Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Ends are sometimes a beginning

    Илияна Георгиева
    Илияна Георгиева
    Художник
    Художник


    Галеони : Ends are sometimes a beginning  Coin10 10
    Ниво : Ends are sometimes a beginning  Untitl37
    Статистики :
    Ends are sometimes a beginning  Streng10 Сила: 6
    Ends are sometimes a beginning  Shield10 Издръжливост: 10
    Ends are sometimes a beginning  Brain10 Интелигентност: 34
    Ends are sometimes a beginning  Runnin10 Ловкост: 18
    Ends are sometimes a beginning  Magic-10 Магия: 30
    Ends are sometimes a beginning  Clover10 Късмет: 20

    Ends are sometimes a beginning

    Писане by Илияна Георгиева Пон Авг 14, 2023 3:57 pm


    @Максимилиян Шарков

    Краят.. на седмицата.
    Беше я помолил да дойде с него на приема. И щеше.
    Макар и да смяташе идеята за ужасна.
    Но ето че седеше пред огледалото и се кипреше като за истинско светско събитие. Щеше да дойде скоро, а дори не бе стигнала до роклята.

    Какво очакваше Максимилиян да се случи там? Може би да я игнорират в най-добрия случай. Не, по скоро правилния въпрос беше, защо искаше Тя да го придружи на такова събитие? Едно е малко заигравка тук там, но социално събитие? И не само това. Социално събитие организирано от член на семейството. 
    О, Макс. 
    Къде те е отнесла ненаситността.. защото определено не изглеждаше готов . Готов за какво? И тя сама не знаеше, не че искаше нещо конкретно от него. Това което имаха сега й бе предостатъчно. Приятелство... Не беше само приятелство де. Приятелство с много доволни бонуси?
    О, бонусите бяха повече от доволни, трябваше да покрие червеното петно на врата си.
    Но не виждаше нещата да се развият повече, не и с нейната ситуация... или пък с неговата. О дори не знаеше за Люба още!
    А я кани на семеен прием... ех, Макс.

    Прикачи още един кичур към "небрежния" кок. Не знаеше как точно прическа, която отнема толкова време може изобщо да се възприема като небрежна. Цялата концепция зад женската мода си беше безумна.
    Почукване я извади от вглъбяването.
    Макс бе пристигнал. Илияна метна поглед на роклята разперена на леглото, ако го посрещнеше така... можеше да се позабавят. Или на де стигнат.

    - Влизай! - Второ почукване, да не мислеше че му е избягала? - В спалнята съм.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов and Ина Янакиева харесват този пост.

    Максимилиян Шарков
    Максимилиян Шарков
    Черен магьосник
    Черен магьосник


    Галеони : Ends are sometimes a beginning  Coin10 60
    Ниво : Ends are sometimes a beginning  Untitl37
    Статистики :
    Ends are sometimes a beginning  Streng10 Сила: 6
    Ends are sometimes a beginning  Shield10 Издръжливост: 6
    Ends are sometimes a beginning  Brain10 Интелигентност: 6
    Ends are sometimes a beginning  Runnin10 Ловкост: 2
    Ends are sometimes a beginning  Magic-10 Магия: 8
    Ends are sometimes a beginning  Clover10 Късмет: 2

    Re: Ends are sometimes a beginning

    Писане by Максимилиян Шарков Пон Авг 14, 2023 5:05 pm


    Приемът нито беше започнал, нито дори бяха стигнали до него. А той вече бе изпил една чаша уиски. Защо си мислеше, че той ще бъде по - притеснен дори от Илияна? А тя бе тази, която отиваше в една среда на която не принадлежеше, сред хора, които не познаваше. 
    Той от своя страна познаваше всички и всички познаваха него. Може би това го притесняваше? Не се срамуваше от нея, не. Думите на баща му обаче все още се въртяха в главата му...

    Влезе в къщата и с бързи движения вече бе в спалнята. Пропусна роклята, дори не я забеляза на леглото, а обви ръце около тялото на Илияна и я гризна по вратът и се подсмихна на образите им в огледалото. В такива моменти му бе лесно да забрави, че само след няколко минути двамата щяха да срещнат критични погледи и да бъдат обсъждани.
    На какво я подлагаше? Понякога егоистичната му натура нямаше граници. Защото това си бе егоистично.., но тя се бе съгласила. Бе се съгласила да дойде с него, да бъде с него.. по някакъв начин.

    - Изглеждаш прекрасно. - прошепна й, като съвсем леко се отдели от нея.
    - Нали ти е ясно, че няма да тръгна по бельо?
    - Ммм... колкото и да ми се иска...,всъщност не. Тази гледка е само за мен.
    Илияна нежно го перна през ръката, май започваше да й става навик, а той я пусна. Засмя се и седна на едно кресло в стаята зад красиво дървено бюро. Но чак сега погледа му се премести към роклята на леглото. Аха, значи това щеше да покрие красивата гледка. 
    Огледа леко критично роклята, докосна я и погледна Илияна отново. На него му харесваше, но знаеше на кого можеше и да не се хареса. Притесни ли го това? Всъщност да. Показа ли го? Не. Просто продължи да гледа русокоската и да я изпива с очи. Преглътна буца появила се в гърлото му и жадно облиза устни. Илияна забеляза всяко едно от тези движения и отърка бедра едно в друго. Лисица.
    - С тази рокля... май ще трябва да разкараш този сутиен. - подметна Максимилиян, като един истински джентълмен - в гласът му не се долови нищо, но потрепването на устните му в една лека дяволита усмивка подсказа всичко на Илияна.

    Той се изправи елегантно от стола, закопча копчето едно от копчетата на тъмният си костюм и се приближи отново към нея. Тя му метна един предупредителен поглед в огледалото. Ако той направеше нещо, каквото и да е, щяха да закъснея. А баща му не обичаше когато някой закъснява. Като най - големият син на Шаркови, той трябваше да бъде там на време. И да следи за всички онези досадни младежи, които ще се опитват да... ухажват сестра му. Сякаш бяха в 19 век и сестра му имаше нужда от член на семейството да следи аферите й и дали няма да скочи на някого...  Защото не младежите бяха опасни, тя беше.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов and Галя Колева харесват този пост.

    Илияна Георгиева
    Илияна Георгиева
    Художник
    Художник


    Галеони : Ends are sometimes a beginning  Coin10 10
    Ниво : Ends are sometimes a beginning  Untitl37
    Статистики :
    Ends are sometimes a beginning  Streng10 Сила: 6
    Ends are sometimes a beginning  Shield10 Издръжливост: 10
    Ends are sometimes a beginning  Brain10 Интелигентност: 34
    Ends are sometimes a beginning  Runnin10 Ловкост: 18
    Ends are sometimes a beginning  Magic-10 Магия: 30
    Ends are sometimes a beginning  Clover10 Късмет: 20

    Re: Ends are sometimes a beginning

    Писане by Илияна Георгиева Пон Авг 14, 2023 9:23 pm


    - Да не искаш да ми помогнеш да го сваля? - Закачи го обратно, дали ще закъснеят не беше под въпрос... под въпрос беше КОЛКО ще закъснеят - Я си сядай обратно на стола!

    Тъкмо беше стигнал до нея. Усети лекото пробягване на пръстите му по гръбнака си... и после се отдръпна. Изгледа го през мигли в огледалото.
    Двама могат да играят тази игра.
    Колко скандална искаше да е тази вечер? Нямаше да я харесат, това беше ясно. Не беше от потекло все пак... но защо да не се позабавлява. Да роклята не вървеше с този сутиен. Свали го бавно, без да откъсва поглед от този на Макс в огледалото.
    И после бавно се наведе, уж да го прибере.
    Много бавно.


    В крайна сметка закъсняха.

    А Илияна така случайно пропусна да сложи сутиен.
    Никога не се бе борила да печели нечие одобрение. Нямаше да почне и сега. Особено на хора, които нямаха намерение и да я възприемат като човешко същество.
    О обожаваха картините й.
    Знаеше за колко се продават без и със тъмна магия по тях.
    Но нея?
    Искаше им се да не беше тя.

    С приближаването към сградата Максимилиян ставаше все по-сериозен и по-сериозен. Сякаш се бореше за битка.
    - Не е късно да продължиш сам - даде му шанса, да разделят пътя си - без проблем между нас.
    - Искам те до мен. -
    Забави се с отговора си. Дали не го подвеждаше със съгласието си да дойде. Какво очакваше? - Сигурен съм.
    - Знаеш какво ще стане, нали? -
    Кимна й, може би не осъзнаваше последствията... или смяташе че ще мине между капките. Или все още имаше капка вяра в него - Е на мен една скандална вечер не ми пречи!

    Ела Благоева, Юлий Звездинов and Максимилиян Шарков харесват този пост.

    Максимилиян Шарков
    Максимилиян Шарков
    Черен магьосник
    Черен магьосник


    Галеони : Ends are sometimes a beginning  Coin10 60
    Ниво : Ends are sometimes a beginning  Untitl37
    Статистики :
    Ends are sometimes a beginning  Streng10 Сила: 6
    Ends are sometimes a beginning  Shield10 Издръжливост: 6
    Ends are sometimes a beginning  Brain10 Интелигентност: 6
    Ends are sometimes a beginning  Runnin10 Ловкост: 2
    Ends are sometimes a beginning  Magic-10 Магия: 8
    Ends are sometimes a beginning  Clover10 Късмет: 2

    Re: Ends are sometimes a beginning

    Писане by Максимилиян Шарков Вто Авг 15, 2023 12:09 am


    Ръката му бе обвита около кръста й, докато водеха този привидно нормален разговор. Той не я гледаше, гледаше само масивната дървена врата пред себе си. Не искаше притеснението и лекият страх да се изпишат по лицето му. Не и когато семейството му беше наоколо. Защото те го познаваха, пред тях той не можеше да използва обичайните си маски и гримаси. За родителите си сякаш бе отворена книга в по - голямата част от случаите. И не веднъж му се намекваше, че "докато работеше за тях.." " докато беше част от тяхната фамилия..." . Да си Шарков имаше своите плюсове и своите минуси. А с това, което правеше тази вечер той сякаш потъпкваше вековна история. Потъпкваше това за което семейството му се бе борило и зад което стоеше. И най - вече с това, че я покани беше тръгнал срещу баща си.

    Погледна я и премигна. Дали пък не го бе направил точно заради това? Дали не бе решил да покаже, че вече и сам може да взема решения. Че не бе съгласен с тях, с него? Ако бе така, то бе изключително егоистично от негова страна да използва Илияна за целите си. Но не бе сигурен дори дали това бяха мотивите му. Бе объркан... бе изплашен. А това чувство му бе почти непознато.
    - Искам те до мен. - повтори отново, като със свободната си ръка, пое едната нейна и я целуна галантно. Може и да бе задник, може и да правеше това от егоизъм, но наистина го бе грижа за нея. И тази вечер нямаше да позволи някой да каже нещо срещу нея, каквото и да му костваше това. Което пък можеше и да бъде всичко, каква ирония, нали?

    Двамата влязоха в имението. В момента в който краката им прекрачиха прага, любопитни глави се извърнаха към тях, но Шарков бе надянал една студена маска на лицето си. Бе в собствения си дом, нямаше намерение да позволява някакви знатни и незнатни особи да са тези, които са контролират настроението му. 
    Свойски придърпа Илияна по - близо до себе си, погледна я за миг преди да продължи по един дълъг коридор. Къде отиваше...? За негова жалост не към спалнята му.
    - Максимилиян! - гласът на майка му в дъното на коридора пред други дървени отворени врати го откъсна от лекият му транс. А тъкмо се чудеше с какъв акъл Илияна се бе съгласила да дойде с него. С какви нерви го търпеше... и как можеше да издържи всичко това, тях. Защото нещата, които щяха да бъдат изречени по неин адрес или дори вече  бяха изричани нямаше да бъдат леки. За себе си не се притесняваше, но за нея... Защо й го причиняваше? Не искаше да я наранява...

    Тя обаче не изглеждаше като да се впечатлява от нищо, може би само от картините и вазите, които подминаваха. И може би съвсем малко от майка му, която изглеждаше нелепо в своята рокля приличаща на черна торта. Тя май също си мислеше, че е 19 век. 
    - Майко. Запознай се с Илияна. - студеният му глас е придобил една лека нотка на топлина. Обичаше майка си, обичаше и скришните срещи за по цигара късно вечер с нея, но не обичаше този й поглед. Погледа, че е над останалите... точно с този поглед тя "дари"  Илияна. Последва престорена усмивка и преправен мил глас. А той си бе помислил, че поне тя може да бъде на негова страна. Уви, баща му не оставаше избор на никого. Дори на нея.
    - Илияна. Чували сме много за Вас, прекрасен творец сте. - майка му дори не стиска ръката й, не я докосна. Думите й имаха престорена щастлива нотка, но нищо повече. Метна поглед на Макс сякаш му казваше "Да не си луд, да я водиш тук?" , а той дори не трепна. Беше луд. Но вече го бе направил. - Извинете ме, ще се видим по - късно.
    И отиде да говори с друго семейство. Едно изречение и един предупредителен поглед. Това бе получил от майка си, какво ли би казал баща му...? Можеше да си го представи. Не искаше.
    - Питие? - попита своята половинка, като я дари с лека усмивка. Тя не заслужаваше маските му и киселото му настроение. А тази проста думичка му напомни толкова много на вечерта в която се бяха запознали.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Илияна Георгиева
    Илияна Георгиева
    Художник
    Художник


    Галеони : Ends are sometimes a beginning  Coin10 10
    Ниво : Ends are sometimes a beginning  Untitl37
    Статистики :
    Ends are sometimes a beginning  Streng10 Сила: 6
    Ends are sometimes a beginning  Shield10 Издръжливост: 10
    Ends are sometimes a beginning  Brain10 Интелигентност: 34
    Ends are sometimes a beginning  Runnin10 Ловкост: 18
    Ends are sometimes a beginning  Magic-10 Магия: 30
    Ends are sometimes a beginning  Clover10 Късмет: 20

    Re: Ends are sometimes a beginning

    Писане by Илияна Георгиева Вто Авг 15, 2023 1:11 am


    Кимна с прилежна усмивка на майката на Макс.
    Не разбираше тези жени, залъгваха се че са нещо повече от другите, когато самите те бяха третирани като крави за разплод. Колко братя имаше? Седем и сестра... усмивката й мина в леко хищна в момента, в който се размина със жената.
    Колкото да върне подозрителен поглед назад.

    - С удоволствие, Макс - Видя го как преглътна и очите му се стрелнаха към коридора, който подминаха после към оттеглящата се Шаркова, която още ги следеше с крайчеца на окото си. - Знаеш какво харесвам.

    Изръмжа ли й?
    Охо Максимилиян наистина се опитваше да се държи прилично. Опитваше доста старателно, с не особено силни доводи против, съдейки по погледа му, но се опитваше.
    А току що бяха!... Ненаситни мъже, какво да ги правиш.
    Залата към която я поведе беше разкошна, малко минала границите на кича. Но това беше нормално за българските богаташки фамилии. О много се изкушаваше да им изтърси, че се придържат към мъгълска стилизация.
    Но за сега акулите бяха културни. Шушукането не го прикриваха, но толкова си и можеха. Щеше да поплува с тях още малко. Пък и Макс най-накрая си възобнови дишането, като фокусира бара. Нямаше да му докарва инфаркт.
    За сега.

    Поне като беше тихичка и му хвърляше мили очи, имаше шанс да се постарае да не прихне при вида на някои от "костюмите" на показ. Не можеше да ги нарече рокли, с някои от тях и пачаври от 18 век не биха се показали в бардак. Камо ли сред културно общество.
    Е поне й даваше идеи за картини... шаржове по-скоро.

    - Макс, не ми каза че дрескода е "остатъците на 18ти век" - Не се сдържа и се изкикоти тихо. Една от гостенките, които подминаваха в този момент я изгледа с лек ужас - Или 17ти, не че мисля че повечето дами са сигурни изобщо каква е разликата.
    - Не мисля, че има..
    - Знам, знам. Не че би ме притеснявало, просто се забавлявам на техен гръб - 
    усмихна му се успокояващо - Дали ще успеем да си откраднем танц?

    Ела Благоева, Юлий Звездинов and Ина Янакиева харесват този пост.

    Максимилиян Шарков
    Максимилиян Шарков
    Черен магьосник
    Черен магьосник


    Галеони : Ends are sometimes a beginning  Coin10 60
    Ниво : Ends are sometimes a beginning  Untitl37
    Статистики :
    Ends are sometimes a beginning  Streng10 Сила: 6
    Ends are sometimes a beginning  Shield10 Издръжливост: 6
    Ends are sometimes a beginning  Brain10 Интелигентност: 6
    Ends are sometimes a beginning  Runnin10 Ловкост: 2
    Ends are sometimes a beginning  Magic-10 Магия: 8
    Ends are sometimes a beginning  Clover10 Късмет: 2

    Re: Ends are sometimes a beginning

    Писане by Максимилиян Шарков Вто Авг 15, 2023 7:22 pm


    Все още се бореше да възстанови дишането си, да успокои мислите си и сърцето си. С първото сякаш се бе справил, с вторите две му бе трудно, докато тя стоеше до него така и го гледаше с тези нейни очи, очаквателно. Усмивката му се разтегли още малко, когато се наведе леко и целуна бузата й.
    Поведе я към мястото отредено за бара. Ако това на неговото събитие бе малък и скромен дървен бар, но тук бе чист фарс. Масивно дърво с множество орнаменти. Птици, цветя, змии, намираше се от всичко. Че в самата среда бяха изобразени две кръстосани магически пръчки. Как пък родителите му бяха пропуснали шанса да поръчат нещо със семейният герб, той така или иначе висеше из цялото имение. Какво пък, ако бе на още едно място.

    - Два пъти уиски, без лед. - поръча на един от множеството бармани, като всички изглеждаха почти еднакви - черни шапки, завити мустаци... какво беше това облекло?!
    Нямаше да коментира, беше му ясно, че бяха прищявките на сестра му. Сестра му, която в момента чаровно пърхаше с мигли пред един господин в далечина. И .... това гълъби ли бяха в косата й!? 
    Всичко си имаше граници, модата си имаше граници. И да се чуди човек как Максимилиян стоеше тук, като един нормален човек - в нормален костюм. А майка му се разхождаше като торта, а сестра му имаше пилци в косата си. Надяваше се, че поне братята му се бяха издокарали. Той и Илияна бяха най - нормалните, какво правеха изобщо тук...?

    Пъхна ръка в джоба на сакото си, докосвайки табакерата. Да запали цигара тук щеше да е чиста лудост, но напрежението го докарваше и до тоа. 
    Вместо обаче да усети металната повърхност усети нещо друго. Плат, дантела. Продължи да опипва с любопитство, докато не осъзна какво се намира в джоба му. 
    Преглътна шумно, взе чашата си със свободната си ръка и отпи. Щедра глътка. Погледа му се премести от гостите към Илияна, а тя предизвикателно повдигна вежда. Щеше. Да. Го. Побърка. Ако вече не го беше направила.
    Плъзна поглед по роклята й и по цепката, която откриваше бедрото й и отново пое въздух.
    - Ще имаме време и за танци. - прошепна между опитите да възстанови дишането си. Ако не получеше микро инфаркт тази вечер, то сърцето му бе много по - силно от колкото очакваше.

    Илияна Георгиева and Небесна Звездинова харесват този пост.

    Илияна Георгиева
    Илияна Георгиева
    Художник
    Художник


    Галеони : Ends are sometimes a beginning  Coin10 10
    Ниво : Ends are sometimes a beginning  Untitl37
    Статистики :
    Ends are sometimes a beginning  Streng10 Сила: 6
    Ends are sometimes a beginning  Shield10 Издръжливост: 10
    Ends are sometimes a beginning  Brain10 Интелигентност: 34
    Ends are sometimes a beginning  Runnin10 Ловкост: 18
    Ends are sometimes a beginning  Magic-10 Магия: 30
    Ends are sometimes a beginning  Clover10 Късмет: 20

    Re: Ends are sometimes a beginning

    Писане by Илияна Георгиева Вто Авг 15, 2023 8:14 pm


    - Радвам се - приближи се още по-близо до него замаскирайки го с леко кокетстване и наместване на вратовръзката, или по-скоро разхлабване - Знам, че ти харесва да ти стяга около врата Макс, но не е нужно чак да си възпираш дишането.

    Белите кокалчета около чашата, опитите да не диша, погледа му и още повече ръката, която вече неусетно за мъжа пред нея се стрелкаше към джоба му. О да, видя подаръка й. Какво да се прави, роклята беше много деликатна, не като огромните костюмите на останалите гостенки, не можеше да си позволи да разваля линията й. 
    А дори и най семплата дантела щеше да развали линията на хубавия сатен.


    - Е поне и двамата се цепим от дрескода - огледа завъртяните мустаци на един от минаващите "джентълмени" доста сигурна беше, че е рисувала поръчка за гол портрет за любовницата му - Много се радвам, че не си по дрескода. Не мисля че мустак ще ти стои, любов.
    -... - Кавалерът й за вечерта, отново отпи стабилна глътка, стрелкайки поглед към роклята. Котка ли ти отмъкна езика, Макси?

    Имаше нещо много сладко в това да го тормози. Почти се изкуши да му каже какво по-точно би седяло добре на лицето му, но се сдържа. Току виж не стигнат до танци. Просто се наведе покрай него, взе чашата си и прокра деликатно пръстче по гърдите му.
    През цялото време държейки най-"невинната" усмивка докато го гледаше в очите, която можеше да си придаде за ситуацията.
    Но нямаше нищо невинно във езичето, което се стрелна да опита ръба на чашата преди да отпие.

    Юлий Звездинов and Ина Янакиева харесват този пост.

    Максимилиян Шарков
    Максимилиян Шарков
    Черен магьосник
    Черен магьосник


    Галеони : Ends are sometimes a beginning  Coin10 60
    Ниво : Ends are sometimes a beginning  Untitl37
    Статистики :
    Ends are sometimes a beginning  Streng10 Сила: 6
    Ends are sometimes a beginning  Shield10 Издръжливост: 6
    Ends are sometimes a beginning  Brain10 Интелигентност: 6
    Ends are sometimes a beginning  Runnin10 Ловкост: 2
    Ends are sometimes a beginning  Magic-10 Магия: 8
    Ends are sometimes a beginning  Clover10 Късмет: 2

    Re: Ends are sometimes a beginning

    Писане by Максимилиян Шарков Вто Авг 15, 2023 10:08 pm


    Когато бе решил да я доведе със себе си, едно доста спонтанно решение, то Макс си нямаше ни най - малка идея колко трудна тя щеше да направи тази вечер за него. Виждаше начина по който се мръщи, как оглежда всичко с недоверие, очакването, че всеки един миг ще срещне баща си по коридорите и това ще доведе до скандал. Усещаше как сърцето му ускорява ритъм и колко тих - повече от обичайното дори - бе станал.
    И въпреки всичко това, тя бе решил да го дразни. Да пърха с очи, облизва устни и чаши, прокарва пръсти по него... и да бъде само по тази безсрамно секси рокля. Рокля, която той можеше да свали изключително лесно, стига да пожелаеше.

    Хвана ръката й, точно като на първата им среща, когато пръстчето й палаво се плъзгаше по гърдите му и я дръпна към себе си. Тялото й почти се притисна в неговото, а очите му срещнаха нейните. За околните може би изглеждаше сякаш провеждат телепатичен разговор, но нищо такова не се случваше. Той просто я изпиваше с очи, а тя само се подсмихване на реакциите, които предизвикваше у него.

    Максимилиян пресуши чашата си, заряза я на бара след което по - силно от колкото бе нужно остави и нейната там. Задърпа Илияна след себе си, буквално.
    - Макс! - Илияна едва подтичваше след него, като държеше роклята си, а той просто я бе повел по един коридор. След това и втори. - Къде ме водиш?
    Къде ли... не й отговори. Честно казано си нямаше и на идея къде точно я води, някъде където нямаше хора. Това май и на нея й стана ясно след като наоколо нямаше жив човек.
    - Тук. - прошепна той, като я избута към стената нежно и целува устните й, изгубвайки се в тази целувка, галейки нежно бузата й с пръсти. Тя май щеше наистина да го побърка преди всичко останало тази вечер.

    Тук обаче поне можеха да бъдат сами. Не бе най - подходящото място, никак даже. Но не искаше да стои повече в онази зала претъпкана с напудрени хора, които я гледаха като парче месо, само защото смятаха, че са нещо повече от нея заради името си. Собственото му семейство, за жалост, бе сред тези хора.
    Той искаше просто да бъде тук с нея, да се изгуби в нея и да я държи в ръцете си, много ли искаше?
    Повдигна я леко, карайки краката й да се обвият около кръста му, продължавайки да я целува, докато не бяха прекъснати. Отново...? Май все се намираше някой да каже нещо. Този път бяха мъжки стъпки. Уверени, тежки. Ако не трябваше да го играе тип домакин сигурно би изръмжал на придошлия да се разкара. Уви просто прекъсна заниманието си, като пусна нежно дамата да стъпи на пода.
    - Приятел... - тръгна да започна изречението си "галантно" Шарков, когато се изправи пред фигурата на баща си и неодобрителният му поглед. Ясно.. беше я втасал.
    - Какви си мислиш, че си вършиш? - гласът бе тих, но властен. Имаше една особена тежест, която всеки път влияеше на Максимилиян. Може би защото всеки път той се бореше за неговото одобрение... този път такова нямаше. Разбира се, не бе очаквал и по - малко. Нали с "тая" "нямаше да го бъде".
    - Запознай се с Илияна -
    - Ще си спестя това удоволствие. - ако наоколо имаше други хора, баща му сигурно би я дарил с блага усмивка и дори би целунал ръката й. Тук... тук нямаше нужда да пази маска. Показваше своето отвращение с погледа си и думите си.

    Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Илияна Георгиева
    Илияна Георгиева
    Художник
    Художник


    Галеони : Ends are sometimes a beginning  Coin10 10
    Ниво : Ends are sometimes a beginning  Untitl37
    Статистики :
    Ends are sometimes a beginning  Streng10 Сила: 6
    Ends are sometimes a beginning  Shield10 Издръжливост: 10
    Ends are sometimes a beginning  Brain10 Интелигентност: 34
    Ends are sometimes a beginning  Runnin10 Ловкост: 18
    Ends are sometimes a beginning  Magic-10 Магия: 30
    Ends are sometimes a beginning  Clover10 Късмет: 20

    Re: Ends are sometimes a beginning

    Писане by Илияна Георгиева Вто Авг 15, 2023 11:07 pm


    Чудеше се кога ще е сблъсъка, е дойде. Нямаше да има последен танц за тях, ако се съдеше по погледа на Макс.. не й харесваше да го вижда толкова неуверен. Смачкан. Това определено не му седеше, но не беше готов... за какво? Да си тръгне с нея? Не го очакваше, но можеше да му го предложи.

    - Колко сладко
    - Студения гняв се чу в гласа й, приглади поли и заобиколи Максимилиян. Можеше да не възприема връзката нещата сериозно, но го възприема като приятел. Майната му на баща му! - Целия този шарж, основан върху мъгълски моди и предмети и все пак се правим на велики?
    - Илияна -
    Не беше свикнал някой да се опълчва на баща му, личеше си по паниката в гласа му. Шарков също съдейки по това, че все пак я погледна. Хубаво.
    - Италиански костюм - токчетата й изтракаха по пода докато изгледа възрастния мъж отдолу до горе, най безсрамно - Абсолютно никаква магическа нишка, виждате ли неща създадени от магьосник ВИНАГИ имат нишка. Дори и да не иска да я вложи. Колко тъжно, не можахте да си позволите магически шивач... не намерихте? Или стила им е отвратителен. Почти колко кича на това събитие.

    Ръката на Макс хвана китката й, опита се да я дръпне назад. Да я скрие зад себе си от мъжа, чийто гняв предизвикваше в момента. Но я пусна, когато сам срещна погледа му.
    Не беше готов.
    - Смели думи, за една обикновена курва.
    - Курва, чиито произведения са единственото естествено магическо нещо в този дом -
    Е малко преувеличаваше, но удари където трябва. Ръката на Шарков трепна, може би следващото му движение щеше да е да извади пръчка. - О има тъмна магия колкото ти сърце иска. Но е фалшиво натъпкана, като циците на госпожа Шаркова. Мъгълските хирурзи са чудесни нали.

    И тогава запали нишката. Писъкът откъм главната зала сепна и двамата мъже. Пушекът се разнесе бързо.
    - Нещо гори? - въпросът на младия мъж беше заглушен от ниския тембър на баща му. О Макс, може би някой друг живот?
    - Мътнородно нищож... -него не го изчака да приключи.
    - Картините ми. Реших, че не ми харесва кой ги притежава. Чао, Макси!

    Нещата се случиха едновременно. Илияна докосна шнолата, която държеше косата й. Максимилиян извика нещо, а възрастния Шарков изстреля проклятие.

    Но тя вече не беше там.

    Максимилиян Шарков харесва този пост.

    Максимилиян Шарков
    Максимилиян Шарков
    Черен магьосник
    Черен магьосник


    Галеони : Ends are sometimes a beginning  Coin10 60
    Ниво : Ends are sometimes a beginning  Untitl37
    Статистики :
    Ends are sometimes a beginning  Streng10 Сила: 6
    Ends are sometimes a beginning  Shield10 Издръжливост: 6
    Ends are sometimes a beginning  Brain10 Интелигентност: 6
    Ends are sometimes a beginning  Runnin10 Ловкост: 2
    Ends are sometimes a beginning  Magic-10 Магия: 8
    Ends are sometimes a beginning  Clover10 Късмет: 2

    Re: Ends are sometimes a beginning

    Писане by Максимилиян Шарков Сря Авг 16, 2023 12:46 am


    Всичко което тя бе изрекла към баща му, пожара в главната зала, думите насочени към самият него от собствения му родител - всичко това му се струваше маловажно. Маловажно, защото нищо в момента за Максимилиян нямаше смисъл. Нея я нямаше. Бе провалил нещо красиво преди то още да е започнало.
    Бе я поставил в една ужасна ситуация - собствената му кръв и плът да изрича такива думи срещу нея..., но Илияна не бе покорна девойка от аристокрацията. Тя бе всичко друго, но не и това. И на свой ред бе изрекла некрасиви думи по адрес на родата му, което той надали би простил.
    Семейството му бяха всякакви - бяха черни магьосници, бяха аристократи, бяха задници, бяха бездушни същества. Но бяха негово семейство. И баща му, баща му бе главата на това семейство... той бе този срещу когото Макс не можеше да тръгне. Нито сега, нито когато и да е било...

    Дори и заради нея?
    Дори и заради нея...

    Единственото, което бе останало от нея в този момент бе аромата й - цитрусовият наситен аромат във въздуха и липсата в душата му. Бе се привързал твърде бързо, твърде дълбоко. Но какво можеше да очаква? Че тя ще остане? Че ще стои и ще преглъща жлъчните коментари по неин адрес? Че ще преглътне достойнството и егото си заради него? Ще мълчи и ще се усмихва? Това можеше да го очаква от почти всяка дурга, но не и от Илияна. И може би точно това бе, което го бе привлякло на първо място. Защото тя не търсеше одобрението на никого, нямаше нужда от никого, и винаги, винаги казваше това, което й бе на езика.
    Той от своя страна бе пълната противоположност. Играеше го голямата риба, но независимо колко голяма риба си в морето винаги имаше и по - голяма. В случая той бе устроен по такъв начин, че винаги да търси одобрението на тази голяма риба. Винаги да угажда, да спазва правилата... на някого другиго.

    - Ти си разочарование за мен и за фамилията си. - изплю баща му насреща му, след което се врътна демонстративно на токовете на обувките си и тръгна към главната зала от където продължаваха да се чуват писъци и пукот на дърво.
    Всичките й картини....
    Какво бе направил? Какво беше сторил.. на нея, на себе си...?
    Какво беше това, което пареше в очите му? Защо погледа му бе замъглен?
    Отне му момент да осъзнае, че очите му се бяха напълнили със сълзи. Сълзи, които той толкова отчаяно се опитваше да сдържи. Мъжете не плачат, отново думи на баща му. Отново правило, което бе следвал цял живот и в което сляпо вярваше. И точно тези сълзи го караха да се чувства слаб. Като един провал.
    Бе провалил не само връзката си с нея, но и тази с баща си. Защото старият Шарков нямаше толкова лесно да прости това, за него си бе чиста доза предателство. А тази дума в рода не съществуваше. Шаркови винаги бяха заедно, лоялни към фамилията.

    Облегна се на стената и затвори очи, извади табакерата си, докосвайки платът в джоба си. Последният му подарък от нея, хм.. Може би последното нещо, което някога щеше да получи от нея. Каква ирония.
    Но трябваше да го очаква, трябваше да знае, че довеждайки я тук при семейството си то нещата нямаше да завършат добре.
    Усети нещо  мокро да се търкулва по бузата му и да докосва брадичката му - сълза.. една единствена сълза си бе позволил докато другите просто искряха в очите му на бледата светлина, докато палеше цигара. Вдиша дима, задържа го в устата си и след цяла вечност сякаш издиша.
    Липсата, самотата, тъгата - всичко това, което усещаше започваше да се заменя с гняв. Гняв към самият него и глупавите му постъпки.
    Хвърли цигарата на пода и я стъпка, след което напусна имението, търсейки някаква утеха в нощта.

    –––––––––––-

    Бе направил един жалък опит за напиване. Бе осъзнал, че дори не му се пие. Гледаше уискито в чашата си и изпитваше ненавист и към него. А това никога до сега не му се бе случвало.
    Поредната цигара бавно догаряше в ръката му, а той дори не си правеше труда да я изтръска в пепелника, просто я държеше и гледаше чашата с празен поглед.
    Апартамента му бе хаос - по пода имаше парчета порцелан и стъкло, една маса дори бе обърната. Ако някой му беше казал, че след едноседмичен романс ще се чувства толкова зле и ще е на прага на лудостта - нямаше да му повярва. Не бе нито първият му романс, нито първото разбито сърце. Но за първи път се чувстваше така.
    Това може би имаше общо с факта, че бе използвал Илияна за някакви собствени цели, които дори не се бяха получили. Да, харесваше я. Много. Искаше я. Повече от всичко. И все пак нямаше топките да си я вземе. Нямаше топките да се изпречи пред единственото, което стоеше между него и нея.

    Бе прекарал часове на размисъл. Осъзнаваше, че нито я заслужава, нито е готов за нея. Нито за нещо такова. Каквото и да бе то. И колкото повече го мислеше му се струваше, че тя знаеше всичко това от самото начало. Знаеше какъв е, какво може да стане, какво ще стане. И как ще му се отрази това. Но как се отразяваше на самата нея?
    Тази мисъл не му даваше мира. Искаше да знае как е тя. Защото, въпреки всичко, което се бе случило, тя все пак оставаше негов приятел. Нали? Това май бе под въпрос... бе нещо, което трябваше да обсъди с нея, ако някога я видеше отново... някога.

    Изправи се, хвана сакото си и тръгна към домът й. Да стигне до покрайнините на Велико Търново му се стори цяла вечност, а не бяха минали дори десет минути. Благодарение на магията Максимилиян си бе спестил часове пътуване и сигурно още часове размисли в които щеше да достигне до нови проблясъци и познания. Къде за себе си, къде за мимолетния романс, къде за жената с която бе бил до сега.
    Но тези десет минути му бяха достатъчни. Защо обаче нямаше смелост да прекрачи прага на дома й? Защо просто се взираше в малката спретната къщурка със студени длани? От кога бе изгубил себе си до такава степен?
    От увереността му тази вечер не бе останало нищо. Беше една празна обвивка и жалко подобие на Шарков. Не, жалко подобие на Максимилиян, защото той не бе просто фамилия. Беше част от тях, част от цялото, но бе и индивид. Един сринат, объркан, примирен с падението си индивид.

    За повечето хора той със сигурност драматизираше излишно, и най - вероятно бе така. Дори сигурно за Илияна това бе грешно използване на енергия, но за него всичко това бе ... бе какво? Вече не знаеше. Бе объркан и изморен и просто искаше да види приятелско лице. Някой , който няма да гледа на него като провал. Може би не бе на правилното място изобщо в такъв случай. Все пак бе разочаровал жената, и то как! Това бе среща, която сигурно щеше да помни до края на дните си. Той със сигурност щеше.

    След като изгаси цигарата в едно дърво я прибра в джоба си, не искаше да оставя такъв тип боклук в градината й. Отвори портичката и влезе в двора, а вятъра разроши косата му, която така и така бе каша, като душевното му състояние по - рано.
    Облиза устни и почука на вратата, не особено сигурен какво можеше да очаква. Дали тя изобщо щеше да отвори? Или щеше да го прати по дяволите? И двете си ги заслужаваше. Както и много повече.
    О Илияна...

    Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Илияна Георгиева
    Илияна Георгиева
    Художник
    Художник


    Галеони : Ends are sometimes a beginning  Coin10 10
    Ниво : Ends are sometimes a beginning  Untitl37
    Статистики :
    Ends are sometimes a beginning  Streng10 Сила: 6
    Ends are sometimes a beginning  Shield10 Издръжливост: 10
    Ends are sometimes a beginning  Brain10 Интелигентност: 34
    Ends are sometimes a beginning  Runnin10 Ловкост: 18
    Ends are sometimes a beginning  Magic-10 Магия: 30
    Ends are sometimes a beginning  Clover10 Късмет: 20

    Re: Ends are sometimes a beginning

    Писане by Илияна Георгиева Сря Авг 16, 2023 11:17 am


    Адреналинът я пусна щом прекрачи прага на дома си.

    Какво направи Илияна? Шаркови? Наистина?

    Единствената причина да не събираше вече багаж и да местеше дома си бе защитата, която й предлагаше публичността й. Щеше да е признак на слабост да направят каквото и да е срещу толкова малка рибка като нея. "Просто една истерична жена" - това беше много по-лесно замазване, ако нещо й се случеше щяха да станат за посмешище...
    Издиша въздуха, който още държеше.

    Ако щеше да й се случи нещо, то щеше да е в коридора. Потръпна като се сети за жълтия лъч, който се насочи към нея. Ако беше по-малко подготвена? Нещата щяха да завършат много, много зле.
    О, Макс.




    Когато почукването дойде, ароматът на прясен хляб се беше разнесъл из апартамента.
    Месенето помагаше на нервите.
    Нямаше да успее да погледне жълтия цвят скоро без да потръпне.

    - Макс? - Наистина не го очакваше тук. Може би не беше готов, но... беше на път? Изглеждаше ужасно, толкова разпаднат и неподреден не го беше виждала. - Добре ли си?
    - Аз? - примигна объркано срещу нея. Дори не беше осъзнал, че вратата се е отворила..
    - Да, ти. Кой друг? - Погледът му беше изгубен, търсещ... уплашен. Илияна го прегърна както бяха на прага на дома й. От онези големи прегръдки, в които просто обгръщаш целия човек, прикриваш го и му даваш място да презареди. Усети нещо мокро на рамото си. Плакал ли е? Плачеше ли? Погали косата му - О, Макс. Ела. Всичко ще е наред. 

    Вратата се затвори зад тях, но останаха в прегръдка. Максимилиян беше като изгубено дете, стиснал я без да помръдва от прегръдката, едвам дишаше. Не казаха нищо. Не бързаха за никъде.
    Можеше да му предложи поне това.
    Пристан.
    Утеха.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов and Ина Янакиева харесват този пост.

    Максимилиян Шарков
    Максимилиян Шарков
    Черен магьосник
    Черен магьосник


    Галеони : Ends are sometimes a beginning  Coin10 60
    Ниво : Ends are sometimes a beginning  Untitl37
    Статистики :
    Ends are sometimes a beginning  Streng10 Сила: 6
    Ends are sometimes a beginning  Shield10 Издръжливост: 6
    Ends are sometimes a beginning  Brain10 Интелигентност: 6
    Ends are sometimes a beginning  Runnin10 Ловкост: 2
    Ends are sometimes a beginning  Magic-10 Магия: 8
    Ends are sometimes a beginning  Clover10 Късмет: 2

    Re: Ends are sometimes a beginning

    Писане by Максимилиян Шарков Сря Авг 16, 2023 10:06 pm


    Щом вратата се отвори той усети аромата на хляб. Току що изпечен топъл хляб. Защо обаче тя печеше и месеше хляб в три - четири сутринта? Макс не знаеше, не разбираше.. беше му ясно, че той има вина в това. И баща му.
    За миг дори не осъзнаваше, че тя е там, беше отворила. Усещаше просто хубавият мирис на хляба и това го накара да осъзнае, че е гладен. Колко странно работеше човешкият мозък, или мъжкият.. или по - скоро неговият.

    Сгуши се леко в нея, като обви ръце. Отново усети парещите сълзи в очите си,но този път им се предаде и заплака тихо. Не издаде звук, траеше само няколко минути, като тя дори не ги видя, но ги усети. И през цялото това време стоеше в прегръдката й. Която не беше като нито една от тези, които си бяха дарявали до сега. Беше приятелска, майчинска, даваше му точно от това, което имаше нужда сега. Подкрепа и утеха.

    Отдръпна се, целуна я по косата нежно и отиде в банята. Трябваше да измие лицето си преди отново да застане пред нея. Нито следите от сълзи, нито червените очи му му отиваха. Това не бе Шарков, който той познаваше. Надали и тази вечер щеше да види нещо повече от жалка имитация на себе си, но поне можеше да изглежда като човек.
    След като изми лице и намокри врата си и леко косата, той се върна при Илияна, тя стоеше пред плота в кухнята и прибираше брашно. Наблизо имаше питка от която все още се издигаше пара. Наистина ли бе месила по това, време?!

    - Е... как си? - знаеше, че  й дължи извинение. Дълбоко в себе си го знаеше, но не можеше да го изрече. Нещо го възпираше. Его? Може би. Но фактите бяха на лице. А във въздуха се бе разнесло едно такова неловко мълчание за миг, затова той имаше чувство, че трябва да каже нещо, каквото и да е...
    Дали пък не трябваше да върне бельото й? Тя все още ли бе без него...?
    Мамка му!

    Ела Благоева, Юлий Звездинов and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Илияна Георгиева
    Илияна Георгиева
    Художник
    Художник


    Галеони : Ends are sometimes a beginning  Coin10 10
    Ниво : Ends are sometimes a beginning  Untitl37
    Статистики :
    Ends are sometimes a beginning  Streng10 Сила: 6
    Ends are sometimes a beginning  Shield10 Издръжливост: 10
    Ends are sometimes a beginning  Brain10 Интелигентност: 34
    Ends are sometimes a beginning  Runnin10 Ловкост: 18
    Ends are sometimes a beginning  Magic-10 Магия: 30
    Ends are sometimes a beginning  Clover10 Късмет: 20

    Re: Ends are sometimes a beginning

    Писане by Илияна Георгиева Чет Авг 17, 2023 12:08 am


    - Аз съм добре - Не тя се прибираше при токсично семейство, което да я мачка. Но по действията му тази вечер смяташе, че не е готов да чуе нещо такова по техен адрес. - Честно казано съм чувала и по-лоши неща по свой адрес.
    - Какво?
    - Макс, наистина ли си мислиш че не съм се движила и преди сред тъмни магьосници и чистокръвни кръгове? Или мислиш, че съм наивна? -
    Нямаше нищо резливо в гласа й. По скоро се чуваше умора и нотки на забава - Глупава?
    - Аз.. не?
    - Доста несигурно -
    засмя се - Замисли се, любов, ако не знаех какво правя щях ли да си позволя толкова грандиозна драма? Можех просто да изчезна, както си бях зад теб. Но не, подпалих три картини и си тръгнах. От дома на Шаркови, при това!
    - Но защо? Так де бяха груби...
    - Защото са задници, манипулатори и още перипетии, които се съмнявам, че си готов да чуеш.
    - Ние не сме!..
    - Ти не си един от тях, Макс -
     Думите й сякаш го удариха, на лошо място. Но нямаше как, след като все пак искаше да знае защо. Нямаше да го лъже или да му омекотява, голямо моче беше - Това е едно от най-добрите ти качества и най-вероятно причината поради, която те мачкат за да те заформят по техен имидж.
    - Аз все пак, ги...
    - Няма да споря по темата. -
    Вдигна ръка да го спре, знаеше как ще продължи. Все пак са семейство, все пак не трябва да се делим. Дали наистина е сляп за това което правят? - Не се опитвам да те убедя в нищо или да те настройвам срещу който и да е, просто ти казвам как изглеждат нещата отстрани. Ще ти задам обаче един въпрос, знам отговора но искам да се замислиш над това което значи... Кое проклятие хвърли по мен баща ти? 

    Ела Благоева, Юлий Звездинов and Ина Янакиева харесват този пост.

    Максимилиян Шарков
    Максимилиян Шарков
    Черен магьосник
    Черен магьосник


    Галеони : Ends are sometimes a beginning  Coin10 60
    Ниво : Ends are sometimes a beginning  Untitl37
    Статистики :
    Ends are sometimes a beginning  Streng10 Сила: 6
    Ends are sometimes a beginning  Shield10 Издръжливост: 6
    Ends are sometimes a beginning  Brain10 Интелигентност: 6
    Ends are sometimes a beginning  Runnin10 Ловкост: 2
    Ends are sometimes a beginning  Magic-10 Магия: 8
    Ends are sometimes a beginning  Clover10 Късмет: 2

    Re: Ends are sometimes a beginning

    Писане by Максимилиян Шарков Чет Авг 17, 2023 6:58 pm


    Ако имаше вратовръзка щеше да я оправи, да я стегне. Ако имаше останали цигари щеше да запали.., а и не искаше точно в момента да бърка в джоба си, знаейки какво лежи там.
    Загледа се в Илияна с леко празен поглед и челюстта му се стегна. Корема му изкъркори. Аромата на хляба не му помагаше, тя стояща така пред него не му помагаше също.
    - Е? - настоятелно заяви блондинката, като постави ръце на плота пред него и се приведе леко напред, гледайки го очаквателно.
    И да искаше - нямаше къде да бяга. 

    Колкото и да не му харесваше как и какво казва тя за семейството му, проклятието насочено към нея бе факт. И не бе кое да е проклятие, което да накара зъбите й да пораснат или да я издуе като балон. Не.
    Това си бе чисто Круцио. Шаркови не се свеняха да използват проклятия. Но не бяха и глупави. Баща му не можеше  просто да я убие там - това щеше да предизвика скандал, независимо че в България всяко чудо бе за три дни. Но Илияна бе достатъчно позната сред магьосниците, ако просто мистериозно изчезнеше след като е излизала с някой си Шарков... не, не би било добре за семейното име.
    Затова старият бе избрал Круцио - да я постави на мястото й, да я накара да изпита болка и да покаже на Максимилиян ,че е безпомощен и не може да направи нищо. Че дори не може да помогне на жената, която харесва.

    Илияна продължаваше да го гледа в очакване, като само й липсваше да затрака с нокти по плота. Беше благодарен, че не го е направила. 
    Пое си дъх и докосна устни с пръст, облягайки се в стола на който бе седнал. Май имаше нужда да поседне, да...
    - Круцио.
    - Бинго. Имаме поедител. - тона й не бе щастлив. Че защо ли би бил. - И... замисли ли се над това? Какво означава това, Макс?
    Все пак не играеха "Страни богат", че той просто да избере А,Б,В или Г, тя искаше от него да вникне в случилото се.. Дали бе?
    - По този начин щеше да нарани и двама ни... теб с проклятието, мен с... - замълча. Не беше сигурен дали иска да продължи изречението си. - ... с това, че не мога да направя нищо.
    "Не мога" и "не бих" са две различни неща, но на този етап Макс не правеше голяма разлика. Той никога не би тръгнал срещу семейството..., нали?

    Ела Благоева, Юлий Звездинов and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Илияна Георгиева
    Илияна Георгиева
    Художник
    Художник


    Галеони : Ends are sometimes a beginning  Coin10 10
    Ниво : Ends are sometimes a beginning  Untitl37
    Статистики :
    Ends are sometimes a beginning  Streng10 Сила: 6
    Ends are sometimes a beginning  Shield10 Издръжливост: 10
    Ends are sometimes a beginning  Brain10 Интелигентност: 34
    Ends are sometimes a beginning  Runnin10 Ловкост: 18
    Ends are sometimes a beginning  Magic-10 Магия: 30
    Ends are sometimes a beginning  Clover10 Късмет: 20

    Re: Ends are sometimes a beginning

    Писане by Илияна Георгиева Пет Авг 18, 2023 2:10 pm


    Беше затаила дъх, докато Макс се опитваше да пребори ситуацията. Не че го изпитваше, но наистина искаше да разбере дали той беше човекът, който тя мислеше че е . Можеше да тръгне по толкова много различни пътища - сторило й се е,  чула е грешно, заслужавала си го е. Да стане и да си тръгне... да продължи това, което баща му почна.
    Много неща.
    Но не каза нито едно от тях. Изглежда дори не ги обмисли като опции. Шарков само на име и това й беше предостатъчно. Малката акула може би нямаше да плува с останалите.

    - Благодаря ти.
    - Какв-Защо?
    - Че си честен. Към мен И към себе си. - Таймера на плота иззвъня - малко керамично яйчице което Люба й бе намерила на някакъв бит пазар. Беше заредила печката докато беше в банята да се освежи. Храна винаги имаше - Второто всъщност е по важно.


    Максимилиян замълча, или още обмисляше ситуацията, или просто беше уморен. Сепна се чак когато Илияна тропна чиния с мусака пред него.
    И от нея и от стабилното парче пресен хляб в чинията се вдигаше ароматна пара. Този път не се присви като му измърмори стомаха.

    Илияна се засмя, чу го и първия път, но чакаше да се стопли храната. Беше сладък, особено като я погледна с толкова объркан поглед. Сякаш очакваше да го държи гладен.
    - Готови по това време?
    - Не само хляба. Меся като съм притеснена. - изчопли си коричка от питката, тъкмо се беше изпръхнала, и седна директно на плота да я хрупа - Притеснявах се за Теб.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов and Максимилиян Шарков харесват този пост.

    Максимилиян Шарков
    Максимилиян Шарков
    Черен магьосник
    Черен магьосник


    Галеони : Ends are sometimes a beginning  Coin10 60
    Ниво : Ends are sometimes a beginning  Untitl37
    Статистики :
    Ends are sometimes a beginning  Streng10 Сила: 6
    Ends are sometimes a beginning  Shield10 Издръжливост: 6
    Ends are sometimes a beginning  Brain10 Интелигентност: 6
    Ends are sometimes a beginning  Runnin10 Ловкост: 2
    Ends are sometimes a beginning  Magic-10 Магия: 8
    Ends are sometimes a beginning  Clover10 Късмет: 2

    Re: Ends are sometimes a beginning

    Писане by Максимилиян Шарков Пет Авг 18, 2023 8:58 pm


    Все още беше объркан. Не бе сигурен какво да й каже. Тя се бе притеснявала... за него? Защо? Не той беше този към когото бе насочено проклятие, този когото обсъждаха и .... е, той бе този когото тя заряза с гневен и властен баща.
    Макс повдигна рамене леко, все още обмисляше какво да каже, затова взе вилицата и едно солидно количество мусака и си отчупи от хляба. Обичаше топъл хляб, особено този който тя правеше. Беше божествен!

    Стояха в едно мълчание - но не неловко - в което тя ядеше коричката на хляба, а той омиташе чинията с мусака. Можеше да изяде и втора, че и трета порция, както и поне още две филии от хляба, но реши да не нахалства. Този път. Беше повече от щедро от нейна страна да го приеме тази вечер въпреки случилото се.

    - Съжалявам, че съм ти създал...тревоги. - извиняваше се само за това. Което може би пък бе най - маловажното и незначителното за което трябваше да се извинява. Имаше къде къде по - важни неща, които се бяха случили тази вечер. Но за тях не изрече нищо. Дори не си и помисли да се извини, а трябваше.
    - О, я стига Макс! - подсмихна се леко Илияна. - Виж... за теб винаги има място под покрива им, ако имаш нужда от нещо. Със или без услугата, която ти дължа.
    От нещо... той имаше нужда от много неща. И за първи път нито едно от тези не бе директно свързано с липсата на бельо у блондинката. Която пък му смигна закачливо и се усмихна.
    - Не разбирам...
    - Какво не разбираш, любов? - тя си отчупи още от питката кръстосвайки крака и гледайки го с любопитство.
    - Идвам тук.., а ти ми предлагаш храна, подслон, утеха... защо? - това го объркваше и донякъде го плашеше. Максимилиян не бе свикнал на това. Някой истински да го е грижа за него. 
    Беше някак иронично, че той не разбираше защо тя бе прекарала последните часове в тревоги по него, като той самият бе прекарал своите в самообвинения и тревоги по нея. Странно нещо бяха човешките чувства и човешкото съзнание.

    Люба Бюлбулева and Алина Старков харесват този пост.

    Илияна Георгиева
    Илияна Георгиева
    Художник
    Художник


    Галеони : Ends are sometimes a beginning  Coin10 10
    Ниво : Ends are sometimes a beginning  Untitl37
    Статистики :
    Ends are sometimes a beginning  Streng10 Сила: 6
    Ends are sometimes a beginning  Shield10 Издръжливост: 10
    Ends are sometimes a beginning  Brain10 Интелигентност: 34
    Ends are sometimes a beginning  Runnin10 Ловкост: 18
    Ends are sometimes a beginning  Magic-10 Магия: 30
    Ends are sometimes a beginning  Clover10 Късмет: 20

    Re: Ends are sometimes a beginning

    Писане by Илияна Георгиева Нед Авг 20, 2023 12:40 am


    - Защото мога и искам. - Колко още можеше да се ядоса на Шаркови? Почти се изкушаваше да се върне и да им изпепели целия дом - Няма нужда от някаква голяма причина за всичко. Понякога е наистина толкова просто.
    - Но..
    - Тези неща не костват нищо, Макс.
    - Нищо чудно, че не разбираше. Как би могъл човек, който му дават внимание и одобрение само "ако се вписва" да приеме такива без да очаква задна мисъл - Не са някаква крайна единица, която да къташ и свиваш и да даваш на хората само ако са го заслужили. Хората се развиват и растат, когато имат условията за това. 
    - Храната, домът...

    Да за жалост светът беше устроен така, че някои неща костваха пари. Но какво пък. Имаше ги и можеше да си го позволи. А и не беше само това. Имаше и как да живееш без да следваш "системата", не че Макс имаше нужда да го обърква допълнително.

    - И да живеех в гората, и да се хранех с шишарки. Пак щях да ги споделя. - Чудеше се защо тези концепции са толкова трудни на хората. Не само в магьосническия свят, сред нормалните хора също имаше задници - И не само, ако си "доказал" нещо. Не. Всеки има нужда от тези неща. Просто на някои хора им трябва малко помощ от време на време.
    - Но.. защо?
    - Защото ми го говорят звездите? Не ме гледай така! Бъзикам се с теб вече, нямам пророческа дарба. Но почваме да се въртим в кръг...


    Юлий Звездинов and Максимилиян Шарков харесват този пост.

    Максимилиян Шарков
    Максимилиян Шарков
    Черен магьосник
    Черен магьосник


    Галеони : Ends are sometimes a beginning  Coin10 60
    Ниво : Ends are sometimes a beginning  Untitl37
    Статистики :
    Ends are sometimes a beginning  Streng10 Сила: 6
    Ends are sometimes a beginning  Shield10 Издръжливост: 6
    Ends are sometimes a beginning  Brain10 Интелигентност: 6
    Ends are sometimes a beginning  Runnin10 Ловкост: 2
    Ends are sometimes a beginning  Magic-10 Магия: 8
    Ends are sometimes a beginning  Clover10 Късмет: 2

    Re: Ends are sometimes a beginning

    Писане by Максимилиян Шарков Вто Авг 22, 2023 4:47 pm


    Той се въртеше в кръг цяла вечер. Някой страничен наблюдател би казал, че дори цяла вечер бе в този порочен омагьосан кръг, но това вече бе отвъд представите на Шарков. Съзнанието му не достигаше до там - къде уморено, къде гладно, къде все още объркано от Илияна и всичко, което тя правеше за него.

    Подсмихна се съвсем леко и прокара пръсти през косата си. Стомахът му отново издаде звук. А тъкмо беше приключил мусаката си.
    Илияна се засмя, скокна от плота при което роклята й леко се повдигна. Той се подсмихна, а веждата му от самосебе си се повдигна.
    Русокосата жена му сипа още от мусаката и му отчупи от топката питка, като продължи да яде коричката,  гледайки го в очите.

    - Какво? - почувства се леко неудобно под този й поглед.
    - Предполагам, че си един то малкото, който идва в дома ми и омита тава мусака за ден. Просто ти се радвам Макси. Растеш.
    - Караш ме да се чувствам като дете, когато ме наричаш така.
    - едно от дългите му изречения.
    - Ооо. Ще трябва да покажеш, че не си дете.
    - Илияна... устата ми ще бъде заета с тази мусака в момента, ако обичаш.
    - набута пълна вилица, след което си взе и хляб.

    Може би растеше, но със сигурност щеше да му отнеме много време да се изгради като своя собствена личност и нещо не свързано със семейството му, което на този етап Макс нито подозираше, нито имаше как да знае.
    Друг въпрос глождеше вниманието му. Те с Илияна. Какво ставаше от тук нататък с тях? Щяха ли да продължат малкият си романс? Да са приятели? Нещо като приятели?
    - Изплюй камъчето. - подкани го тя, като виждаше, че той има да каже нещо. И отново най - нахално се намести на плота до него, като кръстоса крака.. хубави крака.
    - Аз и ти...
    - Любов. И двамата знаехме, че.... това няма как да се получи, колкото и да ми е приятно.
    - Но... аз винаги мога да ти дам нещо, което и ти винаги можеш да ми дадеш.
    - беше започнал да се пазари като търговец, а нямаше нужда... все пак това бе Илияна. И той знаеше какво иска и харесва тя.

    Илияна Георгиева and Алина Старков харесват този пост.

    Илияна Георгиева
    Илияна Георгиева
    Художник
    Художник


    Галеони : Ends are sometimes a beginning  Coin10 10
    Ниво : Ends are sometimes a beginning  Untitl37
    Статистики :
    Ends are sometimes a beginning  Streng10 Сила: 6
    Ends are sometimes a beginning  Shield10 Издръжливост: 10
    Ends are sometimes a beginning  Brain10 Интелигентност: 34
    Ends are sometimes a beginning  Runnin10 Ловкост: 18
    Ends are sometimes a beginning  Magic-10 Магия: 30
    Ends are sometimes a beginning  Clover10 Късмет: 20

    Re: Ends are sometimes a beginning

    Писане by Илияна Георгиева Чет Авг 24, 2023 4:15 pm


    - Макс - Илияна сдържаше смеха си, не много успешно да бъдем честни - Виждам защо избягваш по-дълги изречения.
    - Хей! 
    - Ооо, не ми се цупи! Човек ще рече че предлагаш някаква сложна схема както го караш
    - Беше се опитал да скрие цупенето с още една пълна хапка мусака. - Няма нищо толкова сложно в приятелството.
    - Само приятелство?
    - Толкова съкрушен! Приятелство с бонус мусака? Определено си доста концентриран над нея.
    - Само ме тормозиш днес
    - Въпреки думите, изглежда настроението му се подобряваше лека полека с весело хапливите приказки. - Така ли си с приятели?
    - Винаги! Е господин Голяма Бизнес Акула. Какъв е този сложен обмен, който предлагате?
    - Аа..
    - Може би тръгвайки да се пазаари не беше очаквал, такава лекота от другата страна? Все пак обсъждаха концепции, не предмети. Но пък очите му почнаха да шарят обратно по фигурата на Илияна - .. още ли си без?
    - Да. Ама не си мисли че като смениш темата ще спра да те тормозя. Е какво искаш, Макс?
    - Повече. 
    - Ооот?
    - Това е вече наистина тормоз! -
    и Максимилиян най-накрая се засмя. - Надявам се на повече от приятели. Ето!
    - Знам, знам. - Тръгна да събира чиниии и посуди с пръчка. Готвенето винаги на ръка! Миенето? Е това вече може с малко магия - Ноо мисля, че ми се полага. Така и не си получих танца на приема!

    Докато си довърши изречението вече беше до нея и я обгърна с ръце. За сега си имаха просто танц без музика. В малката тясна кухня, на къща толкова по-малка но-но пълна от проваления прием. И това стигаше. За сега. За по-натаък можеше и повече - но не повече от забавление. Не и между тях.

    край

    Ина Янакиева and Алина Старков харесват този пост.


      В момента е: Нед Юли 21, 2024 8:02 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!