Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
3 posters

    Око за око, медальон за конзола

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Око за око, медальон за конзола Coin10 22
    Ниво : Око за око, медальон за конзола Untitl40
    Статистики :
    Око за око, медальон за конзола Streng10 Сила: 14
    Око за око, медальон за конзола Shield10 Издръжливост: 14
    Око за око, медальон за конзола Brain10 Интелигентност: 22
    Око за око, медальон за конзола Runnin10 Ловкост: 10
    Око за око, медальон за конзола Magic-10 Магия: 16
    Око за око, медальон за конзола Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Око за око, медальон за конзола PearОко за око, медальон за конзола MangoОко за око, медальон за конзола SapphireОко за око, медальон за конзола SausageОко за око, медальон за конзола ChocolateОко за око, медальон за конзола Tuttifrutti 

    Око за око, медальон за конзола

    Писане by Ян Маджаров Пон Юли 24, 2023 3:22 pm


    @Тамара Язова  @Ела Благоева

    Да кажем, че на Калоян му бяха потънали гемиите би било омаловажаването на хилядолетието. Все още не можеше да повярва какво се беше случило - струваше му се като някакъв трескав кошмар. Дори спомените му вървяха накъсано, сякаш някой беше хванал филмовата лента и я беше нарязал на случаен принцип. Ето горе долу как вървеше историята вътре в главата на къдрокоското:

    Калоян е на път най-накрая да победи боса в играта си. От съсредоточение му е избила вена на челото, а напрежението е осезаемо.
    Внезапно чифт ръце дърпат конзолата от ръцете му точно когато той се кани да нанесе решаващия удар.  
    Калоян мига объркано, вдига поглед и среща неодобрителното лице на вийлата, която току-що е прибрала Нинтендото в дълбините на мантията си.
    Започва се размяна на реплики: Защо? Какво? Ах ти...


    И преди да се осъзнае, вече беше в Боклучарника, натоварен със задачата да... разчисти малко.

    Момчето скърцаше със зъби и беснееше колкото се може по-тихо в бунището. Беше оставен сам, под предлог, че някоя вийла ще дойде да го вземе когато шестте часа от наказанието му привършиха. А дотогава той имаше за задача да пренареди, подреди и отсее всички предмети, от които би могло да има някаква нужда. Нужда да бъдат разбити в нечия руса глава, мислеше си ядно Калоян. Въображението му обрисуваше как Нинтендото вече беше редуцирано до две отделни съставни части, които никога повече нямаше да могат да бъдат съединени една с друга. Е, да, ако някой го беше счупил можеше и да го поправи с магия, но това нямаше да спаси всичките му сейвове и прогреса в игрите. Под ягодите! Припомнил си отново жестоката несправедливост, Калоян издърпа една щръкнала чвореста пръчка от една колона, в опит да... абе да си го изкара на нещо.

    Това обаче се оказа жестока грешка.

    Загубила опора, кулата от боклуци се полюшна, кафявите очи на Калоян се разшириха, от устата му излезе лек писък и момчето хукна да търси прикритие преди да бъде премазано от някой чин или пък котел от памтивека. Отскочи в последния момент, когато боклуците заваляха в близост до вратата и надигнаха страшна какафония, сякаш бе настъпил Сметогедон.

    БАМ! ТРРРШШ! ДРРРЪЪЪЪННН!

    Шумотевицата беше толкова оглушителна, че Калоян не чу, нито пък видя как вратата към външния свят се отваря и някой много познат влиза в залата. Двама познати, ако трябва да сме точни.

    - Ян? Да не би да търсиш Безценното сред тези вехтории? - дочу той когато трясъкът се уталожи.
    - Тамара? - Калоян се обърна и завари две момичета, които го гледаха донякъде предпазливо, донякъде любопитно. - Ела? Какво правите тук?
    - Помислихме, че замъкът започва да се срутва, и решихме да проверим дали всичко е наред.
    - отговори Ела. - А ти какво правиш тук?
    - Наказан съм.


    И когато отново се сети за Нинтендото, главата му клюмна унило.
     


    Око за око, медальон за конзола Untitl15
    Това РП пресъздава ключов момент от Главната сюжетна линия (ГСЛ) на форума. Повече информация относно ГСЛ можете да прочетете тук (клик).

    Ясна Соколова, Пейо Желев, Тамара Язова, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Тамара Язова
    Тамара Язова
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Око за око, медальон за конзола Coin10 84
    Ниво : Око за око, медальон за конзола Untitl40
    Статистики :
    Око за око, медальон за конзола Streng10 Сила: 10
    Око за око, медальон за конзола Shield10 Издръжливост: 12
    Око за око, медальон за конзола Brain10 Интелигентност: 12
    Око за око, медальон за конзола Runnin10 Ловкост: 14
    Око за око, медальон за конзола Magic-10 Магия: 24
    Око за око, медальон за конзола Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Око за око, медальон за конзола SausageОко за око, медальон за конзола BlueberryОко за око, медальон за конзола TuttifruttiОко за око, медальон за конзола Sapphire

    Re: Око за око, медальон за конзола

    Писане by Тамара Язова Вто Юли 25, 2023 4:21 pm


    - И само защото си наказан, си решил да вдигаш шум чак до Велико Търново?

    На Тамара й  беше станало хоби да се заяжда с Калоян. Не че имаше нещо против момчето, просто беше забавно да го дразни.

    Тъй като бяха в различни групи, от много време не беше намирала възможност да се види с Ела освен вечер в спалното помещение. Днес беше един от много редките моменти, когато момичетата намираха време за себе си. Бяха предприели разходка из училището, понеже ако просто стояха в общата стая, имаше голяма вероятност някоя вийла да нахълта и да им намери работа. А крачейки уж целеустремено по коридорите, поне изглеждаха заети.

    И тогава чуха трясъка. Оглушителен трясък, идващ откъм Боклучарника в края на коридора. Притеснени, двете момичета се бяха втурнали да проверят какво се случва и дали някой не е пострадал. За тяхна изненада, вратата беше заключена - тази врата никога не се заключваше, защото вътре нямаше почти нищо ценно, само боклуци. И определено някой беше изпискал. Така че след едно бързо "Алохомора", двете все пак бяха отволили вратата. И заварили не кого да е, а Ян, седнал сред купчина боклуци с отчаяно изражение на лицето.

    Помогнаха му да се изправи. Тамара още я напушваше смях при спомена за вида на съученика им, но го сдържаше в себе си - май не беше момента за (твърде много) подигравки. Ян се отупа от праха и се огледа около себе си, а след огледа и момичетата. Погледа му се спря на медальона на Тамара - тя беше една от "Издигнатите", докато другите двама - "Редови". Не че това й даваше някакви преимущества - по-скоро минусът,  че вийлите много по-често се изтересуваха къде е, с кого е и какво прави, отколкото за другите ученици.

    - Колопортус - Ела беше заключила вратата. - Така поне ще разберем, ако някой се опита да влезе, а няма да сме изненадани.

    Тамара и Ела седнаха на пода, близо до ошашавения все още Ян. Няколко минути седяха в пълно мълчание, просто бъдейки там, заедно.

    - Писна ми да трябва да се крием, за да общуваме! - не издържа накрая Тамара. - Писна ми! Писна ми! ПИСНА МИ!

    - Е, ако ни хванат заедно, поне няма ти да си наказаната - Ела беше невероятно кисела от началото на годината. И имаше защо. Вече два пъти на нея й се беше разминавало, докато Ела беше наказвана за провинение, което са извършили заедно. Не беше честно! И това само заради тъпите медальони.

    На Тамара й се разминаваше само привидно. Ако я хванеха да върши нещо, което вийлите не одобряваха, нея и цялата й група за упражнения я чакаше кошмарна седмица с още по-изтощителни сесии от обикновено. Но трудно се обясняваше какво точно преживяват учениците в Слънчевия коридор на хора, които никога не бяха изпитвали въздействието на проклетите отвари. Уж сънуваш, но после болката в тялото и чувството за изцеденост си бяха съвсем реални.

    - Е, а сега какво? Просто ще стоим тук? Поне можете да помогнете с почистването, знаете ли.

    Арина Орлова, Ясна Соколова, Борис Захариев, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ела Благоева
    Ела Благоева
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Око за око, медальон за конзола Coin10 327
    Ниво : Око за око, медальон за конзола Untitl40
    Статистики :
    Око за око, медальон за конзола Streng10 Сила: 12
    Око за око, медальон за конзола Shield10 Издръжливост: 16
    Око за око, медальон за конзола Brain10 Интелигентност: 14
    Око за око, медальон за конзола Runnin10 Ловкост: 14
    Око за око, медальон за конзола Magic-10 Магия: 18
    Око за око, медальон за конзола Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : Око за око, медальон за конзола MangoОко за око, медальон за конзола AppleОко за око, медальон за конзола CabbageОко за око, медальон за конзола SapphireОко за око, медальон за конзола PearОко за око, медальон за конзола WatermelonОко за око, медальон за конзола EmeraldОко за око, медальон за конзола BananaОко за око, медальон за конзола RubyОко за око, медальон за конзола TuttifruttiОко за око, медальон за конзола DiamondОко за око, медальон за конзола PizzaОко за око, медальон за конзола SausageОко за око, медальон за конзола Birthday1

    Re: Око за око, медальон за конзола

    Писане by Ела Благоева Пет Юли 28, 2023 1:14 am


    Напоследък сякаш нещо подтикваше Ела да прави какви ли не щуротии само и само, за да нарушава правилата. И не - това не беше Тамара, въпреки че тя все ѝ се връзваш на акъла. Може би беше резултат от новия режим или просто ставаше тийнейджър? Така или иначе и двете възможности не ѝ харесваха. Не искаше да признае пред себе си, че идеите на вийлите ѝ бяха повлияли, но не искаше и да се признае за тийнейджър, защото те бяха скучни и вършеха глупости. Това беше и втората причина за лошото ѝ настроение. Не искаше да е бунтар, но явно свободолюбивата ѝ душа не мислеше така и на Ела ѝ се налагаше всекидневно да се бори с това си чувство за опъване.
      
    Да, признаваше си, че е кисела напоследък, но пък Тамара винаги беше заета, а когато се засичаха вечер в спалните помещения, повечето пъти и двете бяха изморени. 
      
    - Честно казано мисля, че си късметлия, Ян. - каза Ела, обръщайки се към момчето.
    - Късметлия!? Да не си се побъркала!? Що за късмет е да си наказан да чистиш Буклукчарника цели шест часа!? 
    - Това е едната гледна точка, но ако спреш да мрънкаш, ще разбереш, че си си спечелил шест часа далече от всякакви вийли, тренировки, уроци и т.н. Шест часа, които е безумно да използваме, за да чистим. 
        
    Ако игнорираме малкото гласче в главата на Ела, което ѝ казваше, че ако ги хванат, ще им измислят десет пъти по-гадно наказание, идеята не беше чак толкова лоша.
      
    - Хайде! Какво ви се прави? Все трябва да има нещо интересно сред всички тези вехтории.

    Ян Маджаров, Ясна Соколова, Тамара Язова, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева, Маришка Боршош and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Око за око, медальон за конзола Coin10 22
    Ниво : Око за око, медальон за конзола Untitl40
    Статистики :
    Око за око, медальон за конзола Streng10 Сила: 14
    Око за око, медальон за конзола Shield10 Издръжливост: 14
    Око за око, медальон за конзола Brain10 Интелигентност: 22
    Око за око, медальон за конзола Runnin10 Ловкост: 10
    Око за око, медальон за конзола Magic-10 Магия: 16
    Око за око, медальон за конзола Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Око за око, медальон за конзола PearОко за око, медальон за конзола MangoОко за око, медальон за конзола SapphireОко за око, медальон за конзола SausageОко за око, медальон за конзола ChocolateОко за око, медальон за конзола Tuttifrutti 

    Re: Око за око, медальон за конзола

    Писане by Ян Маджаров Вто Авг 01, 2023 4:35 pm


    Калоян сви рамене и си каза "какво пък", и както често се случваше в неговия живот, реши да се пусне по течението. Момчето искрено изповядваше максимата, че не трябва да се впряга прекалено много за разни дреболии и че веднъж се живее, така каквото - такова. Затова най-хубаво беше да се остави на реката да го заведе където си поиска, пък за него оставаше единствено да се наслади на пътешествието, яхнал своя имагенерен сал. Никой не го беше уведомил обаче за съществуването на мъртво вълнение, бели води и всякакви такива други подробности. Дребни кахъри, него ако питате.

    - Ами добре тогава, тъй като най-старши с... - Калоян се огледа и фиксира с поглед един разнебитен часовник с кукувица, която беше излязла от малката си къщурка и сега спеше, свила глава под крилото си, прихваната от телената пружина. - явно минус дванадесет дни в тази стая, мога да ви проведа един бърз инструктаж.

    Когато момичетата пристъпиха любопитно по-наблизо, Тамара подскочи уплашено, когато изпод кракът ѝ се разнесе хрущене.

    - Първо, внимавайте къде стъпвате. Най-добре проверявайте земята пред вас с крак, преди да приложите тежестта си върху нея. На няколко пъти щях да пропадна. - изфилософства Ян. - Второ, ако видите едни малки мушици, не се опитвайте да ги разгоните, защото жилят ужасно. По-добре направо отидете в някоя друга посока. И трето.... - момчето разпери ръце драматично. - Всичко тук са пълни боклуци и наистина не вярвам да намерим нещо полезно. Дори не знам по какъв начин се предполага да разчиствам! Опитах се да подреждам всичко по цветове, но май не се получи много добре...
    - За щастие сега на твоя страна се появиха две момичета, така че всичко ще бъде наред.
    - Ъъъ... трябва да съм благодарен, понеже сте добри в чистенето ли?
    - Не, трябва да си благодарен, понеже женският интелект доказано превъзхожда мъжкия.
    - оплези му се Ела, докато Тамара оглеждаше свлачищата от всевъзможни предмети. Докато Ян и приятелката ѝ се лендзеха един на друг, тя изнамери от някъде една ръждясала шпага и я размаха замислено, докато се заиграваше с медальона си.
    - Знаете ли, всичко щеше да бъде много по-лесно, ако тези просто ги нямаше.
    - Какво?
    - попита с недоверие Калоян, сякаш за да се увери, че е чул правилно. - За медальоните ли говориш?
    - Ами да. Няма медальони - няма проблеми. Никой няма да знае къде сме и няма да треперим при всеки необичаен шум.
    - Ти съвсем си изплискала.
    - поклати глава момчето. Имаше си граници на възможното и отърваването от медальоните със сигурност не се вписваше в тях.
    - Стига, Ян, не можеш да ми кажеш, че не ти е минавало поне веднъж през ума да изхвърлиш скапания си медальон право в рова с вода.

    Всъщност не му беше минавало. По-скоро си представяше как се обзалага с някого колко точно жабки може да направи с плоското украшение по водата, преди то да потъне, но това е друг въпрос.

    - Добре, да кажем за момент, че не си напълно полудяла. Какво предлагаш да направим? И когато го направим - как да го скрием от вийлите?

    Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.


      В момента е: Вто Май 21, 2024 1:42 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!