Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Спалните

    Юлий Звездинов
    Юлий Звездинов
    Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, трети курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Спалните Coin10 6
    Опит : Спалните 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 29 т.
    Ниво : Спалните Untitl40
    Бобчета : Спалните TomatoСпалните SapphireСпалните BlueberryСпалните EmeraldСпалните CabbageСпалните MangoСпалните SausageСпалните PearСпалните BaconСпалните HoneyСпалните Ruby

    Спалните

    Писане by Юлий Звездинов Вто Авг 15, 2023 10:08 am


    Днес сутринта пак станах рано като всяка сутрин и отидох да направя обичайните си 5 км сутрешно бягане. Вийлите вече не ме закачаха след като според дни наред с тях, че се нуждая от малко тренировка. За разлика от упражненията в Слънчевич коридор, бягането ме зареждаше, а не ме изтощаване. Но колкото и изтощен да бях вечерта, сутринта бях свеж като репичка. 


    Когато се върнах в Общата стая се насочих към баните на момчета, за да си взема душ, но вратата беше отнова заключена.
    - ВАРВАРА, ОТКЛЮЧИ! - извиках аз. Това се случваше вече за пети път тази седмица. Шестокутничката влизаше в нашите бани и щракаше ключалката с магия. Аз и няколко от момчета се опитахме да използваме Алхомора, но не подейства. 


    А, не… днес нямаше да закъснявам заради брюнетката. Ще разбия вратата:
    - БОМБА… - и една ръка ми запуши устата. Обърнах се ядосан и видях, че е Ина. 
    - Може да нараниш някой. Още си малък за тази магия. 


    Въздъхнах. Ина беше права. Това заклинание се учеше чак в трети курс, но вийлите вече ни го бяха преподали, но това не значеше, че беше уместно да го ползвам в тесния коридор пред банята. А и колкото и да бях ядосан в момента на Варвара, не исках да я нараня… но трябваше да и да урок да не ползва нашите бани, особено ако ще се бави вътре с часове. Вярно е, че момичета в нашия дома, бяха повече от момчетата, но това не значеше, че можехме да ходим миризливи от пот в часовете или да закъсняваме. 


    Вечерта, когато всички заспаха, прегледах какви отвари са ми останали от запаса. Изкарах една, която пазих за специални случаи. Мислех да я използвам за шегичка с вийките, но сега щях да я използвам да дам урок на момичето. Отидох до баните на момчета и поставих капана. След това си легнах доволна. 


    На другия ден се прибрах по рано и тренировката и зачаках да видя как Варвара ще влезне в банята. Малко след това тя беше вътре и ключът на вратата врътна. Това задейства капана. Знаех, че никое момче няма да се заключва в банята, така че нямаше вероятност някой друг да го задейства. 


    От банята се чу едно крещене:
    - КОЙ ГО НАПРАВИ ТОВА? ЩЕ ГО УБИЯ! 


    Упс.. Набързо се скрих в стаята на момчетата


    - Малкия, какво си направил - попита ме Сандър.
    - Нищо - дигнах аз раменете невинно. - Момичетата са полудели.


    @Варвара Симеонова @Сандър Викторович и който още иска да се присъедини

    Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Сандър Викторович
    Сандър Викторович
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Спалните Coin10 72
    Опит : Спалните 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 0 т.
    Ниво : Спалните Untitl37
    Бобчета : Спалните SapphireСпалните EmeraldСпалните PearСпалните SausageСпалните Chocolate 

    Re: Спалните

    Писане by Сандър Викторович Съб Авг 19, 2023 12:51 am


    Сандър изгледа Юлий. Въздъхна тежко и обърна погледа си отново към книгата, която държеше. Разлисти страницата и се върна към четенето. Трябваха му само десет секунди, за да чуе тропота на копита и лъскането на броните, за да разбере, че няма да го бъде. Все пак успя да прочете едно последно изречение, което гласеше: „драконите са страшно мили същества, стига да ....

    - ПОКАЖИ СЕ! ЩЕ ТЕ НАМЕРЯ!

    ... да не се мяркате пред погледа им...


    - Това не звучи като обикновено полудяване. – отбеляза русокосия и не си направи труда да стане от мястото си. Вместо това наблюдаваше с любопитство как второкурсника гледаше ключалката на вратата. Изглеждаше гузен. Все едно е нападнал търговски център, пълен с дрехи, и хвърлил торови бомбички, за да развали удоволствието на девойките.

    - Напротив. Те винаги полудяват за глупости. – тропотът се приближаваше бавно, но сигурно към тяхната спалня. Това накара малкия да се задейства и да направи „Колопортус” на вратата.

    ...не им влизате в устата и да не ги замервате със столове”.

    О, да. Момичетата си ги биваше. Някой бяха приятни като пролетен дъжд и сутрешна роса, а други докарваха приказката „не ми се мяркай пред погледа” на следващото ниво. Въпросът тук бе, с коя от девойките се бе забъркал Звездинов.

    БАМ! БАМ!

    - Нали се сещаш, че няма да мине номера? Кой те търси ще използва просто „Алохомора” – Викторович се беше примирил, че няма да го бъде.  Напоследък бе напълно невъзможно да си почине от цялата драма, която се случваше в Мунгав. Първо преместването тук, Маришка, която бе започнала да придобива нова по-остра и нетърпима нотка, а сега и новия ред. Вийлите му играеха контра и винаги го бутаха я към уроците или Мелачката.

    - Може да не се сети! – дребосъкът се усмихваше, въпреки ситуацията. Шумът ставаше все по-силен и въображшението на Сандър вече работеше на пълни обороти.
    Любопитството му в крайна сметка победи. Стана от така обичаното си напоследък легло и се премести на стената до вратата. Облегна се на нея, скръсти ръце пред гърдите си и започна да си подскривква. Все пак не можеше да остави Юли да го отнесе, хлапето му беше съквартирант, а и ентусиазма му беше очарователен на фона на мрачната обстановка напоследък.

    - Изглеждаш спокоен. – отбеляза другото момче и получи разсеяно повдигане на рамене. Спокойствието на неговите ширини бе силно разтегливо и неопределимо понятие.
    - Аре, признай си какво направи и ще ти помогна! – звучеше като добра сделка, но преди да успее да каже каквото и да е било на вратата им се заблъска. Чу се приглушено и страшно неясно „ОТВАРЯЙ ВРАТАТА СЕГА ИЛИ...”, което много му заприлича на гласа на Маша.

    Това накара петокурсника да настръхне и да поклати глава.

    Ех, пак започваха старата история на нов глас. Колко ли щяха да издържат в това училище преди да се повтори историята?

    - МАША престани! Хиляда пъти ти казах, че не можеш да забременееш от моето сияние! Хайде сега, си отивай в твоята обща стая! – изстреля го толкова бързо, че беше прекалено късно да върне думите. Но, разширените като пътни знаци очи на другарчето му разказваха една съвсем различна история.

    Опс. Ем, случават се такива неща.

    Маришка Боршош, Лилиян Кардамова, Бранимир Даргов and Алина Старков харесват този пост.


      В момента е: Съб Окт 12, 2024 12:04 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!