11. Болничното отделение

 
 

Наложи се да спира няколко пъти да си почива, докато стигне до болничното крило. Имаше чувството, че ако положи главата си на нещо, каквото и да било, дори камък, щеше да заспи сън, от който и най-подготвения принц не би могъл да я събуди. Вечен сън. Сега обаче нямаше време за почивка или спане, защото бързаше. След „Мелачката” и фиаското с богъртите, Зина изпадна в безсъзнание и я отнесоха за закърпване при лечителите. Яна беше останала да лежи на земята, загледана в тавана на пещерата и чудейки се колко още можеха да издържат, докато накрая не я подканиха да се връща в училището.

Е, върна се, но преди да отиде в общата стая, искаше да отиде да види Зинаида. Проклятието, с което я беше уцелил нейният богърт още в началото като че ли я беше наранило много повече, отколкото си даваше вид, а тя откровено се притесняваше за нея и щеше да ѝ е по-спокойно ако знае в какво състояние е. Самата тя не бе цъфнала и вързала – накуцваше леко, панталоните ѝ бяха пропити с кръв при коленете и няколко драскотини и ужулвания смъдяха по лицето и ръцете ѝ. Можеше да ги дезинфекцира и в Северната стая, само за душевното си здраве не знаеше как да се погрижи.

Най-накрая докрета и се намъкна в болничното отделение, игнорирайки вийлите пред вратата. Те също не ѝ обърнаха внимание, защото бяха заети да си шушукат нещо, а и външният ѝ вид не будеше съмнения, че всичко ѝ беше наред.

Първо видя Юлий, говорещс Ирина, която се поизправи, когато я видя, но Яна поклати глава и продължи към леглото в съседство от Звездинов, където лежеше Кражова. Вече беше будна, но изглеждаше толкова бледа, по-бледа от обикновено, че едва не се сливаше с чаршафите. Приклекна до нея и се загледа в лицето ѝ.

- Хей. По-добре ли се чувстваш? Много се изплаших за теб!

Искаше да хване ръката ѝ, да отмести косата от челото ѝ, но не смееше да я докосва.