by Рея Папандреус Вто Авг 01, 2023 1:46 pm
Известно време остана в мълчанието си, докато наблюдаваше чуждото рамо. Попиваше всяка една дума бавно и методично, но идея си нямаше какво точно искаше да ѝ каже Люба. Какви пилета, жълти очи, не човеци? Какъв пък не човек беше тя? Имаше си нормално лице, коса, тяло на човек, мислеше, говореше, умееше да омита огромно количество храна, смееше се, имаше интереси, пакостлива беше. Какво по точно бе не човешкото в нея?
От устата на Рея се откъсна една сдържана, кратка въздишка. Постави тетрадката на чина, на който седеше и бавно се изправи. Направи няколко крачки и след това с подскок се прехвърли на друг чин. Ботите ѝ изскърцаха и тя се задържа права. Направи няколко крачи и там и след това подскочи на следващия.
- Съжалявам не звучи като Извинявай. - отсече остро при следващия подскок. Очевидно не можеше да седи на едно място, но подът бе отрупан с вещи и предвиждането бе мъчно. Върху някои от чиновете имаше също тонове непотребни, забравени вещи, но върху тях не стъпваше.
- Извинявай. - промълви Люба и на Рея ѝ се стори, чу гласът ѝ потрепери.
Съжаляваше наистина и се чувстваше ужасно наистина. Сърцето на гъркинята се сви за кратък момент се почувства като мъчител, а не като приятел. Това трябваше да спре преди да е взело погрешен завой.
- И аз съжалявам, че не съм знаела и се извинявам, че ти се развиках в гората. Бях бясна просто.
- Знам.
- Добре, де, а като знаеше .... - Рея усети как гръм все едно я тресна в стомаха и чувството на ярост отново започна да се завихря. Наложи ѝ се да положи усилие, за да натъпче емоцията обратно. Коремът ѝ изкъркори нервно. - Виж, разбирам. Донякъде поне разбирам защо си го крила, но не разбирам защо точно от мен? Нали си казваме всичко?
Гъркинята се завъртя на петите си и отдалеч стрелна Люба с поглед. Опитваше се да е мила и честно казано свиваше се отвътре, заради това, че отношенията им бяха нестабилни в момента, но обидата сякаш бе по-силна. Гневът още повече. А, подтиснатата ярост се виеше на тънък дим над нея.
Магията ѝ бе станала нестабилна и сноп пушек излизаше от подобието на кок, което момичето имаше над главата си.
- Гориш. - посочи Люба и Рея започна да се оглежда, но пламък не виждаше.
- Какво? Бъзикаш ли се?
- Не. Наистина. Погледни нагоре.
Момичето завъртя глава и видя нежният сноп как се къдреше след няколко движения.
- Случва се. - махна с ръка. Това бе един от първите признаци, че Папандреус притежаваше магически способности. Родителите ѝ бяха забелязали, как като се нагнети това малко тогава създание и главата му започваше да пуши. В началото си мислеха, че просто пуши цигари като "нормален" тинейджър, но после осъзнаха, че не цигарите бяха отговорни. - Когато съм бясна, започва да се случва. Обясни ми какво беше това с пилето, че нищо не разбрах. - издиша шумно, но димът сякаш се засили.