РП Грифонарникът - Арсений и Ела

@Ела Благоева

Декемврийският студен вятър жулеше бузите на Арсений, докато първокурсникът крачеше смело към Грифонарника. Беше дошло онова специално време от годината, в което му се падаше да се погрижи за грифоните на цялото училище, както традицията на Мунгав повеляваше. Цялата тази работа, където учениците се редуваха всяка седмица да почистват и да хранят животните, беше свързана с някакви концепции като отговорност, равенство и други добродетели, които Арсений не беше успял да запомни. Само знаеше, че трябваше да бъде там и нямаше мърдане. 
Естествено, че се беше пробвал да се смени с някого. Всъщност редът му беше дошъл няколко седмици по-рано, само че той бе съумял да изнуди цели 3ма от съдомниците му да го заместят. Но не и този път. 

Отдалеч в носа го блъсна вонята на грифони. Да, те бяха достолепни и чисти същества, но каквто и да си говорим, когато бяха много на брой и живееха под един покрив, нямаше как под този покрив да ухае на цветя и рози. Арсений се благодари, че тази задача не му се е паднала през лятото. Нямаше представа какво щеше да прави тогава. 
Не, че не му се беше налагало да чисти на грифоните на село. В къащата му имаше цели 3 - използваха ги за най-различни цели, от товарна сила при розобера до транспорт. Обаче тук... тук бяха много повече от 3. А до този момент той нито веднъж не бе посетил своя грифон, който го беше избрал в деня на пристигането му в училището. 
Дори не му беше дал име. Недопустимо, нали? 

На входа се засече с една от своите съдомнички, която носеше парченца от мандрагора, вероятно за да почерпи собствения си грифон. Арсений не познаваше добре Ела Благоева, но всички от дом Лъч бяха слушали истории за Луна сивата грифонка, към която Ела беше извънредно привързана. 

- Лайняна работа, а? - подметна Арсений към Ела и тя го погледна учудено, извивайки едната си вежда под формата на въпросителен знак. Той не бе сигурен кое я беше втрещило повече - дали изказът, или видимото му нежелание да бъде тук и сега. Пресегна се, за да почеше Луна по перата на шията, но в последния момент се отказа. Не всички грифони бяха дружелюбни и Арсений нямаше желание да бъде накълван от нечия недоволна, остра човка. 
- Къде е твоят грифон? - попита го Ела. 
- Аааамииии... нямам идея. Тук някъде...
- Защо не го повикаш? 
- Още си няма име. 
- Не си си кръстил грифона? 
Арсений сви рамене. Такъв тип въпроси го караха да се чувства все едно е сритал някое малко котенце. Какво толкова като грофонът му нямаше име? Нали все пак си живееше добре тук, сред себеподобните си. 
- Не - поклати глава той и реши да й спести частта, че изобщо не беше идвал да се социализира с него.

@Арсений Владев 

Ела идваше в грифонарника всеки ден, за да поздрави Луна и да ѝ изчисти. Поради тази причина на четвъртия етаж винаги беше подредено и разликата с останалите нива беше лесно забележима. За нея нямаше голямо значение кога е неин ред да дежури в кулата, защото така или иначе минаваше оттам. Откакто беше дошла в "Мунгав" не беше минал и ден без да излезе на разходка с грифона си. Дори когато валеше, просто слагаше един дъждобран (не, че имаше голяма полза от него) и се мяташе на гърба на Луна. Забавно е да станеш вир-вода, когато знаеш, че след едно махване на пръчката пак ще си сух. 

В грифонарника прозорците представляваха просто кръгли отвори без стъкло, затова често ставаше доста студено. Ела беше калено дете и студът не ѝ правеше голямо впечатление, но през месец като декември винаги ходеше с пуловер, дебела мантия, шапка и ръкавици. 
   
В един от тези мразовити дни първокурсничката както винаги беше на моста и точно подаваше корен мандрагора на грифона си, когато едно издължено доста слабо момче се доближи до нея. 
   
- Лайняна работа, а? 
  
Физиономията на момичето се изкриви във видимо недоумение. Той за Луна ли говореше? Само да посмее да я обиди и ще си спечели две седмици злобни погледи и поне три безсънни нощи. Ела не беше много по скандалите, но винаги можеше да намери подходяща компания за някоя и друга пакост. Ама чакай, той наистина ли още не беше дал име на грифона си? Ето това вече беше прекалено. Ако някой от грифоните не те избере, ти изобщо няма да постъпиш в "Мунгав". Ще трябва да чакаш до другата година, за да си пробваш късмета отново. Как може, при положение, че едно от тези великолепни същества се е съгласило да му станеш собственик и благодарение на него ти изобщо учиш тук, ти да не му дадеш дори име? Може би просто още не е намерил подходящо такова? Или грифонът не е съгласен с нито едно от предложенията? Е, Ела имаше много идеи. Все една от тях щеше да се хареса на мъника.
   
- Мога да ти помогна, ако искаш? - предложи му тя. - Хайде! Ела да го потърсим. 
     
Двамата ученици тръгнаха нагоре по каменната плоскост към първия етаж. 


- Виждаш ли го някъде? Ще го намерим по-лесно, ако ми кажеш как изглежда. Или и това още не си го измислил?