Кандидати

@Илиян Георгиев

Филип и Мая се бяха скрили в един от коридорите близо до входа за дом Лъч, и търпеливо чакаха да се появи Илиян.Те имаха намерение да говорят с него за пръсединяване към вийлите, това сега им беше приоритет и щяха да сключат примирие с него.Третокурсниците виждаха и някои ползи от настоящото пложение в Мунгав.Явно ги подготвяха за нещо сериозно и трябваше да усвоят колкото може повече знания и умения, двамата приятели нямаха нищо против завишените изисквания при уроците, но изнурителните многочасови тренировки ги изтощаваха.Филип каточе ли започваше да изпада в лека депресия поради факта, че нямаше как тук да дойде стилист който да се погрижи за косата му, тя бе изгубила здравината и блясъка си.Освен това той не можеше както преди да отива с хипогрифа си Портос до Торбаланово и да попълва запасите си от сладкиши и съставки за отвари, отдавна запасите му от шоколади и други лакомства бяха изчерпани и той се чувстваше тъжен и унил.Приятелката му Мая му съчувстваше и и беше мъчно, че няма как да му помогне.Крепеще ги единствено мисълта, че ако се стараят колкото може повече и полагат усилия вийлите може би щяха да са по-снизходителни към тях.В случай, че успееха някак да спечелят доверието и благоразположението на вийлите, може би щяха да са  малко по-превилегировани от останалите редови ученици.Не знаеха колко време стояха в този коридор, и дали изобщо щяха да срещнат Илиян днес.Филип и Мая мислеха вече да се отказват от чакането, и да се прибират по общите стаи когато дочуха стъпки някой се приближаваше...

 

 

Двамата приятели беха изключително изненадани от промяната му, до неотдавна Илиян им бе смъртен враг, а сега както изглежда се бе сдобил със престижен стстут на доверено лице на вийлите в замъка.За всеобщо изумление дори те, вече изпитваха уважение и благоразпложение към него.Филип и Мая както и останалите ученици бяха шокирани от радикалната му промяна, от хулигана на Мунгав не бе останала и следа, сега Илиян беше ревностен радетел на реда в училището.Именно тази рязка промяна в характера му, двамата третокурсници намираха за доста подозрителна, дали Илиян не разиграваше театър за да избегне изключване от Мунгав чудеха се Филип и Мая.Сега ги беше хванал в желязна хватка, но те нямаха никакво намерение да се отказват от целта си.

-Ние двамата с Мая се стараем изключително много, и искаме да преминем на страната на вийлите.Одобряваше новите изисквания за уроците, и тренираме усърдно така, че Илияне те могат да разчитат на нас, ако ни дадат възможност да се докажем.
-Релашио.
Извикаха двамата третокурсници, и въжетата с които бяха стегнати изчезнаха.Двмата поизтупаха мантийте си и погледнаха към Илиян.
-Това, че сме трети курс не означава, че не се стараем да учим и тренираме усърдно.Искаме да напреднем и да покрием изискванията за преминаване към Издигнатите.
Рече невъзмутимо Филип и отправи поглед към Илиян, очаквайки реакцията му.Нямаше да се откажат лесно от набелязанате цел, Повече от всичко искаха да се присъединят към вийлите, дори бяха готови за още повече тренировки и по-сложни уроци.Сега когато Илиян изглежда се бе вразумил най-сетне, отношението им към него можеше да се промени. Филип и Мая се спогледаха отново и зачакаха какво ще направи той...

Илиян погледна към вийлата. Като че ли чакаше разрешение, за да продължи с разпита.  В този момент обаче се усети, че двамата се бяха освободили от въжетата, без негово разрешение. Имаха желанието, виждаше се. Но начина да се присъединят не беше да се „развържат“. Ако Илиян бе преценил, сам щеше да ги развърже. Самия факт, че в момента нарушаваха правилата, също беше минус. Искаха да се присъединят, е щеше да ги тества.  Илиян погледна към вийлата отново.
 
-Уменията от симулациите, могат да се използват, нали ?
-Прави както сметнеш за добре. Ако искат да помагат, ще трябва да се докажат.  Нямат все още развити специални умения.
 
Илиян в този момент, тихичко отново измънка  „Депулсо“ . Червен лъч излетя от пръчката, като Мая полетя назад. Филип доста се уплаши от тази реакция на Илиян. Той погледна към вийлата, която нито спря атаката, нито направи нещо.  Илиян престъпи към Болярски, който даде крачка назад. Мая беше паднала изключително зле. Филип се притесни за нея, след което се обърна и извика :
               -МАЯ !
               -Щом искаш да се присъединиш и да помагаш. – с равен и монотонен глас започна Илиян. Филип имаше усещането ,че ще замръзне докато Илиян говореше.  Трябва да си понесеш  последствията.  Наруши много точки в правилата.  Да съм ти позволил да се освобождаваш от въжетата ? Да съм ти позволил да използваш магия ?  Да съм приключил с разпита ?   Щом одобряваш новия режим, ще трябва да си понесеш последствията за нарушаването му.
 
Филип погледна Илиян, право в очите. Студените му очи не потрепваха. Дори за миг нямаше и грам колебание.  Илиян знаеше какво да направи.

Филип и приятелката му нямаха никакво намерение да се отказват, от целите и мечтите си.Двамата третокурсници бяха изключително амбициозни и нахъсани да са полезни на вийлите в замъка.Филип и Мая щяха да са още по-усърдни в ученето и тренировките.Искаха да покажат на вийлите, че макар и още малки могат да бъдат достатъчно упорити за да заслужат възможност да се издигнат.

Никога нямаше да се откажат от набелязаните си цели да се усъвършенстват все повече и повече.Да, бяха извън стайте си в неразрешено време, но това беше така защото го чакаха за разговор и решаващият момент бе настъпил.Стъписаха се за миг щом той изрече заклинанието и Мая бе отхвърлена назад, но това ги амбицира дори още повече.Повече от всичко на света искаха да ги забележи като предани и желаещи да служат на вийлите, и въпреки нападението му те нямаше да се откажат от този толкова важен за тях разговор.Илиян им отправи заклинанието CRUCIO, но това изобщо не ги обезокуражи знаеха, че ако ги убие нямаше да може да се възползва от помощта която те предлагаха и вийлите нямаше да се сдобият с още двама помощници.Филип извърна глава към вийлата гледайки я право в очите.

-Предлагаме  помощта си на задругата, доброволно и безусловно.Нима няма да ни дадете поне един шанс, за да ви докажем нашата безрезервна преданост?


Двамата с Мая бяха запазили хладнокръвие впредвид нелекото им в момента положение, и все пак не мислеха да се отказват от мечтите си и очакваха какво ще последва.