6. Две притеснени майки

- Още ли няма нищо от Юлий - кършеше ръце съпругата ми Лили. - Скъпа, какво за бога става в това училище, което все държиш да го пращаш. Миналата година се върна с някаква не знам си каква змейска шарка…
- Драконова - подскажах аз…
- Драконова… змейска, все тая, а тази година нито вест, нито кост. Живо ли е въобще момчето ни? И тази, тази… птица се върна вече няколко пъти без писмо от него. Ако просто ми беше казала, че си магьосница, може би аз можех да износя детето ни и той да бъде обикновен като мен и да ходи на нормално училище. А и твоето семейство ме плаши. 
- Спокойно, мила, никой няма да разбере за теб. Положила съм много магии, които ще скрият съществуването ти и няма от какво да се страхуваш. В безопастност си, а и никой не знае, че съм жива… “все още” - последното си го помислих на ум и въздъхнах. 

Лили беше права трябваше да направя нещо. Аз също бях изнервена от седмица и не можех да спя. Кошмарите, как Шаркови измъчват Юлий с Круцио ме спохождаха всяка вечер и се събуждах цялата потна в леглото и след това не можех повече да заспя и кроснах из цялата къща. Единственото, което ме успокояваше наистина беше природата и правих големи разходки през деня и събирах билки, докато времето още го позволяваше. Освен, че трябваше да успокоявам съпругата си, че всичко е наред, трябваше да убедя ѝ ума си, че нищо не се случва. Но вътрешно тя знаеше, че нещо става и това усилваше тревогата й. А и изпращането на Юлий до училището се беше провалило, заради някаква фалшива следа, която онази лъжлива старица ми беше дала в Торбаланово. Вместо да заведе сина си сама до извора Багра, аз преследвах информацията за дейността на Шаркови. И сега се чувствах гузно, че бях помолила племенницата на Илияна Георгиева да вземе със себе си Юлий до “Мунгов”.


Да, трябваше да направя нещо. - повторих си отново на ум.
Слезнах до лабораторията си долу и започнах да оглеждам арсенала ми от оръжия, които бях натрупала през годините. Забелязах, че Юлий беше отмъкнал някои от любимите ми отвари, но аз не се нуждаех всъщност от тях. Напъхах всичко, което ми трябваше в бездънната ми чанта и отидох да се сбогувам с Лили. Нямаше да се върне без да разбере какво става. 


Няколкото часа шофиране с колата ме умориха, но така беше най добре. Не исках да оставам магически подпис от дома си, за да не го проследят. Единствено използвах магия в магическия си магазин или лабораторията, но от съображение за сигурност бях поставила много покриващи магии, които не можеха да се проследят. Параноята за сигурност, винаги е била водеща при мен, още от най-ранния ми живот. Но това бях аз - Небесна Звездинова, нито напълно човек, нито Вийла, израстнала в семейство, което използва черна магия. 

Колата и спря пред къщата Илияна Героргиева. Беше време да говори с друга майка, която имаше дете в това училище. 

@Илияна Георгиева

  

Това РП пресъздава ключов момент от Главната сюжетна линия (ГСЛ) на форума. Повече информация относно ГСЛ можете да прочетете тук (клик).

Последните няколко седмици Илияна беше на тръни, меко казано. 

След случилото се лятото, очакваше Люба да продължи да поддържа връзка и ако успее да поразпита вийлите там за... състоянието си, да се звърже.
Дали просто не беше се отплеснала покрай хормоните?
Нова учебна година. Нов приятел...
Нови... умения.

Насъбраха й се доста неща.
Все пак беше тинейджър. Не беше толкова странно да не й пише. Нали?

Лошото предчувствие остана загнездено дълбоко в стомаха й през деня. Липсата на работа, която да я разсее не помогна.
Изскърването на спирачки на улицата отпред пък помогна още по-малко.

- Мога ли да ви помогна?
- Вие ли сте Илияна Георгиева? - въпреки тревогата, която вече със сигурност се изписваше и по лицето на Илияна, жената срешу нея бе красива.

Златисти коси, ясни сини очи. Всяка една друга година тези черти не биха й направили чак такова впечатление. Българките бяха красиви жени.
Но след това лято...
Люба.

- Да, аз съм.
- Небесна Звездинова. Мисля, че не сме се засичали преди.
- Майка на Юлий? Запознах се с него наскоро. - Защо бе тук? Защо е разтревожена? - Люба спомена, че ще ходят заедно на първия учебен ден.
- Всичко наред ли беше?
- Да. Ясен беше тук сутринта, а Люба отиде до Торбаланово да вземе Юлий. После потеглиха с колелото. - собствената й тревога вече не беше дълбоко в стомаха й. Беше хванала сърцето й докато описваше първия учебен ден - Какво има?
- Колело? Не е ли опасно толкова път?
- Час и половина е. Люба го кара от втората година вече... И вие не сте чували нищо от децата?

- Да, за това поне съм. - училището щеше да им съобщи ако не са.. нали? - Люба е достатъчно отговорна и оправна. Ако се беше случило нещо щеше да ги върне обратно. А и от Мунгав щяха да пратят вест ако ги няма. Нали?
- Хмм така е. - Небесна отговори на незададения й въпрос - Но гората е..
- Гората й е по-позната от задния ни двор. 

Двете се умълчаха, докато Илияна стана да приготвя нови чаши кафе, но се спря. Първите неусетно бяха изчезнали. Може би не беше добра идея в сегашното си нервирано състояние да се наливат с кофеин.
Току виж са вдигнали стан срещу училището.
Отвори друг шкаф и извади от билковите миксове на Люба. Прилежно надписани със състав и инструкции.
Не това дете не се е загубило в гората.
А и да беше, до сега щеше да се е прибрала, с момчетата. Цели и невредими. Щяха да са по скоро като след къмпинг, отколкото като след загубени в гората.


- Спирам ни кафето, достатъчно сме нервни и двете че да допълваме с кофеин - Постави чайника от който лъхаше на лайка, пасифлора и лимон, в центъра на масата. Беше време за планове - Люба е изключително редовна в писмата, а и писах на самото училище. От тях, включително и домовите ръководители, също няма отговор.
- Откога така?
- От както започна учебната година. Последно се чух с Колева седмица преди това.
- Значи трябва да разберем там какво се случва.
- Някакви идеи?

Отпих една глътка от чая и се замислих какъв беше моя план..? 


- Не, нямам никакви идеи… -  въздъхнах аз накрая - освен, че трябва да отида на говоря с някой направо в училището. Това беше целта ми, когато излязох днес сутринта от вкъщи. Обещах на партньорката ми, да не се прибирам, докато не науча, какво е станало с Юлий. Отбих се тук само, за да разбере, дали наистина е в училището и след това ще продължа към Мунгов. 
- Сега ми хрумна, че имам приятелка в Министерството. Може да се свържа с нея и да видим дали не знае нещо за училището. 
- А през това време, аз ще отида до Мунгав и ще видя какво става там.
- Как ще поддържаме връзка? - попита ме художничката.
- Мога да ти пратя моя патронус? - предложих аз. 
- Това ще свърши работа първоначално, но ще ни трябва по сигурна комуникация  - каза замислена Илияна. - Ще ти дам едно илюстрирано учебно помагало, когато е готово. Миналата година министерството ме накара да го илюстрирам. Имам още два екземпляра,, но ще ми трябва време малко време, за да го направя подходящ за тайна комуникация.
- Страхотна идея. Значи ще поддържаме връзка.

След като Илияна ми обясни как се използва и благодарих за чая и се сбогувах с нея. Насочих колата си направо по пътя към магическото училище. Когато стигнах там, не бях изненадана, че някаква магическа бариера ми попречи да влезна в него. 

- Караконджолите да го вземат, как не се сетих по рано, че не съм ученик или част от персонала. Разбира се, че не мога да влезна вътре - казах си ядосана на себе си.


А и никой не ме чакаше отпред, за да ме вкара в замъка - помислих си аз…


Вече беше прекалено късно да изпратя каквото и да е съобщение на другата майка. Затова подкарах колата обратно към Велико Търново. Щях да отседна в един хотел там и като си почина щях да отида отново да посетя Георгиева и видя какво е научила от приятелката си в МнМ.