Ирина Борякова

Име: Ирина Борякова

Възраст: 48 години 

История: Родена някъде в полите на Странджа. Възпитавана още от малка да следва самодивските традиции и подготвяна за такава. Магическите й сили се пробуждат още докато е на пет години, а месеци по-късно проявява и първите дарби и черти на вийла. Учи в Мунгав, където най-силният й предмет е Билкологията и започва да се интересува от лечебните свойвтва на билките и магията. Когато завършва успява, чрез помощта на майка си да убеди Самодивската задруга да й позволят да следва в мъгълски университет по специална забързана програма, като претекст да опознае по-добре мъгълите и техните силни и слаби страни. Това разбира се е лъжа, тъй като едниственото, което наистина иска да научи е как да лекува и да помага на всички живи същества. Записва и завършва медицина успешно. Прави опити да се издигне в мъгълските лечебни заведения, но магичната й красота й носят множество неприятнсоти и усложнения, за това се отказва от тази й мечта и се връща към задругата. След множество предложения да оглави Болничното отделение в Мунгав, които тя отказва, заживява в Габрово и отваря малка билкарница в етнографски комплекс „Етър“. Предлага множество тинктури и други решения на здравни проблеми на посетителите. Според нея няма нищо нелечимо на този свят.

Бива вербувана от Силвана Силванова, когато тя става директор на българското училище за магьосници с претекста, че дължи огромна услуга на Самодивската задруга. Ирина принудително затваря билкарницата си и заминава за Мунгав.

Към днешна дата е разпределена към лечителката на училището – баба Цвета. Въпреки, че инструкциите към вийлите от Силванова са да не се месят в задълженията на преподавателите и персонала – Борякова помага с каквото може в Болничното отделение. Въпреки, че нито една от сестрите й не разбира и одобрява аспирацийте й да следва клетва положена в името на мъгъл, а именно Хипократовата клетва, за нея това е дълг и гордост.

Особености: Изключително умна и начетена жена. Държи на свободата си, но рядко я получава заради изискванията на задругата. Използва знанията си и силите си да помогне на всичко и всеки, било то същество, човек, растение. Обожава планината и възрожденската архитектура, тъй като й напомнят за детството. Не обича големите градове и каменни постройки, в нейните очи те излъчват студенина и нищо не може да живее добре в такава среда. Възхищава се на изобретателността на мъгълите и начините им да се изцеряват без магични способности. Често осъвършенства идеите им, чрез самодивските си умения.

Външен вид: Научена да се гордее с вийлската си красота, Ирина се придвижва гордо навсякъде. Винаги изправена и добре облечена. Обича да носи костюми и бели ризи. Излъчва сила, увереност, но и спокойствие. Горната част на дългата й коса е права и бяла като сняг, а в краищата й се появява типичнния златист оттенък, където се завихрят и леки къдрици. Очите й са пъстри и пленителни. Често менят цвета си. От някой странен нюанс на синьото или сивото, преминават към зелено или светло кафяво. Винаги се усмихва и по краищата на очите й се забелязват леки бръчки в резултат на това. Гласът й е мек и сякаш гали слуха.

Обича да казва: За всичко си има лек. Нужни са само хвърлей билки, доза доброжелателност и щипка магия.