РП Приключенският сал - Мая и Люба

Мая от доста време не бе получвала известие от Зунимаса, за това едма вечер реши да се измъкне незабелязано от замъка и сама да потърси тъмната вещица с която бяха сключили нерушима кетва за вярност и подчинение.Изкачи се на площадката на Южната кула и подсвирна девет пъти, както и беше казал под секрет един шестокурсник.Момичето погледна надолу и видя появилият се от нищото сал, развълнувана затича надолу по стълбите към входа на Мунгав.Излезе оглеждайки се предпазливо навън в тъмното, слава на Мерлин никой не срещна никого по пътя си.Поуспокоена тръгна към рова о плахо се качи на клатещия се сал, който заплува към отсрещния бряг на рова.В миг плуващите във водата келпита я усетиха и забраздиха гладката повърхност, Мая затананика като се надяваше това да ги задържи надалеч от сала.Изведнъж долови и някакъв подозрителене шум в близост до рова, замлъкна и келпитата отново се завъртяха около нестабилния сал който се заклати опасно и момичето загубвайки равновесие падна във водата.Двете келпита се насочиха право към нея, а тя махаше с ръце опитвайки се да се задтржи над водата.Дочу приближаващи се гласове, но нямаше къде да се скрие.
-Тук съм, извадете ме.
Извика по посока на гласовете Мая, беше се примирила от разкриването си и скоро притежателите на глсовете които бе чула щяха да дойдат.
От мрака осветявани само от върховете на магическите си пръчки, излязоха две момичета.Тя веднага ги позна, от което не и стана по-добре защото това бяха Люба и Рея.


@Рея Папандреус
@Люба Бюлбулева

- Хм, чу ли това? - нощните разходки не бяха от най разрешените неща в Мунгав, но пък това никога не спираше нито Люба, нито Рея.
- Кое?
- Може би ми се стори? Не виждам никой.
- То па щот можеш да видиш нещо в тоя мрак.
- Тук съм, извадете ме.
- Лумос! - двете момичета се спогледаха и едновременно с отработено движение осветиха водата. Винаги се разхождаха на тъмно, нито една от двете не ги сърбеше да търкат котли с четки за зъби или да пренареждат неща в Боклучарника.

- Мая? - Люба се учуди, второкурсничката беше от последните хора които очакваше да се промъкват навън, особено както се разнасяше да разправя че всички други не следват правилата и са злодеи.
- Интересен начин да молиш за помощ...
- Заяждането като я измъкнем, действай аз ще пея - бутна Рея малко напред и с вдигната ръка увеличи рязко светлината на пръчката си - Лумос Максима!

Можеше да ги хванат да, но не си заслужаваше да застрашават нечий живот, само защото не им се търкат котли. Със увеличаването на светлината над водната повърхност се разнесе и бавен силен напев.

Зорааааа сеее йе, мале,
зазорила,
не йе зора, мале, като зора...

- Абе ти нормална песен не знаеш ли?
Люба изгледа Рея кръвнишки, но си продължи напева. Минута две и песента стигна до келпитата, изглежда се успокоиха и поне вече не се опитваха да удавят активно Мая, няколко дори се доближиха до брега.

@Рея Папандреус

Келпитата се поотдалечиха и Мая успя да стигне до брега, изпълзя и след като се изправи изцеди косата
си от воадата.Ужасен късмет да се натъкне точно на тия двете дивачки, но все пак имаше полза от тях в някои редки моменти като този например.Неминуемо щеше да последва лавина от въпроси и заяждания, за това тя реши да блъфира колкото се може по-непринудено.Люба и Рея също бяха извън замъка в неприемливо за това време на денонощието така,че и тя беше в правото си да ги поразпита.
-А вие двечките защо сте навън по това време?
Не им остана длъжна Мая.Да бяха я спасили о келпитата, но това не означаваше, че ще им е задължена до живот.Те бяха много по-съмнителни от нея, да са навън след вечерния час слагаше и тях в графа "Нарушители" още повече, че Люба бе вярна сподвижничка на злия бандит Илиян който имаше неприятния навик да обижда приятелите и наричйки ги дебели, освен това крадеше салами от кухнята и се говореше за него, че е последователна тъмен магьосник с когото се среща често нощем в Торбаланово.
Мая ги изгледа предизвикателно и ощипа носа на Люба.
-Не е ваша работа какво правя навън, същото мога да попитам и вас.Както виждам също не сте си по общите стаи, и не вярвам да са ви възложили някоя супер важна и неотложна задача, та да сте навън по това време.
Така де, Мая също имаше право да ги подозира, след като им се носеше славата на побойнички и пакостнички.Още се говореше за взривената Люба тоалетна, а и дружбата и с разбойника Илиян не вещаеше нищо добро за бъдещето на Мунгав.Двамата с него бяха луди за връзване, и нищо чудно и да планираха да взривят и училището.От такива бандити можеше да се очаква всичко.
-За теб и твоето мило разбойниче, витаят разни слухове.
Приближи се още по-близо до Люба, и отново я щипна за носа.
-Чувала съм, че често краде салами от кухнята.
Мая гледаше надменно дребосъчката, и злорадо сее усмихваше.Дивачката и разбойника, бяха най-дейните размирници в замъка.

10 галеона (Админ: отчетено).