Индекс
60
Сила: 6
Издръжливост: 6
Интелигентност: 6
Ловкост: 2
Магия: 8
Късмет: 2
by 
Максимилиян Шарков / 28 годишен
Ръцете му го сърбяха да запали цигара, устните му бяха сухи и той прокарваше нервно език по тях. Беше изминала цяла седмица през която не бе докосвал цигара. Цяла седмица.
Максимилиян пушеше от 16 годишен, повече от 10 години ежедневно той намираше утеха и наслада в това нещо, което си беше само негово. Няколко минути тишина, няколко минути в които бе насаме със себе си и просто вдишаше и издишаше, нямаше нужда дори да мисли.
Но ето че баща му бе успял да му отнеме и това едничко щастие, което му бе останало последните години.
След като една красива девойка му бе разбила сърцето със заминаването си за Париж, каква ирония, младият Шарков бе увеличил двойно своят прием на никотин, което бе довело и до разкриването му.
Баща му сякаш не можеше да понесе, че синът му пуши, о каква трагедия, явно защото не подозираше, че собствената му жена късно вечер се криеше по терасите на имението с по някоя цигара.
Какво ли още всъщност се случваше зад гърба му за което той не подозираше...
Но на Макс не му оставаше нищо друго освен да направи избор, разбира се този който да се хареса на баща му, тъй като когато си по -малкият син, не винаги беше толкова лесно да бъдеш забелязан и оценен... и това доведе до тази последна една мъчителна седмица без нито една цигара, без нито дори едно помирисване на цигара. И беше мъчително.
Дълбоко потънал в своят собствен свят и обсебен от собствените си проблеми..
Максимилиян не е лош човек, независимо от какво семейство идва. Но всъщност това не бе ли въпрос на гледна точка. И да убиеше някого, той го правеше за един по – добър свят и едно по – върховно благо. Правеше това, което се изисква от него и за което бе обучаван години наред, всъщност от самото си раждане.
Мълчалив, амбициозен, умен, но и с желание да се доказва, ето това беше той. Младият син на Шаркови, този който един ден щеше да наследи семейният бизнес. Този който ще даде началото на едно ново поколение черни магьосници... най – вероятно с подбрана невеста от майка му, защото той, както разбрахме – бе с разбито сърце и хич не му беше до такива любовни авантюри. Единствената му цел в момента бе да се погрижи за семейството си, защото може и да не му личеше, но той бе от тези домошарски хора, които всъщност обичаха роднините си..., дори и понякога да ги засрамваха на дадени събития.
(Каква ирония,отново, имайки се предвид какво му кроеше бъдещето).
Да бъдеш наследник на една велика фамилия магьосници никога не е лесно.
Шаркови бяха горди хора и могъщо семейство. Ежедневно през ръцете им минаваха стотици черни предмети, които те продаваха на българския пазар или изнасяха за чужбина. В имението им пък имаше и още толкова, тъй като старият Шарков бе и колекционер по душа.
А и никога не бе излишно да имаш под ръка някой и друг предмет наситен с черна магия.
Точно това и бе бизнесът за който Максимилиян се готвеше. Но понякога му липсваше онзи измамнически чар, който сякаш бе натурален за останалите от семейството му.
При него по – скоро бе уморена усмивка и дълбок спокоен глас,а не блестящи очи и ласкави думи, макар и те също да фигурираха в речника му.
Кланът Шаркови не беше за подценяване, но ако човек си търсеше белята, то можеше да се захване точно с тях и да тръгне срещу тях. Но колкото опасни съперници бяха те, толкова и добри съюзници. С една дума - те бяха мафията на магьосническия свят.
Всички мъже от семейството са учили в Дурмщранг, като не малко черни магьосници са излезе от редиците на това училище. За Шаркови е гордост да се наричат негови възпитаници. И винаги са смятали, че българският "Мунгав" и след векове няма да се доближава до величието на Дурмщранг и нивото на образование, което младите магьосници получаваха там.
От няколко месеца, Максимилиян е този, който се занимава с малкото семейно магазинче в Торбаланово. Това е едно от онези магазинчета за които Министерството знае, че не му е чиста работата и все пак не прави нищо по въпроса. Но и на пръв поглед нищо не му е чааак толкова нередно.
Всички по - особени сделки се случват на затворени врати и след строга проверка. Не всеки може просто ей така да закупи каквото му трябва. Освен, ако не е някоя напълно обикновена отвара, защото и такива се намираха. С добро качество и на добра цена.
Имаше само едно леко правилно - да не продават черни предмети на малолетни, което леко можеше да бъде пренебрегнато с малко повече галеони отгоре. Всяко правилно можеше да бъде нарушено и всяко желание постигнато, стига човек да имаше средствата за това.
Шаркови имаха тези средства и го демонстрираха.
Максимилиян не е лош човек, независимо от какво семейство идва. Но всъщност това не бе ли въпрос на гледна точка. И да убиеше някого, той го правеше за един по – добър свят и едно по – върховно благо. Правеше това, което се изисква от него и за което бе обучаван години наред, всъщност от самото си раждане.
Мълчалив, амбициозен, умен, но и с желание да се доказва, ето това беше той. Младият син на Шаркови, този който един ден щеше да наследи семейният бизнес. Този който ще даде началото на едно ново поколение черни магьосници... най – вероятно с подбрана невеста от майка му, защото той, както разбрахме – бе с разбито сърце и хич не му беше до такива любовни авантюри. Единствената му цел в момента бе да се погрижи за семейството си, защото може и да не му личеше, но той бе от тези домошарски хора, които всъщност обичаха роднините си..., дори и понякога да ги засрамваха на дадени събития.
(Каква ирония,отново, имайки се предвид какво му кроеше бъдещето).
Да бъдеш наследник на една велика фамилия магьосници никога не е лесно.
Шаркови бяха горди хора и могъщо семейство. Ежедневно през ръцете им минаваха стотици черни предмети, които те продаваха на българския пазар или изнасяха за чужбина. В имението им пък имаше и още толкова, тъй като старият Шарков бе и колекционер по душа.
А и никога не бе излишно да имаш под ръка някой и друг предмет наситен с черна магия.
Точно това и бе бизнесът за който Максимилиян се готвеше. Но понякога му липсваше онзи измамнически чар, който сякаш бе натурален за останалите от семейството му.
При него по – скоро бе уморена усмивка и дълбок спокоен глас,а не блестящи очи и ласкави думи, макар и те също да фигурираха в речника му.
Кланът Шаркови не беше за подценяване, но ако човек си търсеше белята, то можеше да се захване точно с тях и да тръгне срещу тях. Но колкото опасни съперници бяха те, толкова и добри съюзници. С една дума - те бяха мафията на магьосническия свят.
Всички мъже от семейството са учили в Дурмщранг, като не малко черни магьосници са излезе от редиците на това училище. За Шаркови е гордост да се наричат негови възпитаници. И винаги са смятали, че българският "Мунгав" и след векове няма да се доближава до величието на Дурмщранг и нивото на образование, което младите магьосници получаваха там.
От няколко месеца, Максимилиян е този, който се занимава с малкото семейно магазинче в Торбаланово. Това е едно от онези магазинчета за които Министерството знае, че не му е чиста работата и все пак не прави нищо по въпроса. Но и на пръв поглед нищо не му е чааак толкова нередно.
Всички по - особени сделки се случват на затворени врати и след строга проверка. Не всеки може просто ей така да закупи каквото му трябва. Освен, ако не е някоя напълно обикновена отвара, защото и такива се намираха. С добро качество и на добра цена.
Имаше само едно леко правилно - да не продават черни предмети на малолетни, което леко можеше да бъде пренебрегнато с малко повече галеони отгоре. Всяко правилно можеше да бъде нарушено и всяко желание постигнато, стига човек да имаше средствата за това.
Шаркови имаха тези средства и го демонстрираха.
А младият Шарков? Той бе една изгубена душа, която още търсеше себе си, без дори да го осъзнава.
Живота му беше предопределен още от раждането му и винаги се бе старал да бъде онази перфектна фигура, която родителите му държаха да бъде. Но никога не успяваше. Винаги се появяваше нещо, което да развали перфектният образ... защото съдбата си знаеше работата и дори на най - слепите продължаваше да дава знаци.
–––
﹥ Почти винаги е облечен в черен костюм
﹥ Бивш пушач, желаещ отчаяно да запали цигара
﹥ Алергичен към котки, но не ги и харесва
﹥ На младини дуелирането му е било хоби
﹥ Прехласва се по древна и забранена магия
﹥ Лоялността и хитростта са на почит в семейството му
