Това Едно на Едно на Едно ли беше или Две на Едно?

Слънчевият коридор. Исмиал беше повече от убеден, че ще го намрази в червата си. И това и всичко обеързано с думата слънце. Защото коридора беше просто мястото за мъчения. И то такива мъчения, които не харесваха на никой от тях. Покъжете му къде е Тъмния коридор и Исмаил щеше да е първия, който щеше да закрачи по него без дори да му мисли. Неговите съкилииници, тоест съотборници вече се появяваха в мъглата след като и тримата бяха сръбнали течността и влезли в мислите си. 
 - Е, какво предлага менюто днес? - каза Исмаил без да се замисли, очаквайки вийлата да се включи както винаги.
 - Като начало защо не си затвориш плювалника? 

Арина и Исмаил повдигнаха вежда един към друг. Явно заплахата на шестокурсника не беше свършила достатъчна работа или не беше държала толкова мокро, колкото Ис се надяваше. Затова пък знаеше, че скъсването му с Люба беше достатъчно ... трудно. Да ти направят Империо... Исмаил дори не искаше да води този разговор, защото беше твърде неприятен и за него. А това Илиян да го каже пред Арина, колкото и да ѝ вярваше не беше окей. Исмаил държеше Люба да не бъде намесвана в разговора, а досега тримата бяха успяли да се разбират. 

 - Илияне, добре ли си? - попита Арина съвсем невинно. Да, куидичния гений умееше да се прави на мило и добро момиче, но Исмаил знаеше, че е прекрасна, прекрасна маскировка, а въпроса на шестокурсничката беше подплатен с взивоопасен отговор, ако малкия беше решил да се репчи и на нея. Като цяло, тихите води са най-дълбоки, може би и затова Исмаил обичаше да плува в тях. 

@Арина Орлова @Илиян Георгиев  

Предлагам общо нещо, нещо да ни нападне и после каквото решим?

Илиян отпи от отварата си.  Присъствието на Колимечков, наистина го караше да се чувства някак си .. по странно.  Самия той дори не искаше да има общо с този човек. Спомените му с него бяха мътни, но усещаше лек неприязън към него. Не знаеше защо. Може би беше нарушавал прекалено много правила. За момичето нямаше особено мнение. Изглежда, че го познаваше, но.. какво го интересуваше. Поредната симулация . От както се беше „потопил“ дълбоко в тях, момчето силно разви магическите си умения. Бяха започнали да се доближават до топ учениците в училището.  Исмаил и Арина и Илиян се намериха в тъмна гора.  Илиян, чиято сила беше да се бие в гората, просто реши, че ще тръгне сам напред.
               -Илияне, стой малко бе човек- тръгна към него Исмаил. Все пак трябва да говорим за план, да измислим нещо.
               -И с какво ти ще си ми полезен изобщо ? – отвърна Илиян.  Исмаил Колимечков, статус „издигнат“. Магически умения над средното ниво. Липса на специални дарби.  Слаб в трансфигурацията. Също така не би използвал и прекалено опасна магия. Безполезен си ми
               -Абе, ти ! – тръгна Исмаил към него и и застана фронтално му Не се ли разбрахме с теб ? Или от както Люба те остави си решил да бъдеш лайно към всички, а ?
               -Греша ли някъде ? Дори не знам защо си издигнат. Не намирам никакъв  магически или боен потенциал в теб. Мястото ти е в Мелачката. Не тук.  Може би трябва да залегнеш повече над уроците и да слушаш вийлата, която е отговорник, вместо постоянно да мислиш за тъпотии.
               -МОМЧЕТА, СПРЕТЕ СЕ ! – извика Арина.Нямаме време за това. Трябва да се концертираме. Все пак се намираме в непозната среда.
               -Просто гора. – рече студено Илиян. Ще я претърся и справя със заплаха сам.   Нямам желание да работя с безперспективен човек, с тaкова досие, като Колимечков.
 
В този момент Илиян се докосна с пръчката. Трансформацията му в черен вълк беше на лице. Арина го изгледа с учудване. Илиян просто се спусна сам в гората, без изобщо да обели повечко и дума.  Арина и Исмаил се спогледаха, след което премислиха някакъв план за двамата си, оставяйки четвъртокурсника да се оправя сам. Двамата с Арина продължиха навътре в гората. Илиян от своя страна, просто препускаше напред, претърсвайки гората както обикновено. Възползваше се от своята форма. Нюх,  слух, night watch. Илиян погледна нагоре.
Пълнолуние
 
Ясно му беше вече с какво ще се сбие. Трябваше само да го намери. Равни поляни.. вълчата форма беше идеална за да влезе в ролята на търсач. Само ако имаше и по адекватни съотборници. Вийлите щяха да са му доста полезни, особено в горски терен. Не че той самия не бе свикнал.. защо беше свикнал да е толкова добър в гората. Беше я претърсвал, ама за какво ? Не беше важно сега. Равно поле.. в далечината се виждаше. Висок в изправен вид.. сива козина .Това беше целта. Вълчата форма щеше да свърши работа, колкото да го задържи до края на пълнолунието. Планът ясен. През това време, Арина и Исмаил прекосяваха гората. Двамата водеха диалог за случващото се напоследък в Мунгав. Най-после след около 30 минути бяха пристигнали на бойната сцена.  Черния вълк Илиян и Върколака. Двамата се „премятаха“  редовно, като никой не вземаше надмощие, поне не и до сега.

Само, че докато върколака дори обмисляше какво щеше да направи с Арина, една сянка от отзаде го захапа за крака и върколака изквича на умряло. Арина беше извън опасност, докато двете кучета пак се нападнаха. След миг усети позната миризма във въздуха.

 - ПУШИШ ЛИ?


Исмаил, който вече беше заложил цигарата в устата си погледна към Арина с въпросително изражение. 
 - Искаш ли?
 - Не, не искам! Имаме да се бием с върколак! - изсъска момичето.
 - О, някой вече се бие с върколака и се спрява доста добре, ако ме питаш. - Исмаил нито беше впечатлен от това, че има върколак, нито от това, че Илиян се беше превърнал в нещо подобно.
 - Знаеш ли за това? - изсъска тя.
 - Знаех, но вече знам, че настоятелстовото са преценили, че нямам магически или боен потенциал, нещо, за което са абсолютно прави, между другото.
 - Илиян се превърна във вълк и се бори с друг вълк и е невероятно тъпо как ни нареди, но това е третокурсник от дома ти, Исмаиле! 
 - Ако те накара да се чувстваш по-добре, има третокурсници в дома ми, за които също не ми пука. - повдигна рамене момчето и след това малката ягодка стигна до него, буквално прехвърча и застана пред него. Изглеждаше бясна. Арина никога не му беше изглеждала бясна досега. Имаше нещо невероятно секси в начина, по който взе цигарата от устните му, метна я на земята и я стъпка гневно. Исмаил преглътна тежко. 
 - Той е тъп, малоумен и беше порязан от най-добрата ти приятелка. Неочаквай да трябва да се държи мило с теб! 
 - О, не очаквам, но не очаквай, че ще се бия... той сам каза, че може да се справи. 

Удари от пречупване на дърво и вой на умряло. 
 - Аз му вярвам. - усмихна се Колимечков, докато едно дърво падаше между тях. - Даже мисля, че между нас двамата, аз му имам повече вяра от теб, Арина. 

 
 

Гореше като факла. Огънят се бе загнедил нейде там в гърдите й и бошуваше като горски пожар. Вече напълно беше успял да превземе спокойствието и напоросто се опитваше да пречупи спокойните черти на лицето й. За сега единствено очите й издаваха, че бе на ръба на търпението си. Зениците й се бяха разширили толкова много, че напълно бяха изяли цвета от очите й. Сега златното се беше загубило потъвайки в чернилката на яростта.

- Задачата! Само тази задача! – не повиши глас, но в него се прокрадваше голяма доза отегчение. Илиян звучеше досъщ като развалена грамофонна плоча, зациклила на един и същи момент и колкото и да се опитваш да я поправиш, продължаваше да свири една и съща мелодия.
- Писна ми да ми се пречкате! – оу, и ако това не беше новината на века. Четвъртокурсникът ясно си изказа мнението за присъствието им в тази ужасно важна и перфектна симулация.

Преди да се усети двамата бяха насочили пръчките си един срещу друг. Щеше да бъде толкова лесно, да изрече заклинание. Да му докаже, че колкото и да си вири носа в небесата, е по-добра от него. Да, щеше да бъде лесно.

Огънят в нея се разбушува. Едно гласче в съзнанието й, шепнеше напорсто:

„Направи го, виж толкова е лесно. Само кажи думите и проблемът ще е решен.”.

Пръстите й стиснаха още по-силно магическата пръчка. Кокълчетата й побеляха. Някъде зад себе си, чуваше гласа на Исмаил, но не можеше да различи думите му.
Виждаше единствено Илиян. Той също я гледаше.

И точно, когато се колебаеше дали „Круцио!” е подходящо заклинание, едно познато ужасяващо усещане я заля от главата до петите като с кофа ледена вода. Нещо не бе наред.
Премигна. И за първи път успя да разчете правилно ситуацията. С няколко бързи крачки скъси разстоянието с дразнителя. Той замахна с пръчката да я зарадва с някое заклинанийце и точно в този миг, червенокосата сви пръстите си в юмрук и замахна към лицето му.

БАМ!

- Я се осъзнай малко и стига си ми плямпал глупости! Нямам намерение да ти играя по свирката. – завъртя се и побърза да се върне при Исмаил. Коленичи до него, за да му помогне и ей така добави – Вече искам онази цигара.

1 точка ловкост

Исмаил примигна срещу зачервеното лице на Арина, не, не зачервено, но огнено, изглеждаше готова да отнесе него, Илиян и дори себе си и Исмаил имаше усещането, че момичето можеше да изпадне в танц, но този път вместо да освободи себе си, щеше да изпепели всяко движещо се тяло. Може би, поради това или факта, че се беше приближила до Исмаил без да мисли и му влизаше в личното пространство (нещо, което и Илиян беше направил), за да прегледа крака му. Личаха си червените петна от кръв, която беше пропукала на повърхността, но Исмаил беше прав. Нищо му нямаше. Нищо, което една превръзка не можеше да оправи. Арина стоеше на един нос разстояние от него и мина с пръсти през крака му.

Не забрявай, това е илюзия. Мислиш си, че се е случило. А мозъка ти го превръща в реалност. 

 - Арина ... 
 - Хм?


Повдигна очите си към него, обикновенно засмени, красиви като летен дъжд, сега студени и гневни, показващи още една прекрасна страна на съученичката му. 
 - Радвам се, че защитаваш честта ми. - усмихна се Колимечков и се изправи внимателно.

 - Не сме приключили. - заяви Илиян със стисната челюст. Синината от удара на Ари си личеше и лицето му се беше сдобило с непрятна сининина.
 - О, приключихме, джаф, джаф, схванахме ти си най-големия. - засмя се Исмаил преметнал ръка около Арина. - Не искаме да обясняваш на всевишната как си прецакал една Издигната, нали? 
 - Или как си изкарал един Издигнат извън строя.
 - Той не е важен! - изсъска Илиян обратно. - Малоумен идиот, дори не може да се защити!
 - Ти не си важния, Илияне! Само те използват! - развика се обратно Арина.
 - Спокойно, деца, има и за двама ви. - сподели Исмаил, за да е част от разговора. Не постигаха нищо с викане, но беше ясно, че критичния момент беше минал. Напрежението се беше пукнало като балон и няколко джафкания нямаше да възвърнат същата злоба.