РП Залата на славата - Ясна и Огнян

Ясна стоеше и се взираше във витрината, където бяха изложени медалите, наградите и всички постижения през годините свързани с куидич. Обичаше да идва тук и просто да ги гледа. Знаеше, че някой ден нейното име ще бъде сред тези на най-великите куидични играчи на Мунгав. Или поне се надяваше да бъде така. Също така очакваше догодина, след като брат ѝ завършеше училището, да заеме неговото място като капитан на куидичния отбор. Това значеше, че играта ѝ трябва да бъде на още по-високо ниво и тя плануваше да прекара лятото тренирайки усилено и подготвяйки се за новата учебна година.
 
- Кхъм... кхъм... – Някой прекъсна мислите ѝ. Ясна чу приближаващите стъпки, но помисли, че просто ще я подминат. Уви не стана така. Някой стоеше до нея, чакайки да му обърне внимание. А тя така се беше отнесла в дълбините на съзнанието си, че и отне някакво време да се върне в настоящето.  
 
- Здравей. - ведро се усмихна петокурсничката, когато забеляза дребното момче, което чакаше насреща ѝ.- Какво казваше, че се бях отплеснала? – извърна гръб на трофейте и съсредоточи вниманието си към дългокоското, който най-вероятно беше първокурсник. Баше го виждала неведнъж в общата стая, но поради разликата в годините, не бяха имали особено шанс да общучат.  
 
- Ъм, здравей! - момчето се усмихна и кафевите му очи се присвиха. - Мога ли да попитам, къде точно се намираме?
 
Ясна не беше очаквала този въпрос и искрено се разсмя. След което забеляза, че новопоявилият се посетител леко се притесни и започна да шари с поглед, чудейки се дали не трябва да се маха бързо, преди нещо лошо да стане. 
 
- Извинявай... просто не очаквах да ме попиташ това и ... - лилавокоската се спря и се опита да продължи малко по-сериозно. - Това е Залата на славата. Тук са изложени всички награди печелени от учениците на Мунгав.
- Ааа... това ли било... чудех се къде се намирам. Излязох от общата стая и исках да се поразходя. В крайна сметка просто се загубих, сякаш... – къдравелкото се усмихна и повдигна рамене.
- Не се тревожи, ще ти помогна да намериш обратния път. – петокурсничката му смигна и отново се усмихна широко. - Аз съм Ясна впрочем. – изпъна дясната си ръка напред и я подаде към първокурсника.

- Огнян, - усмихна се той. Погледът му се плъзна по пълните витрини и различните статуетки, трофеи и медали и се спря върху тези, които Ясна бе разглеждала с толкова внимание. Беше очевидно секцията по куидич - витрината бе изпълнена с миниатюрни куидични играчи обикалящи ту обрачи, ту просто трофеи на малките си метли, а тук-там се проблясваше и миниатюрен снич. - Фен на куидича ли си?
- Да, нещо такова, - отговори Ясна засмяна. - Също така играя за дома ни... нима не си идвал на нито една игра?
- Не... - призна си той. - Мен... аз... не ме бива много в летенето... - Погледът му се беше втренчил във върха на обувката му, с който очертаваше кръгове на пода. Не го беше казвал на никого това до сега, особено следното: - Малко ме е страх, всъщност... теб не те ли е?
Ясна се замисли. Беше играла куидич от толкова отдавна, беше летяла сред блъджъри и сблъсквала с други играчи... страхът някак си неусетно се беше превърнал в адреналин, който я подхранваше. Опита се да се сети за момент, в който летенето й се беше струвало страшно, но не можеше да се сети...
- От какво точно се боиш? Смисъл, добре, в куидича, да, има опасности... но в самото летене?
- Метлите са толкова малки! - каза момчето. - Колко хора падат от тях? И от високо! Не са ли плъзгави, особено когато вали?
- Не чак толкова, - сви рамене Ясна. - Има магии, и ръкавици... Рядко се случва някой да пада, май. И дори и да паднеш... ти си магьосник обиколен от магьосници...
- Смяташ ли, че можеш да ме научиш?
- Да не се страхуваш?
- Да летя.
Огнян не се престраши да срещне погледа на момичето. Всъщност едва се бе престрашил да я попита. Все пак я познаваше има-няма пет минути и беше висококурсничка... сигурно щеше да му каже не... което може би беше желателно, помисли си той, все пак тогава нямаше да има нужда да го прави...

Админ: +10 галеона (отчетени).

Очите на Ясна се разшириха и лицето ѝ придоби странна гримаса. Срещу нея Огнян сякаш се сви, чудейки си дали не беше казал нещо грешно. Момчето хвана един кичур коса и привидно се опитваше да го приглади сякаш имаше нужда. 

- Дали... мога... да... те... науча... да... летиш... - лилавокоската размаха въпросително ръцете си, подчертавайки с тях думите, които така бавно се бяха изстреляли към Билкаров. - Нали знаеш, че съм...


- Да... - притеснено отвърна момчето. - Знам, затова се обръщам към теб. Може би, ако някой може да ме научи... това си ти... - Огнян се притесняваше повече отколкото имаше нужда. Но Ясна забрави да му го каже. 

- Разбира се, че мога... иска ли питане. Но... - за миг замълча и дългокоското сякаш спря да диша. Може би си помисли, че ще иска някакво седмично плащане или пък всеки ден да ѝ носи кексче с лимонова глазура от кухните в замяна. 

- Какво? - гласът на първокурсника беше едва доловимо изстънял. - Защо ме гледаш така? - Ясна беше докарала възможно най-сериозния си поглед. Нещо което трудно ѝ се отдаваше. Лицето ѝ не познаваше чертите на сериозността и не можеше много да ги изрази правилно. Затова в тези моменти хората ѝ се чудеха дали нещо не я боли и защо гледа така. 

- Ще те науча... но при условие, че няма да се откажеш след първите пет пъти, в които тренираме заедно. - след което момичето се ухили и белите ѝ зъбки почти заслепиха Оги или го изплашиха още повече. Не разбра кое беше. 

- Първите пет пъти?! Искаш да кажеш след първия път. - Тъмнокосото момче си мислеше, че не я е разбрало правилно. 

- Не. Ще трябва да направим поне пет тренировки преди да имаш право да се откажеш. - Ясна тръсна лилавокосата си глава и задържа изпитателния си поглед върху по-малкото момче. - Повечето хора се отказват след първия път, в който се качат на метлата. - петокурничката извевиделица обърна гръб на Огнян и тръгна към куидичните трофеи. Първокурникът бързо разбра, че трябва да я последва. - Без да си дадат време... време в което наистина да се отпуснат и разберат какво точно представлява куидичът. - беше стигнала медалите на куидичните капитани през годините в Мунгав и се вгледа в тези на дом Лъч. - Недей да правиш тази грешка. - Ясна извърна глава от постиженията на бившите куидични играчи и вряза пъстрите си очи в тези на Огнян. 

1т. издръжливост моля  (админ: отчетено)