Индекс
35
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
by Първи дни от лятото. Очакваше се всичко да е слънчево, розово и с много пеещи жаби, ама в дома на семейство Орлови отново се разнасяха буреносни облаци.
Арина се беше прибрала само преди два часа и бе заварила имението пусто и празно. Вместо намусените физиономии на родителите си беше открила малка невзрачна бележцита, подхвърлена на масичката в предверието. Тя бе надраскана с елегантния почерк на майка и, но от написането се усещаше студенина и безразличие:
„Отиваме на посещение на френския Министър на магията.
С брат ти. Не взривявай нищо. Оставяме ти пари”.
И това беше. Нямаше емоция, съжаление или дори имитация на чувства. Сякаш червенокосата бе някаква си там, хваната от гората и набутана в семейството, за да им пречи.
- Чудно, чудно. Сега какво ще правя? – решението бе просто. Трябваше да се подготви за всичко планирано през лятото – през висенето на самотен плаж, куидичния лагер, посещението на Гърция с приятелите й и още...какво имаше?
Не, не, май пропускаше нещо...
Прехапа долната си устна и се загледа в празните стени, докато подритваше куфара си към стаята си. Започваше да изпада в някакво странно състояние – нещо средно между паника: „ама къде са ми късметлийските куидични чорапи!?” и шок: „не мога да реша какво да правя със себе си!”. Дори в корема й започнаха да пърхат ято разбеснели се пеперуди, сякаш бе спечелила от мъгълското тото и наградата бе дошъл да й връчи някой секси вампир по бански.
- Оф, стига си се разсейвала! – положението не бе добро, щом вече започваше и сама да си говоре. Определено й трябваше емоционална подкрепа.
И точно в този миг, когато се намираше някъде на стълбите между етажите на звънеца се позвъни и Ари хукна към вратата.
- ИНА! Ох, по ягодите... – напълно беше изключила, че я е поканила на гости. И така десет секунди по-късно, червенокосата отвори вратата с гръм и трясък. Напълно забравяйки всичките си маниери, хвана за ръката новодошлата и я придърпа навътре.
- Да, да, здравей. ТРЯБВА ДА МИ ПОМОГНЕШ! – май беше малко хиперактивна? Или полудяваше? Може би нещо по средата? – Спешно.
Арина се беше прибрала само преди два часа и бе заварила имението пусто и празно. Вместо намусените физиономии на родителите си беше открила малка невзрачна бележцита, подхвърлена на масичката в предверието. Тя бе надраскана с елегантния почерк на майка и, но от написането се усещаше студенина и безразличие:
„Отиваме на посещение на френския Министър на магията.
С брат ти. Не взривявай нищо. Оставяме ти пари”.
И това беше. Нямаше емоция, съжаление или дори имитация на чувства. Сякаш червенокосата бе някаква си там, хваната от гората и набутана в семейството, за да им пречи.
- Чудно, чудно. Сега какво ще правя? – решението бе просто. Трябваше да се подготви за всичко планирано през лятото – през висенето на самотен плаж, куидичния лагер, посещението на Гърция с приятелите й и още...какво имаше?
Не, не, май пропускаше нещо...
Прехапа долната си устна и се загледа в празните стени, докато подритваше куфара си към стаята си. Започваше да изпада в някакво странно състояние – нещо средно между паника: „ама къде са ми късметлийските куидични чорапи!?” и шок: „не мога да реша какво да правя със себе си!”. Дори в корема й започнаха да пърхат ято разбеснели се пеперуди, сякаш бе спечелила от мъгълското тото и наградата бе дошъл да й връчи някой секси вампир по бански.
- Оф, стига си се разсейвала! – положението не бе добро, щом вече започваше и сама да си говоре. Определено й трябваше емоционална подкрепа.
И точно в този миг, когато се намираше някъде на стълбите между етажите на звънеца се позвъни и Ари хукна към вратата.
- ИНА! Ох, по ягодите... – напълно беше изключила, че я е поканила на гости. И така десет секунди по-късно, червенокосата отвори вратата с гръм и трясък. Напълно забравяйки всичките си маниери, хвана за ръката новодошлата и я придърпа навътре.
- Да, да, здравей. ТРЯБВА ДА МИ ПОМОГНЕШ! – май беше малко хиперактивна? Или полудяваше? Може би нещо по средата? – Спешно.
