Тъмнина, мрак, глад.
Поредно наказание, или пък .. не се знаеше ? Не беше направил голям проблем, но вийлата беше решила инак. Илиян беше в килиите. Липсваха само оковите в това място. Средновековна килия, отвратително място, което можеше да побърка човек. Нима на такива неща ще са подложени и по-малките ученици ? Ужас ! Всичко това беше грешно
Илиян от вече не се знае колко време дремеше тук. Мислеше си за приятелите. За Люба. Премина дори и мисъл за починалата му майка. Не смееше да покаже и най-малката слабост. Все пак, поне в неговите очи, беше „лицето“ на проблемите, които щеше да има новата директорка. Всичко това, примесено с глада не му се отразяваха добре. Наистина ли можеше да изгние в тая дупка. „Т‘ва не е наказание“ мислеше си Илиян. „Т‘ва е мъчение“. Този режим, беше прекалено суров. Илиян виждаше как малките ученици от домът му изнемогват. Те са изтощени, виждат се рани, учат се на магии, които не трябва, имаше слухове и за други неща , които не харесваше Илиян. Министерството нямаше какво да направи. Илиян наистина би се възползвал от връзките си в този момент
Кр-ъ-ъ-ц !
Отвори се вратата, близка до неговата Килия.
Туп-туп, Туп-туп!
Едни по-тежки и по-леки стъпки се чуваха в този момент. Илиян се засмя със глас, след което като един типичен затворник извика
-Нов човек е със смъртна присъда ли ? Трябваше да викате Death Man Coming ! Дори не направихте ефекта то-о-о-л-кова драматичен, колкото трябваше, аха-ха-ха !
В този момент, забеляза обаче нещо, което в същия момент не го учуди и го учуди в същия момент. Беше Исмаил. Илиян се зарадва, че приятеля му е добре в първия момент, но след това погледна вийлата, която го „съпровождаше“. Исмаил влезе в килията на Илиян, след което го погледна и попита:
-Ти по по тъп начин, нямаше ли как да се изкажеш ?