.
От банята се чу едно крещене:
- КОЙ ГО НАПРАВИ ТОВА? ЩЕ ГО УБИЯ!
Упс.. Набързо се скрих в стаята на момчетата.
- Малкия, какво си направил - попита ме Сандър.
- Нищо - дигнах аз раменете невинно. - Момичетата са полудели.
@Варвара Симеонова @Сандър Викторович и който още иска да се присъедини
