Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Лед, лед, лед

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Лед, лед, лед Coin10 9
    Ниво : Лед, лед, лед Untitl40
    Статистики :
    Лед, лед, лед Streng10 Сила: 18
    Лед, лед, лед Shield10 Издръжливост: 10
    Лед, лед, лед Brain10 Интелигентност: 22
    Лед, лед, лед Runnin10 Ловкост: 14
    Лед, лед, лед Magic-10 Магия: 8
    Лед, лед, лед Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Лед, лед, лед PearЛед, лед, лед MangoЛед, лед, лед SapphireЛед, лед, лед SausageЛед, лед, лед WatermelonЛед, лед, лед Emerald

    Лед, лед, лед

    Писане by Тервел Шаханов Сря Авг 02, 2023 6:42 pm


    Тервел не одобряваше това парти. Беше прекалено топло, за да се провеждат каквито и да е социални събирания, още по-малко пък навън. В разгара на лятото хората искаха да си почиват на плажа, да ходят на круизи и т.н., а не да се блъскат с потни хора в тълпа и да се чудят кога ще стане приемливо време да кажат, че си тръгват. Тервел също можеше да е на Малдивите в компанията на отзвичиви спа духчета, които да му масажират гърба и да му носят студени питиета на плажа, докато хваща тен под лъчите на слънцето. Беше си набелязал и едно духовно пътешествие в Тибет: прочистване на аурата за десет дни, комбинирано с изготвяне на пълна астрална карта. По всички списания пишеха, че преживяването е уникално. Уви, Шаханови имаха други планове за Тервел.
     
    Настояването на родителите му да присъства на партито му се стори малко странно. От години имаха негласна уговорка той да не ходи на тези събития, за да не се отегчава. Поне това беше неговото разбиране за проблема, докато родителите му тайно се радваха, че семейното име няма да бъде застрашено от понякога прекалено ексцентричнте облекла и изкавания на Тервел. Така или иначе и двете страни печелеха. Но сега баща му беше дошъл лично в стаята му, за да му каже, че задължително трябва да дойде на партито по случай деня на министерския служител, което щеше да се проведе в тяхното имение край София. В последно време майка му Елка Шаханова, бивш министър на магията, се беше задоволила с поста на ръководител на отдел „Международно магьосническо сътрудничество“. Амбициите й обаче бяха да се кандидатира за втори мандат на следващите избори. Това парти, което Шаханови организираха всяка година от три десетилетия насам, бе перлата в пропагандната й кампания. Щяха да присъстват най-влиятелните политици и най-богатите хора в страната, котио трябваше да бъдат спечелени на нейна страна.
      
    Темата беше лед. Домашните духчета бяха изградили гигантски леден замък в двора на имението, който не се топеше и изглеждаше просто невероятно на фона на страшната юлска жега. От ябълковите и прасковените дървета висяха ледени висулки. Масите бяха покрити със сини покривки, а на един заледен склон дори бяха подредени няколко шейни (Тервел нямаше търпение да види някоя министерска леля да се спусне с голямото си дупе по този склон). Навсякъде летяха ледени дискове, които от време на време пръскаха като конфети разхаждаща мъгла. За жалост, Шаханови бяха улучили най-горещият ден от годината за дата на партито и дори всичкия този лед не успяваше да тушира ефекта от жарките слънчеви лъчи.
     
    Тервел беше облечен подобаващо (по неговите стандарти): дълъг бял панталон с широки крачоли, бяла риза с бродерия от малки сини пайети по всички ръбове и шапка от плат, завършваща с една ледена висулка, сочеща право нагоре. Естествено, шапката не беше на главата му, тъй като щеше да умре от жега с нея, а се рееше на пет-шест сантиметра над къдравата му роса коса. Той се разхождаше из поляната, далеч от тълпите мазни чичковци и озъбени лели от Министерството. Беше разменил няколко думи с Алкан Кадриев, но нямаше никакво желание да говори с когото и да е друг. Дори нямаше желание да направи нещо скандално. Вътрешно се радваше, че родителите му го бяха повикали на партито и не искаше да ги ядоса. В последната година се бяха отдалечили толкова много, че вече рядко си говореха. Разкритието на Тервел, че е върколак, ги бе шокирало и отвратило (макар че второто не го признаваха). Най-много от всичко на света се притесняваха тайната му да не бъде разгласена в обществото. В България върколаците не бяха добре приети, смятаха се за опасни и живееха в изолация. Шаханови просто не можеха да си позволят в медиите да излезе информация, че синът им, наследникът на цялото това богатство и политическа мощ, е върколак.
      
    – Тервеле, ела за малко – баща му го викаше от една маса. Стоеше прав и говореше с един пълен господин, облечен с дебело черно сако, с което очевидно му беше много топло. Последният държеше в ръка една кърпа и непрекъснато си бърешеше челото с нея, но капките пот избиваха отново и отново на същото място.
     
    Когато Тервел се приближи, баща му го прегърна с една ръка – нещо, което никога не се случваше.
    – Това е Данаил Статев, мой много скъп приятел – обяви Тодор Шаханов. – Говорих с него да ми направи една услуга. Какво ще кажеш да прекараш следващата година в неговата фирма в Осло? Няма ли да е забавно? Може да ти хареса толкова, че да останеш там.
     
    Лицето на Тервел се вледени (уместно, имайки предвид темата на партито). Устните му се отвориха за момент като риба на сухо, бореща се за въздух. Ясно значи. Искаха да се отърват от него. Целта на тази покана на баща му беше да го срещне с този балонест чичко и да го пратят в Осло, за да не им се мярка пред очите и да не навреди случайно на семейното име. Вероятно щяха да започнат да готвят сестра му Тея за нов наследник на империята. Ах, колко долно!
     
    Няма да стане“, помисли си Тервел и под смаяния поглед на баща си обърна гръб и на двамата, след което започна да крачи в посока към имението. Проправяше си път през хората, като ги отместваше грубо с двете си ръце, когато...
     
    – Ей, по-леко!
      
    Шамар от миналото.

    Арина Орлова, Яна Вълканова, Ясна Соколова, Борис Захариев, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : Лед, лед, лед Coin10 39
    Ниво : Лед, лед, лед Untitl40
    Статистики :
    Лед, лед, лед Streng10 Сила: 8
    Лед, лед, лед Shield10 Издръжливост: 18
    Лед, лед, лед Brain10 Интелигентност: 8
    Лед, лед, лед Runnin10 Ловкост: 6
    Лед, лед, лед Magic-10 Магия: 28
    Лед, лед, лед Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : Лед, лед, лед PearЛед, лед, лед MangoЛед, лед, лед Sausage

    Re: Лед, лед, лед

    Писане by Борис Захариев Сря Авг 02, 2023 10:40 pm


    От сблъсъка на двете момчета бастунчето на Борис се изхлузи от ръката му и се плъзна на няколко метра по изкуствено заскрежения под. Тъмнокосото момче трепна, но не толкова заради загубата на равновесие, колкото заради метафоричния удар в корема при вида на Тервел. Сякаш някой рязко бе изкарал целия въздух от дробовете му. Тервел пък го гледаше с недоверие и лека досада, която може и да не беше породена от тяхната среща. Не се беше променил особено много от последния път, в който Борис го бе видял, единствената разлика може би бе в изпитите му скули и напрежението, което сякаш се носеше около него като облак. Борис изобщо не бе очаквал да го види тук - подобни приеми никак не бяха в негов стил, а ако знаеше, че ще присъства, той самият нямаше да си направи труда да се появи. Споменът за това как се бяха разделили преди една година все още се въртеше в мислите му, подобно на развалена плоча.

    - Борисе? - наруши мълчанието пръв Тервел и се смръщи, когато видя как приятелят му се олюлява на крака като новородено сърне. Изглеждаше претоварен от шума, хората, разговорите, срещата с Борис, а може би и нещо друго, невидимо за окото. След като погледът му попадна върху захвърления бастун, а мозъкът му проумя логическата свързаност на тези две изображения, през лицето му премина сянка на тревога и той побърза да помогне на Борис.
    - Благодаря. - смънка Захариев и обви пръсти около лакираната дръжка малко по-силно, отколкото бе нужно. - Ъм... Здравей.

    Ужасно тъпо, но това бе най-доброто, на което беше способен в момента. Какво се предполага да кажеш на някого, с когото си прекарал целия си съзнателен живот, до момента, в който не си решил да го отрежеш от живота си като досаден конец, щръкнал от дреха? Въпреки, че Борис познаваше Тервел като опакото на ръката си и можеше да предугади повечето му реакции в дадена ситуация, ирационалният, човешки глас в главата му шепнеше разни неща и го караше да се съмнява във всичко, което знаеше.

    - Здравей. - отвърна Тервел, все още неуверено. Това беше новост - Тервел, неуверен? - Добре ли си?
    - Да речем.
    - Борис предложи неудобна усмивка. - Вече съм усъвършенствал вдигането на бастун от пода, така че щях да се справя и без твоята помощ. - осъзнал, че вероятно звучи самонадеяно, побърза да добави: - Но ти благодаря все пак.
    - Какво правиш тук?


    Страхотно, взе му въпроса право от устата.

    - Нашите решиха, че е добре да се посоциализирам. Баща ми си е наумил, че трябва да започна да стажувам в министерството, та иска да ме запознае с някои хора.
    - Ясно. И как върви?
    - Засега единственото, с което съм се запознал, са потните подмишници.
    - Борис беше облечен в сребрист, копринен костюм с права яка. Заради жегата, бе навил крачолите на панталона и беше разкопчал всички копчета на сакото си. - Но би ми се искало да се запозная и с бара.

    Тервел го измери неразгадаемо с поглед, след което въздъхна, а когато вдигна очи и срещна тези на Захариев, зад ирисите му блещукаше нещо познато. Някаква топлина.

    - Хайде тогава, мога да съм свръзката ви. Но да знаеш, че се носят ужасни слухове. Нещо за прекалено големи фасони и пълна липса на класа.
    - Не съм очаквал и друго от Елка Шаханова.


    Борис се успокои, макар и малко. Ако Тервел беше склонен да не говорят веднага за инцидента, то той бе повече от щастлив да следва примера му. Радваше се, че нещата можеха да бъдат поне малко както преди. Току-виж се отдадеше възможност да разпита Тервел за това какво се бе случвало с него през последната година.

    Арина Орлова, Яна Вълканова, Ясна Соколова, Пейо Желев, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Лед, лед, лед Coin10 9
    Ниво : Лед, лед, лед Untitl40
    Статистики :
    Лед, лед, лед Streng10 Сила: 18
    Лед, лед, лед Shield10 Издръжливост: 10
    Лед, лед, лед Brain10 Интелигентност: 22
    Лед, лед, лед Runnin10 Ловкост: 14
    Лед, лед, лед Magic-10 Магия: 8
    Лед, лед, лед Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Лед, лед, лед PearЛед, лед, лед MangoЛед, лед, лед SapphireЛед, лед, лед SausageЛед, лед, лед WatermelonЛед, лед, лед Emerald

    Re: Лед, лед, лед

    Писане by Тервел Шаханов Нед Авг 06, 2023 7:04 am


    Когато чу гласът в тълпата, Тервел си помисли, че се е объркал. Беше му се случвало поне десет пъти в последната година. Дори когато се обърна и видя лицето: лъскавата кестенява коса, сериозните очи, правият нос, пак не можа да повярва. Дали не беше някаква халюцинация, произведена от емоционално разнебитения му мозък?
     
    Не, всичко изглеждаше доста реално, поради което вълнение заля цялото му тяло като приливна вълна. Беше толкова щастлив, че за момент имаше чувството, че се намира извън времето и пространството. Едва удържа на импулса да се хвърли върху раменете на Борис и да го прегърне.
     
    Не се бяха виждали от една година: от онзи слънчево-дъждовен ден в болницата, когато си бяха казали някои ужасни неща. Тервел се беше опитал да потърси Борис две седмици след Самодивския фестивал (ако не беше върколашкият проблем, щеше да го направи много по-рано). Планираше да му каже, че и двамата са станали жертви на Параскева Черноглавата – били са контролирани и подведени, затова са се скарали. Писмата обаче се връщаха неотворени и колкото и да се опитваше, Тервел не можеше да открие Борис. Посети къщата му над десет пъти, но всеки път родителите му настояваха, че синът им вече не живее там и че не желае да контактува с Тервел. Всички молби, увещания и заплахи, предприети с цел осъществяване на комуникация, бяха неуспешни. Тервел често прелиташе с метлата си, за да провери дали приятелят му не е в къщата на родителите си. Оставяше съобщения из целия двор, по верандата и по прозорците, като се надяваше да получи някакъв отговор. Успокояваше го мисълта, че при всички положения щеше да види Борис най-късно при откриването на учебната година в „Мунгав“. Последният обаче така и не се появи нито на тържеството, нито през следващите две седмици. Накрая Тервел успя да изкопчи от училищната администрация информацията, че приятелят му е прекъснал обучението си.
     
    През първата половина на учебната година Тервел продължи да пише упорито на Борис. Беше му изпратил поне сто сови, но и те се върнаха неотворени. Някъде след март месец се отказа да пише и реши, че е време да се примири и да забрави.
     
    Но не забрави. Не можеше. Понякога виждаше Борис в сънищата си и там му споделяше всичко от ежедневието си: за пълнолунията, за семейството си, за Ясна, и го молеше да му прости за онези думи в болницата. В тези сънища Борис говореше като преди: шегуваше се непрестанно и се опитваше да насочи всеки разговор към темата за куидича. А Тервел се смееше и все повтаряше наперено, че не се страхува от нищо, дори от глупавото пълнолуние. 
      
    Може би заради това, когато видя отново Борис, не можа да почувства друго, освен огромно облекчение. Старият Тервел най-напред щеше да се ядоса: да поиска обяснение, да изсипе куп обвинения и чак след това да смекчи тона. Цяла година на несподелени мъки обаче бяха направили Тервел по-смирен и сега егото му отстъпи на заден план, оставяйки го просто да се зарадва на това, че вижда своя приятел.
     
    Двамата закрачиха по поляната. Тервел вървеше напред, а Борис го следваше. Не говореха, защото трябваше да си пробиват път през шумната тълпа. Когато стигнаха до бара, който се намираше в самото начало на градината, няколко домашни духчета им поднесоха менюто с напитки. Тервел си избра едно доста силно уиски. След като и Борис получи напитка, двамата се обърнаха в посока към приема. Градината беше пълна с хора, облечени в рокли и костюми, които разговаряха на групички. В далечината проблясваше леденият замък – голямата атракция на партито.
     
    А с теб как върви? – попита изведнъж Борис, с което сложи край на тягостното мълчание.
    Баща ми току що ми предложи да отида за година в Осло и ако искам, да не се връщам. Трудно е да се откаже на такова предложение, нали? – каза Тервел и се засмя нервно.
    Истинска бащинска любов. Може направо да те лиши и от наследство.
     Да. И мисля да избягам от вкъщи – тонът му беше сериозен, докато гледаше втренчено в ледения замък. Хрумна му и го каза, без да се замисля.

    Арина Орлова, Ясна Соколова, Борис Захариев, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : Лед, лед, лед Coin10 39
    Ниво : Лед, лед, лед Untitl40
    Статистики :
    Лед, лед, лед Streng10 Сила: 8
    Лед, лед, лед Shield10 Издръжливост: 18
    Лед, лед, лед Brain10 Интелигентност: 8
    Лед, лед, лед Runnin10 Ловкост: 6
    Лед, лед, лед Magic-10 Магия: 28
    Лед, лед, лед Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : Лед, лед, лед PearЛед, лед, лед MangoЛед, лед, лед Sausage

    Re: Лед, лед, лед

    Писане by Борис Захариев Пон Авг 07, 2023 10:35 pm


    Последното изненадва Борис до степен, в която не е сигурен какво е безопасно да отвърне. С Тервел още ли са приятели или е добре да поддържа някаква дистанция, докато не се увери, че нещата между тях могат да продължат постарому? Чувството е странно - отношенията на двамата досега винаги са били лесни и естествени като дишането. Последната година и малко необщуване обаче е създала пропаст помежду им, която е трудно да остане незабелязана, камо ли заобиколена. А изграждането на мостове отнема време, повече, отколкото разполага в момента.

    - Защо? - пита накрая.
    - Просто... всичко ми идва в повече. - Тервел вдишва трепетливо, а Борис усеща прикритата тежест под въздишката. - Случиха се много неща и... иска ми се светът просто да спре. Иска ми се времето да замръзне и да остана единствения човек на света, за да имам време да проумея всичко. Без някой да ми се бърка и да очаква разни неща от мен. - Тервел се усмихва колебливо. - Нали разбираш?

    Борис разбира. Отчасти защото той самият се чувства по този начин, отчасти, защото просто познава Тервел така добре, както познава линиите на дланта си. Въпреки това обаче недоумява какво се е случило, за да накара приятеля му да гледа така минорно на живота. Тервел, когото познаваше, не бе от хората, които увесват нос. Каквото и да се е случило, трябва да е сериозно.

    - Мисля, че ти трябва времеврът.
    - Не.
    - Тервел клати глава и отпива голяма глътка от чашата в ръката си. - Това би значело, че трябва да преживея всичко отново, а това е последното, което искам.
    - Но значи и че можеш да промениш някои неща по пътя.
    - И да рискувам да счупя бъдещето? Не си заслужава.
    - Аз бих се върнал назад.
    - Борис маха с ръка и барманът допълни чашата му с огнено уиски с едно размахване на показалец.

    Няма нужда Тервел да пита защо - все пак и той познава Борис почти толкова добре, колкото самия себе си. Усеща, че Борис се измъчва от вина дотолкова, че би се върнал назад за да убие проклетата акромантула и да предотврати всичко, което се случи в последствие. Къде ли щяха да бъдат сега, ако това алтернативно бъдеще се бе случило? Щяха да завършват заедно, щяха още да са приятели. Борис щеше да се готви за квалификациите за националния отбор и може би двамата с Ясна щяха да бъдат най-популярната двойка в Мунгав. Може би Тервел щеше да избегне вълчата си участ, а дори да не го бе направил - щеше да има рамо, на което да се облегне. Може би, може би... За жалост обаче, по-често, отколкото не, сме принудени да живеем със съдбата, която ни е отредена. Животът рядко дава възможности за втори шанс.

    Приятелите, от друга страна, са щедри с раздаването на прошка.

    - Няма нужда. - Тервел слага ръка върху сребристото рамо на Борис и това е достатъчно. - В противен случай министерството би се лишило от брилянтния си нов стажант.

    Дали беше разбрал от майка си или бе дочул някой разговор между родителите си, е без значение. Борис се усмихва облекчено, а сърцето му си отдъхва. Тервел Шаханов е най-добрия му приятел и като такъв го приема и обича всякак - независимо дали е най-великия куидичен играч на всички времена или прост чиновник от отдел „Международно магьосническо сътрудничество“. Борис единствено се надява Тервел да знае, че независимо от всичко, нещата стоят по абсолютно същия начин и за самия него.

    Арина Орлова, Ясна Соколова, Пейо Желев, Люба Бюлбулева and Иглика Полязова харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Лед, лед, лед Coin10 9
    Ниво : Лед, лед, лед Untitl40
    Статистики :
    Лед, лед, лед Streng10 Сила: 18
    Лед, лед, лед Shield10 Издръжливост: 10
    Лед, лед, лед Brain10 Интелигентност: 22
    Лед, лед, лед Runnin10 Ловкост: 14
    Лед, лед, лед Magic-10 Магия: 8
    Лед, лед, лед Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Лед, лед, лед PearЛед, лед, лед MangoЛед, лед, лед SapphireЛед, лед, лед SausageЛед, лед, лед WatermelonЛед, лед, лед Emerald

    Re: Лед, лед, лед

    Писане by Тервел Шаханов Вто Авг 08, 2023 10:34 pm


    Както си седеше с питие в ръка, Тервел изведнъж забеляза баща си да се тътри с дебелите си крака нагоре по полянката. Беше се запътил право към тях. Лицето на стария мъж изразяваше недоволство, запазено за най-ужасните моменти в живота му: когато някой му казваше „не“ и когато му свършеше сладоледа.
     
    Борисе, ти ли си? – старият Шаханов се усмихна фалшиво, когато позна момчето. – Не съм те виждал от доста време. Нещо си пострадал, а? Баща ти не ми е казал. Сигурно ще те държи далеч от метлата известно време.
    Тодор обичаше да говори. Думите излизаха от устата му със скоростта на подскачащи лукувици.  
    Господин Шаханов – каза Борис сухо. – Случаят е малко по-особен... Вече работя в Министерството. Всъщност госпожа Шаханова е новият ми шеф.
    Така ли? Не ми е казала. Браво, браво – с думата „браво“ обикновено старият Шаханов отбелязваше, че е свършил с разговора. Може ли да говоря с Тервел за секунда?
    Борис кимна и се извърна леко настрани. 
     
    Когато Тервел срещна погледа на баща си, последният изглеждаше бесен: по бузите му бе избила червенина, а устните му изглеждаха вкаменени. Двамата отидоха до бара, близо до един кашон, от който стърчаха бутилки вино.
    Как си позволяваш да си тръгваш по такъв демонстративен начин, докато говорим! – изсъска Тодор, докато гледаше сина си възмутено. Стараеше се да говори тихо, за да не ги чуе Борис.
    Осло? Искате да се отървете от мен – каза Тервел с най-твърдия тон, на който бе способен.
    Говориш глупости. Искаме да ти помогнем. Не бъди неблагодарен, аз и майка ти... – натърти на последната дума с доста яден тон. Продължи да бърбори, но сина му вече не го слушаше.
       
    Когато каза на глас онова нещо за бягството преди малко, Тервел наистина осъзна, че може да го направи. Никога не му беше хрумвало досега. До преди една година си мислеше, че бъдещето му е гарантирано: каквото и да се случеше, щеше да има парите и името на семейството си, с които да си осигури предимство в живота. Сега виждаше, че това далеч не беше така. Семейството му не държеше толкова на него, колкото се беше надявал. Бяха готови да се отърват от него с едно махване на ръка и да го пратят на заточение в чужбина, лишавайки го от всичко онова, което му принадлежеше по право в България. И защо? Само защото беше върколак. Само защото нямаха смелостта да се опълчат на тези обществени нагласи, според които върколаците бяха мелези, гнусни и опасни зверове. А може би и те самите си го мислеха, но не искаха да го признаят. Каквато и да бе истината, Тервел най-накрая разбра, че не може да разчита на семейството си. Можеше да разчита само на себе си. Оттук нататък нямаше нужда да се преструва вече, че пътят, за който го бяха готвили цял живот – великата българска политика, някога го е интересувал. Шаханови не заслужаваха такава жертва. Вече щеше да преследва собственото си бъдеще.
             
    Лицето на Тервел изведнъж се промени. Чертите му се смекчиха и гласът му беше спокоен и примирен, когато проговори:
    Съжалявам. Сега като се замисля, Осло няма да е зле.
    О... Прекрасно тогава – каза Тодор изненадано. – Нямаше никакъв смисъл да драматизираш, но винаги си бил такъв...
    Да, винаги съм бил такъв отвърна Тервел и се усмихна. – Не искам да държа Борис сам, да говорим по-късно?
    Много се радвам. Няма да съжаляваш, ще ти хареса толкова много в Осло. Ще се устроиш, ще имаш приятели... – произнесе старият Шаханов с доволен глас. Поколеба се дали да каже и още нещо, но вместо това замълча и започва да се отдалечава с пълното си тяло надолу към партито. Кимна щастливо на Борис, когато мина покрай него.
     
    Тервел се върна при Борис. Пътьом посегна към екстравагантната шапка, която непрекъснато се рееше над главата му. Стисна я отстрани с двете си ръце. С магическата си пръчка накара шапката да падне на земята пред бара. След това вдигна единия си крак и го стовари върху шапката. Не се чу силен звук, тъй като самата шапка омекоти удара. Върху платта обаче остана сиво-черен отпечатък от подметката.
     
    – Ще се видим някой друг път, надявам се. Чао засега, Борисе!
       
    Този разговор беше накарал Тервел да забрави дори за радостта от срещата с Борис. Сега искаше да е сам, да направи всичко сам. Остави шапката да си стои на земята и тръгна с бърза крачка нагоре по поляната към имението, за да си събере багажа.

    Яна Вълканова, Ясна Соколова, Борис Захариев, Илияна Георгиева and Иглика Полязова харесват този пост.

    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : Лед, лед, лед Coin10 39
    Ниво : Лед, лед, лед Untitl40
    Статистики :
    Лед, лед, лед Streng10 Сила: 8
    Лед, лед, лед Shield10 Издръжливост: 18
    Лед, лед, лед Brain10 Интелигентност: 8
    Лед, лед, лед Runnin10 Ловкост: 6
    Лед, лед, лед Magic-10 Магия: 28
    Лед, лед, лед Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : Лед, лед, лед PearЛед, лед, лед MangoЛед, лед, лед Sausage

    Re: Лед, лед, лед

    Писане by Борис Захариев Вто Авг 08, 2023 11:37 pm


    Четири секунди - толкова отнема на Борис да закуцука след отдалечаващия се Тервел. Една, за да осмисли какво му издърдори русокосият. Още една, за да довърши питието си на екс и една за да грабне бастуна, който е облегнат до бара. И последна, за да смачка недопушената цигара близо до захвърлената шапка на Шаханов.

    Трудно му е да поддържа темпото на стария си приятел, но някак Борис се справя. Избягва ловко магьосниците, които препречват пътя му, а за щастие повечето сами отстъпват встрани, когато забелязват бастуна. Понякога е хубаво да си недъгав - това често печели хорските симпатии. На няколко пъти Захариев опитва да повика Тервел по име, да го накара да му обърне внимание, но уви, гласът му остава задушен измежду боботенето на тълпата. Нищо, ще го догони. Поне има бегла представа накъде се е запътил.

    Имението на Шаханови представлява представлява грамадна сграда в колониален стил с дебели бели колони, мансардни прозорци, магнолии и гараж за четири автомобила, като всичко това е кацнало върху едно възвишение, наглеждащо партито долу. Борис винаги се е възхищавал на красивата къща, въпреки, че е наясно, че тя не е плод на въображението на Елка Шаханова. Както почти всичко около семейството, дори къщата им е плод на умелата визия на някой друг - в случая на екип от архитекти и дизайнери. Елка и Тодор имат хора за всичко, дори такива, които да мечтаят вместо тях. Чакълената алея завършва с кръгъл паркинг, през който Тервел преминава уверено в този момент като разпръсква камъчета изпод краката си.

    - Тервеле, почакай!

    Русата глава изчезва през голямата овална врата на предверието, а Борис ругае наум. Трудно е да мине през чакълената пътека, бастунът постоянно потъва между камъчетата и го кара да се чувства нестабилен. Понечва да каже нещо, но осъзнава набързо, че Шаханов няма как да го чуе. Не му оставя друг избор, освен да го догони по трудния начин. Разсеяно, Борис се сеща, че мраморните стъпала водещи до втория етаж вероятно също ще възпрепятстват движението му. За негов късмет, след като ги превали, стаята на Тервел се намира малко по-нататък по коридора.

    Веднъж докуцукал отвъд вратата, Борис попада в окото на бурята.

    - Какво правиш?
    - А, ти ли си? Нямаше нужда да вървиш след мен, след малко ще се наложи да се връщаш обратно.


    Дрехите хвърчат във въздуха, а шкафчетата се отварят трескаво със замах. Ако не познаваше Тервел толкова добре, Борис би си казал, че е попаднал на влизане с взлом.

    - Наред ли е всичко?
    - Всичко е супер.
    - Не ми изглежда супер.
    - Сложи си очила тогава.


    Тервел вади едно шкафче и без да се церемони го изсипва цялото в куфара. Предметите изчезват във вътрешността му. Една снимка също потъва в небитието.

    - Искаш ли да ти помогна? - предлага Борис, несигурен какво друго да каже. Това като че ли сепва Тервел от маниакалния унес, в който е изпаднал и той се спира на едно място, вперил невиждащ поглед в Борис. Тръсва глава и ръцете му започват да треперят.
    - Трябва да се махна оттук. - прошепва сякаш на себе си.
    - Да, спомена го вече. - прави опит за шега Борис, но никой не се смее. Затова пробва пак, този път примирено: - Кажи ми как да ти помогна.

    Тервел мига, стиска ръце и се хваща за главата. Изглежда така, сякаш иска да излезе от кожата си.

    - Вземи сака над гардероба. Този куфар няма да ми е достатъчен.

    Борис решава да задава всички въпроси, които напират у него, по-късно. Сега, на първо време куцука до високия, масивен гардероб, обляга се на него с цялата си тежест и се пресяга с бастуна нагоре, докато не успява да хване едната ръкохватка на тъмния сак. С едно рязко движение дръпва надолу, но не преценя траекторията правилно и сакът се изстрелва право към Тервел. Последният обаче успява да го улови с нехарактерна за себе си ловкост.

    - Можеш ли да ми кажеш какво се случва? - Борис не получава отговор. Мръщи се и се приближава тромаво до Тервел, който отново се е превърнал в ураган от свободнолетящи предмети. Тъмнокосото момче се пресяга и хваща здраво едната китка на Шаханов, принуждавайки го да му обърне внимание. - Не мога да ти помогна, ако не знам какво се случва.

    Арина Орлова, Яна Вълканова, Ясна Соколова, Пейо Желев, Ела Благоева and Илияна Георгиева харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Лед, лед, лед Coin10 9
    Ниво : Лед, лед, лед Untitl40
    Статистики :
    Лед, лед, лед Streng10 Сила: 18
    Лед, лед, лед Shield10 Издръжливост: 10
    Лед, лед, лед Brain10 Интелигентност: 22
    Лед, лед, лед Runnin10 Ловкост: 14
    Лед, лед, лед Magic-10 Магия: 8
    Лед, лед, лед Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Лед, лед, лед PearЛед, лед, лед MangoЛед, лед, лед SapphireЛед, лед, лед SausageЛед, лед, лед WatermelonЛед, лед, лед Emerald

    Re: Лед, лед, лед

    Писане by Тервел Шаханов Пет Авг 11, 2023 7:47 am


    Когато почувства топлите пръсти около ледената си ръка, Тервел се закова на място. Няколко секунди нито помръдна, нито проговори. От едната му ръка висяха купчина разноцветни чорапи, а с другата стискаше една снимка в лилава рамка, която допреди малко бе стояла върху нощното шкафче. Дишаше учестено и имаше чувството, че сърцето му всеки момент щеше да изскочи от гръдния му кош. Най-накрая обърна лицето си към Борис. При срещата с онези познати кехлибарени очи, от които се излъчваше цялата сериозност и непоколебимост на света, сякаш електричество премина по цялото тяло на Тервел. За един кратък миг мускулите му се отпуснаха, дишането му се нормализира и шумът в мозъка му се превърна в далечно ехо. Всяка клетка на тялото му се изпълни със спокойствието, за което беше жадувал толкова отчаяно през последната година. Спокойствие, което се казваше Борис.
     
    Проблемът е, че съм върколак – думите се отрониха по най-естествения начин от устните на Тервел. Никога досега не беше изричал тези думи на глас. Не и с такава категоричност.
     
    Устните на Борис трепнаха едва забележимо, но изражението му не се промени. Той отдели внимателно пръстите си от китката на Тервел и със същата ръка затършува в джоба на панталона си. Извади една тънка кутия със сребърно покритие, отвори я и отвътре се показаха десетина бели цигари, наредени плътно една до друга. Мъжът приближи табакерата до лицето си и пое една от цигарите в устата си, след което я запали с щракване на пръстите си. Във въздуха започна да се издига тънка струйка дим. Борис дръпна от единия край на цигарата със затворени очи, задържа дима за няколко секунди и сетне изпусна голям облак, който скри лицето му. Тервел имаше чувството, че всичко това продължи векове.
     
    Ясно – каза Борис, докато си поемаше още веднъж от цигарата.
    Ясно? – Тервел бе в недоумение. Само това ли щеше да каже Борис? И кое му беше ясно? Можеше да значи много неща: че не се интересува и не иска да слуша повече; че проблемът не е толкова сериозен, колкото си е мислел; че…
    Ясно ми е, че вашите са пълни идиоти.
    О… – успя да промълви русото момче. – Да.
     
    Значи Борис наистина разбираше. Трябваше му само едно изречение, за да навакса цяла една година. Едва ли имаше друг човек на земята, който можеше да разбере по-добре случилото се.
     
    И си сигурен, че искаш да си тръгнеш сега? Не искаш да изчакаш да завършиш училище? Борис хапеше долната си устна, докато държеше димящата цигара между показалеца и средния си пръст. Знаеше какво щеше да чуе, но се чувстваше длъжен да го каже.
    Искам да си тръгна сега. Не мога да прекарам и минута повече с тези хора. Ненавиждам ги. Не искам да имам нищо общо с тях.
     
    Страшно му олекна, защото осъзна, че това беше истината. Родителите му се държаха ужасно с него. В последната година го търсеха само за да го питат дали още пази тайната и в погледите им се четеше отвращение и пренебрежение, сякаш беше някакъв ненужен предмет в дома им. Единственото, от което се интересуваха, беше обществото да не научи за скандалното състояние на техния син.
      
    Прекрасно – отвърна Борис и загаси цигарата си в сините тапети. Остана черна прогоряла дупка като от куршум.
    Прекрасно? 
    – Не драматизирай повече от необходимото – усмихна се Борис. Май му беше за пръв път днес. – Събирай си багажа. После ще отидем да кажем „чао“ на ледения замък на майка ти.
     
    Тервел не разбра какво точно имаше предвид Борис, но по пламъчето в очите му се увери, че няма да има възражения. Обърна се и запрати чорапите в куфара си. После изведнъж забеляза снимката, която държеше. Беше на него, майка му, баща му и сестра му от почивката им в Париж преди десет години – последното им семейно пътешествие заедно. На снимката малките Тервел и Тея ядяха от сини захарни памуци, три пъти по-големи от главите им, а родителите им се усмихваха щастливо зад тях, поставили ръце на раменете им. Фонът бе Айфеловата кула и синьо безоблачно небе. Тервел остана загледан в снимката известно време, потънал в спомена.
     
    Какво има? – Борис наблюдаваше гърба му от другия край на стаята.
    Нищо – каза Тервел и постави снимката обратно на нощното шкафче, с лице надолу. След това продължи да си събира багажа с непоклатима решителност.

    Арина Орлова, Яна Вълканова, Ясна Соколова, Борис Захариев, Ела Благоева and Илияна Георгиева харесват този пост.

    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : Лед, лед, лед Coin10 39
    Ниво : Лед, лед, лед Untitl40
    Статистики :
    Лед, лед, лед Streng10 Сила: 8
    Лед, лед, лед Shield10 Издръжливост: 18
    Лед, лед, лед Brain10 Интелигентност: 8
    Лед, лед, лед Runnin10 Ловкост: 6
    Лед, лед, лед Magic-10 Магия: 28
    Лед, лед, лед Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : Лед, лед, лед PearЛед, лед, лед MangoЛед, лед, лед Sausage

    Re: Лед, лед, лед

    Писане by Борис Захариев Пет Авг 11, 2023 11:38 pm


    Докато Тервел запращаше всякакви нужни и не-толкова-нужни вещи в наглед бездънните си торби, Борис се облегна на рамката на прозореца и погледна замислено навън. Долу партито течеше с пълна пара, даже май вече изваждаха тортата - няколкоетажна и толкова бяла, че е почти невъзможно да се взираш в нея продължително време, без риск да ослепееш. Защо изобщо им трябва торта? Какво точно отбелязват? Цялото събитие е така нелепо, че на Борис му иде да се разсмее на глас. Не можеше да повярва че чак сега успява да прозре през фалшивия живот, който с Тервел водеха вече почти две десетилетия. Всъщност трябваше да е благодарен. Ако все още се намираше от другата страна на похлупака, вероятно щеше да продължава да тъне в заблуда.

    - Добре. - изпуфтяването на Тервел го върна обратно към реалността. - Готово.
    - Дай да ти помогна със сака.
    - Борис се отблъсна от прозореца и протегна ръка, която миг по късно бе перната настрана.
    - Наистина ли мислиш, че ще дам багажа си на сакатия си приятел? Мога да се справя и сам с носенето, не е толкова тежко.

    Борис не протестира докато пред погледа му Тервел премята едната презрамка на сака през рамото си, а с другата си свободна ръка вдига куфара от земята без никакво усилие. Върколак... Захариев все още не може да осмисли чутото. Когато русокосият призна какво е състоянието му, за ужас на Борис първата му реакция бе да изпита непреодолимо отвращение. Наистина, чувството бе мимолетно, но въпреки това го досрамя от себе си. Разбира се, че всички предразсъдъци, които високото общество бе изградило у него за върколаците си казваха думата, но това беше Тервел. Тервел! Не трябваше да има значение дори да се бе превърнал в крастава, дървесна жаба.

    Защо тогава първичната реакция на Борис бе да се отврати от най-добрия си приятел, предвид обстоятелствата му?

    - Готов ли си? - пита Тервел, забелязал, че главата на тъмнокосия витае някъде.
    - Готов съм. Ти готов ли си?
    - По-готов няма да стана.
    - Хайде да превърнем леденото парти във водно парти.


    Когато стигнаха до долу, Тервел скри сака и куфара в един храст близо до алеята за коли и двамата се запромъкваха по-близо до партито, внимателни да не бъдат забелязани. За Тервел беше далеч по лесно да се придвижва безшумно, за разлика от Борис, чийто бастун шумолеше издайнически колкото и да се опитваше да го заглуши. Веднъж намерили убежище в сенките на западната фасада, до един фонтан с танцуваща русалка, двамата се спогледаха заговорнически.

    - Е, как искаш да го направиш?
    - Аз ли? Идеята беше твоя!
    - Да, но отмъщението си е твое.
    - Хм, ако е така...
    - Tервел поизправи гръб и се прокашля. Извади пръчката от калъфчето си с вродената си елегантност и се взря в небето. Замахна сложно с китка право нагоре и промълви: - Инсендио драконис!

    В първия момент не се случи нищо. Единствената индикация, че бе извършена магия, бе малката искра, която се изстреля от върха на пръчката и се насочи право нагоре към нощното небе. Борис повдигна вежда скептично. Това ли беше? След секунда обаче нещо започна да присветва в хоризонта. Нещо, което бързо добиваше форма - крила, туловище, глава, докато се приближаваше към гостите и към кулата с шампанско и към ледения замък...

    Лед, лед, лед AqPdyFl

    Писъците не закъсняха. Настана такава страшна суматоха, че някой се препъна в едното домашно духче, което крепеше единия край на тортата, то залитна и падна, а заедно с него полетя и произведението на сладкарското изкуство, размазвайки се право върху малката дъщеря на министъра на магията. Горкото дете щеше да се задуши сред пандишпановите кори. Крайната дестинация на огнения дракон обаче не бяха нито гостите, нито пък кулата от чаши с шампанско. Крайната му цел бе ледения замък, в който той не се разби, ами потъна изцяло, при което леденото архитектурно чудо започна да се топи по-бързо от арктическите шапки посред лято.

    - Не мислиш ли, че прекали? - подшушна Борис.
    - Не, иначе не би ми било в стила. - отвърна сияещият Тервел. - Хайде, да се махаме от тук, преди да са ни надушили.

    Когато се добраха обратно до багажа на Тервел, двамата изчезнаха с едно звучно пук и се озоваха в покрайнините на Торбаланово, където тишината беше почти оглушаваща, сравнена с шумотевицата от преди малко.

    - Добре ги подредихме. - рече със задоволство Тервел, докато изтупваше дрехите си прилежно.
    - Направо страшно. - отвърна Борис. Родителите на Тервел със сигурност щяха да се досетят кой стои зад този погром, но така или иначе вече нямаше значение. - Е, сега какво?
    - Какво какво?
    - Накъде отиваме?
    - Ние?
    - Ами да, аз и ти?


    Когато видя извинителното лице на Тервел, в Борис започна да се надига притеснение. Нали ще избягаме някъде заедно. Аз и ти.

    Нали?

    Арина Орлова, Яна Вълканова, Ясна Соколова, Пейо Желев, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Илияна Георгиева and Игнат Зеленогорски харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Лед, лед, лед Coin10 9
    Ниво : Лед, лед, лед Untitl40
    Статистики :
    Лед, лед, лед Streng10 Сила: 18
    Лед, лед, лед Shield10 Издръжливост: 10
    Лед, лед, лед Brain10 Интелигентност: 22
    Лед, лед, лед Runnin10 Ловкост: 14
    Лед, лед, лед Magic-10 Магия: 8
    Лед, лед, лед Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Лед, лед, лед PearЛед, лед, лед MangoЛед, лед, лед SapphireЛед, лед, лед SausageЛед, лед, лед WatermelonЛед, лед, лед Emerald

    Re: Лед, лед, лед

    Писане by Тервел Шаханов Сря Авг 16, 2023 11:46 pm


    Преди двете момчета да се магипортират, Тервел успя да види как една от кулите на ледения замък се катурна и падна с трясък на земята. Огромната купчина се разби на стотици малки парченца, след това се разтопи от пламъците, а водата заля поляната с гостите. Това беше един последен драматичен и бляскав миг, с който Тервел сложи край на досегашния си живот.
     
    Родителите му, разбира се, щяха да се досетят, че случилото се е негово дело, но не веднага. Щеше да им отнеме седмица или две, докато въобще открият, че синът им отсъства. Първоначално щяха да си помислят, че той просто е отишъл в някое друго от семейните имения или на почивка в чужбина. Чак след около месец и половина щяха да осъзнаят истината. Щяха да го открият много лесно, използвайки връзките си. Той щеше да им каже, че не иска да има нищо общо с тях, а те щяха да се правят на шокирани, да го убеждават да се прибере и други театрални изпълнения, но в крайна сметка щяха да са напълно доволни от решението му. На Тервел дори не му трябваха пророчески умения, за да предвиди развитието на събитията.
     
    А той какво щеше да прави? Замисли се чак сега, когато Борис му зададе въпроса. Избягалият Тервел разполагаше само с един куфар, почти изцяло пълен с дрехи, и една раница. Не знаеше къде ще спи и какво ще яде. Нямаше идея какво ще се случи с него оттук нататък. Но учудващо беше убеден, че някак ще се справи и че ще бъде дори по-щастлив от преди. Това до голяма степен се дължеше на еуфорията, която го бе обзела, както и на факта, че нямаше реална представа за живота на нормалните хора. Все още не подозираше, но само след около седмица щеше да е в толкова тежко състояние, че щеше сериозно да обмисля завръщането си у дома. Щеше да се моли да беше приел предложението на Борис. Сега обаче се чувстваше обнадежден, пълен с енергия и решен да се справи с всички превратности, които го очакваха по избрания нов път.
      
    Намираха се на една улица, осеяна с разнебитени бараки и порутени жилищни блокове. От отворените кофи за боклук наблизо се носеше отвратителна миризма на мърша и развалени отвари. Няколко бездомни крупове се бореха за един кокал, като лаеха и скимтяха.
     
    Чуваш ли се? – каза Тервел, докато поставяше багажа си на земята. – Ами Министерството? Не можеш да захвърлиш всичко и да тръгнеш с някой... като мен.
    Борис изглеждаше откровено изненадан. Тервел също беше изненадан. Доста бързо стигнаха от едногодишно изчезване до покана за съвместно бягство. На Тервел му се искаше да се съгласи, за да не загуби отново Борис, но веднага осъзна, че би било прекалено егоистично да го накара да остави живота си заради него.
    И какво ще изгубя? Мислиш, че нашите са по-различни от вашите ли?
    Борисе, ти вече си поставил основите на своя нов живот. Скоро ще имаш собствена кариера и няма да зависиш от вашите. Освен това... – той направи пауза и заби поглед в краката си.
    Какво?
    Освен това, ти изчезна за една цяла година. Не очакваше да ти се доверя просто така, нали? Къде беше? Защо не ми се обади? Защо не избягахме тогава?
     
    Думите просто се изстреляха от устата му, без да ги е обмислил напълно. Усети, че кръвта му се надигна и онези така познати чувства на гняв и обида се завърнаха. Рано или късно темата трябваше да бъде отворена.

    Арина Орлова, Ясна Соколова, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Илияна Георгиева, Иглика Полязова and Игнат Зеленогорски харесват този пост.

    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : Лед, лед, лед Coin10 39
    Ниво : Лед, лед, лед Untitl40
    Статистики :
    Лед, лед, лед Streng10 Сила: 8
    Лед, лед, лед Shield10 Издръжливост: 18
    Лед, лед, лед Brain10 Интелигентност: 8
    Лед, лед, лед Runnin10 Ловкост: 6
    Лед, лед, лед Magic-10 Магия: 28
    Лед, лед, лед Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : Лед, лед, лед PearЛед, лед, лед MangoЛед, лед, лед Sausage

    Re: Лед, лед, лед

    Писане by Борис Захариев Нед Авг 27, 2023 5:56 pm


    Докато Тервел започваше да се сгорещява и да клокочи от вътре, подобно на вулкан, който се кани да изригне, Борис пък усети как го обзема студенина и цялото му същество изстива. Разбира се - нямаше как вечно да заобикалят онова, което се бе случило преди една година. Объркването, гневът и тъгата висяха между двамата като отворена рана, чиято болка най-накрая започваш да усещаш, след отминаването на първоначалния шок. Тервел го гледаше. Гледаше и чакаше обвинително, а недоволството му се увеличаваше право пропорционално на продължителността на зейналото мълчание. Миналият Борис би се засегнал от този поглед, който русият му приятел му хвърляше, би направил опит да се защити, като отправи на свой ред някакво обвинение, като премести фокуса от себе си и насочи прожектора към Тервел. Защото, разбира се, никой не е перфектен - Шаханов също бе виновен за много неща. Беше толкова лесно да му прехвърли топката, да го посочи с пръст, да го пита защо не е настоявал повече, защо самият той е оставил нещата така, защо, защо, защо...

    Не тези думи обаче бяха първите, които Борис успя да измъкне от себе си.

    - Сложно е. - осъзна колко е нелепо казаното едва когато го изрече на глас. Тервел завъртя очи, очевидно подразнен от отговора, който самия той бе чувал толкова много пъти от родителите си и от възрастните им приятели. Отговор, който крещи Твърде си малък и глупав, за да разбереш, така че изобщо няма да се опитвам да ти обяснявам. Той се завъртя, вдигна сака от земята и го метна на рамо, след което тръгна надолу по улицата. - Чакай...
    - Няма за какво да те чакам.
    - викна Тервел, ускорявайки крачка. Борис безуспешно се опита да поддържа темпото му - дългите крачки на русокосия бяха непреодолими за бастунчето. Не закъсня моментът, в който токът на обувката на Борис попадна на криво паве, ритъмът на крачките му се наруши и той загуби баланса си. Тервел беше захвърлил багажа на земята още преди Захариев да падне на земята. - Добре ли си?
    - Не те потърсих защото...
    - не обърна внимание на въпроса Борис. - Защото... и аз не знам защо! Държах се ужасно с теб без никаква причина и ти наговорих неща, които бяха непростими.
    - Борисе...
    - Не исках повече да сме приятели.
    - Борис с усилие се надигна от земята, необръщайки внимание на протегнатата ръка на Тервел. Сребристият му костюм се беше изцапал с прашни петна, но иначе не беше успял да се нарани сериозно. - Не исках да сме приятели, защото не заслужаваш приятел като мен. Заслужаваш... повече.
    - Моля?
    - Тервел не можеше да повярва на ушите си. В началото Борис прие това за добър знак, но като видя как се разшириха ноздрите му, осъзна, че е сгрешил. - Не е истина това...
    - Кое?
    - Не можеш да правиш така! Не можеш да решаваш някакви такива неща самосиндикално!
    - Аз...
    - Аз решавам, чуваш ли! Аз решавам дали искам да си ми приятел или не! Не можеш просто така да изчезваш от живота на хората на своя глава, без дори да ги попиташ те на какво мнение са.


    Борис отвори уста, но от там не излезе нищо. Изобщо не се бе замислял, че може би съществува някаква вероятност Тервел да му прости.

    - Извинявай...
    - Аз имах нужда от теб и теб те нямаше.
    - продължаваше Тервел. Гласът му беше смесица от гняв, болка и неизказани за дълго време думи, чийто бент най-накрая се бе пропукал. - Нямаш си на представа какво се случи в последната една година. Всъщност имаш някаква - аз съм скапан върколак. Ако щеш ми вярвай обаче, но това е едва черешката на тортата. А тортата е голяма, с много блатове и крем. Затънали сме до гушата в лайна, като по някакво чудо все още съм изплувал и си държа главата на повърхността, а краката ми все още не са достигнали дъното на помийната яма. Имам нужда от помощ, а теб те няма...

    Борис нямаше представа за какво говори Тервел. За какви лайна говореше? Какво се беше случило за тази една година? Преди би си казал, че Тервел драматизира, но приятелят му беше добил такова сериозно изражение, че Борис нямаше какво друго да направи, освен да се притесни не на шега.

    - Е, сега съм тук. Подавам ти ръка за помощ, рискувайки да се изцапам и да се разсмърдя. - погледът на Борис доби твърдост. Наистина го мислеше. Ако не нагази в лайната заради Тервел, то за кого друг? - От теб зависи дали ще я поемеш.
    - Борисе...
    - От теб зависи.


    Тервел го изгледа странно, с поомекнало изражение. Борис пък не отстъпи, можеше да чака, да бъде търпелив - две качества, които никога не бе подозирал, че ще успее да култивира у себе си.

    Арина Орлова, Ясна Соколова, Пейо Желев, Ела Благоева, Лилиян Кардамова and Игнат Зеленогорски харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Лед, лед, лед Coin10 9
    Ниво : Лед, лед, лед Untitl40
    Статистики :
    Лед, лед, лед Streng10 Сила: 18
    Лед, лед, лед Shield10 Издръжливост: 10
    Лед, лед, лед Brain10 Интелигентност: 22
    Лед, лед, лед Runnin10 Ловкост: 14
    Лед, лед, лед Magic-10 Магия: 8
    Лед, лед, лед Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Лед, лед, лед PearЛед, лед, лед MangoЛед, лед, лед SapphireЛед, лед, лед SausageЛед, лед, лед WatermelonЛед, лед, лед Emerald

    Re: Лед, лед, лед

    Писане by Тервел Шаханов Вто Авг 29, 2023 11:26 pm


    Думите излизаха от устата му като малки птички, промушващи се през дупка в кафез, разперваха жадните си за полет криле и отлитаха далеч от протегнатите пръсти, с които той отчаяно се опитваше да ги върне обратно. Хем искаше най-накрая да сподели всичките си мисли с Борис, хем му беше трудно да се отпусне и да му се довери. Да говори за чувствата си беше нещо сравнително ново за него. Макар че продължаваше да е егоистичен и самовлюбен, изпитанията в последните две години го бяха накарали да погледне малко по-зряло на живота. Съвсем различно бе положението, когато практически нямаше никакви проблеми и можеше да прави и да каже всичко, което си поиска. Тогава не му се налагаше да изпитва друго, освен желание, което, разбира се, веднага се удовлетворяваше. Сега обаче почти постоянно трябваше да се замисля, да си задава въпроси и сам да им отговаря, да взима решения – процеси, които го бяха принудили да погледне дълбоко в себе си. В този контекст се бяха появили много чувства, които му бяха почти изцяло непознати: тъга, състрадание, липса, уязвимост, любов. Те настояваха да бъдат почувствани.
     
    Борис също се беше променил. Нямаше го вече онова свръхамбициозно и свръхуверено момче, което Тервел познаваше толкова добре от детството им. На мястото му стоеше уравновесен и търпелив млад мъж, готов да се прости изцяло с гордостта и излишната упоритост в името на истинското приятелство. Преди една година Борис отдавна щеше да се е ядосал и да е приключил разговора. Сега слушаше, разбираше и търсеше начин да достигне до Тервел. И какво като беше минала цяла една година, без да се виждат? Щяха да наваксат още тази вечер.
      
    На Тервел му трябваха няколко секунди, в които да обмисли всичко това. Накрая взе твърдо решение.
     
    Достатъчно бягане. 
     
    Достатъчно лед.
     
    Хубаво. Прощавам ти – отрони с равен тон и ъгълчетата на устните му се извиха. – Но ти черпиш в бара тази вечер, тъй като вече съм беден и трябва да пестя.
    Да пестиш? Господи, кой си ти и какво направи с Тервел Шаханов?
    Лицето на Борис се озари от една топла усмивка, която окончателно разтопи всички защитни ледове около Тервел.
    Млък – отвърна русото момче и грабна сака от земята, хвърляйки го върху рамото си.
     
    И така двамата потеглиха надолу по мръсната улица, докато залязващото слънце огряваше облаците и гърбовете им в жълто-оранжево. Ако някой погледнеше към тях от върха на баира, щеше да види двете им размазани фигури, които сякаш се носеха във въздуха, а не по пътя – така иглеждаше поради маранята. Или може би просто левитираха от щастие.
     
    След малко стигнаха до един бар, който се намираше на ъгъла между ул. „Тролска“ и ул. „Таласъмска“. Помещаваше се в една миниатюрна постройка: не повече от метър широка и два метра висока. Направена бе от едри сковани дъски и като цяло приличаше на клозет. Вниманието на двете момчета бе привлечено от табелата над вратата, която светеше със синя неонова светлина: „Бар Ака: ще се изненадате!“.
     
    След речта ти преди малко, мисля, че клозет е най-подходящото място за нас – разсмя се Тервел, докато посягаше към вратата.
     
    Действително бяха изненадани от вътрешността на бара. Помещението бе доста обширно: с дълъг червен бар и триметров дансинг. По-голямата част от посетителите бяха освободени домашни духчета, насядали на малките кръгли масички около дансинга. Зад бара също стояха две-три духчета, които усилено търкаха чаши с големи бели кърпи и забъркваха разноцветни коктейли. От центъра на тавана висеше една глава на... свиня? Когато Тервел и Борис влязоха в заведението, главата се размърда и започна да говори с човешки глас:
    – Ей, вие, слабичките! Да, говореща свинска глава съм, стига зяпахте.

    Ян Маджаров, Ясна Соколова, Ела Благоева, Люба Бюлбулева, Игнат Зеленогорски and Арес Морев харесват този пост.

    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : Лед, лед, лед Coin10 39
    Ниво : Лед, лед, лед Untitl40
    Статистики :
    Лед, лед, лед Streng10 Сила: 8
    Лед, лед, лед Shield10 Издръжливост: 18
    Лед, лед, лед Brain10 Интелигентност: 8
    Лед, лед, лед Runnin10 Ловкост: 6
    Лед, лед, лед Magic-10 Магия: 28
    Лед, лед, лед Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : Лед, лед, лед PearЛед, лед, лед MangoЛед, лед, лед Sausage

    Re: Лед, лед, лед

    Писане by Борис Захариев Сря Сеп 06, 2023 4:34 pm


    Когато една говореща свинска глава ти каже да спреш да я зяпаш, няма какво друго да направиш, освен наистина да спреш да я зяпаш. Борис и Тервел се спогледаха, след което като по команда се запътиха към бара. Сакът на Тервел се стовари силно и звучно, когато падна на земята до бар столовете им. Домашното духче зад бара дори не им обърна внимание, а само щракна с пръсти и пред двете момчета се появиха две менюта.

    - Хм, хм, хм... я виж, има Космосполитън. Олеле, и Мухито!
    - Нещо много ти се приповдигна настроението...
    - Ами да, ако ти избягаш от тиранина си и твоето ще е приповдигнато. Какво ще пиеш ти?
    - Мислех си за огнено уиски, но... я, виж ей там.
    - Какво да гледам?
    - Там отзад.
    - И какво? Казан.
    - Помириши как мирише. Щом аз го усещам, няма как на теб да ти се опре.
    - Пфу! Ама че смрад!
    - Извинявам се...
    - Борис привлече вниманието на духчето зад бара, което се появи мигновенно пред тях и се поклони, явно все още страдащо от добрите обноски, придобити в бившия му господарски дом. - Какво е това отзад? Алкохол за специални случаи?
    - Ъъъ... господар... господина не иска от това. То... не става за пиене...
    - И все пак - може ли една чаша? Мирише много интересно.
    - Борисе! Каза ти, че не е за пиене...
    - Ъъъъ... такова... ако господар... господина иска...
    - духчето щракна плахо с пръсти и пред Борис се появи чаша с течност, чийто цвят не се виждаше, заради тъмното стъкло на халбата. Двете момчета се спогледаха - Борис усещаше как дяволитата усмивка започва да пълзи по лицето му, а пък Тервел изглеждаше дълбоко обезпокоен от това, което се канеше да направи приятелят му. Преди да успее да възрази обаче, Борис надигна чашата и отпи.
    - Какво е? - попита любопитно русокосия. - Много ли е гадно?

    Борис стисна очи, а когато ги отвори, издиша с уста и върху лицето му се изписа дълбоко блаженство. В тъмните му ириси затанцуваха пламъчета, а усмивката не можеше да слезе от устните му, колкото и да се опитваше. Тервел продължаваше да го гледа объркано, но и някак заинтригувано, в очакване на отговор. Вместо това обаче Борис побутна халбата към него настоятелно.

    - Домашна ракия. - заяви той. - И то каква! Трябва да я пробваш.
    - Ракия ли?
    - лицето на Шаханов се изкриви неприятно.
    - Ще ти хареса. Повярвай ми.

    И понеже Тервел вярваше на Борис, взе халбата, помириса я, набърчи нос, след което отпи една юнашка глътка. И тихичко простена от удоволствие.

    - Божичко!
    - Каква е тази ракия?
     - попита Борис домшаното духче, което се червеше иззад бара.
    - Ами... тя е само експериментална... сам аз я дестилирах... за първа година е и...
    - Ти!?
     - възкликна Захариев учудено, докато Тервел надигаше халбата за втора глътка.
    - Ами да... по принцип е предназначена за домашни духчета и по... хм... нисши раси... не се напиваме толкова бързо и затова... нали разбирате...
    - Мисля, че всички раси биха оценили твоя дестилат.
    - похвали го Борис, а духчето като че ли доби повечко самочувствие и се поизду.
    - Радвам се, че се харесва на господар... господина. Хайде, можете ли да познаете тайната съставка?
    - Абсински смокини?
    - Щипка любов?
    - Не и не. В дестилата има девисил, лавандула и... хм... мандрагора.
    - Стига бе!
    - Тервел така възкликна, че за малко да събори малката чашка с пивката течност. - Мандрагора? Това звучи ужасно неетично.
    - Е, слагам само корена, да не съм някое чудовище...
    - Такава ракия и от чудовища бих пил. Я направо ни дай още една чаша...


    Тервел вдигна чашата, която Борис му бе връчил преди малко и я изпи до дъно, като така се закашля, че от очите му текнаха сълзи.

    - По дяволите! Вече се чувствам много по-добре!

    Арина Орлова, Ясна Соколова, Пейо Желев and Илияна Георгиева харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Лед, лед, лед Coin10 9
    Ниво : Лед, лед, лед Untitl40
    Статистики :
    Лед, лед, лед Streng10 Сила: 18
    Лед, лед, лед Shield10 Издръжливост: 10
    Лед, лед, лед Brain10 Интелигентност: 22
    Лед, лед, лед Runnin10 Ловкост: 14
    Лед, лед, лед Magic-10 Магия: 8
    Лед, лед, лед Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Лед, лед, лед PearЛед, лед, лед MangoЛед, лед, лед SapphireЛед, лед, лед SausageЛед, лед, лед WatermelonЛед, лед, лед Emerald

    Re: Лед, лед, лед

    Писане by Тервел Шаханов Съб Сеп 09, 2023 7:31 pm


    Тервел отпи още една глътка от домашната ракия и усети, че главата му се замая. Не беше ял цял ден, като изключим две-три миниатюрни хапки в началото на партито. При нормални обстоятелства би се замислил дали да продължи да пие от тази съмнителна напитка, но сега обстоятелствата определено не бяха такива. Тервел беше яхнал адреналиновата вълна и не мислеше особено разумно. Сега всички му изглеждаше прекрасно и вълнуващо: едно ново начало с хиляди врати, от които можеше да разбира. Какво можеше да се обърка? Защо да не се забавлява малко, след като вече бе прегърнал свободата?
     
    Забелязал приповдигнатото настроение на Тервел, Борис реши, че е добра идея да му налее още една чашка от същото питие.
    Наздраве за свободния живот! – подкани го Борис, поднасяйки във въздуха своята чаша.
    Наздраве! – извика решително и Тервел, след което така удари чашата си в тази на Борис, че почти не я счупи, а половината ракия се разля на масата.
     
    С всяка изминала секунда заведението се пълнеше с все повече хора и магически същества. По едно време осветлението изгасна напълно и свинската глава обяви, че е „време да започнем истинския купон“. На различни места в заведението започнаха да проблясват сини светлини. Когато очите на посетителите се адаптираха към мрака, те забелязаха, че това не бяха лампи, а феи, които хвърчаха във въздуха с малките си крилца. Музиката, която се носеше от омагьосания грамофон до дансинга, също стана по-силна и забързана.
     
    Борисе, колко ще се забавляваме тази вечер! – обяви Тервел, докато сърбаше за пореден път от малката си чашка с ракия.
    По-полека! Искам да припаднеш малко по-късно.
    Глупости, няма да припадам.
    – Колко се хващаме на бас?
    Борисе, спри да мислиш такива неща и пий! – викна му Тервел и го подкани с махване на ръката да изпие чашката си на екс.
     
    Борис го погледна със смесица от притеснение и любопитство. Колебанието му обаче не продължи дълго. С решителен жест той изсипа цялото съдържание на чашката в устата си. Направи гримаса, когато усети горчивия вкус на напитката, после се изплези на Тервел. Домашното духче зад бара ги гледаше със задоволство.
     
    След малко седмокурсникът изведнъж стана от мястото си и се отправи към дансинга, без да казва нищо. Борис го проследи с поглед. Тервел застана по средата, извади магическата си пръчка и каза „Сонорус“, насочвайки я към гърлото си.
    – Пускай „Палав котел“ на Мантикорите – каза Тервел към свинската глава на тавана. Гласът му прозвуча с такава сила, че всички се обърнаха учудено и впериха погледи в момчето.
    – Дами и господа, ще имаме изпълнение на живо! – гласът на свинската глава бе подигравателен.
    Музиката гръмна и Тервел започна да се клати в ритъма. После изведнъж отвори уста като пещерата на Али Баба и започна да извива частите от колоритния текст на песента, които си спомняше. Заваляше някои думи, но не пееше фалшиво. Някои от посетителите продължиха да танцуват, докато той пееше.
    – Скачай в котела и забрави за хотела… обичай като мантикор… ля-ля…
     
    Феите се бяха събрали над главата на Тервел и образуваха нещо като ореол от светлина.

    Ясна Соколова and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : Лед, лед, лед Coin10 39
    Ниво : Лед, лед, лед Untitl40
    Статистики :
    Лед, лед, лед Streng10 Сила: 8
    Лед, лед, лед Shield10 Издръжливост: 18
    Лед, лед, лед Brain10 Интелигентност: 8
    Лед, лед, лед Runnin10 Ловкост: 6
    Лед, лед, лед Magic-10 Магия: 28
    Лед, лед, лед Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : Лед, лед, лед PearЛед, лед, лед MangoЛед, лед, лед Sausage

    Re: Лед, лед, лед

    Писане by Борис Захариев Чет Сеп 14, 2023 6:32 pm


    Борис не придружи приятеля си до дансинга, ами остана на бара, като не отлепяше поглед от него. Когато Тервел се бе изправи, самият той се сащиса за момент, но не каза нищо. Шаханов беше артистичен по природа и копнееше за хорското внимание така, както нощната пеперуда копнее за пламъка на свещта. И също подобно на пеперудата, която задоволява желанието си от безопасно разстояние, русокосия също умееше да държи привичките си под контрол... поне през повечето време. Понякога обаче се случваше да се доближи твърде близо до огъня, самозабравил се в стремежа си, което рядко завършваше добре за него. Именно затова Борис седеше и наблюдаваше. В случай, че се наложеше да отреже фитила.

    - Приятелят ти си го бива, а? - рече домашното духче зад бара, докато лъскаше ожесточено една чаша една идея повече, отколкото може би бе нужно.
    - Бива си го, да. - съгласи се Борис.
    - Търси ли си работа? С този негов талант за развлечение на тълпите може да пие безплатно тук всяка вечер.
    - Ще трябва да питаш него... но не мисля, че това е такава добра идея.
    - само това му трябваше - Тервел да се превърне в алкохолик. Някога, приятелят му би отрекъл това обвинение, осланяйки се на неопетненото си реноме, но някога не бе като сега. Сега Борис имаше чувството, че Шаханов бе добил една по-мрачна, по-жестока страна, която само чака своя шанс да излезе наяве. Инстинктите на бившия гончия пък нашепваха, че за нищо на света не бива да позволява на това да се случи.

    Тервел обаче наистина си го биваше. Със светлината от феите, падаща върху русите му къдрици и с леко премрежените и светнали от алкохола сини очи, той приличаше на някой спуснат от небето херувим. Прекалено весел и развълнуван херувим. Когато песента му свърши, той се поклони пресилено и освети тълпата около себе си с блесналата си усмивка.

    - Дотук с дискретността... - подметна Борис, когато Тервел се върна до него.
    - Кой е казал, че искам да съм дискретен? - възмути се Шаханов.
    - Предвид всичко...
    - Всичко да си гледа работата.
    - хлъц. - Ей, шефе, дай още едно...
    - Май е време да приключваме...
    - Ти приключвай, на мен си ми е...
    - хлъц. - ...добре.
    - Не е добре. Помислил ли си къде ще спиш?
    - Хмм...
    - Тервел като че ли наистина се замисли, защото между очите му изскочи бръчка. - Как къде - под масата!

    Шегата явно му се стори смешна, защото започна да се смее сам на себе си и както размахваше ръце едва не съботи домашното духче, което преминаваше покрай бара.

    - Не е смешно.
    - Ох голям си скучняр. Я си сипи още едно, току-виж ти е минало.
    - Борис въздъхна, а Тервел си затананика жизнерадостна мелодия изпод мустак. Знаеше, че няма как да спори с него - когато Шаханов си наумеше нещо, нямаше сила на света, способна да го разубеди.
    - Не се тревожете, горе има няколко стаи... - подшушна домашното духче, забелязало спора им. - Не са първа хубост, но ако окъснеете много стават все за нещо...

    Ясна Соколова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Лед, лед, лед Coin10 9
    Ниво : Лед, лед, лед Untitl40
    Статистики :
    Лед, лед, лед Streng10 Сила: 18
    Лед, лед, лед Shield10 Издръжливост: 10
    Лед, лед, лед Brain10 Интелигентност: 22
    Лед, лед, лед Runnin10 Ловкост: 14
    Лед, лед, лед Magic-10 Магия: 8
    Лед, лед, лед Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Лед, лед, лед PearЛед, лед, лед MangoЛед, лед, лед SapphireЛед, лед, лед SausageЛед, лед, лед WatermelonЛед, лед, лед Emerald

    Re: Лед, лед, лед

    Писане by Тервел Шаханов Нед Сеп 24, 2023 10:40 pm


    Тервел бе развълнуван. Вдъхновен. Щастлив. Не беше се чувствал така от цяла вечност. Сякаш изведнъж всичките му проблеми се бяха изпарили. Най-после можеше да помисли за нещо различно от проклетите пълнолуния, които му бяха взели толкова много. Да забрави за семейството, което отказваше да го дари с любовта и одобрението си. За пророчествата, които не разбираше. За фанатичната вещица, която бе оставила следи от гнусните си пръсти в съзнанието му. Жадуваше отново да е безгрижен и свободен, както преди. Не желаеше повече да се притеснява, да страда, да мисли за бъдещето си. Тази нощ щеше просто да живее. Толкова много ли искаше?
     
    Толкова ли много искам, Борисе? – каза Тервел със завален глас и се облегна на рамото на приятеля си, докато слизаше от подиума.
    Добре, едва ли можеше да се спори, че и алкохолът спомагаше доста за отпускането на Тервел. Все пак тук не ставаше дума за някоя лека ракия, а и той не държеше много на пиене. Борис знаеше това и умишлено отказваше да пие прекалено много. Само гледаше отстрани приятеля си с наполовина развеселена, наполовина притеснена физиономия. Купоните им в „Мунгав“ винаги се бяха развивали по същия начин. Борис бе противотежест на Тервел.
    Ако съдя от опита си, списъкът на желанията ти е доста по-дълъг.
    Списъкът на желанията ми е точно толкова дълъг, колкото трябва. Колкото заслужавам! – натърти Тервел. Беше се отпуснал с цялата си тежест върху Борис, който се мъчеше едновременно да крепи приятеля си и себе си върху бастуна. Започнаха бавно да се придвижват към стълбището, където барманът им бе посочил, че се намира стая за нощувки. – Борисе, къде ме водиш?
    Изненада.
    О, колко обичам изненадите. Само да не ме водиш да спим, тъй като това много ще ме ядоса.
    Да ти приличам на самоубиец?
     
    Бяха стигнали до стълбището. Борис се опита да накара Тервел да повдигне крак, за да се качат на първото стъпало. Русото момче обаче заби крак в пода и надигна високо глава, оглеждайки се на всички страни.
    Борисе, лъжец такъв! Искам да стоя в бара! Искам тук! – викаше Тервел.
    Борис не му отговори, а просто обви едната си ръка около приятеля си и го задърпа нагоре. С другата ръка се притискаше към стената, за да запази равновесие. Оставил бе бастуна на земята.
    Двамата, макар и тромаво, започнаха да се изкачват нагоре по стълбите, докато Тервел се мяташе насам-натам. Ситуацията много напомняше срещата им миналото лято в болницата, когато Тервел насила бе накарал Борис да седне в количката, за да излязат навън. Сега ролите бяха обърнати.
    Стига си буйствал!
    Не искам да спя, пусни ме!
    Защо трябва да си толкова упорит, когато… УХ!
     
    Бяха се изкачили последното стъпало до коридора, когато Борис внезапно залитна и падна по гръб на пода. Забравил бе, че не може да се подпре на бастуна. От инерцията Тервел също падна, но по корем. Върху Борис.
     
    Лицата им се намираха на пет сантиметра едно от друго. Тервел можеше да усети мириса на паста за зъби, а Борис – мирисът на горчив алкохол. Телата им бяха долепени едно до друго, така че можеха да чуят туптенето на сърцата си. За момент замръзнаха.
     
    Понечиха да се изправят по едно и също време, но точно тогава погледите им се срещнаха.
     
    Кехлибарено кафяво и смарагдово зелено.
     
    Тервел изпита неистово желание да целуне Борис. Не знаеше от къде се беше появило това желание, но разбра, че е истинско. Искаше Борис сега, а после го искаше завинаги.  
     
    Обви пръсти около косата му и го придърпа силно към себе си, впивайки устните си в неговите.

    Ясна Соколова, Борис Захариев and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : Лед, лед, лед Coin10 39
    Ниво : Лед, лед, лед Untitl40
    Статистики :
    Лед, лед, лед Streng10 Сила: 8
    Лед, лед, лед Shield10 Издръжливост: 18
    Лед, лед, лед Brain10 Интелигентност: 8
    Лед, лед, лед Runnin10 Ловкост: 6
    Лед, лед, лед Magic-10 Магия: 28
    Лед, лед, лед Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : Лед, лед, лед PearЛед, лед, лед MangoЛед, лед, лед Sausage

    Re: Лед, лед, лед

    Писане by Борис Захариев Пон Сеп 25, 2023 8:00 pm


    За всичките им години приятелство не бяха останали много неща, които Борис и Тервел да не бяха правили заедно. Заедно извадиха първите си млечни зъбчета, заедно построиха първия си снежен човек, заедно направиха и първото си парти с преспиване, на което за първи път споделяха пред другия най-съкровените си тайни. Заедно. Заедно отидоха на първия си професионален куидичен мач като зрители, бяха заедно, когато бащата на Борис купи първата му сериозна метла. Заедно ходеха на спа поне веднъж годишно, правеха си масажи заедно и дори се бяха виждали голи - невинно, случайно и голяма работа! Много неща бяха правили заедно. Но целуването със сигурност дори не беше написано с молив в списъка.

    Борис замръзна, докато устните на Тервел търсеха неговите, а тежестта му го притискаше към пода. И преди беше получавал пиянски целувки и смееше да твърди, че дори има завиден опит в разпознаването им. Имаше приятелски целувки, които бяха провокирани от моментно извиране на всякакви доброжелателни чувства - те приключваха бързо и бяха по-скоро леко цункване, израз на приятелство и симпатия. Имаше и колебливи целувки, предимно такива на момичета, които, добили известна смелост от алкохола, са решили да се възползват от нея и да се пробват. Пък ако не им се получеше, винаги можеха да обвинят опиянението си за малкия гаф.

    Целувката на Тервел обаче нямаше нищо общо с нито една пиянска целувка, която Борис някога бе получавал. Русокосия го търсеше, с отчаян копнеж и дори през ум не му минаваше, че Борис може да го отблъсне или да прибегне до нещо дори по-лошо от това. Не - целувката на Тервел, макар и неособено обмислена, беше искрена, чакана и дълбоко желана.

    - Какво правиш? - прошепна Борис, когато успя да отдели лицето си от това на русокосия. Тервел изглеждаше замаян и му отнеха няколко секунди да обмисли въпроса и да фокусира приятеля си с поглед. През лицето му премина сянка, когато парченцата от пъзела започнаха да падат на мястото си и за реконструират последните няколко минути. Дансинга. Алкохола. Стълбите. Свадата. Падането. Целувката.

    - А... аз... не знам... какво? - опита се да се стане, но краката му се преплетоха и отново се стовари леко болезнено върху Борис. Вдигна поглед и очите им отново се кръстосаха. Кехлебарът на Тервел отразяваше паника, ужас и трепетното очакване на куче, чийто собственик е хванал камшика и го е вдигнал над него в готовност. От взорът му струеше коктейл от всевъзможни емоции, но нито една от тях не беше разкаяние или съжаление. Борис познаваше това отсъствие - Тервел нямаше да се отрече от постъпката си.

    Тъмнокосият не знаеше как да реагира - беше стреснат, объркан и леко пиян. Затова и направи единственото логично нещо, на което бе способен предвид обстоятелствата. Надигна се на лакти и допря собствените си устни към тези на Тервел. А той като че ли само това чакаше - тази кротка покана и приемственост, че постъпката му, макар и неочаквана, беше реципрочно пожелана. Захапа долната устна на Борис и го целуваше така яростно, че едва успяваше да си поеме въздух. Настървеността на Тервел пък отприщи нещо у Борис, което накара всичките му предразсъдъци и заучени реакции да се отцедят в канала. Беше приятно - по-приятно отколкото беше очаквал, по-приятно, отколкото се беше надявал. Една малка частичка на съзнанието му разсеяно си помисли, че за първи път целува момче, при това Тервел. Но колко хубаво, че бяха тук, двамата.

    Заедно.

    Край

    Яна Вълканова, Ясна Соколова, Пейо Желев and Лилиян Кардамова харесват този пост.


      В момента е: Нед Май 19, 2024 9:03 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!