Гадженца

Писмото не беше кой знае колко голямо. Може би затова, когато Рея го беше притиснала към малките си ръчички нищо не беше последвало ... в първия момент. В следващия листа харпия беше изригнал в конфети и цветен прашец, който беше избукнал право в лицето на гъркинята, а огромната сова, която беше донесла писмото я гледаше с непокизма на птица, свикнала на всеобхватния ужас в дома на Колимечкови. Защото. Хаоса. Там. Беше. Пълен. И ако Рея Папандреус си мислеше, че къщата ѝ беше шумна, то не беше стъпвала в леговището на ....










Немезида, която изглеждаше като да може да увие крака си около китката на Рея я погледна студено и щракна с клюн. Прозорецът изглеждаше като да се огъва под тежестта на мутиралата сова.

Гръм!
Чу се гръм, когато изригнаха конфетите.
Рея започна звучно да кашля и да маха пред лицето си. Изправи се рязко и като слепец започна да прави неориентирани кръгове из стаята си, докато прашеца и конфетите бавно, без да си дават зор, се приземяваха на земята.
- Какъв беше този шум?! - врата се отворя с ряз и майка ѝ влетя. Жената се стъписа, пое си въздух и: - ДА Я ОПРАВИШ ТАЯ БЪРКОТИЯ, ВЕДНАГА!
Немезида извика.
- Какво е това пиле?! Ще сложа решетки на този прозорец!
Немезида изкрещя заплашително, разпери криле и Рея, която бе успяла да отвори едното си око, видя как това животно замаха яростно, гледайки писмото. Момичето побърза да го вдигне и плъзна погледна си по хартията, докато майка ѝ бръщолевеше някакви заплахи за телефон, банята и решетки. Очите стигнаха до последното и птицата, все едно го бе видяла, когато изграчи още веднъж и размаха криле готова да се спусне към другото по-шумно същество в стаята освен собствената си особа.
- КИСЕЛИ КРАСТАВИЧКИ! - извика Рея и побърза да изкара майка си от стаята, затръшна вратата и на бегом слезе до кухнята.

Няколко кисели краставички по-късно, една по-мила птица и майка, която спря да крещи, защото стаята вече бе чиста, гъркинята уморено се стовари на стола пред бюрото си. Прочете писмото отново и се опита яростно да смачка листа, когато гласът на совата я прониза.
- Ъгх. Ще му напиша отговор. Окей?
Изпитателният поглед на птицата малко напомняше на преподавателят по ЗсЧИ в Мунгав и Рея преглътна ненавистта си. Взе покорно един химикал, и докато совешките очи не я изпускаха нито за секунда, започна да пише:

"Не ми изпращай повече такива щуротии!!! Задръстиха ни прахосмукачката и майка ми ми врещя на главата около час. За малко да се сбият с птицата ти."

Немизда крякна. 
- Абе ти да не можеш да четеш?!
Дълбок совешки поглед.
- Ужас.

"Немезида щеше да спечели със сигурност.

Няма къде да те настаня. Благодаря, че се самопокани.
Няма как и да ти дойда на гости, защото родителите ми са доста .... строги. Така че не.

Но ако ме поканиш на вечеря, докато сме в Мунгав, бих приела."

Рея се замисли за момент дали това наистина бе така. Ама що пък да не? Безплатна вечеря, малко приказки, ако толкова не можеше да го трае, което не бе изцяло вярно, щеше да го набие и да си тръгне просто.

"Не бих казала, че ми липсваш, че искам да съм ти в ръцете, но ще се радвам да те видя. Май.
Май като вероятно, не като май месец.

Надявам се всичко да е наред при теб."

Чувстваше се неловко през цялото време. За това и не препрочете написаното. Набута го набързо в един плик, който се опита да го подаде на Немезида. Тя директно го гръбна, разпери криле, излетя и им остави за подарък малко курешки по колата на Адонис.
Дано бащата на Рея не свържеше двете събития.

*опитваме се да довършим темата с Рея, така че....

След няколко дни, дни които по-скоро изглеждаха като да не получи ново писмо от Исмаил, на прозореца на Рея отново беше кацнала Немезиада. Совата този път беше дошла през деня и нищо чудно. В огромните си ноктенца стискаше нещо, което приличаше на не-особено мини пакет. Совата погледна на кръв сестрата на папандреус и я отказа от всякакви докосвания. Даже совата изглеждаше готова да нанесе тежки телесни повреди на някой член на семеиство Папандреус, но в момента, в който Рея ѝ подаде ръка, Немезида се отърси господарствено и отстъпи от големия пакет.

А какво имаше вътре. Не беше тежко, но щом Рея го отвори отвътре имаше добре пакетирани два буркана с мед, и един пакет с билки. 










Изведнъж Писмото се разпадна в ръцете на Папандреус, а Немезида щракна с клюн, обърна се и отлетя. Явно този път момчето не очакваше отговор.

 + 1 т. късмет (запивам за себе си)

Рея стоеше и объркано гледаше пакета. Подарък? Добре. Харесваше подаръци. Малко странен, но пък подарък. Пусна очите си по рецептата и не звучеше като нещо сложно да направиш палачинки. Майка ѝ тогава какво постоянно се оплакваше, че не можеше да се занимава с тях уикендите. 
- Какво е това? - Юлияна надникна над чуждото рамо и прочете написаното. - Защо някой ти е пратил рецепта за палачинки? На готвене ли ви учат в това училище.
- Нея. Вийлите готвят. - отвърна замислено Рея и може би заради това липсваше ирония или пък "Разкарай се!" в думите ѝ.
- Вийли? 
- Магически същества. Сещаш ли се за самодиви?
- Да. Баба ми е разказвала. Ама защо готвят. Те не са ли в гарата да танцуват и да омайват мъже?
- Тези не.
- А красиви ли са?
- Много.
- Няма логика.
- Знам. - замислено отвърна Рея. Тя същото не разбираше защо тези жени ... прислугваха. Вероятно им харесваше? Или пък някой ги караше да им харесва? Беше странно и нередно и гъркинята отдавна бе отчела това.
- А тоя пакет. От кого е?
- Махай си, гном вмирисан. - изсъска тъмнокосата, докато пресмяташе в главата си дали има нужните продукти и как да разкара майка си и баба си от кухнята без да ѝ се мешат.
- Гадже?
- Не!
- НЕгаджето?
- Абе няма гадже, разкарай се! Отивам да правя палачинки и ако искаш да свършиш нещо сносно, отиди и направи някакви мизерия, за да ти се карат и да мога да постоя малко в кухнята.
- А, да! И после да ме накажат и да няма за мен! Как пък не!
- Споко, гном. Ще ти запазя.
- Не ми викай гном, трол такъв!
- Само това ли успя да измислиш? - лигаво изимитира Рея гласа на сестра си по театрален начин.
- Млъквай!
- Аре, бегай да правиш отвличаща атака. Обещавам за палачинките. - гъркинята подаде юмрукът си напред и Юлияна в този момент се усмихна. Удрянето на юмруци значеше, че са в един отбор.
- Бягам!
- Бягай!
- МАМООООО!!!!! ПОМНИШ ЛИ ЧЕ ТОАЛЕТНАТА Е ЗАДРЪСТЕНА! БЕЗ ДА ИСКАМ БУТНАХ ТВОЯТА ЧЕТКА И НА БАБА ТАМ! 
- КАКВООООООООО?! ЕЛАТУКВЕДНАГАМОМИЧЕНЦЕ!
Юлияна се усмихна и затича по стълбите, а Рея грабна подаръка си и се спусна в кухнята, заемайки се работа. 





Край.