Акционът

@Максимилиян Шарков

Магьосническите акциони бяха нещо драматично, префърцунено и твърде грандиозно за бройката хора които присъстваха.
Огромната зала беше наполовина празна, но все пак уголемена до "величествени" пропорции. Това какво мините на Мория ли трябваше да са? Но, цялата тази работа не беше нищо ново. Новото беше неприязънта й към събитието. Не бяха хората - позната смес от твърде известни имена. Не беше и мястото, всъщност то самото беше доста приятно и добре декорирано.

Не в този момент имаше друго нещо, което й обръщаше стомаха.

Една от нейните картини беше център на въпросното събитие.
Във всеки друг момент това би било добро събитие.
Но не и този път.

Някой беше бърничкал в произведението й!

Нишките на магията, пренаредени... Как смееха! Имаше хора дошли при нея с такива поръчки, да. Да напрви картина със.. с тъмна магия вплетена в нея. Но всеки един от тях беше върнат още на вратата.
И сега! СЕГА бяха минали зад гърба й. И бяха преработили НЕЙНА картина. Само да си добереше ръцето до вратлето на този, който беше посмял...

Външно беше успяла да запази самообладание.
Нищо нямаше да постигне ако вдига драми, въпреки че като художник можеше да си позволи да е... ексцентрична. Това за жалост не бе в нейн стил. Сцена нямаше да й помогне. Не студен хлад лъхаше от нея, гнева беше минал отвъд точка на кипене, и имаше цел.
Организатора на събитието.

Младият Шарков.
Проклетите им акули, нямаше да позволи да превръщат нейните картини в тайни агенти и наемни убийци!

Колкото повече гледаше картината, толкова повече я обземаше гневът.
Колко други нейни картини бяха минали през... това?


- Не съм особено очарована, да. - Най-накрая отрони, трябваше й момент да сложи юзда на емоцията. Нищо нямаше да й спечели да си го изсипе на случаен човек. Ако изобщо имаше такива на това място. - Илияна Георгиева.
- Максимилиян Шарков.

А, да. Няма случайни хора на това място. 
Добър или лош късмет бе да попадне на организатора на събитието толкова бързо?
Ръката, която Илияна подаде за поздрав, бе поета и поднесена за целувка - старинна привичка, често срещана в по-старите фамилии. Ала усмивката и погледът на мъжа пред нея, подсказваха по-скоро че е част от неговия си стил. 
Чаровник, а?
Поне липсваше аурата на надменност, която обикновено струеше на талази от това семейство. На място където повечето хора се правеха, че не знаят коя е, а им предстои да изсипват сума ти пари по нейна картина. Хуморът на живота беше чепат - сякаш произведението се е пръкнало в съществуване от нищото. Колко удобно нали? Никой от тях, не би докоснал толкова открито ръката на мъгълокръвен магьосник като нея. Особено на някой толкова открито работещ с нормални техники и учил сред немагически хора...
Особено на такова събитие.

Значи това беше малката акула.

- Не бих отказала питие. Стига да имам компания. - постара се да сложи доза приветливост в гласа си, тепърва имаше да разбере дали Максимилян заслужава гнева й - Уиски, без лед.

И така танцът започна.

Не знаеше как да прецени държанието на младият Шарков. От една страна имаше някаква доза честност в думите му, но от друга... трябваше ли да се държи сякаш е дете пред скандал? Афектирана! И да е това не намалява, с каквото и да е преценката или контрола й.
Мъже.
Отпи бавно от питието, докато гледаше лицето на Максимилян. Преценяваше го. И той изглежда следеше всяко едно нейно движение, пърхане на мигли и отпиване зорко.
Но не изглеждаше като да го е имал в предвид с лошо намерение.

- И какво ще ми коства това?
- Моля?
- Все пак това са време и усилия от... твоя страна? Не звучи като движение, което да е угодно на бизнеса ти, поне за момента. 

Дяволит пламък блесна в очите на Илияна. О все още, не беше. Докато е жива можеше да се погрижи нейни картини да... спрат да съществуват. Това вече щеше да му коства пари и бизнес. Но нямаше намерение да показва този си коз. 
Щом предлагаше да се справят с нейният проблем културно.
- Може да кажем, че е за лична изгода.
- И все пак. Не може да ме виниш за любопитството - Този път му се усмихна истински, за собствено щастие не бе типа, който се изчервява лесно. Максимилиян беше чаровник, като изключим малко детайли, но да не би малката акула да имаше капка съвест в себе си? - С удоволствие бих приела съвместната работа, но каква е истинската причина?

- О това би било ужасно! - С шеговит престорен възклик отговори Илияна. Всъщност да дължиш услуга на Шаркови Е една от най ужасните идеи на света. Илияна определено не бе пила достатъчно дори да я обмисли наистина. Но не беше и на път да се даде твърде лесно - Но щом е лична. Можем и да измислим нещо, стига да има точно определени граници.

Не отстъпи, макар да бе навлезнал във пространството й. Толкова близо, ала думите му бяха все така далеч. Успя и да се спре от това да проследи с поглед езика, който мина през устните му.
Макар изкушението да свали очи от неговите да бе силно.
Задържа погледа му и вдигна непокорна брадичка, приближавайки се с още няколко милиметра.

- Разбира се, трябва да отбележим и че имам възможността да се справя с проблема сама - Все пак откликна на част от изкушението да го докосне. Спря ръката си на вратовръзката му и я оправи. Невинен жест, ако не беше непрекъснатият очен контакт. И тази дяволита усмивка. Неговата или нейната беше... по-хищна? Не че имаше нужда от изтупване - видът му бе перфектно изпипан - Но това би поставило много хора в неудобна ситуация. Та какви условия желаеш... да поставиш?

Делови тон, срещу делови тон. Макар и този на Илияна да носеше лека шеговитост. Винаги беше смятала, че е по добре беше да бъдеш подценен и приет с насмешка, отколкото да трябва да се бориш срещу нечий гард и високи очаквания.
Все пак беше жена.
Свикнала бе да бъде подценявана.

Звънкия смях на Илияна разчупи обстановката.
Изглежда не бе свикнал да бъде отговорено на играта му, поне не и толкова директно. А тъкмо беше готов да гризне примамката.
Имаше нещо очарователно в това да подбутва струните му.

- Нямам интерес да правя сделка... със семейстовото ти. Може би се взимаш за неделима единица от него. - Имаше нещо в него, което по скоро накланяве впечатлението й в друга посока - Може би не. Но да кажем, че бих дължала услуга на теб, Максимилиян. Не на Шаркови.
- А границите? - все още я гледаше с нещо като недоверие. Или пък съвсем друго, може би свързано по-скоро с предната им размяна.
- Твърдо НЕ на нещо което би наранило друг човек - директно или индиректно.

Примигване, може би не беше очаквал точно този отговор. Ръката й мина леко, с пеперудест допир през раменете му... и се върна на собствената й чаша. Повдигна я в тиха наздравица, хващайки отново погледа му.
Освен предния жар имаше и още нещо. Несигурност.
Дали се бе уплел в собствената си игра или беше нещо друго? Не.. не мислеше личната услуга, за такава услуга, нали? Това би обяснило греховно бързото пресушаване на това хубаво уиски. Оу, оу Макс, как може да си мислиш такива неща! Реакциите му поне бяха очарователни.
Щеше да оцелее още малко пържене.
- И не, не предлагам себе си за услугата - Наведе се леко към него и прошепна, все още държейки погледа му и леко приглаждайки ръба на чашата с пръст. -Но в зависимост колко съм... доволна би могло да е част от играта.

После се отдръпна изцяло от топлината му. Това трябваше да му е предостатъчно за потвърждение. Ако още си се съмняваше вече беше за него, не че Илияна имаше намерение да се скрият в някоя задна стаичка сега.
Тръгна да се изправя, все още държейки уискито.
Още беше на първата си чаша, а имаше и намерение да разгледа все пак останалите предмети на аукциона.

Право в десетката. 
Несигурността и недоверието се бяха изпарили, или по-скоро изпепелили. Погледът на Макс бе сладко изгарящ, особено с гризването, което бе добавил.
Ако беше тепърва на двайсет сигурно щеше вече да го е оставила да я отмъкне.
Но не беше.

- Хмм, звучи ми като доста пълен план за един ден. - Пристъпи по близо в танца, а шепота доведе устните й до неговото ухо. Леко докосване и после стъпка назад и завъртане. Зъбките реши да запази за по-късно, но пък не пропусна да забие леко нокти в рамото му, когато следващата крачка я върна плътно до него - Ще ни стигне ли вечерта?
- Кой каза, че бъде само една вечер?
- Хмм, Максимилян, - Харесваше й да провлачва името му. А и лекото трепване в ръцето му й подсказваше, че и на него да чува името си от нейните устни не му звучеше никак зле - не мога да не кажа, че предложението звучи изкушаващо. 
- Но?
- Но? Не, тази вечер няма но. Може би следващата... ако има такава.

Танца продължи, този на музиката също. Неговите движения някак по-агресивни настоятелни и все пак замайващи и опияняващи, като уискито. Нейните леки и закачливи докосвания - избягваше по-директните му движения, превръщайки ги в игриви разминавания.
Сигурно нямаше да има НО,
Ако се съдеше само по танца, и друга вечер сигурно щеше да има. Но пък несигурността понякога държеше пиперливотта по-сладка.

Чувстваше се сякаш, това бе ритъмът им от години. И сега ръката през кръста й седеше сякаш там й е мястото. Всеки друг път може би, би я отърсила.
Не и този път.

- Не просто слух, няколко мои картини са минали от тук вече. И това, в комбинация с любопитство, ме довя. - Промяната в него беше много лека и все пак не прикриваше погледът, с който сякаш се опитваше да я погълне. Тръпка пребяга през гръбнака й - Разбира се, там някъде е и надеждата да намеря този, който пипа където не му е работата, и да му извия вратлето.
- Любопитството убило котката?
- Нямаше ли нещо, че удоволствието я върнало? - Обратно в главната зала смехът й не беше толкова свеж като преди малко, нямаше как обградени от толкова тъмна магия. Самата тя сякаш мразеше щастието и веселието - Освен ако котката не е тази, която е бърничкала. Е тук може и да се върне от самосебе си. Как изобщо водиш събитие в тази тежка обстановка? 

Нямаше нужда да се върнат до картината й, за да усети гнева, който по-рано я бе обзел. Но той сякаш бе останал там, на онази локация. Може би затова, толкова рязко се беше променило настроението, когот отидоха към бара.
А може би нещо подобно се случваше и с другите предмети. Приковаваха негативните емоции към себе си и се храниха с тях.
Или ги пречупваха в нещо по-ужасно.
Надяваше се докато е жива такова нещо да не се случва с нейно произведение.

Дали не можеше да се разтопи в прегръдката му.
Особено с този глас. Шептящ обещания и вещаещ... хубави изживявания.
Затвори очи, както й бе казал и почувства хватката му по-осезаемо. Топлината, която се просмукваше от дъха му. На вълни със всяко вдишване и издишване. Ароматът на тютюн - сякаш не беше го усетила до сега, а бе толкова силен, тежик и все пак богат. Пулсът му, оoo той отговаряше на нейния. Забързан, контрастно на бавните и спокойни думи.

- Хммм, тогава ще трябва да те запасим с добри моменти, които да те заземяват. - Прошепна обратно, каквата и резистентност да бе развил. Още няколко хубави спомена никога не бяха в излишък - По късно.

Лек недоволен стоп я напусна, когато Макс се отдели от нея. Твърде тих да бъде чут. Няколко досадни часа им предстояха. Все пак го изпрати с усмивка.
И не свали поглед от него през цялото представяне.
Не знаеше дали вижда нея в мрака на залата, след като бе отнел топлината си заедно с присъствието си, чувстваше сякаш мракът и студът се бяха събрали около нея.
И все пак не свали поглед от него.
И усмивката си от лицето.
Дяволитата усмивка си беше тръгнала заедно, с Максимилиян. Сега беше на ред искрената. Справяше се великолепно, тайминга на представянето, описанията на предметите и начина по който владееше публиката. 
Въпреки, че детайлните описания, които представи само пред нея, бяха доста по... интересни или пък беше начина на представяне?

Може и да имаше още някой тур, сред антиките. Кои ли предмети смяташе за наистина интересни?