Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Един момчешки разговор

    Юлий Звездинов
    Юлий Звездинов
    Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, трети курс, дом


    Галеони : Един момчешки разговор Coin10 6
    Ниво : Един момчешки разговор Untitl40
    Статистики :
    Един момчешки разговор Streng10 Сила: 28
    Един момчешки разговор Shield10 Издръжливост: 12
    Един момчешки разговор Brain10 Интелигентност: 22
    Един момчешки разговор Runnin10 Ловкост: 11
    Един момчешки разговор Magic-10 Магия: 20
    Един момчешки разговор Clover10 Късмет: 28

    Бобчета : Един момчешки разговор TomatoЕдин момчешки разговор SapphireЕдин момчешки разговор BlueberryЕдин момчешки разговор EmeraldЕдин момчешки разговор CabbageЕдин момчешки разговор MangoЕдин момчешки разговор SausageЕдин момчешки разговор PearЕдин момчешки разговор BaconЕдин момчешки разговор HoneyЕдин момчешки разговор Ruby

    Един момчешки разговор

    Писане by Юлий Звездинов Вто Юли 18, 2023 3:11 pm


    Няколко дни след започването на учебната година се събудих както винаги много рано. Облякох си спортни мъгълски дрехи и се насочих към Общата стая. Направих няколко упражнения за разгрявка и изпълних цялата поредица Ката. Когато приключих не бях уморен и си помислих тъжно как ми липсва, сутрешното бягане. Но на втория ден след тържеството, се опитах да излезна, за да побягам по моста и две Вийли ме върнаха в стаята. От тогава се загнезди един план в мен, да се пробвам тази година за пост в куидичния отбор на дома ни. Така щях да имам известна свобода, за да излизам и да тренирам с отбора.

    Но какво щях да правя със страха ми от високо и това, че никога не съм качвал досега на метла и не знаех въобще правилата на тази игра?
    Поне ако имах малко опит с летенето, щях да бъда по-спокоен, но се разболях от Драконова шарка още преди да почнат уроците ни по летене.

    Въздъхнах тежко и седнах на дивана с една нова книга в ръка “ Чарове за напреднали”. Беше време да напредна и с тази дисциплина. И едно заклинание привлече вниманието ми - залепващо заклинание.
    Да това ще е решение, за да не падна от метлата, а със страха ми щях да го преодолея някак си. Може би да летиш с метла е по-хубаво, отколкото с грифона?

    Когато слънцето се дигна, се показа една рошава рижава глава от коридора към стаите на момчетата.

    Добро утро - прозя се Вихрен.
    Рано си станал.
    - Обичам да ставам рано - изсумтях аз. - И да тренирам. Хей, Рен, ти ще участваш ли в отбора по куидич?

    @Вихрен Вокил

    Вихрен Вокил, Ела Благоева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Един момчешки разговор Coin10 111
    Ниво : Един момчешки разговор Untitl42
    Статистики :
    Един момчешки разговор Streng10 Сила: 42
    Един момчешки разговор Shield10 Издръжливост: 26
    Един момчешки разговор Brain10 Интелигентност: 42
    Един момчешки разговор Runnin10 Ловкост: 32
    Един момчешки разговор Magic-10 Магия: 42
    Един момчешки разговор Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Един момчешки разговор MangoЕдин момчешки разговор TomatoЕдин момчешки разговор AppleЕдин момчешки разговор EmeraldЕдин момчешки разговор CinnamonЕдин момчешки разговор SapphireЕдин момчешки разговор BlueberryЕдин момчешки разговор SausageЕдин момчешки разговор RubyЕдин момчешки разговор PearЕдин момчешки разговор CabbageЕдин момчешки разговор PizzaЕдин момчешки разговор BaconЕдин момчешки разговор ChiliЕдин момчешки разговор ChocolateЕдин момчешки разговор TuttifruttiЕдин момчешки разговор Diamond

    Re: Един момчешки разговор

    Писане by Вихрен Вокил Сря Юли 19, 2023 5:38 pm


    @Юлий Звездинов






    - О? Ъъъ… -  красноречието му бе впечатляващо рано сутрин.
    Приглади косата си с пръсти,  в напразен опит  да размърда малкото си будни мозъчни клетки, за да успее да подреди цялата налична информация, която изискваше отговорът на този въпрос с особена сложност. А въпросът се усложняваше от факта, че на художника му се искаше да отговори с едно простичко „не”,  обаче тази лелеяна дума щеше да донесе след себе си редица нежелани последствия. От друга страна положителен отговор вероятно би довел до тежки физически повреди по не особено добре тренираното тяло на рижия.
    - Ще се опитам -   му се струваше като достатъчно безопасен  и неангажиращ отговор,  който се доближаваше сравнително много до истината. – В противен случай Ужасът на Мунгав ще ми вгорчи живота  -  додаде съвсем тихо, за да не ги чуе, който не трябва и да му прекъсне битието  още тук и сега.
    - Какво е ужасът на Мунгав? -  огледа се обезпокоен Юлий из стаята, сякаш някой можеше да се появи ненадейно и да подслуша доверения им разговор.
    - Не е „какво”, а „кой” -  поправи го Вихрен.
    - И кой е?
    - Виждал си я наоколо, винаги  нацупена, с рошава коса, прилича на гръмоносен облак…

    Шестокурсникът бе благодарен на съдбата, че го срещна с Юлий в онзи случаен ден в Торбаланово, вече дължеше много на момчето, не само задето му спаси живота в селото, но и за помощта в деня на пристигането,  нямаше да забрави, че Звездинов пазеше гърбовете им, когато се измъкнаха в онази вечер. Изобщо не се съмняваше, че момчето щеше да успее да се справи с куидича далеч по-добре от него самия, но не можеше просто да го набута  в лапите на дракона вместо себе си, нали?
    - Защо ще ти вгорчава живота?
    - Защото обича да печели и иска купата, а май няма достатъчно хора за отбора, затова се опитва да набута мен – опита се да обясни вече малко по-буден от преди, с надеждата, че успява поне малко да звучи логично, но все още му се спеше много, чувстваше се ужасно изтощен. -  Но ти не се тревожи -  измънка между две прозевки. – Ще се справиш чудесно, ако се запишеш. Нали съм те виждал какво можеш. –  стараеше се поне малко да звучи успокоително и окуражително, последното, от което имаше нужда хлапето,  бе  допълнителен стрес на фона на всичко случващо се в училището. –  Да не би да обмисляш да се запишеш?

    Юлий Звездинов and Ина Янакиева харесват този пост.

    Юлий Звездинов
    Юлий Звездинов
    Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, трети курс, дом


    Галеони : Един момчешки разговор Coin10 6
    Ниво : Един момчешки разговор Untitl40
    Статистики :
    Един момчешки разговор Streng10 Сила: 28
    Един момчешки разговор Shield10 Издръжливост: 12
    Един момчешки разговор Brain10 Интелигентност: 22
    Един момчешки разговор Runnin10 Ловкост: 11
    Един момчешки разговор Magic-10 Магия: 20
    Един момчешки разговор Clover10 Късмет: 28

    Бобчета : Един момчешки разговор TomatoЕдин момчешки разговор SapphireЕдин момчешки разговор BlueberryЕдин момчешки разговор EmeraldЕдин момчешки разговор CabbageЕдин момчешки разговор MangoЕдин момчешки разговор SausageЕдин момчешки разговор PearЕдин момчешки разговор BaconЕдин момчешки разговор HoneyЕдин момчешки разговор Ruby

    Re: Един момчешки разговор

    Писане by Юлий Звездинов Нед Юли 23, 2023 11:23 am


    - Да, искам да участвам. - казах аз с приглушен глас. 

    Нямаше да призная, че ме е страх от високото, че упражненията на Избраните след часовете ме изцеждаха до дупка и веднага заспивах в леглото си, нито нямаше да си призная, че съм разочарован от положението в Замъка. 
    Не можех да повярвам, че Вийлите са лоши и как се държаха с нас. Имаше нещо друго зад това, но преуморен и претоварен психически през седмицата не можех да мисля за това. Сега се радвах на почивния си ден, където можех да успокоя мозъка си, но тялото ми макар и цялото натъртено се нуждаеше от истинска тренировка.  
    Покрай нас минаха няколко забърни съученика и ни погледнаха със завист. Всички Избрани момежехме да почиваме през Уикенда, докато Редовите имаха задачи и уроци. Затова и Общата ни беше толкова тиха. 

    - Какво ще правиш днес? - попитах Вихрен. 
    - Не знам. Ще се срещна с Илиян най вероятно. А ти?
    - Ще отида до библиотеката. Искам да си взема няколко книги за магическа архитектура. 
    - Откога се интересуваш от магическа архитектура? Тя не е ли за напреднали ученици?
    Дигнах рамене и си помислих: “откакто ни сложиха тези медальони, за да ни следят”
    Бях получил порицание от Вийла Виктория, че съм се забавил онзи ден много в Библиотеката. 
    - Ние и сега учим в часовете магии за 4-5 година. Едвам ги разбирам понякога. Даже с подготовката на Небесна не се справям с материала. Искам поне да уча нещо, което ме интересува. А вие, какво сте замислили пак с Илиян? Трябва ли пак да ти прикривам гърба?



    Точка късмет

    @Вихрен Вокил

    Вихрен Вокил and Ина Янакиева харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Един момчешки разговор Coin10 111
    Ниво : Един момчешки разговор Untitl42
    Статистики :
    Един момчешки разговор Streng10 Сила: 42
    Един момчешки разговор Shield10 Издръжливост: 26
    Един момчешки разговор Brain10 Интелигентност: 42
    Един момчешки разговор Runnin10 Ловкост: 32
    Един момчешки разговор Magic-10 Магия: 42
    Един момчешки разговор Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Един момчешки разговор MangoЕдин момчешки разговор TomatoЕдин момчешки разговор AppleЕдин момчешки разговор EmeraldЕдин момчешки разговор CinnamonЕдин момчешки разговор SapphireЕдин момчешки разговор BlueberryЕдин момчешки разговор SausageЕдин момчешки разговор RubyЕдин момчешки разговор PearЕдин момчешки разговор CabbageЕдин момчешки разговор PizzaЕдин момчешки разговор BaconЕдин момчешки разговор ChiliЕдин момчешки разговор ChocolateЕдин момчешки разговор TuttifruttiЕдин момчешки разговор Diamond

    Re: Един момчешки разговор

    Писане by Вихрен Вокил Чет Юли 27, 2023 10:35 pm


    @Юлий Звездинов



    - Надявам се, че не -  достатъчно бе забъркал детето в и без това обърканите си планове, не искаше да рискува излишно заради него, още повече когато същите тези планове постоянно се объркваха и накрая нищо не се получаваше както трябва.
    Отпусна се назад в канапето, сънят не бе помогнал особено да пребори умората и болката от нараняванията след вчерашната тренировка. Сякаш нищо не бе способно да му помогне да си върне силата и енергията, имаше усещането, че се движи на забавен кадър.
    -  Така и не успях да ти се отблагодаря за всички услуги до сега, ако някога мога да ти бъда полезен с нещо – винаги можеш да разчиташ на мен. Но, Юлий, наистина не искам да те замесвам в… -  дори сам не знаеше в какво точно се бе забъркал. Какво представляваха те, някаква съпротива? Противник в битка? Но за какво? За каква кауза се бореха? Не, те просто оцеляваха…  достатъчно ли беше? Колко още щяха да издържат? Краят на учебната година му изглеждаше безкрайно далеч в този момент.  – в ситуацията.
    -  Няма проблем -  усмихна се момчето, но умората се долавяше и у него.
    -  Може би  ще дойда с теб в библиотеката -  поне да го наглежда, ако не друго, не му изглеждаше безопасно някой от учениците да се разхожда сам без да има кой да му пази гърба.  -  Не съм добър в практическата магия, но съм ненадминат в теория и логика. Може би ще успея да ти помогна с магическата архитектура. Веднъж и аз да съм полезен с нещо -  а и трябваше да прегледа няколко книги за изкуство и история без да привлича излишно внимание. -  Освен това съм по-голям и няма да има проблем да ми дадат всички книги, които са ти необходими, ние вече учим дори забранени  магии. -  искаше му се да поговори с Юлий още малко, беше му интересно какво мисли хлапето за създалата се ситуация, както и вийлите. За разлика от Вихрен, който бе прекарал по-голямата част от живота си в рисуване, Звездинов  сякаш имаше по-обстоен поглед върху магическия свят. -  Е, какво ще кажеш?
     


    за мен си: точка интелигентност.

    Юлий Звездинов and Ина Янакиева харесват този пост.

    Юлий Звездинов
    Юлий Звездинов
    Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, трети курс, дом


    Галеони : Един момчешки разговор Coin10 6
    Ниво : Един момчешки разговор Untitl40
    Статистики :
    Един момчешки разговор Streng10 Сила: 28
    Един момчешки разговор Shield10 Издръжливост: 12
    Един момчешки разговор Brain10 Интелигентност: 22
    Един момчешки разговор Runnin10 Ловкост: 11
    Един момчешки разговор Magic-10 Магия: 20
    Един момчешки разговор Clover10 Късмет: 28

    Бобчета : Един момчешки разговор TomatoЕдин момчешки разговор SapphireЕдин момчешки разговор BlueberryЕдин момчешки разговор EmeraldЕдин момчешки разговор CabbageЕдин момчешки разговор MangoЕдин момчешки разговор SausageЕдин момчешки разговор PearЕдин момчешки разговор BaconЕдин момчешки разговор HoneyЕдин момчешки разговор Ruby

    Re: Един момчешки разговор

    Писане by Юлий Звездинов Съб Юли 29, 2023 2:19 pm


    - Добре. Това е страхотна идея, - зарадвах се и се замислих дали да споделя тайната ми с Рен, че искам да се отърва от медальона ми.. 
    Прочистих гърлото си и погледнах неудобно към земята. Не бях свикнал да споделям тайните си с някой. Досега нямах истински приятел, не и такъв като Вихрен, на който имах пълно доверие. 
    - Хей, какво има малкия? - насърчи ме той. - Можеш да ми кажеш всичко. 
    - Ъъъ.. - замънках аз. - Просто се чудех, дали знаеш как да се отърва от този медальон? Вече пробвах няколко пъти да го сваля и той все се връщаше на врата ми. Ина сподели с мен, че това са проследяващи медальони. Знаеш ли не се чувствам добре, че ме следят. 
     
    Погледнах Рижавия с очакваш поглед, но погледа му издаваше моите опасения и той не знаеше повече от мен. Това ме мотивира още повече да намеря начин да го неутрализирам. 


    - Защо? Какво искаш да направиш? - попита ме Вокил. 
    - Ако беше някой друг щях да го излъжа, че искам да хвърлям торови бомбички, но истината е, че искам да изпратя писмо до майките ми. Вече няколко училищни сови пуснах, но всички се върнаха обратно с писмото ми. Небесна, родната ми майка много ще се притесни и като я познавам нищо чудно, съвсем скоро да се появи тук и да ме прибере към вкъщи. Знам, че тази година положението тук не е розово… хм… даже е много трагично, истински затвор, но започнах да уча наистина много интересни неща, вече имам няколко приятели и връщането вкъщи за “моята безопасност” … - казах аз и направих с ръце кавички, - само ще ме направи наистина много тъжен. И знам, че се срещаш тайно с другите от време на време и не искате да ме намествате с това, защото съм малък, но предпочитам да остана тук и да се бия с вас, докато извоюваме свободата си. А съм сигурен съм, че някой прави нещо отвън, защото познавам много добре Небесна. Тя не би стояла настрана. 


    Уф, отдъхнах си, когато споделих мислите, които ме тормозиха от дни с Вихрен.

    Вихрен Вокил and Ина Янакиева харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Един момчешки разговор Coin10 111
    Ниво : Един момчешки разговор Untitl42
    Статистики :
    Един момчешки разговор Streng10 Сила: 42
    Един момчешки разговор Shield10 Издръжливост: 26
    Един момчешки разговор Brain10 Интелигентност: 42
    Един момчешки разговор Runnin10 Ловкост: 32
    Един момчешки разговор Magic-10 Магия: 42
    Един момчешки разговор Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Един момчешки разговор MangoЕдин момчешки разговор TomatoЕдин момчешки разговор AppleЕдин момчешки разговор EmeraldЕдин момчешки разговор CinnamonЕдин момчешки разговор SapphireЕдин момчешки разговор BlueberryЕдин момчешки разговор SausageЕдин момчешки разговор RubyЕдин момчешки разговор PearЕдин момчешки разговор CabbageЕдин момчешки разговор PizzaЕдин момчешки разговор BaconЕдин момчешки разговор ChiliЕдин момчешки разговор ChocolateЕдин момчешки разговор TuttifruttiЕдин момчешки разговор Diamond

    Re: Един момчешки разговор

    Писане by Вихрен Вокил Чет Авг 03, 2023 6:34 pm


    @Юлий Звездинов





    Дори не можеше да каже, че е изненадан от прозорливостта на детето. Бе успял да го опознае достатъчно за няколкото им кратки срещи извън замъка и времето, прекарано за тези проклети стени. Юлий бе наблюдателен  и умен, естествено бе да забележи какво се случва. За всеки, който поне малко познаваше групичката им от обичайните заподозрени, бе ясно, че няма просто да се примирят и да кротуват с положението си на затворници. Въпросът, който притесняваше рижия в момента, бе дали някой друг бе проявил същата далновидност като Звездинов и застрашаваше ли подобна опасност плановете им. Дали бяха проявили небрежност?


    Но първо трябваше да изясни друго недоразумение, което регистрира в потока от думи на русокосия.

    - Виж, Юлий, не си разбрал правилно… -  започна леко несигурно, докато във все още съненото му съзнание се блъскаха въпрос след въпрос, в опит да отблъснат надигащата се в него паника.
    - Не ме изкарвай глупак -    почти се тросна хлапето.
    - Нямам такова намерение -  повдига ръце  с отворени длани към второкусника, все едно се предава, а може би наистина е така, не желае битка с него. -  Но наистина не си разбрал причината да не искам да те замесвам -  обяснява вече със съвсем спокоен, но уверен тон, без да откъсва поглед от очите на момчето. -  Не е защото си малък, а защото не искам да пострадаш, заради нашите действия -   колкото по-малко хора поемаха отговорността, толкова по-малко хора щяха да понесат и наказанията, въпреки че с познанията си Юлий можеше да е ценен съюзник, Вихрен предпочиташе да го държи настрана.
    - Но аз искам да участвам!
    - Вече рискува достатъчно заради нас -  дори не смееше да преброи колко услуги има да му връща. -  И сме ти благодарни, наистина.
    - Но?
    - Не знаем до къде са способни да стигнат вийлите, не искам да пострадаш.
    - Знаеш ли как да си махна медальона? Или да изпратя писмо? -  явно накрая реши да попита директно, макар че ако имаше подобна информация Рен щеше да я сподели с него.
    - Не -  поклати угрижено глава. На него също не му харесваше да го държат като куче на каишка и търсеше начин да се отскубне без вийлите да разберат за това, но все безуспешно. Доколкото знаеше останалите  от групата също не бяха пожънали успех. -  И по двата въпроса -  той самият никога бе бил близък със семейството си, не и след като го заточиха тук, преди пет години. Пишеше им само когато се налагаше, те на него също, което означаваше максимум две писма в годината. До този момент не бе осъзнал, че останалите ученици имат нормални семейства, които се притесняват за тях и им пишат редовно.  – Но може би ще получим някои отговори в Библиотеката -  внезапно го осени друга идея -  Юлий, ти какво знаеш за Алианса и Задругата? -  той самият се бе  затворил в своя собствен свят на изкуство, като бе изключил всичко друго от него, но не бе задължително да е така и за останалите хора.

    Юлий Звездинов and Ина Янакиева харесват този пост.

    Юлий Звездинов
    Юлий Звездинов
    Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, трети курс, дом


    Галеони : Един момчешки разговор Coin10 6
    Ниво : Един момчешки разговор Untitl40
    Статистики :
    Един момчешки разговор Streng10 Сила: 28
    Един момчешки разговор Shield10 Издръжливост: 12
    Един момчешки разговор Brain10 Интелигентност: 22
    Един момчешки разговор Runnin10 Ловкост: 11
    Един момчешки разговор Magic-10 Магия: 20
    Един момчешки разговор Clover10 Късмет: 28

    Бобчета : Един момчешки разговор TomatoЕдин момчешки разговор SapphireЕдин момчешки разговор BlueberryЕдин момчешки разговор EmeraldЕдин момчешки разговор CabbageЕдин момчешки разговор MangoЕдин момчешки разговор SausageЕдин момчешки разговор PearЕдин момчешки разговор BaconЕдин момчешки разговор HoneyЕдин момчешки разговор Ruby

    Re: Един момчешки разговор

    Писане by Юлий Звездинов Съб Авг 05, 2023 1:53 pm


    - Всъщност не знам много за тях - казах засрамено аз. - Както знаеш едната ми майка е мъгъл, а другата - моята родна ме държеше по някаква си нейната причина настрана от магьосническия свят. Дори и когато разбра, че съм магьосник като нея, в началото трябваше да пазим тайна от Лили, докато Небесна и съобщи, че сме магьосници. Имах само ограничено време в магическите лаборатории на мама, но тя основно ме учеше на билки и отвари. Дори и книгите, които се намираха там и бях открил в един таен сейф, бяха повече за заклинания и контразаклинания за защита от черна магия. Небесна е обседена от това да бъда защитен, а дори не знам защо. Не знам нищо за нейното семейство или произход и когато повдигна въпрос, майка ми винаги се измъква, затова спрях да питам. Може би знам повече за мъгълския свят и мъгълското семейство. Едва тази година започнах да научавам някои неща за магьосническия свят. Затова и разоворите с Ясен в страноприемницата ми бяха толкова интересни. Чувствах се като в небрано лозе точно като него. 


    Погледнах надолу засрамен. Досега не бях честен с никой по този въпрос, а прикривах незнанията си с шеги или задавах въпрос. Повечето хора вече ме познаваха с това, че задавах много въпроси, но просто търсех отговори, за да запълня празнините, които имах в съзнанието си. Исках да намеря отговорите: Кой съм аз? Откъде идвам? Какъв е произхода ми? Дори все още не знаех какво точно искам? Защо Небесна така се стараеше да ме подготви, за да мога да се защитавам? Имах чувството, че е свързано с нейното минало. Дори не знаех, кой е баща ми. Според Лили баща ми е мъгъл, но само Небесна знаеше кой е, а тя пазеше ревностно своите тайни.

    Въздъхнах:
    - Знаеш ли, сега се сещам, че знам нещо за вийлите, което друг не знае. Миналата година бях около шест месеца в едно тяхно село и те не бяха много доволни от смяната власт в Задругата. Старата главна Вийла беше много обичана от всички кланове, но не съм сигурен за новата. Кажи ми ти какво за знаеш за магьосническия свят, моля те?

    Ина Янакиева харесва този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Един момчешки разговор Coin10 111
    Ниво : Един момчешки разговор Untitl42
    Статистики :
    Един момчешки разговор Streng10 Сила: 42
    Един момчешки разговор Shield10 Издръжливост: 26
    Един момчешки разговор Brain10 Интелигентност: 42
    Един момчешки разговор Runnin10 Ловкост: 32
    Един момчешки разговор Magic-10 Магия: 42
    Един момчешки разговор Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Един момчешки разговор MangoЕдин момчешки разговор TomatoЕдин момчешки разговор AppleЕдин момчешки разговор EmeraldЕдин момчешки разговор CinnamonЕдин момчешки разговор SapphireЕдин момчешки разговор BlueberryЕдин момчешки разговор SausageЕдин момчешки разговор RubyЕдин момчешки разговор PearЕдин момчешки разговор CabbageЕдин момчешки разговор PizzaЕдин момчешки разговор BaconЕдин момчешки разговор ChiliЕдин момчешки разговор ChocolateЕдин момчешки разговор TuttifruttiЕдин момчешки разговор Diamond

    Re: Един момчешки разговор

    Писане by Вихрен Вокил Вто Авг 08, 2023 11:34 am


    @Юлий Звездинов



    Две рижави вежди се изстреляха нагоре заинтригувано, ето Юлий знаеше нещо, което може би щеше да се окаже значимо, а го подхвърляше просто ей така, сякаш е някаква ключа, дочута в тоалетната. Имало е разногласия за смяната на властта, което само по себе си не бе нещо необичайно за всяко едно общество. Но даваше предпоставка за предположения, че вероятно не всички вийли бяха съгласни и със случващото се в училището, а може би дори си нямаха представа от промените.  Обаче възникваше въпросът как да различат едните от другите и дали всички новоназначени в замъка са избрани специално, защото са оказали подкрепа на новата власт на Задругата. Твърде много отговори, които нямаше кой да му даде. Вместо да успее да подреди цялостната картина, започваше да се чувства все по-объркан и това не му харесваше.


    - Небесна те е подготвила правилно -  опитва се да го успокои, всъщност му се иска някой да беше наблегнал на неговата собствена подготовка, но слабата му магическа активно бързо отказа семейството му от подобни опити. – Светът е опасно място, неприятно място -  както бяха разбрали вече при първата си среща. От този ден Вихрен все намираше нови и нови причини да се възхищава на детето. -  Не знам много повече от теб, честно казано -  призна с неохота пред детето. -  Семейството ми е част от политическия живот на магьосническото общество в страната, но ме държат настрана -  поколеба се дали е подходящо да споделя тази част от семейната си история с Юлий, но момчето му се бе доверило със своя живот и моралният дълг на приятелството донякъде задължаваше Вихрен да му отвърне със същото. -  За разлика от твоята майка, която се опитва да те предпази, моите родители не ме допускат, защото не отговарям на очакванията им. Не съм силен магьосник, отличен куидичен играч, първенец на випуска и т.н., а просто посредствен ученик във всяко отношение, освен рисуването. Но изкуството не е сред нещата, които се ценят в семейството ми. Иначе казано, Юлий, моите родители се срамуват от мен. – а той на свой ред бе избрал също да ги изключи от живота си и да се усамоти с  изкуството си. Но това изкуство нямаше да му спаси живота, както биха могли уменията на Юлий.
     
    И все пак може би имаше лъч надежда, една част от вийлите да не подкрепят не само новата власт в Задругата, но и новият режим в училището, дори да не одобряват случващото се с децата. Крехка надежда, но когато човек се дави, всяка сламка може да е сал. Не бързаше да го споделя с момчето все още, не искаше да се разочарова, ако Рен не се окажеше прав. И все пак трябваше да започне да наблюдава вийлите по-внимателно, да следи реакциите им или липсата на такива.
    - Може би в Библиотеката ще има повече информация. Видях доста томове с история – изтръгна го от мислите му.
    - Да, да вървим.
     




    КРАЙ!

    Небесна Звездинова харесва този пост.


      В момента е: Нед Май 19, 2024 8:02 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!