Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
3 posters

    Някъде из двора

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Някъде из двора  Coin10 35
    Ниво : Някъде из двора  Untitl41
    Статистики :
    Някъде из двора  Streng10 Сила: 43
    Някъде из двора  Shield10 Издръжливост: 43
    Някъде из двора  Brain10 Интелигентност: 45
    Някъде из двора  Runnin10 Ловкост: 45
    Някъде из двора  Magic-10 Магия: 52
    Някъде из двора  Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Някъде из двора  MangoНякъде из двора  PearНякъде из двора  WatermelonНякъде из двора  SapphireНякъде из двора  EmeraldНякъде из двора  PizzaНякъде из двора  SausageНякъде из двора  CabbageНякъде из двора  CheeseНякъде из двора  BlueberryНякъде из двора  AppleНякъде из двора  BananaНякъде из двора  TuttifruttiНякъде из двора  BaconНякъде из двора  RubyНякъде из двора  HoneyНякъде из двора  ChocolateНякъде из двора  ChiliНякъде из двора  DiamondНякъде из двора  Birthday1 

    Някъде из двора

    Писане by Арина Орлова Чет Юли 27, 2023 12:19 pm


    @Люба Бюлбулева

    Обичаше го. Той беше първата й любов. Страст. Още, когато бе видяла как брат й тренира куидич в двора на имението им, Ари знаеше, че това е нейното нещо.  Беше го полувствала в дъното на костите си.  Можеше да лети по цял ден. Да се рее в облаците или да преследва заветния куофъл, без усмивката да слези от лицето й.  

    Щастие. Преди така изглеждаше щастието за нея.

    Но тази година, нещата се бяха пропукали някъде там  и сега червенокосата не можеше да се рее  из облаците и да се наслаждава на любимата игра.

    Не, по всяко време около тях имаше няколко вийли, които гледаха злобно и пускаха още по-тъпи коментари от рода на: „невръсни дечица”, „малоумни глупаци” и подобни.
    Най-лошото бе, че Орлова трябваше да го играе добро момиче и да не захапе някоя усойница за главата . А толкова искаше.

    Нещата бяха стигнали до там, че вече имаше ограничение на тренировките. Само 30 минути. Наричаха го „загуба на време” и изобщо каква полза от куидича имаше в реалния живот? Не, те трябваше да се научат да се отбраняват срещо опасностите на живота.

    Сякаш някоя желирана ягода щеше да изскочи от тъмните улички на Торбаланово и да се опита да ги убие или да им открадне последните галеони.
    И това я навеждаше до мисълта, че бе време...

    ... да се пенсионира.

    Съзря Люба в далечината. Момичето тъкмо се разделяше с Яна – бившата капитанка на отбора. Червенокосата, ей така случайно мина покрай петокурсничката и с най-спокойния си тон изстреля:
    - Отказвам се от куидича. Чао. Ще се видим.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Някъде из двора  Coin10 256
    Ниво : Някъде из двора  Untitl41
    Статистики :
    Някъде из двора  Streng10 Сила: 52
    Някъде из двора  Shield10 Издръжливост: 46
    Някъде из двора  Brain10 Интелигентност: 52
    Някъде из двора  Runnin10 Ловкост: 52
    Някъде из двора  Magic-10 Магия: 60
    Някъде из двора  Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Някъде из двора  TomatoНякъде из двора  CabbageНякъде из двора  BananaНякъде из двора  PizzaНякъде из двора  HoneyНякъде из двора  AppleНякъде из двора  SapphireНякъде из двора  PearНякъде из двора  WatermelonНякъде из двора  EmeraldНякъде из двора  SausageНякъде из двора  BlueberryНякъде из двора  CheeseНякъде из двора  ChiliНякъде из двора  MangoНякъде из двора  TuttifruttiНякъде из двора  CinnamonНякъде из двора  RubyНякъде из двора  ChocolateНякъде из двора  Diamond

    Re: Някъде из двора

    Писане by Люба Бюлбулева Чет Юли 27, 2023 7:19 pm


    Яна остана с отворена уста по средата на изречението.
    Погледа й шареше ту през замръзналата Люба, ту през отдалечаващата се Арина.
    После се отдалечи с няколко крачки. 

    Новия капитан на разпадащия се, според нея, отбор на Северен Вятър мигаше на парцали, опитвайки се да осмисли току що казаното.
    Втори напускащ опитен играч?

    Шестокурсничката не осъзнаваше каква бомба току що бе пуснала.

    Не.

    Отказвам.

    -
     АРИНА ОРЛОВА! ВЪРНИ СИ НЕДОКЛАТЕНИЯ ЗАДНИК ТУКА! - крачката на отдалечаващото се момиче леко се забърза - Дай ми това.

    Грабна метлата от ръцете на Яна и скочи отгоре.
    Ще й бяга а?
    Щом няма под ръка блъджър и бухалка. Такълване с цяло тяло върши работа, пък ако на Арина й станеше нещо... ще й мине до мача.

    За нещастие на червенокосото момиче, на Люба й трябваше бая време да се окопити. Бая време значеше много взето разстояние... а това само добавяше засилване в устрема й на метлата.

    - Напускането не се приема. - беше близо, Ари метна поглед назад и тръгна в лек бяг - По едно на година! Съжалявам но те изпревариха вече.

    Сблъсък.

    Прекатурване.

    Спирачният път на Люба беше... нещо грандиозно.
    Успя да провлачи по-голямото момиче поне няколко метра нататък, оставяйки сериозна диря в тревата.

    Метлата излетя встрани, спасила живота си на косъм.
    Русо и червено се омотаха като в анимация и почнаха да се търколят със силата на две бесни котки в калабълък. Всичките залози които съучениците им бяха хвърлили по Яна и Люба, сега се пренаписваха.

    @Яна Вълканова чувствай се поканена да се включиш или да избягаш XD

    Арина Орлова and Ина Янакиева харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Някъде из двора  Coin10 35
    Ниво : Някъде из двора  Untitl41
    Статистики :
    Някъде из двора  Streng10 Сила: 43
    Някъде из двора  Shield10 Издръжливост: 43
    Някъде из двора  Brain10 Интелигентност: 45
    Някъде из двора  Runnin10 Ловкост: 45
    Някъде из двора  Magic-10 Магия: 52
    Някъде из двора  Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Някъде из двора  MangoНякъде из двора  PearНякъде из двора  WatermelonНякъде из двора  SapphireНякъде из двора  EmeraldНякъде из двора  PizzaНякъде из двора  SausageНякъде из двора  CabbageНякъде из двора  CheeseНякъде из двора  BlueberryНякъде из двора  AppleНякъде из двора  BananaНякъде из двора  TuttifruttiНякъде из двора  BaconНякъде из двора  RubyНякъде из двора  HoneyНякъде из двора  ChocolateНякъде из двора  ChiliНякъде из двора  DiamondНякъде из двора  Birthday1 

    Re: Някъде из двора

    Писане by Арина Орлова Чет Юли 27, 2023 11:21 pm


    Увереността й бе умряла някъде между „отказвам се” и „видим”.

    Устните й се разтвориха на автопилот, а след това се затвориха също толкова бързо. След това упражнението се повтори няколко пъти. Забърза крачката.  Всичко в нея крещеше с пълно гърло: „ГЛУПАЧКА! КАКВО ПО ЯГОДИТЕ ПРАВИШ?? ВЪРНИ СЕ!”, но краката й я отвеждаха далеч, далеч от любимото куидично игрише.
    Имаше време да поправи грешката. Все още не бе прекалено късно.

    Можеше да върне думите си назад.  
    Не беше трудно. Само трябваше да се обърне.
    И да признае, че е сгрешила.
    Но не можеше. Просто не можеше да го направи.  Зъбите й се забиха яростно в долната устна, захапвайки я толкова силно, че по брадичката й се стекоха няколко капки кръв.  
    Това беше... Краят.
    Слагаше точката на тази история.
    На куидичната си кариера и на глупавите илюзии.
    Повече нямашe да се занимава с тъпите нови правила или да обяснява на подивели лелички защо 30 минутни тренировки са най-абсурдното нещо за всички времена.
    Да, щеше да си седне някъде (все щеше да си избере някоя баня) и да откаже да мръдне повече. Хах.

    И в тази прекрасна идилия от емоции, мисли и напълно абсрудни планове, нещо се заби в гърба й. И точно, когато си мислеше, че се е отървала от недоволни съотборнички се чу звучно:
    ТРЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯС!
    Нещо се заби толкова силно в гърба й, че й изкара целия въздух от гърдите.

    Претъркули се, а от горе й се омота нещо, което ужасно приличаше русата главица на ЛЮБА! АХ, проклетницата!

    Петокурсничката толкова силно се бе вкопчила в червенокосата, че се на Ари и трябваха ТРИ опита и много злоба, за да я откопчи от себе си и да я изблъска настрани.
    Не се отлепи веднага от земята. Преброй до три и след това скокна тромаво, цялото това въртене й бе убило грацията до краен предел, изправяйки се.

    - ДА СЕ САМОУБИЕШ ЛИ ИСКАШ? – защо бе толкова трудно да се откажеш от нещо, което обожаваш? Баси, вярно хората бяха казали – ако обичаш нещо пусни го да се тръгна, ако се върне – твое е!
    - Не! Няма да стане! Знам какво искаш и отговора е - НЕ! – скръсти ръце пред гърдите си, чудейки се кое ще се пречупи първо – увереността й или пък...


    1 точка магия

    Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Някъде из двора  Coin10 31
    Ниво : Някъде из двора  Untitl40
    Статистики :
    Някъде из двора  Streng10 Сила: 18
    Някъде из двора  Shield10 Издръжливост: 16
    Някъде из двора  Brain10 Интелигентност: 14
    Някъде из двора  Runnin10 Ловкост: 10
    Някъде из двора  Magic-10 Магия: 22
    Някъде из двора  Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Някъде из двора  PearНякъде из двора  MangoНякъде из двора  SausageНякъде из двора  SapphireНякъде из двора  EmeraldНякъде из двора  CabbageНякъде из двора  Chocolate 

    Re: Някъде из двора

    Писане by Яна Вълканова Пет Юли 28, 2023 1:13 am


    Междувременно Яна...

    О, ако си мислите, че не гледаше сеир като всеки нормален човек, попаднал на място, където имаше такъв, явно сте добили грешна представа за нея. За което сте си виновни сами, между другото, само да отбележа. Както и да е, моментът бе идеален, та да се измъкне на пръсти и да се обяснява на Люба някой друг път защо точно не ѝ се занимава с куидич. Обаче колкото и да нямаше желание да се занимава, метлата ѝ все още се тълкаляше по земята, заедно с двете ѝ съдомнички. Те двете изглеждаха общо взето здрави, но дали можеше да се каже същото за летателното средство, нямаше как да разбере, докато не се приближи.

    За всеки случай прибра косата си в нескопосан кок, който повече приличаше на свраче гнездо, после неохотно се приближи към девойките, които вече стояха една срещу друга и се гледаха. Не знам, ама едното око на Люба май беше започнало да играе лекинко. Стана ѝ мъчно за нея, в един ден да получи две оставки, при това от хора, на които разчиташе... Но и двете си имаха сериозни причини, нали? Поне Арина, може би? Яниното оправдание беше, че е изгубила тренинг и не се чувства уверена в способностите си. Пък и нека си го кажем честно, в момента само куидич ѝ беше на главата, с тия вийли, мелачки и глупости, дето се случваха.

    Аз само малко ще...- промърмори, докато се завираше между Арина и Люба, прекъсвайки моментно играта им на индиански поглед - Арина, не смятам, че е добра идея да напускаш, само да кажа...
    - Виж кой се обажда! - възмути се новата капитанка - Не че имам нещо против да я разубеждаваш - добави от немай къде.
    - Ами, просто не ми прозвуча като да идва от сърце...

    Вдигна рамене и огледа метлата. Като се имаше предвид колко стара беше, само някакво чудо я бе спасило от тотално разрушение. Все пак бе добре да знае, че ако реши, може да си я използва за нещо повече от почистване на досадните вълма прах под леглото. Вийлите вдъхваха респект и какво ли още не, ама хич не ги биваше да се грижат за тия работи, поне по нейно мнение.

    - Аз да тръгвам тогава, хайде, ще се видим в общата!

    Отстъпи заднешком, криейки метлата зад гърба си, едва ли не очаквайки, че някой ще ѝ я изтръгне от ръцете и когато прецени, че разстоянието е безопасно, тръгна обратно към замъка.

    И вървеше съвсем спокойно, много моля.

    Арина Орлова, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Някъде из двора  Coin10 256
    Ниво : Някъде из двора  Untitl41
    Статистики :
    Някъде из двора  Streng10 Сила: 52
    Някъде из двора  Shield10 Издръжливост: 46
    Някъде из двора  Brain10 Интелигентност: 52
    Някъде из двора  Runnin10 Ловкост: 52
    Някъде из двора  Magic-10 Магия: 60
    Някъде из двора  Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Някъде из двора  TomatoНякъде из двора  CabbageНякъде из двора  BananaНякъде из двора  PizzaНякъде из двора  HoneyНякъде из двора  AppleНякъде из двора  SapphireНякъде из двора  PearНякъде из двора  WatermelonНякъде из двора  EmeraldНякъде из двора  SausageНякъде из двора  BlueberryНякъде из двора  CheeseНякъде из двора  ChiliНякъде из двора  MangoНякъде из двора  TuttifruttiНякъде из двора  CinnamonНякъде из двора  RubyНякъде из двора  ChocolateНякъде из двора  Diamond

    Re: Някъде из двора

    Писане by Люба Бюлбулева Пет Юли 28, 2023 8:30 pm


    Ох! Този лакът в лицето определено беше добър.

    Измери Арина с кисел поглед докато се изправяше. Не, не за удара. Той си беше ок... като за кльоща.
    Но ако си мислеше, че ей така ще я остави.

    Ми кво да вземат всички да се откажат!
    И тя не иска да си качва тъпия задник на метлата ма го прави от пет години само заради тях. Само и само да има отбор.
    Или са я водили за носа, колкото да не се занимават.
    И сай хвърлят всичката отговорност и кой от къде!

    Изгледа доста по-мръсно изнизващата се като пръдня из мокри гащи Яна. 
    Изчака я да се отдалечи, докато броеше до десет.
    С нея за сега приключи.

    За сега.

    Ако точно тази година куидича се отменеше...
    Какво щеше да стане със учениците?
    Така или иначе на всички настроението им сигурно се държеше само на идеята, че ей са ще додат мачовете - сеир, кеф.
    И след тях иде края на годината!
    Дори нямаше да мрънкат за изпити. Само и само да приключи. И може би... Може би, ще се приберат вкъщи..

    Ще ги пуснат ли да се приберат вкъщи изобщо?

    - Никви такива. - опита се да подхване, но някак думите не излезнаха от устата й - НИКАКВИ ТАКИВА!

    Нищо?
    Примигна объркано.
    Арина срещу нея беше със същото объркано изражение.
    И тя се опита да каже нещо, но не произведе нито звук.

    .
    .
    .

    ВИЙЛАТА! 
    Сред групата зяпачи седеше самодоволна една от красивите жени.

    МАМКА ИМ И НЕДОТРАКАНА! ЧОВЕК НЕ МОЖЕ И ДА СИ СЕ НАКРЕЩИ КАТО ХОРАТА!

    Арина Орлова and Ина Янакиева харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Някъде из двора  Coin10 35
    Ниво : Някъде из двора  Untitl41
    Статистики :
    Някъде из двора  Streng10 Сила: 43
    Някъде из двора  Shield10 Издръжливост: 43
    Някъде из двора  Brain10 Интелигентност: 45
    Някъде из двора  Runnin10 Ловкост: 45
    Някъде из двора  Magic-10 Магия: 52
    Някъде из двора  Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Някъде из двора  MangoНякъде из двора  PearНякъде из двора  WatermelonНякъде из двора  SapphireНякъде из двора  EmeraldНякъде из двора  PizzaНякъде из двора  SausageНякъде из двора  CabbageНякъде из двора  CheeseНякъде из двора  BlueberryНякъде из двора  AppleНякъде из двора  BananaНякъде из двора  TuttifruttiНякъде из двора  BaconНякъде из двора  RubyНякъде из двора  HoneyНякъде из двора  ChocolateНякъде из двора  ChiliНякъде из двора  DiamondНякъде из двора  Birthday1 

    Re: Някъде из двора

    Писане by Арина Орлова Пет Юли 28, 2023 11:30 pm


    - ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ РЕАГИРАШ ТАКА!? ВЕЧЕ СЪМ ПОМИСЛИЛА ЗА  ВСИЧКО! – викаше насреща на разбеснялата се фурия Ари, но както сами вече се досещате устните й се мърдаха бързо, а от тях не излизаше нищо звук.  
    Кръвта туптеше във вените й. Не чуваше нищо около себе си.

    Беше й кипнало и едновременно искаше да извие врата на проклетата вийла и да накара петокурсничката да я остави да се пенсионира на спокойствие.
    Започна да ръкомаха трескаво. Пръстите й се движеха толкова бързо, че образуваха безформени ивици, които би трябвало да казват: „Намерих си заместник и имам план Б!”.
    От гърлото й се откъсна ръмжене. Звучеше като господин Ягодка, когато е недоволен, че е закъсняла със сутрешната му закуска.
    - По ягодите! – отново нищо.

    Първата опция бе напълно логична – братовчедка й се бе преместила от Англия в началото на годината и бе имала злата участ да се окаже затворена с тях в Мунгав. С малко усилия и стискане на зъби, щеше да се справи с тренировките на Хер Люба.

    Вместо да се опитва да й го разкаше с неуспешни знаци се приближи към нея и набута в ръцете й една бяла кърпичка. Но това не бе просто каква да е бяла кърпичка, а дЪ бялата кърпичка.

    Кърпичката на кърпичките.
    Лицето на русокосата се изкриви в странна гримаса.
    Май се досещаше какво бе това.

    Нейната притежателка бе добре позната в цялото училище. Тя не просто присъстваше на всеки куидичен мач, а имаше най-голям опит от всички.
    Ако това Ви се струва като ужасно безвкусна шега – е прави сте! Но така се случва, когато за домашен любимец имаш подивял звяр, които мрази вийлите и новия режим.

    Как се случи?

    Всичко започна с рижава котка, която обичаше да се вре на всякъде. По-рано сутринта, докато гонила мишки и се препичала на слънце съзряла в далечината любимата куидична асистенкта. А, от джоба й напълно случайно се подавала свещената кърпичка. Като истински чаровник рижият крадец се заиграл с вийлата и преди да се усети вече бе отмъкнал кърпичката й, за да я пробута на собственичката си.

    Тааа – ако не се досещате сами вариант Б на Арина бе леля Стела. Никъде в куидичния правилник не пише, че играч не може да бъде заменен от вийла.
    Може би, сега бе идеалния момент да й изпратят официална покана или заплаха – Държим кърпичката ти! Ако не се явиш в отбора котката ще я изяде!
    А и нали вече времената бяха други? Слава за вийлите!

    Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Някъде из двора  Coin10 256
    Ниво : Някъде из двора  Untitl41
    Статистики :
    Някъде из двора  Streng10 Сила: 52
    Някъде из двора  Shield10 Издръжливост: 46
    Някъде из двора  Brain10 Интелигентност: 52
    Някъде из двора  Runnin10 Ловкост: 52
    Някъде из двора  Magic-10 Магия: 60
    Някъде из двора  Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Някъде из двора  TomatoНякъде из двора  CabbageНякъде из двора  BananaНякъде из двора  PizzaНякъде из двора  HoneyНякъде из двора  AppleНякъде из двора  SapphireНякъде из двора  PearНякъде из двора  WatermelonНякъде из двора  EmeraldНякъде из двора  SausageНякъде из двора  BlueberryНякъде из двора  CheeseНякъде из двора  ChiliНякъде из двора  MangoНякъде из двора  TuttifruttiНякъде из двора  CinnamonНякъде из двора  RubyНякъде из двора  ChocolateНякъде из двора  Diamond

    Re: Някъде из двора

    Писане by Люба Бюлбулева Съб Юли 29, 2023 1:35 am


    Кърпичка.

    Бяла кърпичка...

    Арина да не се предаваше?
    Нееее. Не.
    Лукавия пламък в очите на червенокосата не вещаеше нищо добро. Широката й усмивка, също не изглеждаше особено като на човек, който се предава.

    Люба погледна отново кърпичката.

    Снежно бяла.

    Чакай.

    Това избродиран с бяло снич ли беше?

    Не.

    НЕ.

    - ТИ ОВЦА ЧЕРВЕНА, ЩЕ ТИ ОСКУБЯ ГРИВАТА ЩОТ МАЙ ТАМ ТИ Е ОТИШЪЛ ЦЕЛИЯ МОЗЪК! - гласът й може да бе отнет, но гневът й нямаше какво да го възпре - С КЪРПАТА ЩЕ ТЕ УДУША ЧУ ЛИ МЕ! ИМА ЛИ ДЪСКА КОЯТО ДА НЕ ТИ ХЛОПА ИЛИ ИСКАШ ДА НИ ДИСКВАЛИФИЦИРАТ ЦЕЛИЯ ОТБОР!

    Разбира се това просто да седи срещу Арина и да й крещи без глас не й беше достатъчно. Там някъде в малката й руса главица гневът взе превес. В момента, в който изрече думите, че ще я удуши със въпросната кърпичка, тялото й реагира.

    За част от секундата Люба вече беше върху по-голямото момиче.

    Едната й ръка я беше хванала за огнените къдрици - другата беше в процес да й навре кърпата в устата.

    Разбира се и продължаваше да крещи по нея.

    Арина не оставаше по-назад - лакти и нокти се бяха насочили към лицето на Люба. Ако не беше адреналина, блондинката щеше да усети формирането на черното око за утрешния ден.

    Някъде в далечината се чу изсвиркване.

    Вик.

    Боят бе секнат рязко - с провисването на двете момичета.
    Е наложи се и да ги отделят на няколко ръце разстояние, защото продължиха да мятат крайници една към друга и да се псуват безмълвно.

    Въпреки позицията си, с главите надолу.

    Арина Орлова and Ина Янакиева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Някъде из двора  Coin10 31
    Ниво : Някъде из двора  Untitl40
    Статистики :
    Някъде из двора  Streng10 Сила: 18
    Някъде из двора  Shield10 Издръжливост: 16
    Някъде из двора  Brain10 Интелигентност: 14
    Някъде из двора  Runnin10 Ловкост: 10
    Някъде из двора  Magic-10 Магия: 22
    Някъде из двора  Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Някъде из двора  PearНякъде из двора  MangoНякъде из двора  SausageНякъде из двора  SapphireНякъде из двора  EmeraldНякъде из двора  CabbageНякъде из двора  Chocolate 

    Re: Някъде из двора

    Писане by Яна Вълканова Съб Юли 29, 2023 2:12 am


    Not my circus, not my monkeys, not my circus, not my monkeys, not my...

    Ама бяха нейните маймуни и тоя цирк си го деляха, защото тя бе една от тях... Трябваше ѝ само секунда, за да реши и накрая се завъртя на пета, връщайки се към момичетата също толкова решително, колкото несигурно ги бе оставила. Като е вятър, да е северен... Двете висяха надолу с главите, тъй като вийлите явно намираха това за особено възпитателно, сякаш щеше да им дойде здрав разум в главите, заедно с кръвта. Яна поклати глава. Гаднярки. Вийлите това, а тези двечките...

    Дами... - започна, заставайки достатъчно близо до тях, за да види как лицата им прогресивно почервеняват и достатъчно далеч, та някой юмрук да не я фрасне в лицето - Не мислите ли, че е време да се успокоите? Само към по-лошо върви това, в някоя килия ли искате да спите?

    Люба посочи с пръст Арина, след което събра ръцете си, сякаш държи нещо и след това ги раздруса. Вълканова наклони глава като пале, което смята, че под определен ъгъл нещата, които не разбира ще добият повече смисъл. 

    - Искаш Арина да ти направи шейк? Задето иска да напуска ли? Ами, че това е малко странно желание, но предполагам, че ако се опитате да... - чу се пляскане, когато Бюлбулева се удари по челото и Яна примигна.
    - Не?
    - НЕ.
    - Ами нямам много опит в тия работи, моля да проявите разбиране, добре, дай да пробваме пак.

    Арина и Люба отново заразмахваха ръце, като че ли по-скоро се опитваха да се докопат една друга, но третата девойка се беше приближила и им пречеше, твърде съсредоточена в опитите си да разтълкува "знаците", че да вземе да се помръдне. Имаше някакъв талант да попада между чука и наковалнята това момиче... Сега гледаше с интерес как Люба се опитва отново да навре някаква кърпичка в лицето на Арина.

    - Ако се опитваш да ѝ избършеш сълзите, по-добре изчакай да ви обърнат в нормално положение, защото така само ще намажеш и някой сопол...

    Ожесточено размахване на ръце и кривене на лица.

    - Е, КАКВО ДА НАПРАВЯ СЕГА, ЧЕ НЕ РАЗБИРАМ! - провикна се обезсърчено и по една ръка от по една мома се опитаха да ѝ запушат устата. Късно - Опа...


    МА...ХАТМА ГАНДИ!


    1т. Магия

    Арина Орлова, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Някъде из двора  Coin10 35
    Ниво : Някъде из двора  Untitl41
    Статистики :
    Някъде из двора  Streng10 Сила: 43
    Някъде из двора  Shield10 Издръжливост: 43
    Някъде из двора  Brain10 Интелигентност: 45
    Някъде из двора  Runnin10 Ловкост: 45
    Някъде из двора  Magic-10 Магия: 52
    Някъде из двора  Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Някъде из двора  MangoНякъде из двора  PearНякъде из двора  WatermelonНякъде из двора  SapphireНякъде из двора  EmeraldНякъде из двора  PizzaНякъде из двора  SausageНякъде из двора  CabbageНякъде из двора  CheeseНякъде из двора  BlueberryНякъде из двора  AppleНякъде из двора  BananaНякъде из двора  TuttifruttiНякъде из двора  BaconНякъде из двора  RubyНякъде из двора  HoneyНякъде из двора  ChocolateНякъде из двора  ChiliНякъде из двора  DiamondНякъде из двора  Birthday1 

    Re: Някъде из двора

    Писане by Арина Орлова Съб Юли 29, 2023 6:55 pm


    Арина се мяташе почти като риба на сухо. Проблемът бе, че тази прекрасна сценка се разиграваше във въздуха. С главата надолу.

    Цялата кръв от тялото й се беше изместила с трескава бързина към главата и сега цялото й лице бе придобило цвят на презряла ягода, изсушена от слънчите лъчи. Мяташе трескаво ръце, опитвайки се да се добере до Хер Люба, но нещата не й се получаваха.

    Проблем №1 – Яна се беше върнала, за да го играе нещо средно между преводач и миротворец. Не й се получаваше, ама никак. От мятащите се ръце и мърдащите се устни, улавяше най-незначителните думи и пропускаше важни закани като:

    „ Кажи й, че ще я УБИЯ!” и „Само да сляза, ще я оскубя за русата косица!”.

    Вместо това им раздаваше някакви шейкове, мейкове... и още малко щеше да се опита да ги подкупи с енергийно блокче, захаросани червей и отровни ябълки, само и само цялата драма да приключи.

    Проблем №2 – Бившата им капитанка също го отнесе! Някъде, докато се заливаше от смях, а Арина се протягаше ръчичките, за да се добере до деликатното вратле на Бюлбулева, за да го извие...проклетата вийла бе заглушила и нея!

    Сега ситуацииката изглеждаше така – две просени момичета и едно между тях, ръкомахаща като излитаща пролетна птица между тях.
    В главата на Арина диалога се развиваше, ей така:

    Люба: МАЛКА ПРОКЛЕТНИЦА! САМО ДА СЛЯЗА И ЩЕ ВИДИШ ТИ една кърпичка!
    Ари: ЩО СЕ ОПЛАКВАШ, МА!? Нали ти осигурих цели ДВА варианта!?
    Яна: ОФ, стига вече де! Мирнете най-сетне!

    Някъде, докато трите продължаваха да си крякат без гласно, отговорните вийли се приближиха към тях и погледите им не вещаеха нищо хубаво и приказно.
    Май нямаше да сънуват пухкави еднорози, плаващи на понички, тази вечер.


    1 точка сила

    Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Някъде из двора  Coin10 256
    Ниво : Някъде из двора  Untitl41
    Статистики :
    Някъде из двора  Streng10 Сила: 52
    Някъде из двора  Shield10 Издръжливост: 46
    Някъде из двора  Brain10 Интелигентност: 52
    Някъде из двора  Runnin10 Ловкост: 52
    Някъде из двора  Magic-10 Магия: 60
    Някъде из двора  Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Някъде из двора  TomatoНякъде из двора  CabbageНякъде из двора  BananaНякъде из двора  PizzaНякъде из двора  HoneyНякъде из двора  AppleНякъде из двора  SapphireНякъде из двора  PearНякъде из двора  WatermelonНякъде из двора  EmeraldНякъде из двора  SausageНякъде из двора  BlueberryНякъде из двора  CheeseНякъде из двора  ChiliНякъде из двора  MangoНякъде из двора  TuttifruttiНякъде из двора  CinnamonНякъде из двора  RubyНякъде из двора  ChocolateНякъде из двора  Diamond

    Re: Някъде из двора

    Писане by Люба Бюлбулева Нед Юли 30, 2023 10:36 am


    Лицето на Арина приближаваше нюансите на косата й.
    Това на Люба не беше много по-назад.

    - ЩЕ ТИ НАВРА КЪРПИЧКАТА КЪДЕ СЛЪНЦЕ НЕ ОГРЯВА!

    - НЕ Е ЛИ СУПЕР! ВЕЧЕ ИМАШ ДВА НОВИ ЧЛЕНА НА ОТБОРА!
    - ЗАЩО КРЕЩИТЕ ЗА МЪФИНИ?

    Все едно гледаш телевизия, но звука ти е скапан. Птички пееха, имаше лека глъчка на зяпачи в далечината и кикот на деца.
    Но от трите момичета не се чуваше нищо. Въпреки анимирания начин, по който ръкомаха и гримасничеха и се опитваха да крещят.

    Учебна идилия.

    В крайна сметка пристигнаха още вийли подкрепление и висящите момичета бяха свалени.
    Ииии разбира се в момента, в който имаха опора под краката си, си скочиха една на друга въвличайки и Яна във въргала.

    - И трите в подземието! Какви са тези глупости, да не сте на пет. - една от вийлите, нова не от кухненските, се развика по тях - Ще се държите като дами или ще останете в килиите седмица!

    - О НЕЕЕ ПОДЗЕМИЕТО. ЩО НЕ ХОДИШ СЕ КЛАТИШ БЕ ШАВРАНТИО!
    - ЯГОДИТЕ ТЕ ВЗЕЛИ, ТУКА ИМАМЕ ВАЖНО ОБСЪЖДАНЕ!

    - АЗ ЗАЩО ГО ОТНАСЯМ?


    ТРЯС.

    Вратата на килията бе забита драматично. 
    Дори малко мазилка се орони от стената.

    - Еее най на края! - Люба свали заглушаването веднага щом вийлите се разкараха от полезрението им. Е сложи и едно Силенцио на килията. Не беше ЧАК толкова руса - Ари ти пък защо се отказваш от куидича? Нали обичаше летенето, ходи на лагери?

    край.
    продължава в килиите

    Арина Орлова, Ела Благоева and Юлий Звездинов харесват този пост.


      В момента е: Сря Май 22, 2024 5:17 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!