Домът на Дън

Къщата на семейство Дън се намираше в Бургас. Родителите на Девин я бяха купили около месец преди да се преместят от Лондон и баща ѝ се беще погрижил да наеме хора, които да я почистят и приведад във вид.

Къщата беше голяма и просторна, на около половин час от морето, насред дървета и близо до парка. Имаше просторен двор, който беше поддържан изрядно и също така басейн. Къщата беше в модерен стил почти изцяло покрета със стъкла, като това откриваше видимост и придаваше още повече простор. Самата къща беше обградена от висока орада, която пречеше на любопитните очи да надникнат вътре.

Семейство Дън караха колата по магистралата, която щеше да ги отведе до Бургас. Вече няколко часа се движеха по пътя и въпреки че баща ѝ караше с максималната допустима скорост на Девин ѝ се струваше, че пъплеха като мравки.
-  Стигнахме ли вече? - попита тя, вдигайки глава от Ай фона си.
- Не мила. Не още. Но до час и нещо ще сме там. - обясни баща ѝ.
- Оффф... защо ни беше да караме? Не може ли просто да прелетим със самолет или да се магипортираме. Толкова по-бързо щеше да е.

Майка ѝ погледна през рамо от предната седалка.
- По-бързо щеше да е, но така ще се насладиш на красотите, които България може да предложи.
- Да! - сопна се Девин. - Красоти... Всичко което виждам са.... - тя се огледа... - дървета, коли, коли и още коли.
- Знам, че не като в Лондон, мила, но ще свикнеш. Тук има същите неща като там. - продължи майка ѝ. - Израснала съм тук. Ще видиш, че ще ти хареса.
- Хрррр... - Девин изсумтя и извади еър подовете си, и си пусна песен от телефона докато продължи да зяпа през прозореца мудно движищете се коли.

"I'm a midnight rider
In the moonlight
A silent criminal
Addicted to the high life"

Девин започна да си пее, докато пюлушваше главата си в такт с песетна. След малко я смени на друга, като продължи да си пее.

"This is it, boys, this is war, what are we waiting for?
Why don't we break the rules already?
I was never one to believe the hype save that for the black and white
I try twice as hard and I'm half as liked, but here they come again to jack my style
And that's alright; I found a martyr in my bed tonight
She stops my bones from wondering just who I am, who I am, who I am
Oh, who am I?
Hmm Hmm"

Три часа по-късно семейството пристигнаха пред къщата.

- Ето ни! - каза бащата, след като всички излязоха от колата.
Девин свали слушалките от ушите си и се огледа.
- Е добре! Признавам си. Не е лоша къщата.
- Почакай да видиш басейна.
- Има басейн?
- Да, мила.
- ЕХАААА! Яко!!! Пу ще се цопна първа.
Родителите ѝ се засмяха.
- Давай. Ние ще се оправим тук.
- Вие сте най-яките! - тя ги прегърна и изтича към през отворената порта, по калдаръмената пътека право към басейна.