Това щеше да е най-тъжния празник в моя живот, защото вече ми липсваше мами. Лили обожаваше Коледа и приготовлението за Бъдни Вечер, нареждането на постните ястия на софрата, украсяването на елхата. Почти винаги идваха и моите мъгълски баба и дядо на празника, носеха ми много подаръци. И тази така типична българска традиция ми липсваше. От друга страна майка ми не се радваше много на празника. Тя каза, че нейното семейство рядко го е празнувало истински и не разбираше, защо Лили толкова се вълнуваше от празника. Но Небесна беше странно, точно като мен и вече знаех защо - не само кръвна ни свързваше, но и магията…
Толкова се зарадвах, когато майка ми се появи един като учител по Билкобилогия в Мунгов, че скачах от радост цял ден. Но проблема беше, че заради вийлите рядко я виждах, освен ако нямахме уроци при нея. И тя не можеше да говори директно с мен, затова успяхме да си разменим само няколко бележки с нея, където и обясних, че нещата с мен са що годе добре.
Но днес не я видях на уроците, нито я видях на обяд в Голямата зала и не знаех какво се случва отново. Трябваше да поговоря с някой, но Рен беше много зает с организирането на събиранията на Задругата и нямаше време да поговорим. За следващия ми по близък, за който се сетих и успях да зърна за малко в Общата ни стая беше Ина, затова и казах да се срещнем при трибуните на куидичното игрище.
Бях се свял на коментаторското място и наблюдавах с тихо удоволствие спокойствието около мен. Северен студен вятър брулеше русите ми коси, които бяха порастнали през изминалите месеци. Бях оставил косата си да расте на воля и тя беше избуяла буйно.
- Здравей, Юлий. Закъснях ли? - стресна ме мек момически глас.
Усмихнах се на Ина съчезарно и много се зарадвах, че я виждам.
- Не тъкмо си навреме. Ще те чакам цял живот, ако трябва - отговорих аз с лек хумор в гласа си.
@Ина Янакиева