Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Ин и Ян

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Ин и Ян Coin10 31
    Ниво : Ин и Ян Untitl40
    Статистики :
    Ин и Ян Streng10 Сила: 18
    Ин и Ян Shield10 Издръжливост: 16
    Ин и Ян Brain10 Интелигентност: 14
    Ин и Ян Runnin10 Ловкост: 10
    Ин и Ян Magic-10 Магия: 22
    Ин и Ян Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Ин и Ян PearИн и Ян MangoИн и Ян SausageИн и Ян SapphireИн и Ян EmeraldИн и Ян CabbageИн и Ян Chocolate 

    Ин и Ян

    Писане by Яна Вълканова Съб Юли 29, 2023 4:18 pm


    @Ина Янакиева 

    Някой ден... Някой ден с най-голямо удоволствие щеше да запали "Мелачката", мислеше си Яна, докато излизаше от нея, уж с намерението да се върне обратно в замъка. Ама не ѝ се връщаше в замъка... Не само, защото беше изморена и не бе сигурна, че може да извърви пътя, ами и обстановката там не бе много по-приятна. Така или иначе бяха приключили за деня и имаше намерението да си позволи няколко минутки спокойствие, пък ако искаха да я наказват после. Хареса си едно дърво с достатъчно ниски клони, за които можеше да се хване и се набра на един, въпреки че мускулите ѝ изпротестираха. Нямаше намерение да седи на земята, където веднага щяха да я забележат, я. Изкатери се някак и си намери удобно място за сядане, опирайки гръб в дебелия ствол.

    Сега можеше да наблюдава от тук и просто да си кротува, докато не станеше крайно наложително да се връща обратно. Първото нещо, което видя не беше нещо, а някой и се оказа Ина Янакиева, която минаваше съвсем наблизо. Физиономията ѝ беше измъчена, а Ина по принцип беше един от по-усмихнатите хора, които познаваше севернячката. Уви, сега бе много трудно да си положително настроен.

    - Пс-с-с-ст! Ина!

    Русокоската се огледа, но не видя нищо.

    - Тук, горе!
    - Яна? 
    - Днес не ми харесва да съм Яна и реших да бъда...
    - Катерица?
    - Примерно. Искаш ли да дойдеш при мен?
    - Не трябва ли да се връщаме?
    - Бързаш ли?

    Два чифта сини очи си размениха поглед и се завъртяха почти едновременно. После Яна подаде ръка на Ина и по-голямото момиче се качи при нея. Този клон бе достатъчно дебел и нямаше опасност да възникне инцидент със счупване, така че двете можеха спокойно да седят на него с перфектен изглед към Месомелачката.

    - Представям си как някой ден ще я запаля - сподели Вълканова - Даже мисля да направим една голяма клада от нея и да играем хоро. Разбира се, ще си вземем и маршмелоус.
    - И бисквитки?
    - И бисквитки. Шоколадчета също.

    Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Ин и Ян Coin10 230
    Ниво : Ин и Ян 1311
    Статистики :
    Ин и Ян Streng10 Сила: 74
    Ин и Ян Shield10 Издръжливост: 86
    Ин и Ян Brain10 Интелигентност: 90
    Ин и Ян Runnin10 Ловкост: 90
    Ин и Ян Magic-10 Магия: 104
    Ин и Ян Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Ин и Ян ChocolateИн и Ян SausageИн и Ян BananaИн и Ян DiamondИн и Ян EmeraldИн и Ян AppleИн и Ян MangoИн и Ян RubyИн и Ян BlueberryИн и Ян PearИн и Ян TomatoИн и Ян ChiliИн и Ян SapphireИн и Ян BaconИн и Ян Cinnamon

    Re: Ин и Ян

    Писане by Ина Янакиева Съб Юли 29, 2023 6:47 pm


    Ако някой някога си бе мислел, че физическо натоварване в такава степен, на хора, които преди това не бяха имали почти никакво такова, е добра идея... то той беше садист. И явно от редовите се очакваше да станат мазохисти, да припкат с усмивка към "Мелачката", да се изправят срещу приятелите си с още по - голяма усмивка и просто да се радваха на нещастието си.
    Днес доста здравичко едно по - голя момче я беше запратило към стената и гърбът й болеше, ама зверски. Имаше нужда... не, дори нямаше нужда от масаж. Не искаше никой да пипа гърба й, просто болеше твърде много... и с тези мисли бе излязла от проклетата сграда


    Покачи се на клона при Яна, като се насили леко да се усмихне на думите й. Щеше да бъде наистина приятно просто да изгорят това нещо. И без тва бе грозно и заемаше твърде много място. Място на което можеше да бъде построено нещо хубаво, или посадено.
    - Шоколада винаги е хубави нещо. - преди винаги бе носила шоколад със себе си, сега дори и това забравяше да прави. Толкова бе изгубила себе си в тренировките и мъченията. Усмивката й, руменината на бузите й, цвета на устните й... всичко сякаш губеше цвят. - В случай, че решиш да го изгориш някой ден-
    - Непременно ще те викна.
    - Ще бъде най - якото парти около клада. - и защо ли си го представяше малко тип "Питър Пан и изгубените деца", но те си бяха леко изгубени точно в момента. А просто да пораснат нямаше да реши проблемите им.
    - Дали някой извън училището знае какво става тук, на какво сме подложени ежедневно? - прошепна Ина, като извади един молив и го забучи в косата си за да направи кок, като русите кичури изглеждаха толкова изтощени, че бяха по - тъжна картинка и от нея. Косата обаче на Вълканова имаше съвсем различен вид. 
    - Трябва да ти направя плитка някой ден. Ще ти отива, много. 

    Яна Вълканова, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Ин и Ян Coin10 31
    Ниво : Ин и Ян Untitl40
    Статистики :
    Ин и Ян Streng10 Сила: 18
    Ин и Ян Shield10 Издръжливост: 16
    Ин и Ян Brain10 Интелигентност: 14
    Ин и Ян Runnin10 Ловкост: 10
    Ин и Ян Magic-10 Магия: 22
    Ин и Ян Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Ин и Ян PearИн и Ян MangoИн и Ян SausageИн и Ян SapphireИн и Ян EmeraldИн и Ян CabbageИн и Ян Chocolate 

    Re: Ин и Ян

    Писане by Яна Вълканова Нед Юли 30, 2023 1:31 am


    Никой не беше правил плитки на Яна, освен майка ѝ, а тя не го беше правила от доста време. Кога ли щеше да я види отново и щеше ли изобщо? Както беше тръгнало, имаше голяма вероятност да си останат тук цял живот, а усещането бе, че с всеки ден продължителността му се скъсяваше... Не, не, лоши мисли.

    - Някой ден, когато няма опасност някой да ме хване за нея, докато се опитвам да избягам, ще те оставя да ми направиш плитка. Даже ще ми е приятно. Обичам да ми пипат косата, но повечето ми приятели през годините все бяха момчета, а тях не бих ги оставила да ми пипат косата, ако ще да са с ръкавици от змейска кожа на ръцете - много ясно, не искаше да се урежда с някоя дъвка, която да се чуди как да махне.
    - Разбираемо - Ина кимна.
    - А дали някой знае... Имам чувството, че никой нормален не знае, иначе до сега все нещо да са направили - Яна се навъси и отново погледна с неприязън "Мелачката".

    Бяха ги оставили на произвола на съдбата, това се случваше. Бяха ги оставили в недобри ръце и трябваше да се спасяват както могат. Нямаше как да кажат "Мамо, татко, приберете си ме, тук става нещо ужасно", а трябваше или да търпят, или да се спасяват някак.

    - Все едно сме в някоя от онези книги, дето накрая децата трябва да спасяват света... Ама който я е писал още няма идея как точно трябва да се случат нещата и затова сме притиснати между страниците и чакаме... нещо - севернячката сви рамене - Нещо.
    - Чудо някакво?
    - Май и чудесата ще трябва да си ги сътворим сами. А аз едни яйца на очи не мога да направя, без да загори нещо...
    - То и това е вид чудо, като се замислиш.

    Вярно си беше. Дядо ѝ пък казваше, че най-много я бивало да сътвори гюрултия и това било най-сигурното нещо, което ще се вечеря. На село редовно на въпрос "Какво ще ядем" се отговаряше с "Гюрултия". Ох, на село...

    - Знаеш ли какво, Ин, я вземи да ми направиш тази плитка сега, че не се знае колко още ни остава...






    +1 Късмет

    Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Ин и Ян Coin10 230
    Ниво : Ин и Ян 1311
    Статистики :
    Ин и Ян Streng10 Сила: 74
    Ин и Ян Shield10 Издръжливост: 86
    Ин и Ян Brain10 Интелигентност: 90
    Ин и Ян Runnin10 Ловкост: 90
    Ин и Ян Magic-10 Магия: 104
    Ин и Ян Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Ин и Ян ChocolateИн и Ян SausageИн и Ян BananaИн и Ян DiamondИн и Ян EmeraldИн и Ян AppleИн и Ян MangoИн и Ян RubyИн и Ян BlueberryИн и Ян PearИн и Ян TomatoИн и Ян ChiliИн и Ян SapphireИн и Ян BaconИн и Ян Cinnamon

    Re: Ин и Ян

    Писане by Ина Янакиева Нед Юли 30, 2023 2:34 am


    "Имам чувството, че никой нормален не знае, иначе до сега все нещо да са направили."
    Думите на Ясна се завъртяха в главата й, като малък ураган. Дори и някой нормален да знаеше може би някой друг му пречеше да направи нещо. Всяко писмо се проверяваше стриктно преди да напусне замъка, но може би някой бе успял да изпрати някой скрил код. Все някой...
    Но както тя каза - чудото трябваше да си го направят сами. И опитите за това "чудо"  сякаш се криеха в група бунтовници срещу режима на Силванова. Някои по - тихи, а други по - гръмогласни. Трети пък изцяло работеха от сенките... Какво обаче мислеха преподавателите за всичко това? Не бе питала никой от тях, защото те продължаваха да имат своите вийли отговорнички. Всичко отиваше по ягодите, както би казала една червенокоска.

    - Ти пък! Да не съм те чула повече да говориш така, Ян. Аз нямам намерение да умирам, надявам се и ти! Че решиш ли да гушваш букета, лично ще те върна от ония свят. - разговорите за смърт й идваха в повече, но това минаваше през главите на всички им. Беше неизбежно. И все пак не искаше дори да си помисля какво би било да губи приятели. Достатъчно трепереше дали някой от тях няма да завърши в килиите за ден - два или като Илиян - с изцяло промит мозък.
    - Завърти се мъничко.- Ина даде инструкции, а Яна успя с почти елегантно и ловко движение да се обърне на клона. Вятъра леко духна косите й докато русокоската ги събираше. Раздели ги на три равни части и започне да ги реше с пръсти. - Можем само да се надяваме, че все пак някой знае за това. Аз самата спрях да пиша толкова често писма на нашите... не искам да ги притеснявам. А не мога да им кажа какво се случва тук. Но е въпрос на време някой да се усети. Ако не сега, то за следващата ваканция. Не могат да ни държат тук като затворници.
    - Дали?
    - Надявам се... силно се надявам. Не, че възнамерявам и да се прибирам. Ще съм по - полезна тук, от колкото в София. Особено, като знам, че някой от тези за които ми пука ще е в опасност
    . - замълча за момент и прехапа устна. -  Дали и през ваканцията ще ни карат да се мъчим с "Мелачката" ? Това нещо зимата ще е ад...
    - Липсата на прозорци на минусови температури ще ни съсипе.
    - То вече ни съсипва. -
    тя извади едно ластиче и върза плитката на ясна и се облегна на рамото й за момент и въздъхна дълбоко, като й се искаше някак да блокира "Мелачката" и достъпа до нея. - Ако блокираме вратата и прозорците може би ще си спечелим ден - два почивка.


    (+10 галеона)

    Яна Вълканова, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Ин и Ян Coin10 31
    Ниво : Ин и Ян Untitl40
    Статистики :
    Ин и Ян Streng10 Сила: 18
    Ин и Ян Shield10 Издръжливост: 16
    Ин и Ян Brain10 Интелигентност: 14
    Ин и Ян Runnin10 Ловкост: 10
    Ин и Ян Magic-10 Магия: 22
    Ин и Ян Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Ин и Ян PearИн и Ян MangoИн и Ян SausageИн и Ян SapphireИн и Ян EmeraldИн и Ян CabbageИн и Ян Chocolate 

    Re: Ин и Ян

    Писане by Яна Вълканова Нед Юли 30, 2023 12:44 pm


    Най-много щяха да спечелят ако вземеше да падне някой метеорит и „случайно” да уцели базовия тренировъчен център, ама нямаше изглед това да се случи скоро. Не че никога не падаха такива, просто явно предпочитаха други краища на страната. Жалко, защото щеше да им дойде буквално като дар от боговете, макар че вийлите вероятно бързо щяха да се справят с последиците. Все пак идеята за това на тъмничарите им да се отваря работа доста я привличаше.

    Странно как бързо се променят хората при определени обстоятелства, мислеше си Яна. Самата тя, колкото и „дива и щастлива” да беше, никога не вършеше глупости, за да създава проблеми на околните. Те си бяха глупости за нейно собствено удоволствие и рядко засягаха повече хора. По принцип. Напоследък обаче гледната ѝ точка се променяше и с всеки изминал ден беше по-склонна да се забърква в неприятности, особено ако знаеше, че това по някакъв начин ще ангажира вийлите.

    Докато пиша това, една от бабите ѝ получава тик.

    Същата, която твърди, че носителката на името ѝ няма как да бъде по-лоша. Да, играе ѝ окото в момента яко. Сигурно ще иде по-късно да запали свещ пред иконата на Богородица, но не вярвам това да помогне на която и да било от двете.

    - Ин, това е гениална идея, само трябва да измислим с какво да барикадираме. Може би да вкараме в употреба тия заклинания за местене на тежки предмети... – все още не започваше да се оформя план в главата ѝ, но все нещо щеше да се зароди.
    - Аз май не го казах съвсем на сериозно, но като се замисля... – но звучеше все едно си го е казала точно така.
    - Има време докато стане кучи студ, все ще ни дойде някоя идея – още се чувстваше много добре от сплитането на косата и повечето напрежение я беше напуснало, заменено с някакво странно спокойствие  - А може просто да го запалим по-рано този „тренировъчен център” и да се стоплим от него.

    Със сигурност щяха да измислят нещо, та да не загубят ученици заради премръзване през зимата, но бе приятно да си представят как нещо лошо се случва с „Месомелачката”.

    Инак май откакто Илиян беше подпалил Габриела в час по Трансфигурация, у други хора също се пораждаше желание да пироманстват. Това не беше нещо похвално, но  не мога да кажа, че никой не го е очаквал.

    - Това, което се случва ни променя много, нали? – заговори пак Яна - Ако... Когато – поправи се набързо – се върнем вкъщи, няма да сме същите хора. Деца. Каквото сме там.

    Вече не се чувстваше точно като дете. В тези условия никой не можеше просто да бъде такова твърде дълго. Децата трябваше да се бият помежду си само за дребни глупости, които после да осъзнаят колко точно незначителни са и да забравят за тях. Не за затвърждаване на сили и доказване на магически потенциал. За какво беше това? Чия армия щяха да бъдат, че да ги превръщат във войници? Или идеята беше просто първо да ги откъснат едни  от други и после да ги оставят да се разкъсат помежду си?

    Нищо чудно, само не разбираше какво толкова пречеха децата на Мунгав на когото там пречеха. Да, на Мунгав, защото първо бяха деца на родителите си, но след това принадлежаха на училището, както и то на тях.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Ин и Ян Coin10 230
    Ниво : Ин и Ян 1311
    Статистики :
    Ин и Ян Streng10 Сила: 74
    Ин и Ян Shield10 Издръжливост: 86
    Ин и Ян Brain10 Интелигентност: 90
    Ин и Ян Runnin10 Ловкост: 90
    Ин и Ян Magic-10 Магия: 104
    Ин и Ян Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Ин и Ян ChocolateИн и Ян SausageИн и Ян BananaИн и Ян DiamondИн и Ян EmeraldИн и Ян AppleИн и Ян MangoИн и Ян RubyИн и Ян BlueberryИн и Ян PearИн и Ян TomatoИн и Ян ChiliИн и Ян SapphireИн и Ян BaconИн и Ян Cinnamon

    Re: Ин и Ян

    Писане by Ина Янакиева Нед Юли 30, 2023 10:56 pm


    Тя беше права, беше толкова права, че бе болезнено. 
    През годините бе чувала от родителите си и роднините си колко хубаво бе в "Мунгав". Колко забавно бе... Пакостите които са правили, как са се излежавали по зелените поляни, яздили са келпита на които са пеели с цяло гърло. Какво пък имаха учениците сега? Психическа и физическа травма.
    - Сякаш спряхме да бъдем деца още в онази първа вечер, когато новият режим бе обявен. Но не осъзнавахме колко сериозна е ситуацията. - разклати крака и се загледа в обувките си. И те бяха започнали да страдат от цялата тази какофония в "Мелачката". То не бяха измагьосани пустини, то не бяха гори и планини. Тези обувки не бяха създадени за планини... И все пак имаше нещо величествено в тази магия - толкова силна, че да промени терена. Човек можеше да усети температурата, влажността. Гърлото му можеше да пресъхне, капчици пот да избият по тялото му от влажността във въздуха... всичко бе възможно щом станеше дума за магията на вийлите.
    - Това е едно екстремно порастване. Ние имахме шанс да се радваме на магията наоколо, когато бяхме малки. Но новодошлите? Те нямат тази възможност. Първокурсниците директно започват да учат магии за третокурсници. Нямат основата, но ги наказват, ако нещо не им се получава. Не учителите, а вийлите, разбира се.
    Вече почти шептече и се замисли за малкият Юлий. Но не бе само той, "Мелачката" също бе пълна с по - малки деца едва научили се да държат пръчка.. някои всъщност все още не се бяха научили да я държат, а не бе чак такава философия.
    Двете замълчаха за момент и само вятъра и някоя по - шумна въздишка се чуваше. Бяха се загледали в "Мелачката" и сигурно си представяха как гори. Или замръзва. Наводнява се. Стадо ядосани и разгонени ерумпети минава отгоре й.
    - Чия армия мислиш, че сме? - Ина се обърна към Ясна.
    - Не знам, няма логика да бъдем армия на вийлите. Няма логика да бъдем нечия армия като цяло, но как по друг начин всичко това би било обяснено.
    - Какво, ако нещо се случва там, навън, а ние всъщност не знаем? Те се опитват да ни изолират от Външният свят за колкото се може по - дълго, но им е ясно, че това не е вечно.
    - Но както новини от тук не достигат там...
    - От там не достигат и тук. - докосна медальона си, който бе деактивиран от Исмаил. - Трябва да намерим начин да се свържем с някого там. Някак. 

    Яна Вълканова, Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Ин и Ян Coin10 31
    Ниво : Ин и Ян Untitl40
    Статистики :
    Ин и Ян Streng10 Сила: 18
    Ин и Ян Shield10 Издръжливост: 16
    Ин и Ян Brain10 Интелигентност: 14
    Ин и Ян Runnin10 Ловкост: 10
    Ин и Ян Magic-10 Магия: 22
    Ин и Ян Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Ин и Ян PearИн и Ян MangoИн и Ян SausageИн и Ян SapphireИн и Ян EmeraldИн и Ян CabbageИн и Ян Chocolate 

    Re: Ин и Ян

    Писане by Яна Вълканова Вто Авг 01, 2023 8:45 pm


    Имаше нещо забавно в това, че някои деца поначало смятаха училището за затвор и все обясняваха как биха дали всичко, за да се измъкнат. „Мунгав” пък наистина се бе превърнало в затвор, със съвсем истински килии, но Яна не искаше се спасява. В крайна сметка не училището бе виновно, а новото  ръководство, което му бяха диктатурили.

    - Не вярвам да ни пуснат преди Коледа, ако изобщо... А после чак пролетта трябва да има посещение на Торбаланово – не добави „ако сме оцелели”, но си го помисли.
    - Е, как няма да ни пуснат за Коледа? – Ина продължаваше да си гледа мадальона – Не вярвам... По-скоро може да пропуснат да ни организират посещението в Торбаланово.
    - Сигурно си права... Аз обаче е вярвам, че онези, които са си тръгнали за ваканцията ще се върнат отново. Ако кажа на моите родители например, те няма да искат да ме връщат обратно.
    - Нормалните родители не биха искали.

    Янините бяха уж от нормалните... От друга страна, работеха в Министерството... Ако им кажеше... Какво щяха да направят, всъщност? Те не заемаха чак толкова важни постове там, какво като им кажеше? Нищо, пак нищо.

    - Е, ти също каза, че нямаш намерение да се прибираш... Може пък да оползотворим времето с... не знам, някакви схеми? – Яна се разсмя от немай къде.
    - Като най-големите схемаджийки тук, би било само логично...

    Спогледаха се и пак се разкикотиха.

    - Надявам се поне да не спираме да си намираме поводи за смях, че иначе наистина яко сме го закъсали... Как мислиш, ако предложим на ръководството да ни отпуснат време за стенд ъп комедия веднъж в месеца, дали веднага ще ни отрежат? Ако им се струва твърде модерно, може да натискаме за театър.

    Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Ин и Ян Coin10 230
    Ниво : Ин и Ян 1311
    Статистики :
    Ин и Ян Streng10 Сила: 74
    Ин и Ян Shield10 Издръжливост: 86
    Ин и Ян Brain10 Интелигентност: 90
    Ин и Ян Runnin10 Ловкост: 90
    Ин и Ян Magic-10 Магия: 104
    Ин и Ян Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Ин и Ян ChocolateИн и Ян SausageИн и Ян BananaИн и Ян DiamondИн и Ян EmeraldИн и Ян AppleИн и Ян MangoИн и Ян RubyИн и Ян BlueberryИн и Ян PearИн и Ян TomatoИн и Ян ChiliИн и Ян SapphireИн и Ян BaconИн и Ян Cinnamon

    Re: Ин и Ян

    Писане by Ина Янакиева Вто Авг 01, 2023 10:25 pm


    Дори не се опита да сдържи усмивката си на предложението на Яна. Стенд ъп или театър. Вийлите надали дори знаеха какво е първото, освен ако не бяха супер ултра модерни. Което я съмняваше.
    - И сигурно ще искат да разиграваме някоя трагична история... тип Ромео и Жулиета. Или още по - добре... историята на училището!
    Което всъщност...не бе чак толкова лоша идея. Яна сякаш можеше да види колелцата в мозъка на Ина да се завъртат и да подбутват цялата машина да работи. Вийлите бяха забранили всякакви извънкласни дейности, освен Куидича, и социални клубове нямаше. Но можеха ли да кажат "не"  на една такава интелектуална и творческа дейност, като подготвянето на пиеса?
    Със сигурност щеше да им бъде и натресена една от тях за отговорник, да ги наблюдава и да се мръщи за цвят и да подслушва сладките им разговори, че да не се окаже нещо лошо и не дай си боже бунтовническо!
    - Нека го предложим! Сериозна съм!
    - Кое... Ромео и Жулиета? И кой ще е Ромео, Исмаил ли? 
    - Той не е мъж за една жена. - двете се засмяха отново. Но ирония бе, че Исмаил може би бе подходящ за Ромео. И все пак... не тази пиеса! Не това бе в главата на Ина. - Но имах предвид за историята на училището. Или ако включим някак Самодивската задруга в нещо, някое историческо събитие и  ако ги представим в една хубава светлина, каквато сега хич не представят, може и да им погали егото.
    - И може да станат малко по - мили с нас.
    - Иии... ние ще можем да бъдем всички заедно на едно място, работейки върху един проект. Вярно, че ще имаме надзор...,но едва - две вийли не могат да се справят с група от десетима. Примерно. Или пък твърде много го мисля и няма да се получи?
    Уф! Ако се случеше щеше да е забавно. Всички имаха нужда от забавление. Направо трябваше да го направят мюзикъл... всеки да грачи кой колкото може. С късмет щяха да ги чуят и отвъд Велико Търново.
    - Или пак ще ни турят в килиите.
    - Или това. - кимна Ина в съгласие. И тяхната не беше лека. - Един нелегален вестник и да се свършва мъчението ни.
    - Иска ми се, ма няма как. 
    - Надявам се за вестника говориш. - стрелна я русокоската с поглед, тъй като не желаеще да приема никакви повече подмятания на тема смърт, била тя бърза или бавна.

    (+1т късмет)

    Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Ин и Ян Coin10 31
    Ниво : Ин и Ян Untitl40
    Статистики :
    Ин и Ян Streng10 Сила: 18
    Ин и Ян Shield10 Издръжливост: 16
    Ин и Ян Brain10 Интелигентност: 14
    Ин и Ян Runnin10 Ловкост: 10
    Ин и Ян Magic-10 Магия: 22
    Ин и Ян Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Ин и Ян PearИн и Ян MangoИн и Ян SausageИн и Ян SapphireИн и Ян EmeraldИн и Ян CabbageИн и Ян Chocolate 

    Re: Ин и Ян

    Писане by Яна Вълканова Сря Авг 02, 2023 12:23 am


    Нищо не пречеше наистина да опитат да направят един клуб по Драма. Драма трябваше да се създава, а ако получеха разрешение, можеше да се възползват от тази извънкласна дейност. Не че нямаше да играят представлението... Те представление играеха всеки ден и без това вече, като се замислеше.  Ама в цирка.

    - Този вестник не мисля, че някой би ни позволил да си го пишем и разпростряняваме ей така, но предполагам, че има начин да се списва тайно... – Яна се заигра с плитката си.
    - И да се разпространява тайно? Само дето те не ни следят зорко само в тоалетните...
    - Ина, ти си гениална!
    - Така ли? Искам да кажа, благодаря, но... А, не – по физиономията на шестокурсничката ясно си личеше, че в момента се опитва да си представи писане на вестник в нужника и като че ли идеята не я очароваше.
    - Е как не, никой няма да заподозре! – възкликна по-малкото момиче - Пък ще го правим в тоалетната на Клюкаря, тъкмо ще имаме повече материал за статиите. Плюс това ако хванат някой да излиза с вестник от тоалетната, той може да каже, че е трябвало да поседи повече и си е взел кръстословица.
    - Това предполага наличие на кръстословица...
    - Веднага  мога да ти измисля една. И вицове! И карикатури! Така де, последните очевидно няма да ги правя аз.

    Ако пишеха вестика и после оставяха хората да си го взимат директно от... ъъъ, издателството, това щеше да е доста хитър начин за разпространяване. Вийлите нямаха навик да се навъртат много около тоалетните, дори за чистенето им по-скоро гледаха да накажат някой ученик. Звучеше напълно логично (ако и малко противно) учениците да се възползват от това. Най-малкото щеше да внесе малко разнообразие и да поразведри обстановката, пък кой знае, можеше да им свърши някаква друга работа.

    Юлий Звездинов and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Ин и Ян Coin10 230
    Ниво : Ин и Ян 1311
    Статистики :
    Ин и Ян Streng10 Сила: 74
    Ин и Ян Shield10 Издръжливост: 86
    Ин и Ян Brain10 Интелигентност: 90
    Ин и Ян Runnin10 Ловкост: 90
    Ин и Ян Magic-10 Магия: 104
    Ин и Ян Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Ин и Ян ChocolateИн и Ян SausageИн и Ян BananaИн и Ян DiamondИн и Ян EmeraldИн и Ян AppleИн и Ян MangoИн и Ян RubyИн и Ян BlueberryИн и Ян PearИн и Ян TomatoИн и Ян ChiliИн и Ян SapphireИн и Ян BaconИн и Ян Cinnamon

    Re: Ин и Ян

    Писане by Ина Янакиева Сря Авг 02, 2023 3:28 am


    - Веднага мога да ти измисля поне двама, които да правят карикатури. - смигна й Ина, като се сети как в училището се бяха появили скици на вийлата габриела, чиято рокля се превръща в пясък в часа по Трансфигурация. Първоначално се бе зачудила кой е артиста, а с времето го бе и открила. Тя самата имаше няколко скици под ръка вдъхновени точно от тези техни мили надзорнички.
    - Вицовете ги остави на мен тогава!
    - Две вийли влизат в бар...? 
    - Това е толкова демоде! - Яна се засмя звънко и отново докосна плитката си. Наистина й отиваше така, очевидно и на нея й харесваше. А Ина обичаше да прави прически на приятелките си.


    Хубаво се смееха и подхвърляха тези идеи, но можеха ли реално да направят нещо? Така и така си говореха за чудо. Може би това бе тяхното чудо. Но с кого трябваше да говорят. Вийла, преподавател, самата директорка? Точно пък за нея Ина нямаше добро мнение. А надали и някой от тяхната малка групичка имаше. Особено след като един вече бе с промит мозък.
    - Нека го направим! 
    - Ян... не съм сигурна.
    - Част от идеята беше твоя. Не мога да си припиша кредита, я! Пък и ще ме пратиш при някоя вийла, сам самичка?
    - Мога да пратя Люба да ти пази страх. - Смигна й закачливо русокоската и погледна нагоре с надежда да види небето, но виждаше само клони... клони и един паяк, който бавно се спускаше по паяжината си надолу. Към нея.
    Ина изпищя и се метна върху Яна, което разтресе цялото дърво, но най - вече клонът им. По земята се посипаха листа, а паякът също бе паднал на някъде, но русокоската само прегръщаше Яна и се оглеждаше трескаво, сякаш гадинката щеше да й скочи от някъде.
    - КАКВО, КАКВОО!? 
    - Паяк...
    - По вийлите, изкара ми акъла! Все едно Силванова по бански си видяла.
    - Че туй няма да е толкова страшно, нали?
    - Нали?
    Да.. това може би трябваше да е още една карикатура, която да краси страниците на измисленият им несъществуващ вестник. Едно просто четиво... точно човек да си го чете докато... докато си върши работата, ми я!
    - Какво име би му измислила? На вестника. - попита Ина Яна.
    - Оооо! Дръж се, че ще паднеш като ти кажа! Идеално е! - малката усмивка на Яна бе станала леко дяволита. Мозъка й както винаги работеше на бързи обороти и раждаше страшно добри неща. - МунГаф!
    - МунГаф? - Ина премигна насреща й след което прихна да се смее и разклати крака. Защо това й се струваше толкова смешно? Нямаше обяснение, но вече й се искаше да е реалност.
    - А име за театралната група имаш ли? - подразни я русокоската, като отново се огледа внимателно за прословутия паяк и да не я издебне в гръб.

    Яна Вълканова, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Ин и Ян Coin10 31
    Ниво : Ин и Ян Untitl40
    Статистики :
    Ин и Ян Streng10 Сила: 18
    Ин и Ян Shield10 Издръжливост: 16
    Ин и Ян Brain10 Интелигентност: 14
    Ин и Ян Runnin10 Ловкост: 10
    Ин и Ян Magic-10 Магия: 22
    Ин и Ян Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Ин и Ян PearИн и Ян MangoИн и Ян SausageИн и Ян SapphireИн и Ян EmeraldИн и Ян CabbageИн и Ян Chocolate 

    Re: Ин и Ян

    Писане by Яна Вълканова Сря Авг 02, 2023 9:05 pm


    Не ѝ идваше нищо подходящо на акъла. Може би така беше по-добре, защото ако измислеха нещо, което звучи твърде много като клуб за забавление, със сигурност щяха да ги отрежат. Трябваше да е нещо невинно, което не привлича излишно внимание и с което да им позволят да се занимават поне за по един-два часа в седмицата... Ако изобщо, нали.

    - Младежка Училищна Школа за Креативни Артистични и Театрални Орица – изстреля Яна – За кратко  - МУШКАТО.
    - Мушкато? Как ги измисляш? – Ина се разтресе от смях, но после се огледа да не е бутнала някой паяк с това си действие.
    - Вселената ми ги подава – вдигна рамене другото момиче и задъвка долната си устна – Може би ако им се примолим да ни позволят една такава творческа организация, да можем да си правим и сценките, и декорите сами... Не знам, поне ще внесе малко радост в живота на хората.

    Вероятността да им разрешат каквото и да било бе твърде малка, но това не пречеше да си фантазират, нали? А ако им откажат сега, щяха да попитат отново след месец... или два. И така, докато някой не клекне.

    - Само не ме оставяй да ги моля сама, защото сигурно ще правя глупости като да се хвърлям на земята по очи и да се моля със сълзи на очи. Разчитам на това, че са известни с любовта си към музиката, танците и ъъъм, хубавите мъже. Ех, ако бях момче... – после направи гримаса – Ъх, сигурно щях да имам още по-лош случай на „враждебна вежда” от сега...

    Яна размърда веждите, уж за да подсили казаното, но с това само разсмя Ина още повече.

    - Добре, добре, няма да те оставям.
    - Значи трява да кажем и на другите, може би ще сме по-убедителни, ако сме повечко?

    Ако изобщо успееха да постигнат нещо, това щеше да е животоспасяващо за учениците, които бяха налегнати от тежка меланхолия. Самата Яна всеки ден се бореше с нея, но си бе въобразила, че е от персонажите в историята, които я разведряват и не смееше да се отклони от неписания си сценарии.

    Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Ин и Ян Coin10 230
    Ниво : Ин и Ян 1311
    Статистики :
    Ин и Ян Streng10 Сила: 74
    Ин и Ян Shield10 Издръжливост: 86
    Ин и Ян Brain10 Интелигентност: 90
    Ин и Ян Runnin10 Ловкост: 90
    Ин и Ян Magic-10 Магия: 104
    Ин и Ян Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Ин и Ян ChocolateИн и Ян SausageИн и Ян BananaИн и Ян DiamondИн и Ян EmeraldИн и Ян AppleИн и Ян MangoИн и Ян RubyИн и Ян BlueberryИн и Ян PearИн и Ян TomatoИн и Ян ChiliИн и Ян SapphireИн и Ян BaconИн и Ян Cinnamon

    Re: Ин и Ян

    Писане by Ина Янакиева Чет Авг 03, 2023 3:34 am


    За миг се размечта да рисува декори. Гори и поля, големи пана. Дървета, цветя, че дори и лицата на хората, ако се наложеше! Искаше й се, толкова й се искаше да може най - сетне да използва креативната си страна за нещо полезно, а и забавно. Да разбуди спящите цветове и да ги използва.
    Чувстваше се като Рапунцел, която току що е напуснала кулата, а дори нямаха разрешение да организирането на тази театрално артистична група. Но как й се искаше... ! С кого можеха да говорят? Дали пък, ако питаха Небесна и Колева те щяха да ударят едно рамо? Или трябваше челно да се сблъскат с вийлите или Силванова?
    - Ако сме повече ще изглежда леко съмнително. Може да решат, че ще ползваме МУШКАТО за някакви нелегални дейности, а ние такова намерение хич нямаме..., нали. - не бе въпрос, а факт... който си беше и пълна лъжа. Просто покрай едното щеше да дойде и другото. - Но се чудя дали да питаме Колева и Небесна?
    Интересно бе как отговорникът на своя дом наричаше по име, а преподавателката по аритмантика и древни думи по фамилия. 
    - Тъй де... проофеесоор Колева и професор Звездинова.
    Яна се засмя на формалността и поклати глава, но после кимна. Май това звучеше като някаква идея, напредък. Небесна обичаше такива неща, които обединяваха учениците. Или поне на Ина така й се бе сторило.
    - Правим го! Че директно с вийлите не ми се разправя. Страшнички са си. Виждала ли си как им се трансформират главите, олеле малеле! - продължи да клати глава Ясна, малко като онези фигурки в колите, а Ина се зачуди дали няма да се откачи..., ама тя бе корава. Нямаше такава опасност, сигналите от космоса я придържаха. И точно затова Ина толкова си харесваше приятелката. Защото точно като нея бе навита за такива откачени начинания.
    - Дали пък да не съберем двете преподавателки на едно място с вийлите им отговорнички? Да представим идеята като .... както ти каза Младежка Училищна Школа...и така нататък. И, ако това нещо бъде одобрено... който иска да се включи... защото, ако е затворен прием ще се усъмнят.
    Но имаше няколко личности, които бяха под директни заповеди от Силвана и вийлите и винаги държаха очите си и ушите си на четири.

    Яна Вълканова, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Ин и Ян Coin10 31
    Ниво : Ин и Ян Untitl40
    Статистики :
    Ин и Ян Streng10 Сила: 18
    Ин и Ян Shield10 Издръжливост: 16
    Ин и Ян Brain10 Интелигентност: 14
    Ин и Ян Runnin10 Ловкост: 10
    Ин и Ян Magic-10 Магия: 22
    Ин и Ян Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Ин и Ян PearИн и Ян MangoИн и Ян SausageИн и Ян SapphireИн и Ян EmeraldИн и Ян CabbageИн и Ян Chocolate 

    Re: Ин и Ян

    Писане by Яна Вълканова Пон Авг 07, 2023 12:09 am


    Да, затворен прием щеше да е съмнително при всички положения. Факт е, че вече имаше ученици, които си бяха станали гъсти с вийлите, понеже явно така им бе по-лесно да се справят, но... Е, нямаше как иначе. Можеха само да се надяват, че точно за тези хора МУШКАТО няма да представлява кой знае какъв интерес.

    Пък и те нямаше да се занимават с нещо незаконно...  Освен ако не им се отдадеше случайно такава възможност, разбира се. Само малко поле за изява за артистичните натури, малко време, в което да се отпуснат и да бъдат себе си, малко време да им починат главите от всичко останало. Благородна кауза, нали? Нищо повече, нищо по-малко. Просто лъч светлина и капчица надежда, че не всичко е отишло по дяволите, само толкова ѝ трябваше, а вероятно и на много други.

    - Да, права си, Колева и Звездинова са ни надеждата, поне ще се застъпят за нас, най-вероятно, пък ако ни отрежат сега, нищо не пречи да опитаме отново. То няма да е трудно да убедим преподавателките, че ни е нужно това занимание, де, а техните пъдари, но... - абе, все нещо щяха да измислят.

    - Ох, сега така си го навих на пръста това, че ако не успеем, сърцето ми ще се пръсне на хиляди малки парченца, които ще се разхвърчат във всички посоки – подсмръкна Яна, която наистина много се бе въодушевила от идеята.
    - Да се надяваме, че развитието няма да е чак толкова драматично – потупа я по рамото Ина, която едва прикриваше усмивката си.
    - Дано да се навият, дано, готова съм да си продам част от душата или сините кроксове, само да се получи – по-малкото момиче заключи заклинателно пръсти и затвори очи, сякаш това щеше да помогне по някакъв начин.
    - Не и сините кроксове! – всички знаеха, че Яна си обожава сините кроксове, Ина най-вече, защото лично ѝ го беше споделяла.
    - Толкова съм сериозна! Душата така или иначе ми я ядат всеки ден, но тях доста трудно ще ги преживея!

    Приоритети, мили хора.

    Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Ин и Ян Coin10 230
    Ниво : Ин и Ян 1311
    Статистики :
    Ин и Ян Streng10 Сила: 74
    Ин и Ян Shield10 Издръжливост: 86
    Ин и Ян Brain10 Интелигентност: 90
    Ин и Ян Runnin10 Ловкост: 90
    Ин и Ян Magic-10 Магия: 104
    Ин и Ян Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Ин и Ян ChocolateИн и Ян SausageИн и Ян BananaИн и Ян DiamondИн и Ян EmeraldИн и Ян AppleИн и Ян MangoИн и Ян RubyИн и Ян BlueberryИн и Ян PearИн и Ян TomatoИн и Ян ChiliИн и Ян SapphireИн и Ян BaconИн и Ян Cinnamon

    Re: Ин и Ян

    Писане by Ина Янакиева Пон Авг 07, 2023 9:50 pm


    Не и сините кроксове! Човек заеше, че положението е сериозно щом Ясна намесеше тях в разговора. И то толкова сериозно. Ама пък на някоя синеока вийла как щяха да й тичат... сините кроксове на сините очички, с бяла роба. Бомба..., но Ина силно се съмняваше, че Яна ще бъде очарована да чуе това, затова и не го сподели. Все пак светите кроксове си бяха само и лично нейни.
    - Няма нужда от такива жертвоприношения. Ще си получим разрешителното..., ако ли не ще вземем някоя вийла за заложник.
    - И тогава ще се пренесем да спим в килиите. Скелетите ни ще останат там завинаги! 
    - Но... виж го от хубавата страна, поне скелета ти ще си носи сините кроксове. 
    Двете отново се разсмяха, а Ина се размърда и скочи от дървото (не особено елегантно, но остана на крака, което беше цяло чудо). 
    Дупето започваше да я боли да седи на този клон. А и всички в тази част на училището (е, поляните покрай него) се бяха разотишли. "Мелачката" бе изпълнила предназначението си и този ден и вийлите също бяха отишли да си починат.
    - Нека се разходим малко, че се схванах горе... и бавно да се отправим към Колева и Звездинова за да им съобщим за МУШКАТО. Баавноо. - "бавно'  можеше да отнеме от 10 до 40 минути, а те не бързаха много, много. Но и двете искаха да знаят дали желанието им за артистична група в която можеха да се събират с приятелите си, би било прието.
    - Ин, дай ръка.
    - Ако ти дам ръка ще падеш върху мен Ян! Чакай.. скачай! - Ина беше протегнала ръце сякаш ще хване Яна, която се засмя. И тя предусещаше, че скочеше ли в ръцете на Ина и двете ще се стоварят като чувал с картофи на земята, затова избра по - безопасен начин за слизане от клона на дървото. Днес наистина го играеше катерица. Ина това движение надали щеше да може да го направи и след двадесет години. То тогава абсурд да го направи всъщност. Съвсем да вземе да си потроши нещо, да се сецне.. не, не. До тук беше с катеренето по дърветата.

    Яна Вълканова, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Ин и Ян Coin10 31
    Ниво : Ин и Ян Untitl40
    Статистики :
    Ин и Ян Streng10 Сила: 18
    Ин и Ян Shield10 Издръжливост: 16
    Ин и Ян Brain10 Интелигентност: 14
    Ин и Ян Runnin10 Ловкост: 10
    Ин и Ян Magic-10 Магия: 22
    Ин и Ян Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Ин и Ян PearИн и Ян MangoИн и Ян SausageИн и Ян SapphireИн и Ян EmeraldИн и Ян CabbageИн и Ян Chocolate 

    Re: Ин и Ян

    Писане by Яна Вълканова Нед Авг 13, 2023 12:51 am


    Тръгнаха хванати под ръка към замъка, но наистина баааавноооо, спирайки да зяпат неща, които не им бяха интересни и намирайки за какво още да се туткат. В крайна сметка задачата, която сами си бяха поставили не бе никак лесна и си трябваше време да се настроят психически. Да не говорим, че рядко имаха възможност да си откраднат време, в което да бъдат просто две момичета, които са уморени, които са объркани от онова, което им се случва, но въпреки това си имат своите вълнения и поводи за смях.

    Или нямаше кой да им обърне внимание точно в момента, или изглеждаха достатъчно невинни, че да не си заслужават загубата на време. Яна бе свикнала да се оглежда през цялото време, където и да се намираше, защото през цялото време където и да се намираше имаше вийли. Сега навярно защото „тренировките” в „Мелачката” бяха приключили за деня и учениците бяха твърде изморени да направят нещо различно от това да допълзят обратно до замъка, никой не си даваше твърде много зор.

    Яна искаше да каже нещо от сорта на „Надявам се, че в бъдещето, когато няма тренировки и мелачка, ще можем да си прекарваме така времето след часовете”, но бъдещето бе твърде неясно, а Ина след още една година щеше да завърши училище. Освен ако следващата година нещо рязко не се променеше, нямаше да имат шанс да се насладят на много такива моменти. За сметка на това откраднатото време беше безценно и Яна си запази всяка минута от него в графа „Хубави спомени”.

    - Не искам да се връщам, хайде да избягаме – задърпа се по едно време – Ще си откраднем грифоните и ще отлетим към залеза.
    - Звучи много романтично, но знаеш, че няма как да стане – Ина я потупа утешително по ръката, която бе оплетена с другата нейна.
    - Не пречи да си мечтая – изду бузи – И знам, че казах, че нямам намерение да бягам, дори ако ми се отвори възможност, ама сега яйцето като е на дупето...
    - Надявам се, че нямаш яйце на дупето...
    - Не, ама нали така е приказката... Ох, дано Крали Марко ни даде сили да посадим това мушкато!

    Ела Благоева, Юлий Звездинов, Илияна Георгиева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Ин и Ян Coin10 230
    Ниво : Ин и Ян 1311
    Статистики :
    Ин и Ян Streng10 Сила: 74
    Ин и Ян Shield10 Издръжливост: 86
    Ин и Ян Brain10 Интелигентност: 90
    Ин и Ян Runnin10 Ловкост: 90
    Ин и Ян Magic-10 Магия: 104
    Ин и Ян Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Ин и Ян ChocolateИн и Ян SausageИн и Ян BananaИн и Ян DiamondИн и Ян EmeraldИн и Ян AppleИн и Ян MangoИн и Ян RubyИн и Ян BlueberryИн и Ян PearИн и Ян TomatoИн и Ян ChiliИн и Ян SapphireИн и Ян BaconИн и Ян Cinnamon

    Re: Ин и Ян

    Писане by Ина Янакиева Нед Авг 13, 2023 9:53 pm


    - Виииж... аз предпочитам израза "ножа до кокала". Ама...и с яйцето на задника става. - повдигна рамене Ина и се опита да се усмихне на Яна. За миг идеята просто да си хване грифона и да си бие шута звучеше примамлива. И като се остави на страна, че всичките й стойностни принадлежности - разбирайте куфар с моливи,маркери и бои - се намираше в замъка, то имаше и няколко индивида, които нямаше как да зареже тук. За къде бяха без нея... освен за по - спокойно съществуване, но това си бе отделен въпрос.
    - На всички ни се иска точно в момента да сме далеч от тук. - Ина потупа ръката на Яна и леко й се усмихна с присвити устни. - Да вземем каквото си е наше - багажи, животни и хора и да ни няма..., ноо... имаме мушкато за садене.
    - Това е единствената ми надежда! - въздъхна Ян и се облегна на Ина. - Иначе отивам директно в килиите, поне да ми е забавно. Да няма вийли и Мелачки.
    - Ще дойда да ти правя компания. 

    Последва отново кратко мълчание докато гледаха замъка от разстояние. Беше се превърнал в истински затвор, но беше сближил и хората по един особен начин. Когато имаш общ враг.... 
    Чудеше се кое щеше да е по - добре за прибирането им. Да се качат в лодка и едната да гребе, докато другата пее с цяло гърло, че да не ги изяде някое келпи. Което пък, ако станеше щеше със сигурност да привлече вниманието на света отвъд и родителите да се самосезират. След петдесет години можеше за тях да се прави пиеса в училището, как са се жертвали геройски... така де, само щеше да се наложи някой да я поукраси малко като я предава нататък и я записва в историята на Мунгав.
    - Знаеш ли..я да си викнем грифоните. И да врътнем едно кръгче. - о, да.... Ина и летене. Щом и тя опираше до това, ситуацията бе сериозна. - Ще говоря с Небесна по - късно и ще ти пратя катерица.

    Ян се засмя на това уточнение, ама като нямаше сова, а всичко се проверяваше... ми катерица щеше да е! Кой с каквото разполага, отчаяние времена изискваха отчайващи мерки.
    Двете извикаха грифоните си и полетяха към училището, като направиха две врътки, преди да се разделят на моста с лека прегръдка и уговорка да направят всичко възможно МУШКАТО да види бял свят.


    Край.

    Яна Вълканова, Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.


      В момента е: Пон Юли 22, 2024 5:42 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!