8. Неутрализиране на медальоните

Уикенда бях разгледал много книги за магическа архитектура, магически артефакти, откриване и разбиване на проклятия, прокълнати предмети и как да ги неутрализираме, даже бях намерил едно старо книжле, в което намерих няколко полезни магии за създаване на артефакти. Но истината е, че колкото повече четях, толкова по-сложно ми се виждаше всичко, особено ако нямаше някой по-голям, който да ми обясни целия принцип на нещата. Но трудността ме мотивираше още повече да продължа да чета, а също независимостта ми да се движа свободно из замъка, без да ме следят Вийлите по цял ден, беше главната ми двигателна сила, за да зарежа всички уроци и да се насоча в тази непозната за мен област на науката в магията.

Намерих си една тиха и приветлива класна стая в Северната кула, която в момента не се използваше за нищо и започнах с експериментите. Отворих книгата за артефактите и прочетох още един път абзаца в книгата:

“Ако искате да разберете, какви магии са използвани в артефакта и да видите връзките между тях използвайте Восфацинато Видере”. После имаше няколко обяснения как да направя магията и какви движения да използвам.
Бях любопитен, какво ще стане. Нямаше какво друга да направя, освен да опитам. Завъртях пръчката леко нагоре и с плавно кръгово движение надолу и произнесох заклинанието.


- Восфацинато Видере*!

И изведнъж всичко потъна в тъмнина. Магията бе избухнала в лицето ми. Когато се свестих някакво момиче стоеше над мен и ме гледаше с насмешка. 

*От латинското vos fascinavit videre - виждащ заклинание


__________________
За @Арина Орлова , но са поканени всички, които искат да участват.
 
 

Това РП пресъздава ключов момент от Главната сюжетна линия (ГСЛ) на форума. Повече информация относно ГСЛ можете да прочетете тук (клик).

//влизам малко нагло, но с много л'бов

 - Я, гледай ти, какво имаме тук... - засмя се момичето над Юлий и поклати глава. 
 - Толкова малки и толкова желаещи да се доказват. - едно момче се присъедини и застана точно зад момичето. Двамата приличаха на сиамски близнаци, които се подсмихваха в един такт. 
 - Какво? - попита Юлий. 
 - Ние сме Джеси и Джейм! Екип Ракета са тук, за да... ауууу, Ари!
 - Ти и твоите мъгълски измислици.
 - Извинете, аз съм начетен. 
 - Ам... - опита се да вкара дума Юлий. Възрастните погледнаха надолу към него с усмивка. 

 - Добре ли си? - попита Арина със същата скорост, с която Исмаил изстреля "Тъп ли си?" После Арина се подсмихна и плесна една звучна плесница на момчето, което изглеждаше по-скоро щастлив, отколкото шокиран от удара. Всичко изглеждаше като добре обработено шоу, в което двамата големи се чувства твърде добре. 

 - Здравей, малкия... виждам, че си почнал да правиш неща над нивото ти. Аз съм Исмаил, от дом "Лъч", а ти ... - и Исмаил издърпа книгата на артефакти от пръстите му. - Си много напред с материала, ако си мислиш, че това ще проработи. Добре, че с Арина бяхме в съседната стая. 
 - Защо?
 - Защото, когато двама възрастни се харесват....
 - Исмаиле, стига си се правил на интересен. Учехме затова. Но този вагабонд е прав, каквото и да правиш, тази магия е твърде ... сложна за теб. Искаш ли да ни разкажеш какво искаш да направиш? - усмихна се Арина и погали внимателно момчето. 
 - Не съм малък и нямам нужда от помощ.
 - Ммммм, ще предположа другото...
 - Това, което бате Ису иска да каже, че понякога всеки има нужда от помощ. Така, че ще ни споделиш ли какво искаш да направиш? 

Въртях главата ту към момичето, ту към момчето, които бяха влезнали в моята празна стая. Бях сигурен, че са чули експлозията, която така безразсъдно бях направил. Разбира се, че това щеше да се случи, артефактите имаха свои собствени защити след като веднъж се активират и трябваше да знам, че всичко просто ще избухне в лицето ми. Един умен предмет, не би допуснал някой да се рови из него. Тези предупреждения ги имаше във всички книги с ГОЛЕМИ БУКВИ и трябваше да им обърна повече внимание. 

Но сега се чудех какво да отговоря на каката и баткото. 
Имах ли нужда от помощ? 
Да… определено.
Трябваше да преглътна моята гордост и просто да я поискам. 
Усмихнах им се и им казах със сладък и невинен глас: 

- Опитвах се да неутрализирам медальона!?
Избухна смях и момичето пак удари момчето зад врата.
- Ох… - почеса се Исмаил по ударено място.
- И защо ти трябва това? - този път ме попита Арина.
- За да правя пакости!? - казах аз пак с мил глас. - Ох, добре. Писна ми от Вийлите и искам да поставя няколко торови бомбички по стаите им за спане. 
- Виж, Ари, има потенциал в това момче - засмя се отново шестокурсникът. - Виждам, че и ти си Издигнат, значи не си чак толкова безнадежден. Джеси, ще помогнем ли на момчето? И аз бих се радвал да видя физиономиите на Вийлите, когато се събудят в миризма от торови бомбички. 


точка сила

@Арина Орлова @Исмаил Колимечков

Юлий погледна първо Джеси, после Джеймс и въздъхна. 
 - Опитах се да направя Восфацинато Видере, но ми гръмна в лицето.
 - Да, чухме, - обади се Исмаил и Арина го плесна. 
 - Тоест, дай някой от двамата да се занимава с това. А ти ще даваш идеи. - усмихна се Арина и изкара пръчката си. Бързо каза заклинанието и медальона на момчето просветна в малка светлинка, която обаче беше точно това. Светлинка. Арина се обърна към Исмаил и след миг спря заклинанието.

 - Какво? Какво има? - двамата възрастни изглежда премисляха нещо. 
 - Ами проблема не е, че е някакво сложно заклинание. - каза Арина тихо. - Проблема е, че е трудно за чупене.
 - Има логика, вийлите имат различна магия от нас, в някой неща са по-силни.
 - Тоест... няма да мога да пусна торови бомбички? 
 - Освен... - каза Исмаил тихо. 
 - Освен?
 - Ако не сменим информацията в магията. Да я оставим да работи, но да вкараме нещо, което да дава сигнал, че човека е на друго място.
 - Не съм чувала за такова заклинание... - каза Арина тихо. - А и да работи през цялото време ще е трудно да го поддържаме.
 - Не, не заклиание, може да вкараме уравнение с прогресия, за да объркаме медальона, да объркаме собствената му координатна система.
 - Ъ? 
 - Ам... ще го накараш да мисли, че не съм на същото място?
 - Абсол'тно! Може да вкараме малък процент - около 0.05 метра по дължина и 0.02 на широчина и после да оставим прогресията да се увеличава самостоятелно, така след време медальона естествено ще мисли, че е на отстъп 5 метра на изток от нас и на 20 метра север, а няма да е това.
 - Исмаиле това ... това е много странно.
 - Математика. Проста математическа формула, но въпроса е, че трябва да "отворим" заклинанието, за да го вкараме. Трябва да го "разбием" предполагам... може ли да го направите, а аз ще вкарам формулата? 

- Идеята е страхотна - каза  аз, въпреки, че все още не разбирах, как щеше да обърка точно медальона, но това щях да го оставя на големите да го свършат. - Но другата идея, да разбием медальона ми се вижда сложно, защото ако искаме да го приложим на други медальони трябва да ги отваряме всички един по един. 
- А защо искаш да неутрализираш и другите медальони? - попита ме Ари.
- Ооо… ъъъ… - не можех да измисля причина, но знаех, че Рен и другите също се нуждаеха от това за тайните им срещи, на които се събираха вечер и аз трябваше да ги прикривам. 
- А какво предлагаш? - поинтерисува се Исмаил.
- С руни - предложих аз. - Вие ще вкарате всички заклинания в една руна и с чрез нея ще неутрализираме медальона, а когато свършим пакостта изрисуваме руната на обратно, за да върнем медальона в сегашното му състояние. Така ако ни проверят медальоните, те ще са  в нормално състояние. Ще има риск само ако ни хванат, но тогава може да измислим нещо за ги разсеем и да обърнем заклинанието. 
- Мразя руните - каза червенокосата.


 И аз също не бях много добър в тях, но тъкмо започнах да ги изучавам и виждах голям потенциал в тях. Идеята ми трябваше да бъде добра. Просто не знах как да я приложа. Как се вплитаха руини и заклинания заедно? Знаех само, че имаше някакъв ритуал и бла бла глупости, които възрастните магьосници правеха. 
Дали Джес и Джеймс ще се справят с това или ще имат по добра идея от моята. Но три глави мислят по добре от една.


- Е, как намирате идеята ми? - попитах аз и зачаках отговори на шестокурсниците. 


@Арина Орлова  @Исмаил Колимечков

 - Нека да сме наясно с плана ти. - Исмаил се усмихна леко на второкусника. - Иска с една руна да включваме и изключваме магически медальон.

Юлий закима ентусиазирано. 
 - Осъзнаваш, че руните не работят точно така, нали? Да проектираш една руна, която да прави това, което искаш на магически предмет е малко по-трудно? Няма изключи медальон, включи медальон.
 - Защо да няма?
 - Защото това е първото нещо, което се проверява. Ако можехме да изключваме всичко с руни, отдавна щяхме да го правим. Една руна сама по себе си не е толкова силна. Комбинация от руни обаче е друго.
 - Добре, а можем ли да направим една руна, комбинация от всичко това? - попита серизона Арина.

 - Вижте, мисля, че си представяте руните като рисунки, към който добавяш нещо и става нещо ново, но не е това. Руните са повече математика. Затова и повечето магьосници не ги учат. Защото са твърде близко до това, че трябва да разбираш какво реално правиш. Не е просто размахване на пръчка.
 - Почваш да звучиш като Галя, Джеймс! Я бързо си оправи поведението.
 - Извинявай, Джеси! Искам просто Юлий да разбере. Руните не са "Включи/Изключи" копчето. Не искам да го казвам така, но или трябва да мислим да променим изначално един медальон, или да имаме нещо допълнително, което да го изключва. А и руните взимат доста енергия при работа с тях. 
 - Тихо, Джеймс, мисля, че Юлий иска да сподели нещо. - Арина си сложи ръката върху устата на Исмаил и го погледна строго. Момчето веднага млъкна. Като погледна към Юлий осъзна колко е прекалил.

Юлий примигна объркано срещу двамата шестокурсници. Виждаше се, че разбира концепцията, но просто самото изпълнение му беше малко под въпрос.
- Значи все пак ще трябва да разберем кои заклинания са влетени в медьоните, за да можем да ги „отворим” да вкараме формулата?

-  Магията на вийлите е различна. Ще ни бъде трудно да променим изцяло медьона... по-скоро ще трябва да добавим нещо? – Арина погледна към Исмаил. Руните определено не бяха нейното нещо, затова разчиташе на него да води в тази част.
- Ще трябва да намерим точната комбинация.
- Мен ме притеснява друго. – изстреля изведнъж червенокосата и прокара пръсти през собствения си медьон. -  Каква е тяхната цел?

- Контрол? За какво изобщо му е на лудия причина, Джеси?

- Едва ли е само това. Ако искаха само да ни следят едва ли щяха да са набутани с хиляди магии. – съвсем тайно червенокосата се бе опитала да изхвърли своя в тоалетната, да го прати на гости на краставите жаби, да го изтърве по време на тренировка.

Експерементира дори с няколко заклинания за седми курс. Не се беше случило нищо. Защото просто не можеше да го махне за повече от 3 секунди.  Тъпата грозотийка се връщаше все едно тя бе магнит, а то метал.

- Сега ти звучиш като някаква даскалица, Джеси!
- Хах... – промени бързо тона си и се ухили. - Мисълта ми е, че не искам тази грозотия да ми избухне в лицето. Ще трябва да я заблудим.
- И как ще го направим?

- Може да използваме господин Ягодка. Нали се води, че вийлите са свързани с природата и енергията. Вероятно медальоните са свързани с нашата собствена енрегия. Вероятно като мой домашен любимец, котката ми притежава част от енергията ми. Ако опитам да й прехвърля медьона...не би трябвало да му се случи нищо.

Прехапа устната си. Дали пък не грешеше?

* Съгласувано с Админ - Медальоните не могат да се махат за повече от няколко секунди.

- Честно не мисля, че на господин Ягодка ще му мине добре такъв хранителен режим. А и каквото и да си говорим имаме хора с котки, сови, бухали, плъхове... Аз лично нямам домашен любимец и не смятам да имам, така че Магическото ми ядро е само за мен.

 - Предмети? - попита сериозен Юлий.
 - Метали хващат по-добре магическа енергия, дърво забрави, затова и мажическите пръчки могат да се предават през поколение. Стига да се хареса на новия собственик. - Идмаил въздъхна обхвана се с две ръце за главата.
 - Няма да стане? - попита Арина. 
 - Да ти кажа, Джеси, предпочитам си математическия подход, но това бе значи, че и в твоя няма хляб, просто много вероятности.
 - Сложна дума, Джеймс, не ти подхожда. - Ари дръпна едно кичурче непослушна коса от очите му и това го накара да се отпусне повече. Може би шестокурсничката беше права да намеси Желев, но как? Имаше вийла по гъза му. А и той самия беше по-наблюдаван, заради Люба. Не можеше да си позволи да стой настрана от нея, така че той отпадаше като разговор с преподавателя.
 - Тоест нямаме план? - попита русия им малък съученик. Не беше точно на възрастта на братята му, но закрилническата природа на Колимечков беше вече приела Юлий и се мъчеше да намери начин да го предпази съвсем по братски.
 - Имаме план... Аз ще поработя по рязбиването на медальоните с математика, ти, Арина пробвай с магическото ядро. А ти Юлий, като най-малък и най-сладък, можеш да подпиташ професор Желев, вийлите са трвърде надути и ти си твърде малък, за да им направиш впечатление. Ще си наш таен агент и ще бъдеш част от нашия екип Ракета. Е, какво ще кажете?