Скиатос бичес!

@Илиян Георгиев @Исмаил Колимечков @Вихрен Вокил @Рея Папандреус @Зинаида Кражова @Арина Орлова  @Марин Вапоров морето е лаааайв!  @Косара Вълканова (ако искаш! присъства все пак на плановете XD)

- Хайде да хващаме багажа. Ей там, в оная къща ни е апартамента. По някаква причина цялата е празна за седмицата. - мръсния поглед който й бе хвърлен не вещаеше нищо добро за бъдещи опити за плуване - Добре де, добре. Останалите я резервираха. Не знам дали са стигнали или ги очакваме.
- Ще те убия.
- Някой ден. По добре ли си?
- Нямам какво повече да върна.
- Хайде тогава.

Илияна паркира колата, а момичетата почнаха да вадят багаж.
Времето беше чудесно - жегата на лятото с прекрасния морски бриз, който разхлаждаше тесните криволичещи улички. Небето синьо без спомен от късче облаче на хоризонта.
А къщата? 
Къщата беше като на картичка - искрящо бяла сякаш сияеше на слънцето. Кепенците, вратите, пощата и дори столчетата пред вратата - боядисани в прекрасно наситено синьо. А бугенвилеята. О, тази великолпна цветна магия - розова и огромна, растеше по сградата и беше разцъфтяла толкова прекрасно с малките си розови цветчета!
Истинската романтика на Средиземноморието.

Цялата уличка обаче беше заглъхнала.
Дали останалите наистина не бяха пристигнали. Не се чуваха гласове. Нямаше и следа от пристигането им. Илиян щеше да дойде нали? . Беше казал, че ще дойде все пак. Люба беше сигурна, че ако никой не се появи, Рея щеше да е най щастливата на острова. Тя самата? Е щеше да е ок, в крайна сметка винаги беше ок.
Нали?

 
 
 
 
 
 

- Не е ли истинско слънчице! – ухили се иронично на приятеля си рижия.
 
Сериозно бе обмислял възможността да пропусне пътуването, ако с Илиян не живееха заедно, вероятно нямаше изобщо да дойде на острова, но татуираният изгаряше от желание да види Люба и шестокурсникът не искаше да го разочарова, като просто се откаже.  Разбира се, все още му оставаше възможността да се върне обратно, но пък би могъл да си тръгне във всеки един момент, ако нещата не се развият добре.
 
Нямаше представа какви точно са отношенията им с Исмаил в момента, но се надяваше да получи шанс да ги поправи или просто да го избягва по време на престоя им, което може би щеше да се окаже трудно.  Същото беше и положението с Рея, която щеше да мрънка за куидич, от нейната компания би се лишил с удоволствие. Колебанията му бяха запратени по караконджулите, щом видя мястото, на което се озоваха. Беше красиво и спокойно – място, което би искал да рисува, Илиян се оказа прав.
- Това ли е нашата къща? – попита никого конкретно. -  Най-хубавата стая е за този, който пръв си я намери! -  отмина момичетата с бодра крачка, метнал през рамо раницата си, в която чрез магия бе натикал всичките си приспособления за рисуване и сърф. Нямаше търпение да си разопакова багажа и да пробва вълните в залива. И да си намери местенце с хубава гледка към залеза, пък ако ще и върху някой покрив да беше. Морският въздух му се отразяваше ободряващо и малко пооправи иначе недоброто му настроение.
- Хей, а ние?
- Какво вие? -  погледна Люба и Илия -  Няма ли да сте в една стая? -  премести поглед към Рея -  Ти си с Исмаил, нали?
- Не съм!
- И все пак – който пръв си я намери, за него си е -  усмихна се на групичката и се шмугна през вратата, в опит да се ориентира бързо към стаята с балкона и надеждата да е самостоятелна.

- ИЛИЯНЕ! ППУСН... - Люба.ехе рязко спря да работи... как така една стая. Вихрен се шегуваше нали? Или не? Нямаше ли да дели стая с Рея и Илияна? Чакай една стая не значи ли едно легло? С илиян... Как така? Хммм не, че е лоша идея - ще се гушкат цяла вечер... Или. Не гушкане? Чакай леля й току що изостави ли я? Илияна просто влезна в къщата със смях и ги остави. - ...
- Май счупихме Люба.
- Или това или ти препоръчвам да бягаш.
- А да много мрази да не е на земята.
- Миналата година не чу ли куидичния мач?
- Не беше ли боен вик?
- Абе тя май наистина спря..


Все още беше забила на идеята за една стая когато усети че Илиян я оставя леко на земята. Без нищо да е направило момчето, тя вече беше отвъд цвета на цъфтежа обрамчващ сградата. 
Погледна го.
Той й се ухили и се наведе за целувка.
Вече и ушите й пламтяха. 
Приятели? Какви приятели? На уличката бяха само те, или поне момичето така се чувстваше. Може би всички се бяха изнесли? Рея определено сигурно беше извъртяла толкова очи, че е видяла мозъка си.
Сами.
За пръв път в живота й я хвана свян.
И като всяка себеуважаваща се тинейджърка.. хукна да бяга.
Люба се изстреля в къщата. Там поне беше хладно и леко мрачно. Не може да е толкова червена. Сигурно просто е слънчасала. Трябваше й една студена баня и да метне да се удави в морето.
Звучеше й като прекрасен план.

+точка издръжливост моля

Нещо ѝ потрепна.
Какво не е ясно. И Рея не е наясно, за то сбърчи физиономия и врътна гръб.
- За някой, на който му пука, мисля, че не е точно така.
- Ме ме ме ме. - изимитира момичето дръвникът, държейки се тотално детински. А и не знаеше какво да каже всъщност. - Отивам да запазя чадъри.
- Идвам с теб. 
Бяха като Ин и Ян. Едната чернокоса, буйна и емоционална, цялата облечена в черно. Да, дори банския. И да знаеше, че черното привличаше слънце, но все още не бе питала Илияна за магия, с която да се отърве от този цвят. Другата - бяла, нежна и стоична. 
Противоположности. 
До някъде.

- Знаеш ли, че рускините са повече от мъжете си в държавата и за това се лепват за всеки.
- Как пък разбра, че са рускини?
- Косите им блестят дори до тук.
- Да сигурно са и супер меки.
- Пф. Имам по-добра козметика от тяхната само кажи.
Рея навреме се усети, че щеше да се пресегне за няколко кичура коса, когато осъзна, че не бе добра идея да докосва събеседничката си. Имаше нещо необичайно в това момиче. Беше мистериозно и имаше нещо налудничаво в погледа, а тези хора е най-добре да не ги пипаш - хапят.
Прибра ръката си до тялото.
- Не ме притеснява.
- Знам. 
- Ъгх. - гъркинята се огледа и проведе кратък разговор на родния си език, за да запази няколко места. - Тук май е добре.
Постели кърпата си под чадъра и седна. Обърна се само за да види как другото момиче вече бе по бански и лъщящата ѝ бяла кожа бе изложена вече на слънцето. 
Аз ви казах, че е странна.
- Рак ли искаш?
- Вкусни са.
- Ъъъъъ. Като ... тумор. Не като храна.
- Сигурно и те са.
Рея премигна объркано.
- Само казвам, че ще станеш червена и ще ревеш после.
- Аз не плача.
- Сигурно.
- Не, наистина.
- Аха.
- Пробвай ме.
- Да те разплача ли?
- Да.
- Може ли да не разплакваш никого днес? Ако много държиш, бих се жертвал. - Вихрен поставяше багажа си на съседния чадър и в ръка държеше нещо.
- Изчезни с тая дъска за гладене.
- А?
Гледаше я объркано и някак настоятелно. Очакваше обяснение.
- Това е сърф.
- Виждам!
- Какво е гладене тогава.
- Оф. Се тая. Няма да си обяснявам шегата!
- Къде беше ха-ха-то?
- Имаше го.
Двамата се обърнаха към Зинаида само да осъзнаят, че май никога не я бяха виждали да се смее. Да се усмихва. Да прави физиономии.
- Лош пример.
- Мхм.
- Няма ли да си прибереш гаджето?
- Ей сега тръгнах да го спасявам от яхтата.
- Окей. Приятно киселеене. Наглеждайте ми нещата.
- Цървул. - измънка под носа си, изпращайки Вихрен с поглед.
- Износен или не?
- Предимно вмирисан.
- Разбирам.
- Ъгх. - Рея се пльосна по гръб. Къде беше Люба да ѝ разбира шегите.

ДА, ИМА ХА-ХА.

Тъкмо излизаше от къщатата. С плажна шапка на глава, преносимия куфар-статив под ръка и чадър в другата. За десетината минути, които й трябваха да остави багажа в стаята и да се приготви за плаж, забрави че е на море с бесни тинеджъри.
С деца на море пасти да яде.
Излезе точно навреме за паникьосания Марин.


Чакай, с колко тинейджъра се беше сдобила това лято?


После след като го последва до слуха й стигна кикот и руска реч. Паниката на момчето беше не само основателна - твърде лека беше, ако някой пита нея. Още малко и щяха да търсят Исмаил в Дурмщранг.
- Вихрене.
- Да?
- Моля те занеси ми статива до мястото, което си харесате на плажа. Благодаря.
Връчи на момчето багажа. След това стиснала чадъра като меч, се насочи с бойна крачка към лодката.

*
- Oн милый
- Очень. Mы поделимся?
- Привет развалюхи! - A не, никакви такива. Влезе грубо на жените и сложи ръка на рамото на Исмаил. Жалния му поглед към нея не смекчи положението. За негово щястие беше достатъчно възрастна да знае руски - Если вы ищете своего внука, вы узнали друг друга.
- Как ты смеешь!
- Я смею - последното им го изсъска и хвърли толкова мръсен поглед, че жените се отдръпнаха.

Започваше да се получава сцена, което изглежда не им харесваше. С драматично фръцване, по което на момчето едвам не му изпаднаха очите, си тръгнаха и ги оставиха на лодката.
- Илия...
- Хич не ме пробвай! Никакви рускини! Аз съм тази, която ще й се наложи да се оправя с родителите ти ако изчезнеш.
- Ама...


*
- Сладък е!
- Много. Да си го поделим?
- Здравейте съборетини! Ако търсите вника си, сте се припознали.
- Как смееш!
- Смея.

- МОРЕЕЕЕЕЕ!
- Така ли ще го поздравяваш всеки ден?
- Пак ли си станала на криво?
- Бяхме тук и вчера. Рико, един коктейл, моля.

- ИЛИЯНЕ, ПУСНИ МЕ ИЛИ ЩЕ ТЕ УДАВЯ.

- Абе къде изчезна Исмаил?

- Къде ми отиде сърфа, Рея!

- Абе носите плажно масло нали?


- Илияна, какви бои ползваш?
- Невская палитра от най добрите акварели са на пазара. Въпреки, че Украинските ги настигат доста стабилно. Гвашовете също са много забавни.
- Може ли да пробвам?
- Да, разбира се!

- КУКУРУУЗ! ЛОКУМААДИИИИ!
- И в Гърция ли има?
- Изглежда...
- Ей дали има цаца?

- Люба? Любааа. Люба МА! Какво се загледа?
- По мъже, по мъже.
- Къде са? Ще ги..
- Не беее! Гледай кво правят! - Люба най-накрая се включи, сецвайки устрема на Илиян. Пред нея се разкриваше невероятен свят на нов... спорт? А не както Ис намекваше на голи мъже, много благодаря. - Илиянааааа!
- Да?
- Какво играят?
- Плажно ръгби. - Жената огледа групичката която се забавляваше не много далеч от тях.
- Ръгбиии.
- Това е плажен вариант, по-малко грубо е. Има и обикновено ръгби и американски футбол.
- Има още!
- Да - Илияна въздъхна, може би не беше добра идея да я запалва по точно този спорт... или пък? Е поне щеше да си изкара агресията. - Защо не отидеш да питаш?

Очите на момичето светеха с нов пламък. Това беше лекия вариант! Има и други? Двата отбора се стрелкаха в очертанията на пясъка и си подхвърляха странната... топка? Май беше топка. Все едно играеха на пиян морков с другия отбор! Малко като куидича ама на земя! Има такава игра...
- Илияне!
- Да!
- Дий, към групата! - още не я беше пуснал, но смени веднага засилката от морето към непознатите - Ще се включим!

интелигентност