Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Между страниците

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Между страниците Coin10 31
    Ниво : Между страниците Untitl40
    Статистики :
    Между страниците Streng10 Сила: 18
    Между страниците Shield10 Издръжливост: 16
    Между страниците Brain10 Интелигентност: 14
    Между страниците Runnin10 Ловкост: 10
    Между страниците Magic-10 Магия: 22
    Между страниците Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Между страниците PearМежду страниците MangoМежду страниците SausageМежду страниците SapphireМежду страниците EmeraldМежду страниците CabbageМежду страниците Chocolate 

    Между страниците

    Писане by Яна Вълканова Пет Юли 28, 2023 9:13 pm


    @Ян Маджаров


    Не много отдавна двама ученици можеха да се уговорят да се видят след часовете и ничие око нямаше да трепне. По онова време вийлите бяха по-малко и си имаха други занимания, освен да се правят на кучета-пазачи. За съжаление тези дни вече бяха в миналото и трябваше човек да е много изобретателен. Например Яна пробута на Калоян бележката, с която го викаше в библиотеката като му я завря в чорапа (да, точно така), "случайно" спъвайки се покрай мястото му, докато излизаше от час по История на Магията. Ожуленото коляно, което ѝ спечели това бе игнорирано.

    Не че в библиотеката нямаше вийли. Обаче поне не бяха тук през цялото време като че ли. Пък и ако някоя вземеше да се мръщи много, човек винаги можеше да се оправдае с това, че не може да изнася книги от библиотеката или да я помоли тогава тя да му разкаже за Законът на Рапапорт. Може и да бяха закачени за учителите, но нито една от тях не ставаше за такъв и поне не се преструваха... за сега. Мисълта ми е, че мястото беше общо взето сред най-подходящите, за да се видиш с човек, в случай че не споделяте обща стая.

    Паунова си изглеждаше както винаги, но си личеше, че и тя е напрегната и от време на време се оглеждаше. Яна я поздрави тихо и се понесе право към рафтовете от отдел "История на Магията". Тя наистина използваше Законът на Рапапорт като оправдание, а така щеше да е една идея по-достоверно. Беше написала на Ян, че ще го чака там, при първото удобно бюро, под претекст, че ще учат, в случай, че някой все пак откриеше бележката. Истината е, че така и не бяха успяли да се видят като хората, ако не броим приключението в час по Билкология, а Калоян... е, неприятно бе да го признае, но ѝ липсваше? Предполагаше, че това трябва да е обяснението на усещането за празнота, предизвикано от отсъствието на физиономията му. Нямаше какво друго да е.

    - Не ми казвай, че наистина искаш да учим по история... - още с идването си започна момчето и изкара какъвто акъл бе останал в главата ѝ.
    - Ш-ш-ш-шт! - само дето не му запуши устата - Естествено, че не! Исках да те видя, а в последно време не е много лесно...
    - Искала си да ме видиш?
    - Не, исках да ти видя суича, Калояне, не се прави на тъп. Липсваше ми?
    - Питаш ли ме?
    - Ъ-ъ-ъ, не, предполагам...

    Усети как се изчервява. Този разговор не вървеше както го бе планирала, което не е никак изненадващо, тъй като Яна нямаше навик да планира. Каквото и да правеше, бе повече по инстикт, отколкото от друго, каквото и да казваше, често не бе съвсем на място. Не я биваше много в тия работи.

    - Писах ти, обаче май нищо не е стигнало до теб - каза накрая и се облегна на бюрото - Разказвах ти как баба ми иска да ме мести в Дурмщранг и какви драми се развиваха между нея и другата баба... За малко да се сбият, беше голямо шоу. Не мисля, че щеше да е чак толкова да уча там, но... теб те нямаше. Ъ-ъ-ъ и всичките ми други приятели... 

    Пък знаеше и да говори...

    Ян Маджаров, Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Между страниците Coin10 22
    Ниво : Между страниците Untitl40
    Статистики :
    Между страниците Streng10 Сила: 14
    Между страниците Shield10 Издръжливост: 14
    Между страниците Brain10 Интелигентност: 22
    Между страниците Runnin10 Ловкост: 10
    Между страниците Magic-10 Магия: 16
    Между страниците Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Между страниците PearМежду страниците MangoМежду страниците SapphireМежду страниците SausageМежду страниците ChocolateМежду страниците Tuttifrutti 

    Re: Между страниците

    Писане by Ян Маджаров Пет Юли 28, 2023 10:18 pm


    Когато Калоян беше малък и ходеше с баба си на пазар за зарзават в Иван Вазов, помнеше много ясно как старата жена обикаляше от продавач на продавач, дюдюкаше и коментираше цвета на доматите. С годините момчето се беше научило, че цветът определя качеството и колкото по-розов и наситен е един домат, толкова по-вкусен ще стане на салата. Чудно, ако баба му видеше лицето му в момента дали щеше да го определи като хубав розов български домат или от ония пластмасовите от Гърция. Такива неканени спомени занимаваха мислите му, когато осъзна, че Яна го гледа и май е станал негов ред да говори вече.

    - Дурмщранг, а? Е, радвам се, че ти е дошъл акълът в главата. - направи опит да прозвучи нехано Ян, но издайническият пубертетски глас го провали по средата на изречението. Не спомена как го накара да се почувства фактът, че Яна явно му бе писала през цялото това време и съвсем не беше заслужила всичките негативни сигнали, които пращаше по нейн адрес момчето, откакто тя потъна вдън земя.
    - Ами, не мисля, че топката беше в моите ръце, просто предполагам, че в края на краищата по-добрата баба победи.
    - Искам ли да знам коя?
    - Не искаш, повярвай ми.
    - Добре...
    - Калоян прочисти гърло, но поради някаква причина все не можеше да се отърве от топчето, което беше заседнало някъде по средата на носоглътката му. - Итимилипсваше.
    - Кой е Евтим?
    - Ох...
    - ето пак, пак пак започваше да му става горещо. Не беше честно, на нея защо ѝ беше толкова лесно да казва такива неща като "хайде да се видим", "липсваше ми", "радвам се, че се видяхме". Може би това беше поредната женска функционалност, да могат да говорят някакви неудобни неща без много-много да се притесняват. - И ти ми липсваше.

    При чутото Яна се усмихна така, че усмивката стигна чак до очите ѝ, а пък Калоян усети как внезапно олеква. Ето че не било кой знае какво, ето че светът не се разтвори под краката му да го погълне. Прехвърлил първоначалната сконфузност, вече не оставаше много, което да го спре. Чувстваше се като колело, на което са махнали помощните колела.

    - Но да ти кажа честно, щеше да ти е по-добре в Друмщранг. Както виждаш тук е тотална диктатура и изобщо не знам как тая работа продължава да съществува. Според мен обаче скоро нещо ще се случи, поне в игрите и комиксите е така, съвсем скоро ще трябва да започне героичната арка, където някой ще дойде и ще ни освободи.
    - Това е хубаво... нали?
    - попита Яна предпазливо, видяла как погледът на Ян помръква.
    - По принцип да, но това значи и че започва частта с боя, където някой винаги умира...

    Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Между страниците Coin10 31
    Ниво : Между страниците Untitl40
    Статистики :
    Между страниците Streng10 Сила: 18
    Между страниците Shield10 Издръжливост: 16
    Между страниците Brain10 Интелигентност: 14
    Между страниците Runnin10 Ловкост: 10
    Между страниците Magic-10 Магия: 22
    Между страниците Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Между страниците PearМежду страниците MangoМежду страниците SausageМежду страниците SapphireМежду страниците EmeraldМежду страниците CabbageМежду страниците Chocolate 

    Re: Между страниците

    Писане by Яна Вълканова Съб Юли 29, 2023 1:05 am


    - Не е нужно този някой да е от "добрите" - Яна намигна, което беше странно, защото някак успя да го направи и с двете очи. Някой ден щеше да спре да се опитва.
    - Не е сигурно, че няма да бъде обаче - Калоян явно беше повече черноглед от нея. Или повече реалист.
    - Не е сигурно и че няма да се освободим сами, вместо да чакаме някой да го направи вместо нас.

    Млъкнаха. Истината бе, че имаше твърде много несигурни неща в момента. И хора. Сякаш някаква гъста мъгла беше обвила училището и обитателите му и щеше да ги държи в обятията си, докато не се изгубят тотално. Докато не останеше какво да държи. А после? Щеше ли да има после изобщо или послето се случваше сега? Яна не знаеше. Чувстваше се като пришълец на място, което по принцип възприемаше като свой дом дори малко повече от истинското си вкъщи и това я смачкваше както смачкваше и всички останали. С Калоян би трябвало да се разхождат на двора и да се радват на каквато слънчева светлина могат да хванат, а не да се крият като мишки в библиотеката.

    Чу как Паунова разговаря с някой, който я питаше нещо, сигурно някоя от вийлите проверяваше дали не се скатават ученици тук. Библиотекарката явно я отсвири някак, понеже не се чуха приближаващи стъпки или предупреждение. Осъзна, че е сдържала дъха си едва когато го изпусна като въздишка, която забравяш много бързо. Неприятно усещане, да се чувстваш като животно в клетка, като в капан... И все пак не можеше да си представи да бъде на друго място, докато хората, които бе свикнала да вижда и за които я беше грижа се мъчеха тук. Не че като се мъчеше заедно с тях щяха да я обявят за светица от някъде.

    - Май все пак предпочитам да бъда тук... Е, не точно тук, поне не когато трябва да се крия... 
    - Или когато трябва да ходиш в Мелачката.
    - "Игрите на глада" ми харесваше много повече като книга, да. Чак ми е малко неудобно да се шегувам с това, толкова близо е до истината... - подсмръкна като че за да допълни "ама това е положението" - Или някоя уроспия да ми виси на главата, докато се опитвам да мисля в час и да ме зяпа така, сякаш има опасност да извадя заек от някоя шапка... Аз дори не нося шапки. Както и да е. Не може да е все така, нали? Все някога ще приключи, все някога ще се разкарат. Може дори да им помогнем?
    - Как? Дори не можем да кихнем без някой да ни следи.
    - О, не знам, не може да е чак толкова трудно... Ние сме пушечно мес... редови, не сме много важни, може пък все нещо да измислим.

    Едва ли, но не пречеше да е положително настроена, доколкото бе възможно, нали?

    Ян Маджаров, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Между страниците Coin10 22
    Ниво : Между страниците Untitl40
    Статистики :
    Между страниците Streng10 Сила: 14
    Между страниците Shield10 Издръжливост: 14
    Между страниците Brain10 Интелигентност: 22
    Между страниците Runnin10 Ловкост: 10
    Между страниците Magic-10 Магия: 16
    Между страниците Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Между страниците PearМежду страниците MangoМежду страниците SapphireМежду страниците SausageМежду страниците ChocolateМежду страниците Tuttifrutti 

    Re: Между страниците

    Писане by Ян Маджаров Нед Юли 30, 2023 5:10 pm


    На Калоян му се искаше да притежава и частица от оптимизма на Яна, но уви, по-скоро смяташе себе си за реалист. След всички наказания, на които се беше нагледал и след собствения си престой в Боклучарника, настроението му относно въпроса бе по-скоро минорно. И все пак...

    - Ами ако наистина направим нещо? - подшушна замислено момчето.
    - Ето, вече мислиш в правилната посока. - отвърна доволно Яна. - Какво ти се върти в главата?
    - Ами ако... разрушим Мелачката?
    - вокализира Ян първата мисъл, която му бе хрумнала, след което сбърчи вежди, осъзнал какво е изрекъл на глас, но все пак хвърли поглед към приятелката си, в търсене на одобрение. Отсрещната реакция бе по-скоро скептична.
    - Да разрушим Мелачката? И какво предлагаш, да я взривим с няколко насочени експлозива, които си изработим сами с подръчни материали, събрани от оранжериите?
    - Не съм стигнал до детайлите, но да, нещо в този род...
    - Аз си представях нещо по-просто, като да хвърлим бананова обелка и да спънем някоя вийла, или пък да пласираме тайно отвара за неконтролируемо хихикане...
    - Виж, ако искаме истинска промяна, трябва да предприемем по-крайни мерки. Сигурен съм, че ще можем да си намерим съмишленици, например Люба или пък Исмаил...
    - Кой?
    - Един шестокурсник, с когото се запознах в час... хмм, сега като се замисля, него доста си го бива по древни руни. Може да... измисли някоя руна за взривяване?


    Яна го гледаше невярващо, сякаш все още се опитваше да прецени дали разговорът бе сериозен или Ян се опитва да я вземе за подбив. Наистина, звучеше налудничаво, но отчаяните времена изискват отчаяни мерки, нали така? А и няма какво да се лъжем - взривовете на разни стаи, изградени от масивни материали, бяха мечтата на повечето петнадесетгодишни момчета. Всъщност, Ян дори беше сигурен, че можеха да се справят, ако планираха достатъчно внимателно и ако замесеха достатъчно хора.

    - Слушай, наистина ще използваме каквото можем да намерим в оранжериите, даже за тази стъпка можем да въвлечем Люба, понеже с нея вече имаме опит с краденето на флора от там. Ако помислим достатъчно добре, можем дори да направим да изглежда така, сякаш някоя от вийлите е виновна за взрива.
    - И как точно ще стане това? Наистина ли си мислиш, че ако Мелачката вземе да се взриви, първата мисъл на нашите надзирателки ще бъде да се обвинят една друга?
    - Май си права...
    - очите на Калоян пробляснаха дяволито. - Тогава това значи, че трябва да заходим от по-далече.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Между страниците Coin10 31
    Ниво : Между страниците Untitl40
    Статистики :
    Между страниците Streng10 Сила: 18
    Между страниците Shield10 Издръжливост: 16
    Между страниците Brain10 Интелигентност: 14
    Между страниците Runnin10 Ловкост: 10
    Между страниците Magic-10 Магия: 22
    Между страниците Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Между страниците PearМежду страниците MangoМежду страниците SausageМежду страниците SapphireМежду страниците EmeraldМежду страниците CabbageМежду страниците Chocolate 

    Re: Между страниците

    Писане by Яна Вълканова Нед Юли 30, 2023 6:20 pm


    Ами, не предполагаше, че веднага щяха да започнат с мисленето, но определено такова развитие на разговора ѝ харесваше. По-добре, отколкото да въдишат и да се вайкат. Пък и бе само в реда на нещата, иначе просто щяха да се побъркат.

    - Трябва да изглежда така, сякаш се е случило по естествен начин... някак. Да не се предполага веднага, че някой го е направил – Яна извади от чантата си молив и пергамент – Ако имаш някаква идея, сподели я сега. Мислех си колко удобно би било ако в нея се разбие метеорит, но е нещо, което можем да предизвикаме, така че...

    Ако ги спипаха така, щеше да каже, че му взима интервю за училищния вестик. Имаше ли въобще такъв? Май не беше виждала до сега, а се говореше, че преди е имало. Може би трябваше да го обсъди с някой от преподавателите, ако го хванеше без вийлата му опашка. Това напоследък бе невъзможно.

    - По естествен начин... Без да е предизвикано от природна стихия, защото нали...- изреждаше Калоян.
    - Ами ако е предизвикано от създание? – Яна грейна в усмивка – Ако съвсем случайно някое се измъкне от фермата и нанесе щети?
    - Че кое създание може да предизвика взрив... – Ян млъкна и устата му се отвори едновременно с тази на Вълканова, за да изрекат в един глас – Бълвачозавър!
    - Ш-ш-ш-шт! – изшътка им минаващата наблизо Паунова.
    - Извинявайте! Та, бълвачозавъра има рог, който всичко може да прониже от дебела кожа до метал. И съдържа течност, която при инжектиране предизвиква взрив. Разбра ли сега? – Яна се огледа през рамо. Библиотекарката си бе тръгнала.
    - Разбрах, трябва да измислим обаче как ще го изкараме от фермата, пък и не мисля, че дядо Ставри ще бъде очарован от идеята.
    - Нещата, за които не знае, не могат да го наранят – твърде често използваше или си помисляше тази фраза напоследък – И така, вече имаме поне някаква идея, остава да идмислим адекватен начин за осъществяване, освен, че най-разумно би било да стане през нощта. И кой ще участва и по какъв начин.

    Звучеше като много добра идея, но също и като нещо, което твърде лесно можеше да се провали и да им донесе неприятности. От друга страна, сега нямаше много неща, които да носят приятности, та какво толкова? Иако нещата наистина тотално и безвъзвратно решаха да отидат по дяволите... Е, нямаше да е болка за умиране.

    Така или иначе бяха като наказани всеки ден, поне да си го заслужеха честно и почтено.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Между страниците Coin10 22
    Ниво : Между страниците Untitl40
    Статистики :
    Между страниците Streng10 Сила: 14
    Между страниците Shield10 Издръжливост: 14
    Между страниците Brain10 Интелигентност: 22
    Между страниците Runnin10 Ловкост: 10
    Между страниците Magic-10 Магия: 16
    Между страниците Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Между страниците PearМежду страниците MangoМежду страниците SapphireМежду страниците SausageМежду страниците ChocolateМежду страниците Tuttifrutti 

    Re: Между страниците

    Писане by Ян Маджаров Пон Юли 31, 2023 2:01 pm


    - Забравяш нещо много съществено.
    - И кое е то?
    - Фермата се намира оттатък рова с вода.


    Двамата се спогледаха, а Яна изкриви лице в комично отчаяние и залепи лице демонстративно в писалището. Косата ѝ се разпиля наоколо като мрачни пипала. Калоян пък въздъхна - разбира се, че нямаше как да бъде толкова лесно. Имаше дразнещото предчувствие, че каквото и да измислеха, все щяха да се сблъскат с някаква подобна греда. Напук на всичко обаче, реши да приложи поне милимунда оптимизъм. Все пак усилието за това трябваше да бъде разпределено по равно между двама им, нали така?

    - Той дали може да плува?
    - Бълвачозавърът ли?
    - попита Яна, като гласът ѝ бе удавен измежду кичурите коса. - Не ми е известно.
    - Супер... ами ако го пренесем някак с грифоните?
    - Ян, не мисля, че грифоните ни могат да издържат тежестта на еднотонно животно...
    - Ами ако... де да знам...
    - Яна правеше нещата сложни, не можеше ли... ей така да се съгласи с него за нещо, вместо да търси причини, поради които нещото няма да проработи. Можеше и да е права, но понякога човек се нуждае от малко подкрепа. Оказва добро влияние върху повдигането на духа, дори да беше изсмукана от пръстите. - Чакай малко... на нас ни трябва само рогът му, нали така?
    - Даа?
    - Яна вдигна глава, а върху бузата ѝ се беше отбелязал релефът на някакъв учебник по трансфигурация. Когато изучи лицето на Калоян и забеляза прилива на усмивка върху него, момичето разшири очи и поклати глава. - Не, не можем.
    - Защо? Нищо няма да му стане.
    - Защото... оф, от къде да започна. Дядо Ставри ще ни унищожи на място, както и вийлите, ако разберат. А те ще разберат със сигурност, понеже хем ще взривим Мелачката, хем във фермата като по чудо ще се появи един бълвачозавър с липсващ рог. Това не е много "под радара", нали се сещаш? А и да му отрежем рога... това е ужасно! Ще се превърнем в... в... бракониери!
    - Няма да го отрежем, понеже искаме да го продадем.
    - възмути се Ян, защото в главата му бракониерството неизменно имаше комерсиална цел. - Правим го за общото благо, за по-възвишена цел! Свободата изисква жертви, Яна. А и той ще ни прости, сигурен съм.
    - Не мога да повярвам, че дори го обсъждаме.
    - в погледът на тъмнокоската блесна ядосано пламъче. - Не очаквах подобно нещо от теб.

    Тя стана колкото се може по-безшумно от стола си, без много много да се обяснява и изчезна измежду лавиците под объркания поглед на Калоян. Ама... той какво беше направил? Нали си споделяха идеите? Не беше ли това целта. Мислеше, че това беше безопасно пространство, свободно от укор и осъждане. Уф, ама че беше глупав... Ян сбърчи лице и се плесна ядно по слепоочието няколко пъти. Само това оставаше - единственият му приятел в Мунгав, който бе отписал и който магически се бе завърнал, да се разприятели с него, защото чавка му беше изпила акъла. Може би не беше късно да се извини, а може би на Яна щеше да ѝ мине от самосебе си...

    ТУП!

    Стреснат от мислите си, пред Ян изневиделица се появи една разтворена книга с размер на тухла четворка, между страниците на която един дълъг, невзрачен пръст сочеше някакъв пасаж от миниатюрни букви. Когато момчето завъртя глава нагоре, срещна сияещото ухилено лице на Яна.

    - Няма да се налага да прибягваме към насилие. Бълвачозавърите могат да плуват!

    Яна Вълканова, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Между страниците Coin10 31
    Ниво : Между страниците Untitl40
    Статистики :
    Между страниците Streng10 Сила: 18
    Между страниците Shield10 Издръжливост: 16
    Между страниците Brain10 Интелигентност: 14
    Между страниците Runnin10 Ловкост: 10
    Между страниците Magic-10 Магия: 22
    Между страниците Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Между страниците PearМежду страниците MangoМежду страниците SausageМежду страниците SapphireМежду страниците EmeraldМежду страниците CabbageМежду страниците Chocolate 

    Re: Между страниците

    Писане by Яна Вълканова Вто Авг 01, 2023 1:29 am


    Ей, това момчетата бяха чудно нещо! Хич не се замисляха за някои неща. Пък с тия приказки за необходими жертви... Я върви да обясниш на бълвачозавъра, че да го лишиш от рога му е необходима жертва за добра кауза... Пък после все ще намерим на какво да намажем онова, което е останало от теб, я на сухарче, я на филийка.

    - Човек би предположил, че не могат, поради по-голямата им прилика с носорозите, но в това отношение са по-скоро като хипопотами – Яна почука с пръст по страницата, на която бе отворила книгата – Така че ще го накараме да преплува...Нямам представа как обаче, може би ще трябва да вземем лодка? А как ще го примамим извън фермата?
    - Едно по едно, няма да го направим сега веднага – изглеждаше недоволен от този факт – Освен ако не ти дойде някоя много гениална идея – това надежда ли беше? Защото така прозвуча.
    - Тц – поклати глава почти адашката му – Боя се, че главата ми не бъка от гениални идеи днес.

    В главата ѝ имаше най-вече бръмбари и те често се биеха помежду си, но това нямаше намерение да му го споделя. А и никога не бе мислила толкова усилено как да се справи с нещо толкова сложно. Нямаше навик да мисли по този начин и в момента се чувстваше по-скоро като пристъпваща за първи път в непозната територия.

    - Все пак имаме горе-долу някакъв план, а това е повече от нищо. Знам, че искаш да се втурнем презглава, но така най-много да ни хванат още преди да сме започнали.
    - Не съм казал, че искам да се хвърлям презглава.
    - Но ако ти кажа довечера да ме чакаш на моста, сигурно ще подраниш.
    - Сигурно.
    - Добре, вероятно следващата логична стъпка е да говорим с потенциалните си съмишленици и е доста удобно, че аз съм в един дом с Люба, а ти с Исмаил, защото можем да ги попитаме направо в общите стаи.

    Приличаше на План. С главно П. А после? Истинските Планове, онези, които наистина вършеха работа за нещо, бяха измислени от край до край, с участници в тях и всичко, както и с резервни варианти, в случай, че нещо се объркаше... С техния късмет нещо непременно щеше да се обърка и точно затова бе толкова важно да са подготвени възможно най-добре.

    Ах, ако някой ѝ бе казал преди време, че ще стоят в библиотеката и ще мислят такива неща, сигурно щеше да му се изсмее в лицето.

    - Добре, дай сега да видим по колко начина може да се провали с гръм и трясък мисията ни... – започна Яна.
    - И после да измислим още пет – довърши Маджаров.

    План с главно П все пак.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Между страниците Coin10 22
    Ниво : Между страниците Untitl40
    Статистики :
    Между страниците Streng10 Сила: 14
    Между страниците Shield10 Издръжливост: 14
    Между страниците Brain10 Интелигентност: 22
    Между страниците Runnin10 Ловкост: 10
    Между страниците Magic-10 Магия: 16
    Между страниците Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Между страниците PearМежду страниците MangoМежду страниците SapphireМежду страниците SausageМежду страниците ChocolateМежду страниците Tuttifrutti 

    Re: Между страниците

    Писане by Ян Маджаров Вто Авг 08, 2023 11:01 am


    - Дай да преговорим значи.
    - Ъхъ.


    Ян и Яна събираха учебниците от масата така невинно и смирено, че никой не би могъл да предположи, че двамата крояха планове, за които и Опенхаймер би им завидял. Напрежението така беше развълнувало Калоян, че момчето усещаше как косъмчетата по ръцете му са се наелектризирали. Нали знаете онзи момент, в който знаете, че правите нещо забранено, но сте така опиянени, че нарочно тествате границите на възможното и до къде точно можете да стигнете? Е, Калоян не смяташе да спира, преди да разбере това. Вече му бяха взели конзолата, която сигурно лежеше на парчета някъде на дъното на рова с вода. Нямаше какво да губи.

    - Значи, аз ще говоря с Исмаил за цялата тая история и ще се надявам да се съгласи да участва. Той е важен, понеже е добър с руните и може така да го руноса тоя бълвачозавър, че да не знае на кой свят се намира.
    - Сериозно, да го руноса?
    - Аз тези часове по принцип ги проспивам, но съм сигурен в способностите на съдомника ми.
    - Добре, аз пък ще проуча малко повече за бълвачозавърите. Може да има нещо полезно, което да можем да използваме, и за което все още не сме се сетили.
    - Супер! Аз пък ще се разчета малко за някоя подходяща отвара, като някакъв помощен вариант. Нещо за приспиване или пък за левитиране или пък за плаване на тежки обекти върху вода...
    - А Люба къде се вписва в плана?
    - Люба ли?
    - Калоян изобщо беше забравил за нея. - Хм, ами тя ще е с нас за морална подкрепа.
    - О, сигурна съм, че направо ще преритне, като чуе каква е ролята ѝ в операцията.
    - Ми добре тогава, измисли ѝ нещо ти, все с нещо ще може да ни е полезна.


    Двамата се спогледаха и видяха в погледа на другия отразено собственото им притеснение, подсилено с ударна доза адреналин. Наистина ли щяха да взривяват Мелачката? Ако ги хванеха, нещата нямаше да приключат добре. Щяха да са късметлии, ако само ги изключеха - което бе малко вероятно, предвид новия режим в училището. Кой знае какво щеше да им се случи наистина, ако се оставеха да бъдат заловени.

    - Ян... ще се справим, нали?
    - Разбира се, че ще се справим.
    - Калоян се постара да докара уверен тон. - Ако пък не се, ще си излежим наказанието и толкова. Не е като да имаме много какво да губим.

    Всъщност имаха. Просто и двамата все още не го знаеха.

    КРАЙ

    Люба Бюлбулева харесва този пост.


      В момента е: Нед Май 19, 2024 7:50 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!