Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Във Фермата

    Юлий Звездинов
    Юлий Звездинов
    Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, трети курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Във Фермата Coin10 6
    Опит : Във Фермата 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 29 т.
    Ниво : Във Фермата Untitl40
    Бобчета : Във Фермата TomatoВъв Фермата SapphireВъв Фермата BlueberryВъв Фермата EmeraldВъв Фермата CabbageВъв Фермата MangoВъв Фермата SausageВъв Фермата PearВъв Фермата BaconВъв Фермата HoneyВъв Фермата Ruby
    • Post n°1

    Във Фермата

    Писане by Юлий Звездинов Съб Юли 29, 2023 8:52 pm


    Харесваше ми да идвам във фермата за магически животни, но това се случваше вече изключително рядко. Даже тази година едва сега средата на ноември успях да я посетя. Не се виждаше никой наблизо до мен, затова необезпокояван се приближих до котило книзъри. Едно от малките котеподобни същества се отдалечи от майка си и дойде и се умилква в краката ми. Беше сладък книзър, взех го на ръце и започнах да го галя и почувствах някаква връзка с него. Дори и майката Книзър ме погледна с доверие и после се отдалечи от мен. 


    - Харесва те - чух момически глас зад мен. 


    Веднага разпознах червенокосата шестокурсничка, с която бяхме неутрализирали заедно медальоните. Не бяхме говорили повече оттогава. Засичахме се няколко пъти из коридорите, но тогава винаги бяхме с нашите Вийли пазачи. 


    - Здравей, Джес - поздравих я бързо аз.
    - Джес? - попита тя неудомявайки. - По ягодите… ти си мислиш, че се казвам Джесика.
    - А не се ли казваш така? Твоя приятел ви представи като Джесика и Джеймс. 


    Чист смях се чу от момичето срещу мен. Намръщих се. Какво не беше наред? 


    - Това е нещо мъгълско, което Исмаил беше гледал. Аз съм Арина. 


    Арина… Арина… това име ми беше познато. Може би шестокурсничката го беше споменала, но в деня, в който се запознахме, бях напълно съсредоточен да се занимавам с медальоните.


    @Арина Орлова

    Арина Орлова, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    • Върнете се в началото
    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Във Фермата Coin10 35
    Опит : Във Фермата 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Във Фермата Untitl41
    Бобчета : Във Фермата MangoВъв Фермата PearВъв Фермата WatermelonВъв Фермата SapphireВъв Фермата EmeraldВъв Фермата PizzaВъв Фермата SausageВъв Фермата CabbageВъв Фермата CheeseВъв Фермата BlueberryВъв Фермата AppleВъв Фермата BananaВъв Фермата TuttifruttiВъв Фермата BaconВъв Фермата RubyВъв Фермата HoneyВъв Фермата ChocolateВъв Фермата ChiliВъв Фермата DiamondВъв Фермата Birthday1 
    • Post n°2

    Re: Във Фермата

    Писане by Арина Орлова Нед Юли 30, 2023 6:16 pm


    На дядо Ставри му бе писнало да вижда Арина във фермата през последната седмица. Първите дни не й обръщаше особено внимание, вършейки си обичайните задължения, но след това само като мернеше червеникавите й коси измърморваше под носа си: „Пак ли тая? Това момиче тук ли ще се премести да живея!? Ех, ех таз младеж!”.

    След като установи, че няма така да се отърве от странната девойка и проклетата й котка, вдигна ръце и вече не й обръщаше внимание. Така, Ари прекарваше някоя друга минута спокойствие, след уроците, тренировките по куидич, Слънчевия коридор... и, да, де знаете за какво имаме предвид.

    Напоследък сенките под очите й се бяха задълбочили, ставайки пернаментна украса на лъчезарното й личице. А то всъщност, бе изгубило малко от обичайния си блясък през последните дни. Умората я застигаше.

    - Арина Орлова. – уточни момичето и се усмихна, когато с периферното си зрение съзря как господин Ягодка настоичиво биеше с лапа някаква маргаритка. Очевидно, цветенцето сериозно го бе засегнала, защото не обръщаше внимание нито на нея, нито на Юлий.
    - Може да си мяркал някое заглавие в жълтата магьосническа преса за мен или рода ми. Обикновено е нещо подобно като: „Младата Орлова отчака и подпалва Самодивския фестивал!” или „Напаст или куидична звезда!?”. Такива ти работа.

    - Възможно е. – съгласи се второкурсника и се наведе, за да помилва книзъра. Малкото създание изви гръбче и още по-наистоичиво започна да се отърква в краката му.
    - Наистина те харесва. Може би трябва да си го вземеш за домашен любимец.
    - Тук си живее много добре, за разлика от нас в замъка.     – в думите му имаше много истина. За съжаление, от последната им среща, нещата не се развиваха към по-добро.
    - Е, можеше да е по-зле – вийлите да се превърщат в динозаври и да гонят на куидичното мачове играчите, за да ги изядат като понички. – засмя се, но не трябваше да дава тази идея на дразнещите женички.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    • Върнете се в началото
    Юлий Звездинов
    Юлий Звездинов
    Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, трети курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Във Фермата Coin10 6
    Опит : Във Фермата 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 29 т.
    Ниво : Във Фермата Untitl40
    Бобчета : Във Фермата TomatoВъв Фермата SapphireВъв Фермата BlueberryВъв Фермата EmeraldВъв Фермата CabbageВъв Фермата MangoВъв Фермата SausageВъв Фермата PearВъв Фермата BaconВъв Фермата HoneyВъв Фермата Ruby
    • Post n°3

    Re: Във Фермата

    Писане by Юлий Звездинов Чет Авг 03, 2023 11:39 am


    Широка усмивка озари лицето ми и очите ми светнаха от радост, след като си представих разгневени динозаври да гонят една топка. Това ми напомни за един мъгълски филм Динотопия, където динозаврите говореха и живееха задружно с хората. Защо и ние не можем да живеем в хармония с вийлите.

    - Не това е прекалено добро за тях - отговорих аз с още по широка усмивка.  

    Погледнах момичето и я огледах. В сините и очи, макар и леко уморени, имаше блясък. Беше скрила тъмните кръгове и торбички под очите с някаква разкрасяваща магия. Но всички момичета го правеха все по-често и по-често напоследък. Тежките тренировки вземаха своя дан от всеки от нас. Даже се чудех как шестокурсничката е запазила чувството си за хумор след всичко това. Аз усещах последно време, че вече не съм безгрижното дете, което бях преди да дойда тази година. Дори и това, че Небесна се беше появила в замъка като учител не ми помогна да се почувствам наистина много добре. Особено след като тя ми каза, че сега разузнава какво става из училището. И ако направи някакъв ход, не се знаеше, докъде щеше да доведе това. И ми обеща, че ще ме измъкне от тук, когато разбереше нещо. В краен случай щях да се прибера по Коледа вкъщи. Затова аз като неин син трябваше да търпя всичко мълчаливо, за да не я изложа на риск, докато всички останали около мен се бунтуваха явно. Аз трябваше да го правя тайно.

    Малкия книзъл се измъкна от скута ми, след като забеляза котката на Арина и се спусна към опашката му и я хвана с две лапички. Котката и изсъска и малкото същество се сви уплашено. Погледнах към майката, все още стоеше свита на кълбо и дремеше.

    - Господин Ягодка не хареса много твоя книзъл - усмихна се отново момичето.

    Ягодка..,, какво странно име за котка, но му отиваше. Приличаше на собственичката си - щастлив и свободен. Поне с такова впечатление бях останал за момичето до мен.

    Арина Орлова, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    • Върнете се в началото
    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Във Фермата Coin10 35
    Опит : Във Фермата 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Във Фермата Untitl41
    Бобчета : Във Фермата MangoВъв Фермата PearВъв Фермата WatermelonВъв Фермата SapphireВъв Фермата EmeraldВъв Фермата PizzaВъв Фермата SausageВъв Фермата CabbageВъв Фермата CheeseВъв Фермата BlueberryВъв Фермата AppleВъв Фермата BananaВъв Фермата TuttifruttiВъв Фермата BaconВъв Фермата RubyВъв Фермата HoneyВъв Фермата ChocolateВъв Фермата ChiliВъв Фермата DiamondВъв Фермата Birthday1 
    • Post n°4

    Re: Във Фермата

    Писане by Арина Орлова Пет Авг 04, 2023 11:42 pm


    Арина и Юлий се засмяха дружно, след като първоначалния страх малкия книзъл откри куража си и отново се опита да се добере до котарака. Рижавият разбойник първоначално не реагира дружелюбно, но след няколко минути си спести съскането и протестите. Явно играта на гоненица му се стори прекрасно занимание или просто бе решил да бъде благосклонен към дребосъка. Две минути по-късно, на пухкавата топка й писна да се движи и се намести под едно по-отдалечено дърво.

    - Хм, явно все пак реши, че му е толкова неприятен. – усмихна се червенокосата и отиде да вземе малкото същество. Книзълът вече се беше уморил от гоненето на рижавата опашка и без протест се намести в ръцете на Ари. Момичето го гушна и го върна в скута на второкурсника.

    Двамата доста се разбираха. Имаше усещане, че в бъдеще ще бъдат много добри приятели.
    - Защо реши да кръстиш котката си Ягодка? – попита я изведнъж момчето. Това му спечели широка усмивка и кикот наподобяващ: „О, не искаш да знаеш какво направих миналото лято!” и „Ако ти кажа къде си заравям ягодите, ще трябва да те превръна в градински гном!”.

    - Няма да ми повярваш, ако ти кажа.
    - Пробвай ме.      – явно бе запалила любопитството му.

    - Намерих го лятото в Торбаланово и като истинска твърдоглава ягодка реши, че няма да ми даде право на избор. – не се шегуваше! Котката буквално я преследва през целия път до квартирата, която си беше наела. – Беше много недоволен, оглуши цялата улица с мяукането си и, когато отказах да го взема... – представяте ли си преди изобщо не бе харесвала ягоди.

    Смееше се с пълно гърло.
    - ...се самопокани. Скокна от леглото в купата с ягоди и демонстративно се овъргаля в тях. Цялата му козина стана червена, като жертва на престъпление.
    Вече и двамата се смееха.
    - А, ти? Ако имаш домашен любимец как би го кръстил?

    Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    • Върнете се в началото
    Юлий Звездинов
    Юлий Звездинов
    Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, трети курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Във Фермата Coin10 6
    Опит : Във Фермата 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 29 т.
    Ниво : Във Фермата Untitl40
    Бобчета : Във Фермата TomatoВъв Фермата SapphireВъв Фермата BlueberryВъв Фермата EmeraldВъв Фермата CabbageВъв Фермата MangoВъв Фермата SausageВъв Фермата PearВъв Фермата BaconВъв Фермата HoneyВъв Фермата Ruby
    • Post n°5

    Re: Във Фермата

    Писане by Юлий Звездинов Съб Авг 05, 2023 3:40 pm


    Погледнах малкия книзъл, който спеше сладко в ръцете на Арина. Козината му беше дълга и необичайна на цвят бяла - в краищата имаше син отблясък. Муцунката му като на всички животно от този вид беше леко сплескана като на малък булдог, а от ушите му излизаха дълги косми и ми заприлича на Айнщайн. 
    Да, това щеше да е чудесно има за мъника. 
    Този вид магически животни бяха изключително интелигентни и името щеше много да му отива. Те можеха да разпознават лошите хора. Бяха също изключителни ловци и имаха много силни инстинкти. Тогава изведнъж ми хрумна гениалната идея, че може би шестокурсничката наистина имаше право. Аз трябваше да осиновя това малко същество. Той се нуждаеше от мен и аз от него. Може би така щях да мога за първи път да се освободя от този проклет медальон.

    - Ще го осиновя - подскочих аз от радост. - И ще се казва Айнщайн. Не знам дали е моето любимо име, но мисля, че ще подхожда на този книзър.
    - Браво! Намери си и ти вече домашен любимец - подскочи от радост и момичето. 


    Замислих ли се
    - Дали той може да бъде моя временен носител на медальона. Още не съм пробвал да го махам. Господин Ягодка как се справя с него? 

    И когато котето си чу името ме погледна с големите си очи и помръдна мустаци в отговор. 

    Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    • Върнете се в началото
    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Във Фермата Coin10 35
    Опит : Във Фермата 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Във Фермата Untitl41
    Бобчета : Във Фермата MangoВъв Фермата PearВъв Фермата WatermelonВъв Фермата SapphireВъв Фермата EmeraldВъв Фермата PizzaВъв Фермата SausageВъв Фермата CabbageВъв Фермата CheeseВъв Фермата BlueberryВъв Фермата AppleВъв Фермата BananaВъв Фермата TuttifruttiВъв Фермата BaconВъв Фермата RubyВъв Фермата HoneyВъв Фермата ChocolateВъв Фермата ChiliВъв Фермата DiamondВъв Фермата Birthday1 
    • Post n°6

    Re: Във Фермата

    Писане by Арина Орлова Съб Авг 05, 2023 4:11 pm


    Хм. Това беше добър въпрос. Арина прехапа долната си устна и премести погледа си от книзълът към Юлий. Момчето изглеждаше ентуасизарано, все едно бе преплувало всички океани и открило за първи път острова на поничките.

    Но дали щеше да се получи?
    Нищо не пречише да опита, но малкото животинче бе бебе. Освен това, господин Ягодка беше с Ари вече повече от четири месеца. Рижавият косматко най-нагло се бе набутал в живота й, отказвайки да приеме отказ и просто си беше останал.

    Сега беше трудно да отиде където и да е било, без котката да я последва или поне да прояви някакъв минимален интерес към Орлова.
    - Не съм сигурна. – откровено отговори червенокосата. – Може и да стане, но първо трябва да прекарваш повече време с него...да изградите някаква връзка.

    Както казваха мъгълите – да вибрират на една и съща честота.
    Момичето се засмя и намигна на второкурсника. Знаеше, че няма търпение да прави пакости на вийлите и да всее смут в спалните им помещения. Е, щеше да се наложи да почака още известно време.

    - Предполагам, че си права. – Юли изглеждаше малко разочарован.
    - Спокойно, бързо ще се разберете с Айнщайн. – усещаше, че двамата ще станат голяма комбина, но не му го сподели. Остави му удоволствието сами да открият този факт.
    - Дано! – усмивката отново се появи на лицето на по-малкия магьосник.
    - Иначе гоподин Ягодка е.... – нямаше достатъчно думи, с които да може да опише отношението на котарака към грозния медальон. Обикновено го съскаше, дереше и протестираше, докато червенокосата не го разкараше от полезрението му. Ах, това бе риска да има своенравен домашен любимец. – Приема го с подходящия подкуп. За сега нищо лошо не му се е случило...

    ... и се надяваше да си остане така. Именно затова използваше този трик в краен случай. Не за друго, ако на вийлите щеше да им се стори странно защо Арина постоянно виси в пясъчника.

    Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    • Върнете се в началото
    Юлий Звездинов
    Юлий Звездинов
    Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, трети курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Във Фермата Coin10 6
    Опит : Във Фермата 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 29 т.
    Ниво : Във Фермата Untitl40
    Бобчета : Във Фермата TomatoВъв Фермата SapphireВъв Фермата BlueberryВъв Фермата EmeraldВъв Фермата CabbageВъв Фермата MangoВъв Фермата SausageВъв Фермата PearВъв Фермата BaconВъв Фермата HoneyВъв Фермата Ruby
    • Post n°7

    Re: Във Фермата

    Писане by Юлий Звездинов Пон Авг 07, 2023 9:52 am


    - Нека да намерим бай Ставри и да го попитаме дали мога да взема с мен Айнщайн - предложих аз. Стареца беше малко сприхав и се радвах, че Арина ще ме придружи. Първо трябваше да взема разрешение от майката книзър, въпреки че може да звучи безумно, но магическите животни са много по-интелигентни от мъгълските. Всеки знае, че ако искаш да ползваш сърцевина от някое същество трябва да ти дари доброволно.

    Отидох до спящото котеподобно животно. То отвори очи и ме загледа с любопитсво:
    - Ще може ли да осиновя детето ти? Обещавам да се грижа за него и да го обичам. 
    Книзърът издаде някакъв мъркащ звук, след това се изправи грациозно и бавно и се завъртя около мен. Подуши ме няколко пъти, побутна ме с лапа и след това издаде нов доволен звук. След това се отдалече от мен и поведе малкото котило със себе си без моето. Бях одобрен.

    Гледах след тях хипнотизиран. Никога не бях виждал такова поведение от този вид животно и това много ме впечатли. 
    - Май те одобриха - каза с усмивка момичето.
    - Да само трябва да питам бай Ставри дали мога да го взема. Дали вийлите ще ми позволят да го задържа или пак ще съм нарушил някакъв техен закон.
    - Не се безпокой всеки ученик има животно. Но не знам дали е добра идея да говориш с бай Ставри. Той е странен, а вече получи одобрението от майката. 
    - Да може би си права - измърморих аз.

    Арина Орлова, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    • Върнете се в началото
    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Във Фермата Coin10 35
    Опит : Във Фермата 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Във Фермата Untitl41
    Бобчета : Във Фермата MangoВъв Фермата PearВъв Фермата WatermelonВъв Фермата SapphireВъв Фермата EmeraldВъв Фермата PizzaВъв Фермата SausageВъв Фермата CabbageВъв Фермата CheeseВъв Фермата BlueberryВъв Фермата AppleВъв Фермата BananaВъв Фермата TuttifruttiВъв Фермата BaconВъв Фермата RubyВъв Фермата HoneyВъв Фермата ChocolateВъв Фермата ChiliВъв Фермата DiamondВъв Фермата Birthday1 
    • Post n°8

    Re: Във Фермата

    Писане by Арина Орлова Пон Авг 07, 2023 11:38 pm


    Арина се ухили и подритна с крак едно малко камъче. Реши да спести на второкурсника, че намира перспективата да проведе нормален разговор с дядо Ставри за малко екстремна.
    Старецът не й беше фен. Дори винаги намираше начин да си измърмори под носа колко досадна е червенокосата и как само му се пречка в краката. Та, от прочетеното между редовеше, можеше да каже, че потенциален разговор нямаше да мине по мед и ягоди.

    Разигравката щеше да изглежда нещо като:

    ДС: А ти още си жива тука?
    А: Юлий има екзестенциален въпрос за...
    ДС: Аха, аха...няма значение. Само да не ми се пречка в краката.
    А: Ама, аз да питам все пак...

    И тук в главата на червенокосата картинката леко се размазва, защото старецът вдига бастуна си и започва да я гони до училището, за да  „вкара малко акъл в тази празна главица”.

    Та, да щеше да пропусне дългите и сърцераздирателни разговори с него. Вместо това, направи нещо полезно и взе господин Ягодка – прекалено удобно се бе разположил във фермата.

    - Спокойно, в правилата на училището пише, че имаме право на домашен любимец. – поне преди сърдитите женички да завземат властта.
    - Дали вийлите ще го забележат? – по време на въображаемия бой, малкият книзър се беше настанил удобно в ръцете на Юлий.

    - Хм, възможно е. – кимна момичето и се усмихна окуражително. През последните дни бе чула всякакви небивалици от останалите ученици като „регистрация на домашни любимци”, „броене на ученически пособия” и следене на това колко молива и гумички използват. Кое бе истина и кое плод на клюките, бе друг въпрос. – Какво ще кажеш да те изпратя до замъка и да дойда с теб да проверим дали има някакво ново-супер-глупаво-вийлско изискване за домашните любимци?

    - Ще е супер! – дребосъкът направо засия.

    Двамата оставиха дядо Ставри най-накрая да си почива и поеха към замъка. А какво се случи след това и колко вийли засякоха по пътя е обект на съвсем различна история.

    Край.

    Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    • Върнете се в началото

      В момента е: Пет Окт 11, 2024 11:21 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!