Индекс
9
Сила: 18
Издръжливост: 10
Интелигентност: 22
Ловкост: 14
Магия: 8
Късмет: 20
by Тервел не одобряваше това парти. Беше прекалено топло, за да се провеждат каквито и да е социални събирания, още по-малко пък навън. В разгара на лятото хората искаха да си почиват на плажа, да ходят на круизи и т.н., а не да се блъскат с потни хора в тълпа и да се чудят кога ще стане приемливо време да кажат, че си тръгват. Тервел също можеше да е на Малдивите в компанията на отзвичиви спа духчета, които да му масажират гърба и да му носят студени питиета на плажа, докато хваща тен под лъчите на слънцето. Беше си набелязал и едно духовно пътешествие в Тибет: прочистване на аурата за десет дни, комбинирано с изготвяне на пълна астрална карта. По всички списания пишеха, че преживяването е уникално. Уви, Шаханови имаха други планове за Тервел.
Настояването на родителите му да присъства на партито му се стори малко странно. От години имаха негласна уговорка той да не ходи на тези събития, за да не се отегчава. Поне това беше неговото разбиране за проблема, докато родителите му тайно се радваха, че семейното име няма да бъде застрашено от понякога прекалено ексцентричнте облекла и изкавания на Тервел. Така или иначе и двете страни печелеха. Но сега баща му беше дошъл лично в стаята му, за да му каже, че задължително трябва да дойде на партито по случай деня на министерския служител, което щеше да се проведе в тяхното имение край София. В последно време майка му Елка Шаханова, бивш министър на магията, се беше задоволила с поста на ръководител на отдел „Международно магьосническо сътрудничество“. Амбициите й обаче бяха да се кандидатира за втори мандат на следващите избори. Това парти, което Шаханови организираха всяка година от три десетилетия насам, бе перлата в пропагандната й кампания. Щяха да присъстват най-влиятелните политици и най-богатите хора в страната, котио трябваше да бъдат спечелени на нейна страна.
Темата беше лед. Домашните духчета бяха изградили гигантски леден замък в двора на имението, който не се топеше и изглеждаше просто невероятно на фона на страшната юлска жега. От ябълковите и прасковените дървета висяха ледени висулки. Масите бяха покрити със сини покривки, а на един заледен склон дори бяха подредени няколко шейни (Тервел нямаше търпение да види някоя министерска леля да се спусне с голямото си дупе по този склон). Навсякъде летяха ледени дискове, които от време на време пръскаха като конфети разхаждаща мъгла. За жалост, Шаханови бяха улучили най-горещият ден от годината за дата на партито и дори всичкия този лед не успяваше да тушира ефекта от жарките слънчеви лъчи.
Тервел беше облечен подобаващо (по неговите стандарти): дълъг бял панталон с широки крачоли, бяла риза с бродерия от малки сини пайети по всички ръбове и шапка от плат, завършваща с една ледена висулка, сочеща право нагоре. Естествено, шапката не беше на главата му, тъй като щеше да умре от жега с нея, а се рееше на пет-шест сантиметра над къдравата му роса коса. Той се разхождаше из поляната, далеч от тълпите мазни чичковци и озъбени лели от Министерството. Беше разменил няколко думи с Алкан Кадриев, но нямаше никакво желание да говори с когото и да е друг. Дори нямаше желание да направи нещо скандално. Вътрешно се радваше, че родителите му го бяха повикали на партито и не искаше да ги ядоса. В последната година се бяха отдалечили толкова много, че вече рядко си говореха. Разкритието на Тервел, че е върколак, ги бе шокирало и отвратило (макар че второто не го признаваха). Най-много от всичко на света се притесняваха тайната му да не бъде разгласена в обществото. В България върколаците не бяха добре приети, смятаха се за опасни и живееха в изолация. Шаханови просто не можеха да си позволят в медиите да излезе информация, че синът им, наследникът на цялото това богатство и политическа мощ, е върколак.
– Тервеле, ела за малко – баща му го викаше от една маса. Стоеше прав и говореше с един пълен господин, облечен с дебело черно сако, с което очевидно му беше много топло. Последният държеше в ръка една кърпа и непрекъснато си бърешеше челото с нея, но капките пот избиваха отново и отново на същото място.
Когато Тервел се приближи, баща му го прегърна с една ръка – нещо, което никога не се случваше.
– Това е Данаил Статев, мой много скъп приятел – обяви Тодор Шаханов. – Говорих с него да ми направи една услуга. Какво ще кажеш да прекараш следващата година в неговата фирма в Осло? Няма ли да е забавно? Може да ти хареса толкова, че да останеш там.
Лицето на Тервел се вледени (уместно, имайки предвид темата на партито). Устните му се отвориха за момент като риба на сухо, бореща се за въздух. Ясно значи. Искаха да се отърват от него. Целта на тази покана на баща му беше да го срещне с този балонест чичко и да го пратят в Осло, за да не им се мярка пред очите и да не навреди случайно на семейното име. Вероятно щяха да започнат да готвят сестра му Тея за нов наследник на империята. Ах, колко долно!
„Няма да стане“, помисли си Тервел и под смаяния поглед на баща си обърна гръб и на двамата, след което започна да крачи в посока към имението. Проправяше си път през хората, като ги отместваше грубо с двете си ръце, когато...
– Ей, по-леко!
Шамар от миналото.
