Индекс
35
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
by @Тервел Шаханов @Ина Янакиева @Кочо Измирлиев
Куидичен лагер „Балкански змей” бе сред най-известните в магьосническия свят. Слуховете за него бяха толкова невероятни, че никой не можеше да разбере дали са истина или измислица.
Някой твърдяха, че треньорите бяха наследници на зъл вампирски род, които се опитваше да възвърне величието си и се опитваше да промие мозъците на младите куидични играчи. Други бяха чували, че персонала смяташе метлите за демоде и караше децата на летят на змейове.
Истината бе проста – това бе просто куидичен лагер. Главният треньор – Васил Иванов бе пенсиониран професионалист, които имаше невероятно чувство за хумор. Тази година темата беше: „Полеви условия. Оцелей, ако ти стиска!”.
Затова мястото бе не къде да е, а малко магьосническо селце сгушено в сърцето на Стара планина със звучното име – Ичера. Лъскавите съоръжения и общежития бяха заменени от обикновени мъгълски палатки и мястото, на което се намираха бе омагьосано да не позволява правенето на магии. Куидичното игрище, то дори не се забелязваше сред високата трева и растителност.
Правилата, които трябваха да следват бяха много прости:
1. Не закъснявайте.
2. Не пропускайте тренировка.
3. Никога не спорете с треньора.
4. Умирането е забранено!
....
- КАРАЙТЕ по-бързо! Ще закъснеем! – викът на Ари бе проглушителен. Малката червенокоса ягодка седеше на предната седалка и ожесточено махаше с ръце.
- Вече закъсняваме! – услужливо уточни Тервел на задната седалка, които почти не се виждаше от метлите и куфарите с багаж, които бяха помъкнали.
- О, НЕ!
- А, вече можеше да сме стигнали...
Може би вече се чудите какво се случваше и защо бе цялата тази суматоха. Ей, сега ще Ви уточним – двамата герои пътуваха за гореспоменатия лагер. Тук ще кажете: „Добре де, ама защо се возят в това тясно и смачкано такси?”. Много просто – червенокосата фурия беше получила поредното си предчувствие, че трябва да пътуват с фирма Овчарка.
Въпросните бяха единствените, които предлагаха маг-таксита. Тяхното мото бе: „Ще Ви съберем и в дън земя. Ще Ви отведем на оня свят!”. И, колкото и прекрасно да звучеше, вече два часа колата се давеше по неравните пътеки и единствено магията я държеше цяла.
Шофьорът – сивокос чичко с лула и отегчено изражение, изобщо не се трогваше от драмата и с досада въртеше кормилото.
Лашкането по неравните пътеки продължи... достатъчно дълго, за да може Шаханов да преразгледа политиката си за общуване с Арина. Разбира се, момичето тотално игнорира всяко възражение, използвайки цялото си внимание да критикува, поучава и напътства шофьора.
Така два часа по-късно от обявения начален час, двамцата бяха стоварени на поляната. Изненадващо, треньорът още не се бе появил и тя бе осеяна с ученици от различни училища. Някой ги познаваше от предишни лагери, а други бяха нови лица, които изглеждаха особено шокирани от мястото, на което се намират.
- ВИЖ Тервел, ИНА е тук! – някъде до нея забеляза и Кочо, които типично в свой стил се мръщеше и обясняваше нещо на шестокурсничката. – Хайде, да отидем при тях!
Куидичен лагер „Балкански змей” бе сред най-известните в магьосническия свят. Слуховете за него бяха толкова невероятни, че никой не можеше да разбере дали са истина или измислица.
Някой твърдяха, че треньорите бяха наследници на зъл вампирски род, които се опитваше да възвърне величието си и се опитваше да промие мозъците на младите куидични играчи. Други бяха чували, че персонала смяташе метлите за демоде и караше децата на летят на змейове.
Истината бе проста – това бе просто куидичен лагер. Главният треньор – Васил Иванов бе пенсиониран професионалист, които имаше невероятно чувство за хумор. Тази година темата беше: „Полеви условия. Оцелей, ако ти стиска!”.
Затова мястото бе не къде да е, а малко магьосническо селце сгушено в сърцето на Стара планина със звучното име – Ичера. Лъскавите съоръжения и общежития бяха заменени от обикновени мъгълски палатки и мястото, на което се намираха бе омагьосано да не позволява правенето на магии. Куидичното игрище, то дори не се забелязваше сред високата трева и растителност.
Правилата, които трябваха да следват бяха много прости:
1. Не закъснявайте.
2. Не пропускайте тренировка.
3. Никога не спорете с треньора.
4. Умирането е забранено!
....
- КАРАЙТЕ по-бързо! Ще закъснеем! – викът на Ари бе проглушителен. Малката червенокоса ягодка седеше на предната седалка и ожесточено махаше с ръце.
- Вече закъсняваме! – услужливо уточни Тервел на задната седалка, които почти не се виждаше от метлите и куфарите с багаж, които бяха помъкнали.
- О, НЕ!
- А, вече можеше да сме стигнали...
Може би вече се чудите какво се случваше и защо бе цялата тази суматоха. Ей, сега ще Ви уточним – двамата герои пътуваха за гореспоменатия лагер. Тук ще кажете: „Добре де, ама защо се возят в това тясно и смачкано такси?”. Много просто – червенокосата фурия беше получила поредното си предчувствие, че трябва да пътуват с фирма Овчарка.
Въпросните бяха единствените, които предлагаха маг-таксита. Тяхното мото бе: „Ще Ви съберем и в дън земя. Ще Ви отведем на оня свят!”. И, колкото и прекрасно да звучеше, вече два часа колата се давеше по неравните пътеки и единствено магията я държеше цяла.
Шофьорът – сивокос чичко с лула и отегчено изражение, изобщо не се трогваше от драмата и с досада въртеше кормилото.
Лашкането по неравните пътеки продължи... достатъчно дълго, за да може Шаханов да преразгледа политиката си за общуване с Арина. Разбира се, момичето тотално игнорира всяко възражение, използвайки цялото си внимание да критикува, поучава и напътства шофьора.
Така два часа по-късно от обявения начален час, двамцата бяха стоварени на поляната. Изненадващо, треньорът още не се бе появил и тя бе осеяна с ученици от различни училища. Някой ги познаваше от предишни лагери, а други бяха нови лица, които изглеждаха особено шокирани от мястото, на което се намират.
- ВИЖ Тервел, ИНА е тук! – някъде до нея забеляза и Кочо, които типично в свой стил се мръщеше и обясняваше нещо на шестокурсничката. – Хайде, да отидем при тях!
