@Илиян Георгиев , каня те да ставаш зоомаг.
- Човечееееее - подсвирна тихичко Илиян. – Когато каза, че трябва да прегледаш много книги, определено не очаквах да са ЧАК толкова много!
Вихрен се опита да си представи как изглежда Библиотеката в очите на човек, който влиза в стаята за първи път – помещението бе сравнително голямо, определено надминаваше по размери училищната библиотека поне три пъти. Светлината идваше от малки стъклени сфери, които си левитираха свободно около рафтовете и по тавана в някакъв несвойствен синхрон, никакъв огън – в това светилище на знанието не се допускаше нищо, което би могло да повреди книгите. Помещението нямаше прозорци, всички стени бяха заети от рафтове, на които внимателно бяха подредени томчета в различен размер и цвят, а по средата върху старинни етажерки, украсени с майсторска дърворезба, стояха още книги. Между етажерките имаше място, колкото да се промуши само един човек, създаваха усещане за клаустрофобия, толкова нагъсто бяха разположени, за да се поберат повече. Близо до входа на Библиотеката можеше да се види кръгла маса със среден размер, около която бяха подредени канапета във викториански стил, украсени с изящна дърворезба. Камина липсваше. Малкият бар под масичката бе прилично зареден с различни видове алкохол. Светещите сфери бяха по-концентрирани над този ъгъл за четене.
Самата библиотека не се намираше в конкретна къща, понеже семейство Вокил разполагаха с много, а искаха помещението винаги да е наблизо, затова във всеки техен имот имаше по една врата, водеща насам.
- Нямаше да ми е нужна помощ, ако не бяха наистина много - въздъхна луничавия.
- Откъде са взели вашите толкова книги? Обрали са библиотека?
- Събирани са от семейството векове наред - плъзна поглед по рафтовете Вихрен, това място го потискаше, не понеже не обичаше книгите, а защото ясно осъзнаваше, че да четеш за магия и да си умел в прилагането ѝ, са две съвсем различни неща.
- Сигурно и в Мунгав няма толкова! – не спираше да гледа невярващо Илиян.
- Възможно е. Всяко чистокръвно семейство си има свои магически книги и си ги пази грижливо. Да, трябвало да предоставят копие на Мунгав от всеки том, но нещо ми подсказва, че не са го направили.
- От кой край започваме?
- Книгите със заклинания са в дъното – кимна към най-далечния край, разбира се, по закона на всеобщата гадост точно там трябваше да са. – Обаче имаме няколко проблема. Първо: някои от по-старите томове са писани на глаголица. Второ: има доста книги на латински или старогръцки…
- Не ми казвай, че ги знаеш тия езици.
- Не, предците ми са били по-добре образовани от мен, не мога да прочета тези книги. И проблем номер три: тъй като повечето са отпреди времето на печатната преса, ще се наложи да разчитаме текстове писани на ръка, авторите на повечето не са били шампиони по краснопис - тръгна между редиците с книги и свали няколко от рафта, повличайки доста прах, за да ги отнесе до осветената масичка, където можех да ги прегледат на спокойствие.