Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

    Има ли желание, има и начин.

    Воил Керемидов
    Воил Керемидов
    Търговец
    Търговец


    Галеони : Има ли желание, има и начин. Coin10 50
    Ниво : Има ли желание, има и начин. Untitl37
    Статистики :
    Има ли желание, има и начин. Streng10 Сила: 4
    Има ли желание, има и начин. Shield10 Издръжливост: 2
    Има ли желание, има и начин. Brain10 Интелигентност: 2
    Има ли желание, има и начин. Runnin10 Ловкост: 4
    Има ли желание, има и начин. Magic-10 Магия: 2
    Има ли желание, има и начин. Clover10 Късмет: 4

    Има ли желание, има и начин.

    Писане by Воил Керемидов Чет Юли 20, 2023 12:20 am





    Последните няколко месеца на Воил бяха пълни с преживявания, кои далечни от случващото се в България, кои твърде близо - но все пак имаше пропуски, които спешно се налагаше да навакса. Изпрати няколко от “доверените” си наемници, които бяха дотолкова доверени, доколкото им се зплащаше, да проучат въпросите, които го интересуваха, но знаеше, че на вълка врата му е дебел, защото си върши работата сам. 



    По неведомите пътища Информаторски се добра до името Зак Кралев.
    Когато твърде много пътеки водеха към едно и също място имаше два варианта: или той беше човекът, от когото имаше нужда или беше капан. Затова и бе изключително предпазлив. Изчака няколко седмици преди изобщо да задвижи плана си. За човек с парите и връзките на Воил, беше изненадващо трудно да изрови достатъчно за въпросната личност. Следите му бяха добре прикрити и като че ли никой не знаеше нищо за него, освен работното му място. Какво остава за миналото. Това отново бе нож с две остриета, а Керемидов имаше нужда точно от такъв. 


    Изпитваше нужда да се разходи до столицата сам, без група от бабаити, които да стоят на несъмнително разстояние от него. Уви, за това им се плащаше и още посягайки за палтото си, видя с крайчеца на окото си как няколко души се изправят от масата в кухнята на импровизираното му моментно скривалище. 


    - Няма да е нужно, момчета. - отсече намествайки връхната си дреха. - Ако не се върна до час - два, сам съм си виновен.


    Засмя се почти приятелски насреща им и изчезна. 


    Никога не беше харесвал магипортацията, убиваше чара от пътуването, но пък беше възможно най-практичното нещо, което магьосниците някога бяха измислили. Мъглите също можеха да произвеждат огън от нищото, да контролират водата, да убиват с техните оръжия, които в някои ситуации са далеч по-ефективни от “Авада Кедавра”. 
    Но пътуването все още им куцаше. 


    Знаеше, че магията му може да бъде проследена, затова си остави последните десетина минути до бара за разходка. Градът му липсваше по един странен сантиментален начин. Скоро щеше да се върне и да има цялото време на света да му се наслади, но сега трябваше да се слее с тълпите и малко стигне до Джендем.
    Държеше периферията на шапката си ниско, а късния час помагаше допълнително да се движи като едно със сенките.
    Бутна старинната врата и се запъти право към единственото самотно сепаре, колкото и да му се искаше да седне на бара като истински мъж. Разговорите не бяха предвидени за чужди уши, а на фона на абсолютно пълното заведение в петък вечер - имаше причина това място да бе празно и усамотено.


    - Добър вечер. - приветливата и слънчева дама се бе появила от нищото. - Какво ще желаете?
    - Макалън от двадесет и шеста. - опита се да отвърне също толкова топло, но ледения му нрав и специфичния характер не му помагаха особено. - Но ще приема и Специалитета на заведението заедно с най-хубавото ви уиски, благодаря. 


    Само при мисълта за Макалън и устата му се напълни със слюнка. Изкара една от пурите си и я отвори. Прокара тютюневите листа под носа си и след това запали с кибрита си. 


    След няколко минути на входа на сепарето се появи лъчезарния барман, който му изглеждаше толкова познат от някъде. Въпреки усилията му да се сдобие с информация за въпросния човек, разполагаше само с това, което знаеше за него и брат му от документацията в банката. Тях никога не можеше да забрави. 


    - Добър вечер, господин Кралев. Както можете да предположите идвам при Вас по бизнес. Ценя дискретността и качествената работа. - бръкна във вътрешния джоб на сакото си и изкара запечатан плик, който постави на масата, която беше в същия викториански стил, като входната порта. - Това е информацията от която имам нужа, заедно с предложението ми. 

    Воил направи знак към сепарето, приканвайки Зак да седне и побутна леко плика към него.
    Информацията от която имаше нужда бе изключително чувствителна, при това за доста специални личности и дори не смяташе, че е добра идея да обсъжда абсолютно всичко на глас. Все пак ставаше въпрос за Ран Тургулов, сегашния министър на магията и потенциалните му връзки с когото и да е било. Бе повече от очевидно, че е парцалена кукла на конци.
    Дръпна от пурата си и потупа леко левия си вътрешен джоб, проверявайки другия плик, но все още не беше ясно дали ще се стигне и до него. 

    Вихрен Вокил, Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.


      В момента е: Сря Май 22, 2024 5:58 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!